Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. С., 10.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, 5-ти първоинстанционен състав, в открито съдебно заседание на 31.07.2020г. в състав:

 

Председател: Ивайло Г.

 

с участието на секретаря Цветанка Павлова разгледа докладваното от съдия Г. гражданско дело № 74 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Г.А.Ч. срещу С.Д.С..

Ищецът твърди, че на 21.11.2008г. ответникът издал в негова полза запис на заповед във връзка с получена сума в размер на 37000лв. и падеж на 21.04.2010г. Поддържа, че на падежа ответникът признал дължимостта на сумата, но поискал отсрочка за плащането й. Впоследствие настоявал за определяне на нови срокове, но не върнал дължимата сума на кредитора. Поради това на 17.04.2015г. последният подал заявление за издаване на заповед за изпълнение пред Елинпелинския районен съд. След като узнал за издадения изпълнителен лист, длъжникът отново помолил кредитора за отсрочка, както и да се въздържа от завеждане на изпълнително дело. Поради неизпълнение на задължението, Ч. завел изпълнително дело № 20178510404452 при ЧСИ Петков. След получаване на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът подал възражение пред ЕПРС. Поради това кредиторът предявява иск за установяване, че ответникът му дължи сумата 37000лв., получена по силата на договор за заем от 21.11.2008г. с падеж 21.04.2010г., както и мораторна лихва от 9390,03лв. за период от 17.04.2015г. до 16.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и размера съдебно- деловодните разноски по гр.д. № 251/2015г. по описа на ЕПРС. Представя писмено доказателство. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Счита претенциите за недоказани и неоснователни. Навежда довод за изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 531, ал. 1 от ТЗ. Прави извод, че, към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, ищецът е бил загубил правата си по ценната книга. Оспорва съществуването на договор за заем между страните по делото в качеството му на каузално правоотношение, във връзка с което бил издаден процесният запис на заповед, откъдето прави заключение, че последният нищожен поради липса на основание. Изтъква, че не всяко предаване на парична сума от едно лице на друго лице става въз основа на сключен договор за заем между тях, а фактът на предаването, сам по себе си, не дава основание да се презюмира такъв извод. Изразява становище, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед не прекъсва давността по релевираното от ищеца каузално правоотношение по договор за заем. Провежда разграничение между производствата по чл. 410 от ГПК и чл. 417 от ГПК, като намира, че вземане, основано на договор за заем, не би могло да се претендира по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК. Счита за недопустими претенциите за мораторна и за законна лихва за съвпадащи периоди. Противопоставя се на искането на ищеца, съдът да му предостави възможност да сочи нови доказателства и да му даде указания по чл. 146 от ГПК. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Поради постъпване на данни за настъпила смърт на ищеца, вместо него като страни в настоящото производство са конституирани синовете му К.Г.Ч. с ЕГН ********** и К.Г.Ч. с ЕГН **********.

В открито съдебно заседание пред Софийския окръжен съд ищците не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по делото.

В открито съдебно заседание пред Софийския окръжен съд ответникът не се явява. Представлява се от адв. П., която оспорва исковата молба и поддържа отговора. Не отправя доказателствени искания. Моли съда да отхвърли иска по съображения, изложени в отговора на исковата молба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка. 

От приложеното гр.д. № 251/2015г. по описа на Елинпелинския районен съд се установява, че на 17.04.2015г. Г.А.Ч. е подал заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу С.Д.С. за сумата 37000лв. Като основание за претендираното вземане, заявителят е посочил запис на заповед от 21.11.2008г..

Със заявлението е представен запис на заповед, издаден на 21.11.2008г. в гр. С., с който С.Д.С. безусловно и неотменимо се задължава да заплати на Г.А.Ч. сумата 37000лв. на 21.04.2010г.

Сезираният със заявлението съд го е уважил, като на 20.04.2020г. е издал заповед за изпълнение за така посочената сума, ведно със законната лихва върху нея от 17.04.2015г. до окончателното й изплащане, както и за съдебните разноски.

Видно от приложеното по заповедното дело копие от покана за доброволно изпълнение и известие за доставяне, съдебният изпълнител е връчил препис от заповедта за изпълнение на длъжника на 25.10.2017г.

На 01.11.2017г. С. е подал възражение по чл. 414 от ГПК, с което е заявил, че не дължи претендираната сума, тъй като правото на принудително удовлетворяване на заявителя било погасено по давност.

С разпореждане от 10.10.2017г. ЕПРС е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Същото е връчено на заявителя на 29.10.2017г.

На 27.11.2019г. Ч. е подал в РС- Елин Пелин искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането. В нея се навежда довод за съществуване на договор за заем между страните, и се претендира установяване на дължимостта на сумата именно на това основание, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предявени са и самостоятелни искове за установяване дължимостта на мораторна лихва от 9390,03лв. за период от 17.04.2015г. до 16.10.2017г., както и на съдебните разноски по гр.д. № 251/2015г. на ЕПРС.

Преценявайки, че делото не му е родово подсъдно, този съд е прекратил производството по него и го е изпратил по подсъдност на Софийския окръжен съд, където същото е било образувано под № 74 по описа за 2020г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С.С. е подал отговор, с който навежда довод за погасяване на вземането по давност поради изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 531, ал. 1 от ТЗ. Оспорва съществуването на изтъкнатото от ищеца каузално правоотношение. Прави изводи относно настъпилите правни последици от фактическите действия на страните и от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Анализира особеностите на заповедното производство и счита, че вземане, основано на договор за заем, не би могло да се претендира по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК. Обръща внимание, че с исковата молба се претендират мораторна и законна лихва за частично съвпадащи периоди.

Съдът е преценил, че, наистина, в исковата молба се съдържат недопустими претенции за двукратно установяване на една и съща мораторна лихва и за установяване на разноски в заповедното производство, поради което с определението за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание е прекратил производството в частта му по предявения иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца мораторна лихва от 9390,03лв. за период от 17.04.2015г. до 16.10.2017г., както и по предявения иск за установяване размера на дължимите от ответника съдебно- деловодни разноски по гр.д. № 251/2015г. по описа на РС – Елин Пелин, ГО, І-ви състав, като е върнал исковата молба в тези й части. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Така предмет на производството е останало единствено установяване на вземането на ищеца срещу ответника в размер на 37000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.  

Със същото определение съдът не е приел като писмено доказателство по делото приложения към исковата молба незаверен препис от разпореждане от 10.10.2019г. по ч.гр.д. № 251/2015г. на ЕПРС, с което е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Други доказателства по делото не са събирани.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за установяване на вземане по запис на заповед, издаден във връзка с договор за заем.

Както е изтъкнато в определението по чл. 140 от ГПК, по аргумент от т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, релевирането от ищеца с исковата молба на каузално отношение между страните не променя нито предмета на делото, нито предмета на доказване, нито разпределението на доказателствената тежест. Каузалното правоотношение би имало значение за изхода на делото и би подлежало на доказване само при заявени от ответника релативни възражения (т.е. основани на това правоотношение), и само доколкото те биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В случая, обаче, ответникът не само не е заявил релативни възражения, но и с отговора изрично е оспорил съществуването на каквото и да било каузално отношение между страните. Поради това, независимо от твърденията на ищеца, че записът на заповед има обезпечителна функция спрямо въведеното от самия него каузално правоотношение, той следва да докаже вземането си, основано на менителничния ефект, а не на каузалото правоотношение. В такъв смисъл са и дадените с доклада на делото указания.

Съдът намира, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ. В него не се откриват поправки, зачерквания, допълвания и отбелязвания, а автентичността му не е оспорена от ответника. Издател по него е ответникът, а поемател – ищецът. Поради това съдът намира, че по силата на записа е възникнало вземане на Г.Ч. срещу С.С. за сумата 37000лв.

Основателно, обаче, е възражението на ответника за погасяване на вземането по давност, поради следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 531, ал. 1 от ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа, а съгласно чл. 537 от ТЗ, за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.

В конкретния случай, падежът на задължението по записа на заповед е на 21.04.2010г. Следователно, тригодишният давностен срок е изтекъл на 21.04.2013г.

Същевременно, ищецът не е взел отношение по наведеното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност, нито е изложил твърдения за спиране или прекъсване на давностния срок, поради което не са му били давани указания за ангажиране на доказателства в тази насока.

Единственото установено по делото действие, с което ищецът би могъл да предотврати изтичането на давността, е подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение – арг. от чл. 116, буква „б“ от ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК и мотивите към т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. То, обаче, е извършено на 17.04.2015., т.е. почти две години след изтичането на давностния срок. Така, изтичането на тригодишния срок по чл. 531, ал. 1 от ТЗ на 21.04.2013г. е довело до погасяване на процесното вземане по давност, във връзка с което е формулирано надлежно възражение.

По тези съображения, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. 

С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, ответникът би имал право на разноски в производството. Такива, обаче, не се установяват (тъй като по делото са приложени само пълномощно и списък по чл. 80 от ГПК, но не и договор за правна защита и съдействие, нито разписка или вносна бележка за заплатен адвокатски хонорар), поради което не следва и да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на К.Г.Ч. с ЕГН ********** и К.Г.Ч. с ЕГН ********** за признаване за установено, че С.Д.С. с ЕГН ********** им дължи сумата 37000лв. въз основа на запис на заповед, издаден на 21.11.2008г. в гр. С. и с поемател Г.А.Ч..

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    Окръжен съдия: