Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260004 21.01.2021 г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд ІІІ Наказателен състав
На 20.01. Година
2021
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
Секретар РОСИЦА
РАДЕВА
Прокурор МИТКО
ИГНАТОВ
като разгледа докладваното
от съдия ИВА СТЕФАНОВА
ВНОХ дело номер 2489 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, намери за
установено следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от
НПК.
С присъда № 66 от 24.08.2020 г.,
постановена по н.о.х.д. № 494/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд,
подсъдимият Б.И.С. е признат за виновен в това, че в периода от неустановена
дата през м. 06.2019 г. до 14.10.2019 г., включително, сам и в съучастие като
извършител с Д.Т.И., в условията на продължавано престъпление – на пет пъти – и
в условията на опасен рецидив, от частни домове и автосервиз, находящи се в с. ****,
общ. Мъглиж, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имоти, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 797 лв. от
владението на Ч.М.Ч., чужди движими вещи на обща стойност 1 097 лв. от
владението на П.С.И., чужди движими вещи на обща стойност 358 лв. от владението
на А.М.Р., чужди движими вещи на обща стойност 300 лв. от владението на Л.Т.И., или всичко на
обща стойност 2552 лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1,
т.3, вр. с чл.194, ал.1 , вр. с чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“, вр. с чл.26, ал.1,
вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал. 1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на седем
години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал при изпълнение на
така наложеното наказание на подсъдимия Б.И.С.
времето, през което същият е бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража”.
Със същата присъда подсъдимият Д.Т.И. е
признат за виновен в това, че в периода от 23.09.2019 г. до 14.10.2019 г., включително,
в съучастие като извършител с Б.И.С., в условията на продължавано престъпление
– на два пъти – и в условията на опасен рецидив, от частни домове, находящи се
в с. ****, общ. Мъглиж, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имоти, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 358
лв. от владението на А.М.Р.,
- 2 -
чужди движими вещи на обща стойност 300 лв. от владението
на Л.Т.И., или всичко на обща стойност 658 лв., без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1,
вр. с чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с
ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК четири години и шест месеца лишаване от свобода
при първоначален „строг” режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал при изпълнение на
така наложеното наказание на подсъдимия Д.Т.И.
времето, през което същият е бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража”.
На основание
чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът е кумулирал така наложеното
наказание на подсъдимия Д.Т.И. с наказанието,
наложено му по н.о.х.д. № 393/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, като
му е определил едно общо наказание в размер на четири години и шест месеца
лишаване от свобода при първоначален „строг” режим.
На основание
чл.23, ал.3 от НК съдът е присъединил към така определеното общо наказание
лишаване от свобода наказанието глоба в размер на 10 000 (десет хиляди)
лева, наложено на подсъдимия Д.Т.И. по н.о.х.д. № 393/2020 г. по описа
на Казанлъшкия районен съд.
Недоволен от така постановената присъда
е останал подсъдимият Б.И.С., който я е обжалвал в законния срок. Счита, че присъдата
е явно несправедлива относно наложеното му наказание – лишаване от свобода за
срок от седем години. Моли въззивния съд да намали този размер, като се
съобрази със смекчаващите вината обстоятелства и с това, че колите, от които са
отнети вещи, са били в автоморга. Съображения за това развива в пледоарията си служебният
му защитник адв. А.М..
Недоволен от така постановената присъда
е останал и подсъдимият Д.Т.И., който я е обжалвал в законния срок лично и чрез
служебния си защитник адв. Д.Д.. В жалбите се твърди, че присъдата е явно
несправедлива. Моли въззивния съд да измени обжалваната присъда и да намали
срока на наложеното му наказание, като се съобрази със смекчаващите вината обстоятелства
с това, че колите, от които са отнети вещи, са били в автоморга. Съображения за
това развива в пледоарията си служебният му защитник адв. Д.Д..
Въззиваемият Ч.М.Ч. (частен обвинител)
счита, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и моли съда да я
потвърди. Повереникът му адв. П.П. излага съображения за това в писменото
възражение по въззивните жалби.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна,
правилна, съответстваща на обществената
опасност на дейците и като такава следва да бъде потвърдена.
Окръжният съд, след като се запозна с
направените в жалбите оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 494/2020
г. по описа на Казанлъшкия районен съд, изразените становища на страните и
провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено
следното:
Жалбата на Б.И.С. е неоснователна.
Старозагорски окръжен съд - 3 - в.н.о.х.д. № 2489/2020
г.
Жалбата на Д.Т.И. е неоснователна.
Първоинстанционният съд при разглеждане
на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършените
деяния, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е
обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и
фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата
по делото.
Жалбоподателите Б.И.С. и Д.Т.И. нямат
възражения относно авторството на деянието, но считат, че наложеното им
наказание е твърде тежко и молят въззивния съд да намали този размер.
С оглед събраните в хода на съдебното
производство по н.о.х.д. № 494/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд доказателства,
първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че всеки
един от подсъдимите Б.И.С. и Д.Т.И. е извършил престъплението, в което е
обвинен – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с
чл.194, ал.1 , вр. с чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“, вр. с чл.26, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2, вр. с ал. 1 от НК.
В мотивите към обжалваната присъда
подробно е изложена приетата от районния съд фактическа обстановка по делото,
която въззивният съд изцяло възприема.
А именно, че:
-подсъдимият С. в периода от
неустановена дата през м. 06.2019 г. до 14.10.2019 г., включително, сам и в
съучастие като извършител с подсъдимия И., в условията на продължавано
престъпление – на пет пъти – и в условията на опасен рецидив, от частни домове
и автосервиз, находящи се в с. ****, общ. Мъглиж, чрез разрушаване и повреждане
на прегради, здраво направени за защита на имоти, е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 797 лв. от владението на Ч.М.Ч., чужди движими вещи на обща
стойност 1 097 лв. от владението на П.С.И., чужди движими вещи на обща стойност
358 лв. от владението на А.М.Р., чужди движими вещи на обща стойност 300 лв. от владението на Л.Т.И., или всичко на
обща стойност 2552 лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои;
-подсъдимият И. в периода от 23.09.2019
г. до 14.10.2019 г., включително, в съучастие като извършител с подсъдимия С.,
в условията на продължавано престъпление – на два пъти – и в условията на
опасен рецидив, от частни домове, находящи се в с. ****, общ. Мъглиж, чрез
разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имоти, е
отнел чужди движими вещи на обща стойност 358 лв. от владението на А.М.Р., чужди
движими вещи на обща стойност 300 лв. от владението на Л.Т.И., или всичко на
обща стойност 658 лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
В мотивите към обжалваната присъда
подробно са описани всяко едно от деянията, които са извършени в условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, участието на всеки един от
подсъдимите С. и И. и начинът, по който са извършени кражбите, като всяка една
от отнетите вещи е индивидуализирана и е посочена нейната стойност към момента
на деянията.
- 4 -
Възраженията на жалбоподателите С. и И.,
че отнетите от свидетеля Ч. вещи на стойност общо 797 лв. са от автомобили,
които са били в автоморга, поради което не се е налагало разбиването им, са
неоснователни и несъстоятелни.
Производството пред първата инстанция е
преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие,
като подсъдимите С. и И. са заявили, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и че са съгласни да не се събират
доказателства за тези факти – чл.371, т.2 от НПК. Поради това и тъй като събраните
по делото доказателства изцяло подкрепят изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка, районният съд
правилно и законосъобразно е преценил, че са налице законовите изисквания делото
да продължи по реда на гл. ХХVІІ от НПК.
При така протеклото първоинстанционно
производство въззивният съд няма процесуална възможност да преразглежда
фактическата обстановка по делото, която изцяло възприема, както беше изложено
по-горе.
Оплакването на жалбоподателя С., че въз
основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало да му
наложи наказание в по-нисък размер, е неоснователно и въззивният съд не може да
го възприеме.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.196,
ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1 , вр. с чл.29, ал.1,
б.„а“ и б.„б“, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал. 1 от НК,
извършено от подсъдимия С., като се е съобразил и с разпоредбата на чл.373, ал.2
от НПК. Тъй като съдебното производство пред първата инстанция е преминало по
реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие, разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда при постановяване на осъдителна присъда
да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.
Районният съд е направил това и след
като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК,
е определил на подсъдимия С. наказание при превес на отегчаващите вината
обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е приел
изразеното от подсъдимия С. критично отношение към извършеното и частичното
възстановяване на причинените щети, със забележката, е последното се дължи на
работата на полицейските органи. Като отегчаващи вината обстоятелства районният
съд е приел предходните осъждания (извън тези, влизащи в правната квалификация
по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК), трайните престъпни навици на дееца,
лошите му характеристични данни и престъпната му упоритост при извършване на инкриминираните
кражби.
Тъй като за престъплението по чл.196,
ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1 , вр. с чл.29, ал.1,
б.„а“ и б.„б“, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал. 1 от НК законът
предвижда наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода, районният
съд правилно е определил, че на подсъдимия С. следва да бъде наложено наказание
в размер на десет години и шест месеца лишаване от свобода (малко над средния
размер на предвиденото в закона наказание). След като наказанието от десет
години и шест месеца лишаване от свобода се намали с една трета (три години и
шест месеца), се получава наказание от седем години лишаване от свобода, което
следва да се изтърпи от подсъдимия при първоначален „строг” режим.
Старозагорски окръжен съд - 5 - в.н.о.х.д. № 2489/2020
г.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя горната преценка на районния съд и счита, че не са налице основания за
намаляване на наложеното на подсъдимия С. наказание и същото да бъде определено
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, каквото искане е направено във
въззивната жалба.
Въззивният съд счита, че наложеното
наказание на подсъдимия С. – седем
години лишаване от свобода, е справедливо, законосъобразно и правилно. Още
повече, че са спазени разпоредбите на чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК и това
наказание е за тежко умишлено престъпление против собствеността.
Съдът счита, че с него ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК.
Действително, жалбоподателят С. признава
вината си и е в тежко семейно и материално положение, но тези обстоятелства не
променят преценката на съда по отношение размера на наложеното му наказание.
Следва да се има предвид, че жалбоподателят С. е с трайни и утвърдени престъпни
навици и както деянието, така и деецът са с висока степен на обществена
опасност.
Оплакването на жалбоподателя И., че въз
основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало да му наложи
наказание в по-нисък размер, е неоснователно и въззивният съд не може да го
възприеме.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.196,
ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1 , вр. с чл.29, ал.1,
б.„а“ и б.„б“, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал. 1 от НК,
извършено от подсъдимия И., като се е съобразил и с разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК. Тъй като съдебното производство пред първата инстанция е преминало
по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие,
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда при постановяване на
осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.
Районният съд е направил това и след
като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК,
е определил на подсъдимия И. наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Като такива районният съд е приел изразеното от подсъдимия И.
критично отношение към извършеното, невисоката стойност на причинените щети и
частичното им възстановяване, със забележката, е последното се дължи на
работата на полицейските органи. Като отегчаващи вината обстоятелства районният
съд е приел предходните осъждания (извън тези, влизащи в правната квалификация
по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК), трайните престъпни навици на дееца и
лошите му характеристични данни.
Тъй като за престъплението по чл.196,
ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1 , вр. с чл.29, ал.1,
б.„а“ и б.„б“, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал. 1 от НК законът
предвижда наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода, районният
съд правилно е определил, че на подсъдимия И. следва да бъде наложено наказание
в размер на шест години и девет месеца лишаване от свобода (значително над
минималния размер, по-близко до средния размер на предвиденото в закона
наказание).
- 6 -
След като наказанието от шест години и
девет месеца лишаване от свобода се намали с една трета (две години и три
месеца), се получава наказание от четири години и шест месеца лишаване от
свобода, което следва да се изтърпи от подсъдимия при първоначален „строг” режим.
Настоящият съдебен състав напълно споделя
горната преценка на районния съд и счита, че не са налице основания за
намаляване на наложеното на подсъдимия И. наказание и същото да бъде намалено, каквото
искане е направено във въззивната жалба.
Въззивният съд счита, че наложеното
наказание на подсъдимия И. – четири
години и шест месеца лишаване от свобода, е справедливо, законосъобразно и
правилно. Още повече, че са спазени разпоредбите на чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК
и това наказание е за тежко умишлено престъпление против собствеността.
Съдът счита, че с него ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК.
Действително, жалбоподателят И. признава
вината си и е в тежко материално положение, но тези обстоятелства не променят
преценката на съда по отношение размера на наложеното му наказание. Следва да
се има предвид, че жалбоподателят И. е с трайни и утвърдени престъпни навици и
както деянието, така и деецът са с висока степен на обществена опасност.
Правилно и законосъобразно основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК районният
съд е кумулирал така наложеното наказание на подсъдимия
И. с наказанието, наложено му по н.о.х.д. № 393/2020 г. по описа на
Казанлъшкия районен съд, като му е определил едно общо наказание в размер на
четири години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим.
Правилно и законосъобразно основание чл.23, ал.3 от НК районният съд е
присъединил към така определеното общо наказание лишаване от свобода
наказанието глоба в размер на 10 000 лв., наложено на подсъдимия И. по н.о.х.д. № 393/2020 г. по описа на
Казанлъшкия районен съд.
На основание чл.59, ал.1 от НК районният съд законосъобразно е приспаднал
при изпълнение на наложените наказания на подсъдимите С. и И. времето, през което те
са били задържани с мярка за неотклонение „задържане под стража”.
При извършената цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира
основания за изменяне или отменяне на присъдата.
Поради гореизложените съображения съдът
счита, че жалбите на Б.И.С. и Д.Т.И. са неоснователни и следва да бъдат оставени
без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 66 от 24.08.2020 г.,
постановена по н.о.х.д. № 494/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
Старозагорски окръжен съд - 7 - в.н.о.х.д. № 2489/2020
г.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.