Р Е Ш Е Н И Е №196
гр.Габрово, 12.08.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на
двадесет и първи юли през двехиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
ЧЛЕНОВЕ
:КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
При
секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от
съдия Големанова в.гр.д.№188 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
:
Производството
е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано
е по жалба на Б.Б.К. против Решение №295/13.11.2019г. по гр.д.№503/2019г. по
описа на РС Севлиево, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове
против "Идеал Стандарт-Видима" АД по чл.49, във вр.
с чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000лв. и
обезщетение за имуществени вреди в размерна 4173,32лв., настъпили в резултат на
злоупотреба с право от работодателя при прекратяване на трудовото
правоотношение между страните със Заповед №169/13.11.2018г., както и евентуално
предявения иск за неоснователно обогатяване със сумата от 4173,32лв., в
следствие на злоупотреба с правото на прекратяване на трудовото правоотношение
чрез съкращаване на щата със Заповед №169/13.11.2018г., като неоснователни и
недоказани. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответника
сумата от 600лв. - разноски по делото.
В
жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно
прилагане на материалноправните разпоредби,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Твърди, че действително твърдяната от ищеца злоупотреба на
работодателят с право не можело да бъде приета за доказана. Именно с цел доказването
й още с исковата молба и след получаване на отговора били ангажирани
доказателства, които първоинстанционният съд не бил
допуснал, тъй като били направени за доказване на фактически твърдения,
направени след извършване на доклада по делото. Тези твърдения били за
недобросъвестност при формиране на критериите за подбор. Този извод на съда бил
неправилен. Още с исковата молба бил очертан фактическия състав на претенцията-
недобросъвестно поведение при упражняване на трудови права, а именно
злоупотреба с правото на съкращаване на щата, като целта била да се прекрати
трудовото правоотношение с ищеца. още с исковата молба се твърдяло, че е налице
недобросъвестно упражняване и злоупотреба с правото на съкращаване на щата, а
подборът бил част от фактическия състав на съкращаване на щата. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че само работодателят
може да прецени от какви длъжности се нуждае дружеството и налага ли се
съкращаване или откриване на даден щат. Безспорно това било предоставено на
преценката на работодателя, освен когато този подбор и преценка се извършвал с
цел дискриминиране и злоупотреба с права. уволнението формално можели и да е извършено
законно, но мотивите му били противоправни-
дискриминационни.предмет на иска било установяване на извършена злоупотреба от
страна на работодателя с правото на съкращаване на щата, а оттам и репарация на
понесените от жалбоподателя вреди. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
присъди направените по делото разноски.
В
депозирания по делото отговор на исковата молба ответника по жалбата и по иска
я оспорва и моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените
по делото разноски. Твърди, че твърди, че работодателят бил съкратил две
длъжности-консултант поддръжка на IT- І ниво, считано от 15.11.2018г.
и бил провел подбор, при който ищецът бил класиран на последно място, като
трудовият му договор бил прекратен. Друг служител от отдела уведомил
работодателят, че желае да напусни и е освободен по взаимно съгласие, поради
което в отдела от 4 длъжности останали 2. След като в продължение на няколко
месеца останалите двама служители работели било установено, че обема на
работата е значителен само за двама и била пусната обява за консултант
поддръжка на IT- І ниво. Ищецът основавал иска си на злоупотреба на работодателя
с правото да прекрати трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, а не
злоупотреба с правото на подбор , поради което и не е налице твърдяното
допълване на основанието на иска, а било налице въвеждане на ново фактическо
твърдение. Излага подробни доводи по съществото на спора. Моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, активно легитимирано да подаде въззивна
жалба, поради което същата е допустима.
Разгледана
по същество въззивната жалба е неоснователна.
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел, че не е спорно, че страните по делото са били в трудовоправно
отношение, прекратено от 15.11.2018г. Заповедта за прекратяване не била
обжалвана и е влязла в законна сила. На 24.01.2019г., няколко дни след изтичане
срока за обжалване на заповедта за уволнение на ищеца, работодателят е
публикувал обява за работа за длъжност, каквато преди това е заемал ищецът. Първоинстанционният
съд приел, че ищецът не е установил първият от елементите на непозволеното
увреждане – противоправно действие от страна на
работодателя, изразяващо се в злоупотреба с правото му да прекрати трудовия
договор между страните чрез съкращаване на щата. Липсата на един от кумулативно
задължителните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане е
основание за отхвърляне на предявените искове за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, поради което отхвърлил исковете.
Въззивният
съд намира следното :
Не е
спорно, че страните по делото са били в трудово правоотношение, прекратено от
15.11.2018г. Заповедта за прекратяване не била обжалвана и е влязла в законна
сила. На 24.01.2019г., няколко дни след изтичане срока за обжалване на
заповедта за уволнение на ищеца, работодателят е публикувал обява за работа за
длъжност, каквато преди това е заемал ищецът.
За
да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на юридическо лице,
трябва да бъдат доказани кумулативно елементите от фактическия състав на чл.49
във вр. с чл.45 ЗЗД, а именно: извършено противоправно деяние /действие или бездействие/ от лице,
изпълняващо възложена му от ответното дружество работа; причинени вреди – имуществени и/или
неимуществени; вина на причинителя и причинна връзка между увреждащото деяние и
вредите; размера на исковете.
Съгласно
установената съдебна практика решението на работодателя за съкращаване на щата
и дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна не подлежи на
съдебен контрол. Съдът е компетентен само да провери законността на уволнението
към момента на извършването му. В тази проверка се включва и контрола за
нарушение на императивни правни норми, каквато е разпоредбата на чл.8 КТ- забраняваща
злоупотреба с право. Оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя
при извършване съкращаване на щата е в тежест на работника.
Тъй
като безспорно ищецът не е атакувал в преклузивния
срок по чл.358, ал.2 КТ законността на уволнението, то в настоящото производство
е недопустимо да се изследват въпроси свързани със законността на
прекратяването на трудовото правоотношение. Следва да се отбележи и че ищецът
не е навеждал такива основания в исковата молба, а едва в хода на
производството по делото, но не по реда на чл.214 ГПК, което по естеството си
представлява недопустима промяна на наведените обстоятелства, на които същият
основава иска си. по тези съображения въззивният съд
намира и че първоинстанционния не е допуснал
твърдените в жалбата нарушения на процесуалнии на
материални закони.
Въз
основа на наведените от ищеца в исковата молба твърдения и направените следва
извода, че според него противоправното деяние се
изразява в издаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните чрез съкращаване на щата, без да е била налице обективна нужда от
такова, като целта е била прекратяване на трудовото правоотношение конкретно с
ищеца. Същият е достигнал до този извод едва след обява за същата длъжност,
която той е заемал, публикувана след изтичане на двумесечния срок за обжалване
на заповедта.
В
настоящото производство съдът намира, че ищецът не е доказал, че в
работодателят, прекратявайки трудовото правоотношение с него е злоупотребил с
права. Поради изложеното, извода на първоинстанционния
съд за неоснователност на предявените искове за заплащане на имуществени и
неимуществени вреди е правилен.
Ищецът
е предявил в условията на евентуалност иск за сумата от 4174,32 лв., с която
ответното дружество се е обогатило неоснователно за негова сметка, като си е
спестило разходи и прекратявайки трудовия договор чрез симулиране на
съкращаване на щата, не му е изплатило исковата сума, определена по чл.331,
ал.2 от КТ. Тъй като по делото не се установява, че работодателят е
злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, поради
съкращаване на щата, а и не е оспорена законосъобразността на уволнението, то
не се доказа твърдението, на ищеца, че ответното дружество му дължи каквато и
да било сума, в т.ч. и сумата от 4174,32 лв., с която ответника се е обогатил
без основание, като не я е заплатил на ищеца.
Поради
изложеното по-горе съдът намира, че обжалваното решение е правилно и същото
следва да бъде потвърдено.
Съобразно
направеното искане от страна на ответното дружество на същото следва да бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 986,56лв.
Действително
ответника представи списък на разноските след приключване на устните
състезания, но при заявено искане за присъждане на разноски, дори и при
непредставен списък съдът дължи произнасяне въз основа на представените по
делото доказателства за сторени от страната разноски. Непредставянето или
несвоевременното представяне на списък по чл.80 ГПК лишава страната от
възможност да претендира изменение на постановения съдебен акт в частта за
разноските по реда на чл.248 ГПК, но не и от правото да й бъдат присъдени
сторените разноски.
Процесуалния
представител на ответника е направил възражение за прекомерност на заплатеното
от ответното дружество адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Съобразно чл.7, ал.2, т.3 от действащата към настоящия момент Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение за защита по предявените по
настоящото дело искове е 822,13лв. (300лв. - по иска за заплащане на неимуществени
вреди в размер на 1000лв. и 522,13лв.-по иска за заплащане на имуществени вреди
в размер на 4174,32лв.), а заплатеното от ответното дружество възнаграждение е
в размер на 4693,99лв., т.е. около 6 пъти по-високо от минималното.
Процесуалния представител на ответното дружество е изготвил отговор на
въззивната жалба и се е явил в съдебно заседание, но производството пред
въззивната инстанция не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което съдът счита, че определянето на възнаграждение в минималния размер е
справедливо. Тъй като видно от представените по делото доказателства
упълномощеното от ответника адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС, то
адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено с ДДС (164,43лв.), на осн. §2 А от Наредба №1.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№295/13.11.2019г. по гр.д.№503/2019г. по описа на РС Севлиево.
ОСЪЖДА Б.Б.К., с ЕГН **********,*** да заплати на "ИДЕАЛ
СТАНДАРТ – ВИДИМА“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр.Севлиево и адрес на
управление ул.Марин Попов №53 сумата от 986,56лв (деветстотин осемдесет и шест
лева и петдесет и шест стотинки)- разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно о не
подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: