Решение по дело №1456/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 805
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 15 октомври 2019 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20195330201456
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

805

 

гр.Пловдив, 22.04.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА

като разгледа АНД № 1456/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 372879 – F410155/06.11.2018г., издадено от С. А. П., на длъжност *** на ТД НАП-Пловдив, с което на Г.Д.А., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно наказание  - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

В жалбата се поддържа, че извършеното нарушение не е довело до ощетяване на фиска, като са изкупили дяловете на това дружество през месец април 2018г. договорът е оповестен през юни 2018г., не са уведомени, че не е публикуван годишен финансов отчет за предходната година, веднага след получаване на покана за АУАН такъв е публикуван. Също посочва, че няма право да подпише този отчет и да го приемат на Общо събрание, защото още не са били съдружници в дружеството,бившият *** е имал това задължение. Сочи, че нарушението е изолирано и инцидентно, в който смисъл се сочат предпоставките за приложение реда на чл.28 от ЗАНН. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Д. поддържа жалбата на изложените обстоятелства като добавя, че издаденото срещу дружеството наказателно постановление на същото основание е било отменено, нарушението е първо, отстранено е в дена на съставяне на АУАН, налице са предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П. оспорва жалбата, сочи че от събрани по делото доказателства безспорно се установява извършеното нарушение, в случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, нарушението е формално, на простото извършване, за неговата съставомерност не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Сочи още, че дружеството е извършвало дейност през годината, реализирало е приходи, видно от приложената декларация. На следващо място сочи, че е неоснователно възражението, че продавачът не е уведомил купувача, че годишния финансов отчет не е публикуван, доколкото купувачът е длъжен да се сдобие с всички необходими документи, проявявайки грижа на добър търговец. Поддържа, че задължението за своевременно публикуване на годишния финансов отчет е предвидено от законодателя с оглед гарантиране интересите на останалите лица, отчетът може да се подаде по електронен път или чрез пълномощник. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 02.01.2019г. видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ТД на НАП – Пловдив на 07.01.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят Г.Д.А., ЕГН:********** била *** на „ФИНЕС – 2007“ ООД с ЕИК: ********* – търговец по смисъла на Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за счетоводството. Същият търговец извършвал дейност през 2017г., видно от подадена в ТД НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКОП с вх.№ 1600И0543720/26.01.2018г. и приложен към нея годишен отчет за дейността.

Жалбоподателят А., в качеството си на *** на „МЕМО 2016“ ЕООД не публикувала годишен финансов отчет на същото дружество за 2017г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията до 30 юни на следващата година, а именно – до 02.07.2018г. /като 30.06.2018г. и 01.07.2018г. били неприсъствени дни/.

За горното обстоятелство ЦУ на НАП било уведомено на 07.08.2018г. с писмо на Агенция по вписванията, която информация била получена в ТД НАП – Пловдив с писмо изх.№ 20-00-149/17.08.2018г. на ЦУ на НАП.

С оглед на горното, на 25.09.2018г. свидетелят М. С. Б., в качеството и на *** в ТД НАП - Пловдив, съставила АУАН № F410155/25.09.2018г. срещу Г.Д.А. за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. Последният АУАН бил съставен в присъствието на А., която го подписала. Въз основа на последния акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел М. С. Б., която  помни случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля Б. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.

Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства – справка от общодостъпния Търговски регистър, от която е видно, че за дружеството е подадено заявление за обявяване на годишни финансови отчети Г2 с вх.№ 20180925100702 на дата 25.09.2018г., както и лицата, които представляват дружеството.

Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по същество не е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № ЗМФ-610 от 03.07.2018г. на министъра на финансите – от която се установява материалната компетентност на административнонаказващия орган, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл.78, ал.1 от Закона за счетоводството, в качеството и на *** в ТД НАП - Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Г.Д.А., ЕГН:**********, с адрес *** виновно е нарушила разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството – за това, че на 03.07.2018г., в гр.Пловдив, в качеството си на *** на „ФИНЕС – 2007“ ООД с ЕИК: ********* – търговец по смисъла на Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, не публикувал годишен финансов отчет на същото дружество за 2017г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията до 30 юни на следващата година, а именно – до 02.07.2018г. /като 30.06.2018г. и 01.07.2018г. били неприсъствени дни/.

Установено е, а и не оспорва от страните, че „ФИНЕС – 2007“ ООД с ЕИК: ********* е търговец по смисъла на Търговския закон, чиито *** е жалбоподателят А.. Ето защо и последния, на основание чл.16 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. Поради това именно за жалбоподателя А. съществува задължение по смисъла на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч до 30 юни на следващата година да публикува годишния финансов отчет чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър. В този смисъл отчета за 2017г. е следвало да бъде публикуван до 02.07.2018г., а това е била сторено от жалбоподателя *** едва на 25.09.2017г., като причините за закъснението в конкретния случай са ирелевантни относно самия факт на извършеното нарушение.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

В този смисъл неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че нарушението не е довело до ощетяване на фиска, доколкото освен, че както бе посочено – същото нарушение е формално, то още в случая засегнатите обществени отношения са свързани не само с фискалната политика, а и с публичната достъпност на горните данни, и в този смисъл – със сигурността на гражданския оборот, очевидно съвсем спекулативно е едно твърдени дали и до колко същата сигурност е била засегната.

На следващо място съдът намери, че неотносими са възраженията в смисъл, че жалбоподателя са изкупили дяловете на това дружество през месец април 2018г. не са уведомени, че не е публикуван годишен финансов отчет за предходната година, няма право да подпише този отчет и да го приемат на Общо събрание и т.н.. Следва да се посочи, че безспорно по делото е, както и след справка в общодостъпния Търговски регистър се установява, че към месец юни и юли на 2018г. *** на „ФИНЕС – 2007“ ООД е бил жалбоподателя А., съответно – същата е задължено лице по смисъла на чл.16 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството. Въпросите дали жалбоподателят А. е знаела  за това,  дали отчетът е публикуван, дали е разполагала с такъв и т.н. са изцяло въпроси, свързани с организация на нейната дейност като ***, в нейна тежест и са непротивопоставими на задължението и по чл.16 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството.  

На следващо място срокът на закъснение от близо три месеца не може да се счете за съвсем минимален такъв, не се касае за няколко дена или др. подобни, също годишния финансов отчет на същото дружество за 2017г. е публикуван отчета е публикуван едва след получаване поканата за явяване за съставяне на АУАН (от 21.09.2018г.).

Що се отнася до това, дали нарушението е изолирано и инцидентно, то същите са въпроси, които имат значение при индвидуализация на наказанието, но сами по себе си не са такива, налагащи заключение за приложение на чл.28 от ЗАНН.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството, за процесното нарушение е предвидено административно наказание за физически лица – глоба в размер от 200 лева до 3 000 лева. В случая и наказанието е определено в минимален размер, а именно – 200 лева, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.  

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 372879 – F410155/06.11.2018г., издадено от С. А. П., на длъжност *** на ТД НАП-Пловдив, с което на Г.Д.А., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно наказание  - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

 

 

         Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.