Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260322
гр.
Пловдив, 04. 03.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7452/2020 г. по
описа на РС-ПЛОВДИВ,
XX нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А.М.П. против
Наказателно постановление №20-0441-000090
от 26.10.2020 г., издадено от
Началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, с което за нарушение на чл.6,
т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като
неправилно инезаконосъобразно да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Постъпило е писмено становище, в което се излагат
съображения за правилност и законосъобразност на наказателното
постановление поради което се счита,
че същото следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което
има право на обжалване, в срока по чл.59 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие заустановено следното :
На 11.06.2020 г. около 10:40 ч. в гр.Пловдив, на бул.Източен, до №
53 било установено, че жалбоподателят като водач на л.а. Фолксваген Голф с
рег.№ ***не съобразил поведението си с пътен знак В 27. Във връзка с
констатираното на водача била наложена глоба с фиш № 00733823. Срещу издадения
фиш била подадена жалба, във връзка с която било образувано а.н.д.№ 5710/2020
г. по описа на РС-Пловдив. С разпореждане, влязло в законна сила на 08.10.2020
г. производството по делото било прекратено, а материалите били върнати на
наказващия орган за преценка относно продължване административнонаказателното производство - съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, респ. издаване на наказателно
постановление.
Във връзка
със събраните в хода на производството доказателства бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, а въз основа на него и наказателно
постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства - показания на разпитания в качеството на
свидетел актосъставител П.Р.Д., копие на фиш № 00733823 от 11.06.2020 г.,
разпореждане по а.н.д.№ 5710 по описа за 2020 г. на РС-Пловдив, писмени
обяснения от санкционирания водач,
докладна записка, копие на заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на
МВР.
Разпитан пред съда, актосъставителят потвърди констатациите
в съставения акт, заяви, че на посоченото в АУАН място - бул.Източен, до № 53 имало
поставен пътен знак В 27. На същото място установил МПС на
жалбоподателя, което било паркирано. В автомобила нямало водач, същият
не извършвал товаро-разтоварни дейности, не качвал пътници. След идване на
място, водачът представил карта за преференциално паркиране. На МПС имало и
инвалиден стикер. Според актосъставителя изключението за пътен знак В 27 се
отнасяло за водачи с инвалиден стикер на МПС, които престояват в автомобила,
какъвто не бил процесният случай.
Установява се от приложеното към административнонаказателната
преписка копие на експертно решение № 257 от 03.02.2010 г., че
жалбоподателят е с трайно намалена
работоспособност .
Съдът дава вяра на показанията на разпитания
свидетел, като намира същите за последователни, логични, непротиворечиви,
вътрешнологични. От тях се установява датата, мястото и обстоятелствата, при
които е било установено нарушението. С оглед показанията на св. Д. се
установява,че МПС преди спиране е било управлявано от жалбоподателя. В
съответствие с показанията на актосъставителя са и обясненията дадени от
жалбоподателя преда съда. Пред съда, а и в дадените писмени обяснения
жалбоподателят заявява, че е бил спрял
на процесната дата и място, за да
пазарува, паркирал, слязъл от автомобила, заключил го и отишъл до магазина да
купи ел.крушки.
Разпоредбата на чл. 6 от ЗДвП предвижда няколко
самостоятелни изисквания към участниците в движението, едно от които е да
съобразяват с поведението си с пътните знаци. С поставянето на пътен знак В 27
е въведена забрана за паркиране и престояване. На свой ред правилото на чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП изключва действието на пътни знаци В 27
и В 28 спрямо превозни средства, обслужващи лица, притежаващи документ за
инвалидност,
като забраната за пътен знак В27 за такива лица не се отнася единствено за престоя. Безспорно по делото е, че жалбоподателят е с призната
86 % трайна неработоспособност. Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП пътно превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници
или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а
съгласно ал. 2 на същата разпоредба паркирано е пътно превозно средство, спряно
извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на посочената в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление дата и място жалбоподателят е
управлявал МПС, което впоследстве бил паркирал, т.е. същият е управлявал и
ползвал описания автомобил. Объркването от страна на жалбоподателя се дължи на
това, че същият счита, че след като автомобилът е бил спрян за кратко време, то
същият престоява. По своята същност престоят и паркирането са взаимноизключващи
се понятия. Не може да има престой при
паркиране и обратно. След като автомобилът е бил спрян, а водачът го е
напуснал, то е налице паркиране независимо от неговата продължителност.
С оглед изложеното съдът намира, че от страна на жалбоподателя е
осъществено както от обективна, така и от субективна страна състава на
вмененото с издаденото наказателно постановление нарушение, като посоченото в
нормата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП не се отнася за процесния случай,
тъй като същата намира приложение само по отношение на лица с призната трайна
нероботоспособст, които престояват в зоната на действие на пътен знак В 27.
Налице
е правилно приложение на материалния закон и на съответната на нарушението
санкционна разпоредба. Съгласно чл. 183, ал.2
т.1 от ЗДвП наказва се с глоба в
размер на 20 лв. водач, който престоява или паркира неправилно. Така наложеният
размер на наказание е във фиксиран размер, поради което не подлежи на
редуциране.
При
извършената служебна проверка относно издаване на наказателното посатновление и
на съставения акт за установяване на административно нарушение не се
констатират допуснати процесуални нарушения, които са съществени. Спазен е
срокът предвиден в чл. 34 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен четири месеца от
установяване на нарушението, а наказателното постановление в 6-месечен срок от
съставяне на акта. Актът за установяване на нарушение е съставен в присъствие
на нарушителя и подписан от същия, като в графа възражения същият е направил
такива. Нарушението е описано по начин, даващ възможност на нарушителя да
разбере в какво се състои и да организира защитата си.
С
оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление като
правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Ето
защо съдът
РЕШИ
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0441-000090 от 26.10.2020 г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, с
което на А.М.П. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на основание
чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията
по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен
съдия : ………………………………
Вярно с оригинала!
МК