Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02. 11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на седми октомври
през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР
ИГНАТОВ
при секретаря КРИСТИНА
ПЪРВАНОВА
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 12493
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И.С.И. и Р.М.Х., ответници пред СРС, срещу
решение № 137118/10.06.2019 г. по гр. д. № 28044/2018 г. на СРС, I ГО, 42 състав. Решението се
обжалва в частта, в която са уважени претенциите по чл. 422 от ГПК, а именно:
се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че съществува
вземане, за което всеки от ответниците
отговаря до размера от ½, в полза на
„Т.С.“ ЕАД, в размер от 2442,21 лева - главница за топлинна енергия за
периода м.05.2013 г. до м.04.2015 г., сумата от 23,55 лева - за дялово
разпределение, сумата от 565,34 лева - мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия и сумата от 4,66 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване
на иска – на 04.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, относно които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 44254/2017 г. по описа на
СРС,42 състав.
Излагат се доводи, че СРС
неправилно бил приел, че вземанията на ищеца за периода м.5.2013 г. – м.04.2014
г. не са погасени по давност. Счита, че СРС неправилно се бил позовал на чл.33
от ОУ на дружеството ищец като по този начин съдът позволил на ищеца произволно
чрез забавяне на фактурите да увеличи 3-годишния давност срок. Това било в
противоречие с чл.111, б.“в“ ЗЗД. Освен това за част от процесния период били
действащи предходните ОУ и съгласно тези ОУ сумите били дължими в 30-дневния
срок след изтичане на периода за който се отнасят. Заявлението по чл.410 ГПК
било подадено на 04.07.2014 г. и затова всички вземания на ищеца до 04.07.2014
г. били погасени по давност. И в двете съдебни експертизи било прието, че
сумата в размер на 1218, 68 лв. по Общата фактура, съставена на 30.06.2014 г.
касае периода м.05.2013 г.- м.04.2014 г. Неправилно съдът бил приел, че
въззивниците, ответници пред СРС, ползват топла вода. Позовават се на Акт за
изключване на отопление и топла вода от 26.09.1996 г.
От ответника по въззивната жалба – „Т.С.“ЕАД, ищец пред СРС, не е постъпил отговор, но в
течение на производството излага становище, с което се оспорва същата и моли
съда да я остави без уважение. Претендират се разноски.
Третото лице-помагач- „Т.с.” ЕООД
не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение всеки един
въззивник е бил уведомен на 17.06.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 26.06.
2019 г., следователно същите е в срока
по чл. 259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която са уважени исковете по чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване
Въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 11.07.2017 г. по
ч.гр.д.№ 44254 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 42 състав, заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът – С.Д.Г.е била уведомена по реда
на чл.47, ал.5 ГПК.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 02.04.2018 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 02. 05.2018 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
От извършената служебна справка
по НБД/л.39 от исковото производство пред СРС/ е видно, че С.Д.Г.е починала на
22.05.2018 г.
Видно от представеното от ищеца
удостоверение за наследници /л.49/ И.С.И. и Р.М.Х. /синове/ са наследници по
закон на починалата С. Г..
С нарочна молба от 26.11.2018 г.
ищецът е уточнил исковата молба като е посочил, че от наследниците по закон се
претендира по ½ идеална част от всяка една от сумите, предявени за
установяване по иска по чл.422 ГПК.
С определение от 30.11.2018 г.
наследниците на първоначалната ответница са конституирани като ответници по
спора.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че от представения от ответниците Акт за
изключване на отопление от 1996 г. се установявало, че е изключено същото само
частично. Вследствие на това частично спиране на потребяване на ТЕ била
извършена корекция на отопляемата кубатура. При това положение недоказано
останало твърдението на ответниците, че не са ползвали отопление, респ. битово
горещо водоподаване /БГВ/ . От подписаните от абоната главен отчет, се
установявало, че потреблението за вода се определя на база три лица. При това
положение с оглед липсата на узаконен водомер, начислената стойност за БГВ била
на база и законосъобразна. С оглед тези си мотиви СРС е приел, че претенцията
на ищеца относно стойността на потребената ТЕ е доказана изцяло. Въз основа
заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел за установен и
размера на услугата за дялово разпределение. Относно възражението за давност
СРС е приел, че вземанията за ТЕ се погасяват с 3-годишен давностен срок,
защото с оглед ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС представляват периодични
плащания. В случая заявлението било подадено на 04.07.2017 г. поради което не
бил изминал период по-дълъг от три години, считано от възникване изискуемостта
на главницата. В случая с исковата молба били заявени претенции по Общи фактури
от 31.07.2014 г. и 31.07.2015 г., то никаква част от вземанията за топлинна
енергия не били погасени по давност. Възражението било основателно за сумата в
размер на 2,04 лв. относно дяловото разпределение с падеж 30.07.2013 г. По
отношение претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е прието, че същата е основателна за
сумата в размер на 565,34 лв. върху стойността на ТЕ и в размер на 5,47 лв.
върху сумата за дялово разпределение, за разликата до пълния претендиран размер
от 576,05 лв. искът бил недоказан. Относно забавата за плащане стойността на
услугата за дялово разпределение и при съобразяване с приетото частично за
основателно възражение за погасяване на част от вземането по давност, СРС е
определил лихвата за забава в размер на 4,66 лв.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция излага следните мотиви:
Сградата в която се намира имота
е топлоснабдена. Последното се установява от заключението на допуснатата,
изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-техническа експертиза /СТЕ/.
От представените от третото лице
помагач по делото доказателства, се установява, че потребителят е подписал
отчетните документи /виж л.85 по делото пред СРС/. Относно ползването на БГВ е
посочено „3 души“.
Действително с отговора по
исковата молба новоконституираните ответници са представили акт за изключване
от 1996 г., но видно от отразеното в същия, изключване е извършено на
топлоподаването в спалня, дневна и част от антре. Пълната отопляема кубатура на
процесния имот е 152 куб.м., а изключването е за 95 куб.м./виж л.64 от исковото
производство/.
От заключението на допуснатата,
изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-техническа експертиза се
установява, че според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за
процесния период в имот с аб.№ 294652, радиаторите са демонтирани. Абонатът не
заплаща и не ползва топлинна енергия. Дължи се ТЕ, отдадена от сградна
инсталация.
Съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела
/ радиаторите/ в имота си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В
приетото на 25.05.2017 г. от ОСГК на ВКС ТР № 2/2016 г. е посочено, че при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би
могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част),
а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е
цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може
да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно решение на Конституционния съд № 5/
22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г,) заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
В този смисъл е и решението на
СЕС по съединени дела № № С-708/17 и С725/17.
От заключението на допуснатата,
изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-техническа експертиза се
установява, че стойността на потребената ТЕ, отдадена от сградна инсталация е
изчислена съобразно действащите нормативни актове за периода. Потребителите на
БГВ са трима. Тъй като в имота няма узаконен водомер, то стойността на
потребената топла вода е изчислена на заявения брой лица- 3-ма души. Съставения
главен отчет от 30.04.2014 г. и от 27.04.2015 г. е подписан от абоната поради
което вещото лице приема, че стойността е определена законосъобразно.
Относно размера на установените в полза на ищеца вземания:
Резултатът за периода м.05.2013
г.- м. 04.2014 г. е сума за доплащане – 108,31 лв. при стойност на потребление
от 1218, 68 лв. А за периода м.05.2014 г.- м.04.2015 г.- сума за получаване от
78,65 лв. при стойността на потребление от 1223,54 лв. или общо от 2442, 22 лв.
Вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза е посочило, че към датата на извършената от
него проверка в счетоводството на ищеца, няма данни за постъпили плащания. Вещото
лице е констатирало, че няма извършени от ищеца прихващания със суми за
получаване от потребителя за задължения по месечни сметки от предходни периоди.
Заключенията не са били оспорени
от нито една от страните по спора.
Относно възражението на ответниците /пред СРС/ за давност:
Действително, такова възражение е
било направено от всеки един от длъжниците с отговора по исковата молба.
Действително, задължението за
плащане на ползваната ТЕ е периодично, тъй като касае повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност.
СРС се е позовал на чл.33, ал.2
от ОУ на ищцовото дружество.
В конкретния случай ищецът е
претендирал за установяване вземания за периода м.05.2014 г.- м.04.2015 г. ,
както и тези по Обща фактура № **********/30.06.2014 г., отразяваща реално
потребеното количество ТЕ за периода м.05.2013 г.- м. 04.2014 г. По този начин
вземанията са били отразени в заявлението по чл.410 ГПК, както и е била
издадена заповедта за изпълнение. Както се установи по делото за периода от м.05.2013
г.- м. 04.2014 г. резултатът е суми за доплащане. Доводите на въззивниците,
ответници, биха били основателни, ако за този период резултатът беше сума за
получаване от потребителя.
При това положение
първоинстанционният съд правилно е приложил института на давността.
По отношение претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД въззивната жалба не съдържа доводи
поради което настоящата инстанция не дължи излагане на мотиви.
Относно стойността на услугата за
дялово разпределение възражението за давност е частично уважено.
Във въззивната жалба липсват оплаквания
за неправилност на обжалваното решение в частта за услугата дялово
разпределение и съответно лихвата за забавеното му издължаване поради което настоящата
инстанция не излага мотиви.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции в обжалваната си част първоинстанционното решение
следва да се потвърди.
Решението в частта, в която са отхвърлени претенциите на ищеца /пред СРС/
по чл.422 ГПК, като необжалвано е влязло
в сила.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора решението
е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивниците разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за юриск.възнаграждение поради
което съдът му присъжда такова в размер на 100 лв., платимо от всеки един от
въззивниците при квоти от ½ идеална част.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137118/10.06.2019 г. по гр. д. № 28044/2018 г.
на СРС, I ГО, 42 състав, в
частта, в която се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, че съществува вземане, за което
всеки от ответниците отговаря до размера от ½, в полза на „Т.С.“ ЕАД, в размер от 2442,21 лева -
главница за топлинна енергия за периода м.05.2013 г. до м.04.2015 г., сумата от
23,55 лева - за дялово разпределение, сумата от 565,34 лева - мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия и сумата от 4,66 лева мораторна лихва върху
сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – на 04.07.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, относно които е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
44254/2017 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***, офис 602- адв.И.М., да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 50 лв.-юриск.възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Р.М.Х., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***, офис 602- адв.И.М., да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 50 лв.-юриск.възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението
е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.