Определение по дело №175/2020 на Окръжен съд - Добрич

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н  И   Е

 

№231

 

 

гр. Добрич,  11.03.2020 г.

 

 

                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А      

 

 

 

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на единадесети март  две хиляди и двадесета година в състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕМЕНУГА СТОЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ГЕОРГИ ПАВЛОВ

                                                     ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ  

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 175/2020 г.  по описа на Добричкия окръжен съд:        

         Производството е по  чл. 413, ал. 2 ГПК.

         Въззивно частно гражданско дело № 175/2020 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по частна жалба на „***“ ЕАД гр. София срещу Заповед № 141/06.02.2020 г. по ч. гр. д. № 344/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК относно претендираните вземания за неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер в размер на сумата от 44.97 лв., и адвокатско възнаграждение за разликата от присъдената сума от 100.00 лв. до претендираната сума от 360.00 лв.

         Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираното вземане за неустойка.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на  чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.

Частната жалба е подадена от длъжника  в установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на разпореждането.  

Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Съображенията на Съда са следните:

Двадесет и четвъртото съображение на Директива 93/13/ЕИО постановява, че съдилищата трябва да разполагат с ефективни и адекватни средства да наложат преустановяването на включването на неравноправни клаузи в потребителските договори.

В решения по дела С - 473/00 и С - 618/10 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която да не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение.

Директива 93/13/ЕИО не допуска производство, което да  позволява издаването на заповед за изпълнение, когато съдът, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение, да не е компетентен да провери евентуално неравноправния характер на клаузите на съответния договори, тъй като правилата за упражняване на правото на възражение срещу такава заповед не позволяват да се осигури зачитането на правата, която потребителят черпи от тази директива -  Решение от 13.09.2018 г., Pofi Credit Polska, С-176/17.

Националният съд има задължение при тълкуване на съответната норма на националното право да я тълкува и прилага в духа и смисъла на съответното общностно право – Решение от 10.04.1984 г. по делото Von Colson, С– 14/83.

Съгласно трайната практика Съда на Европейския съюз – вж. т. 20 от Решение от 12.07.1990 г. Foster, C – 188/89, т. 23 от Решение от 14.09.2000 г., Collino и Chiappero, С – 343/98, т. 40 от Решение от 19.04.2007 г., Farell, С – 365/05, т. 39 от Решение от 24.01.2012 г.,  Dominquez, С-282/10, националният съд има задължение да тълкува националното законодателство в духа на общностния правен ред, независимо дали една директива е транспонирана, ли не, респ. дали са налице условията за евентуално отключване на директния й ефект – т. н. непряк ефект ( Решение по делото Marleasing SA v La Comercial Internacional de Alimentacion SA, C – 106/89 ).

По този начин може да се постигне целеният от общностния законодател единен правен ред, който отговаря на заложените в съответните актове цели, минимални стандарти и пълна ефикасност на правото на Съюза.

Националната юрисдикция трябва да използва всичките си правомощия, съобразно вътрешното право и познатите в правната доктрина и съдебна практика методи за тълкуване, което е гаранция, че ще достигне до разрешение, което да съответства на целите и духа на общностното законодателство – така т. 111 от Решение от 04.07.2016 г., Adeneler, C-212/04, т. 27 от  Решение от 24.01.2012 г.,  Dominquez, С-282/10.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК, Съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави – чл. 7, ал. 3 ГПК. При тази преценка, Съдът трябва изследва фактите, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, както и уговорките в договора, които обуславят тяхното действие.

Клаузата за горепосоченото вземане за неустойка има неравноправен характер и е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречащи на закона – чл. 68г, ал. 1 ЗЗП.

Във връзка с претенцията на кредитора за присъждане на разноски, представляваща адвокатско възнаграждение, Съдът взе предвид следното:

Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на правото на ЕС и по-конкретно на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, чл. 78, първа алинея, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г., поради което и с оглед задължението за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред, Съдът следва да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от ищеца и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и  от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата, като не начислява ДДС върху така присъденото адвокатско възнаграждение.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд,  се явява правилен и законосъобразен, поради което  следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Заповед №  141/06.02.2020 г. по ч. гр. д. № 344/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК относно претендираните вземания за неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер в размер на сумата от 44.97 лв., и адвокатско възнаграждение за разликата от присъдената сума от 100.00 лв. до претендираната сума от 360.00 лв.

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.               2.