№ 5101
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110175134 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 312, вр. с. чл. 140 и чл. 146 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
И. М. Т. срещу Н.Г.Ч. с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 от КТ.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на трудов договор № ****/01.12.2010 г.,
като ищецът заемал длъжността „Старши експерт“ в Представителен
ансамбъл на въоръжените сили /ПАВС/ в НГЧ, като на дата 01.09.2021 г. е бил
уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Изтъква, че с Решение №
****/07.08.2022 г. по гр.д. № 61032/2021 г. на СРС, ГО, 160 състав, потвърдено
с Решение № 533/02.02.2023 г. по гр.д. № 8103/2022 г. на СГС, възз. III-Б
състав и оставено в сила с Определение № 355/29.01.2024 г. по гр.д. №
2214/2023 г. на ВКС, III ГО, като на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
отменено прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, извършено
със Заповед № ******* от 01.09.2021 г. на Командира на НГЧ, като:
-на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ същият е възстановен на
заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност
„Старши експерт“ в ПАВС в НГЧ.
-на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ НГЧ е осъдена да заплати на ищеца
обезщетение за оставяне без работа поради незакоНото му уволнение за
периода от 01.09.2021 г. – 01.03.2022 г., ведно със закоНата лихва и са
присъдени разноските по делата;
-на основание чл. 345, ал. 1 от КТ е издадено Разпореждане № 139 от
01.10.2024 г. по гр.д. № 61032 на СРС, ГО, 160 състав, съобщението за което е
получено лично от ищеца на дата 14.10.2024 г.
1
Ищецът твърди, че в законовия срок, на дата 25.10.2024 г. се е явил в
НГЧ за заемане на длъжността „Старши експерт“ в ПАВС, като е депозирал
заявление с вх. № 2781/25.10.2024 г. за встъпване в длъжност, с приложено
Разпореждането на СРС и съобщението за получаването му. Изтъква, че след
входиране на документите по т. 4 на ищеца са били връчени от служител на
НГЧ копия на две заповеди, а имеНо:
-Заповед № 105 от 25.10.2024 г. на Командира на НГЧ, с която същият
отменя своя Заповед № *******/01.09.2021 г. относно прекратяването на
трудовия му договор с рег. № ****/12.01.2010 г. и го възстановява на
длъжност „Старши експерт“ в ПАВС в НГЧ, считано от дата 01.09.2021 г.;
-Заповед № ***/25.10.2024 г. на Командира на НГЧ, с която се прекратява
трудовият договор с рег. № ****/12.01.2010 г. за заемане на длъжността
„Старши експерт“ в ПАВС в НГЧ на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ,
считано от 25.10.2024 г.
Поддържа, че длъжността, която е заемал до 01.09.2021 г., на която е
възстановен от съда и от която на 25.10.2024 г. отново е уволнен е „Старши
експерт“, с код за „експертна длъжност с аналитични и контролни функции в
администрацията“, с основни функции на „Музикален ръководител и Студиен
инженер“ на ПАВС в НГЧ съгласно длъжностни характеристики от 25.01.2010
г., 23.04.2019 г. и 22.01.2020 г.
Твърди, че притежава две висши образования със степен магистратура -
музикално със специалност „Тонрежисура“ в НБУ и инженерно в ТУ София.
Сочи, че мястото на длъжността му до прекратяване на трудовия договор на
01.09.2021 г. е в структурно звено „Ръководство“ на ПАВС. Изтъква, че в
процедурата по първото уволнение длъжността с намалени функции е
преместена в звено „Програмен екип“, видно от Заповед № ******/23.07.2021
г. на Министъра на отбраната на Република България за извършване на
изменения в длъжностното разписание № ***** на ПАВС. Посочва, че
образованието, което притежава - музикално със специалност „Тонрежисура“,
отговаря на изискванията на работодателя за заемане на длъжността и счита,
че това е едно от основанията, че процесното уволнение е незаконосъобразно.
Поддържа, че в качеството му на Музикален ръководител със стаж
повече от 11 години, е извършвал подготовката, организацията и реализацията
на всички концерти на ПАВС за този период, като е композирал и аранжирал
множество песни и инструментални музикални произведения, превърнали се
във важна част от репертоара на Ансамбъла, като негови авторски песни,
представени от изпълнители на ПАВС, ежегодно са били избирани да бъдат
финалисти в най - престижните фестивали и на най - големите сцени в
България и извън пределите на страната, като много от тях са получили
призови награди. Твърди, че за музикалната му оценка говорят и множеството
национални и международни награди, включително и връчената му грамота от
Министъра на отбраната на РБ.
Намира Заповедта на Командира на НГЧ за незаконосъобразна, тъй като
е изцяло необоснована и не отговаря на действителната фактическа
обстановка. Счита, че твърдението в Заповедта за липсващо образование за
2
длъжността е направено с цел да се прекрати трудовия договор на ищеца.
Посочва, че Заповед № ***/25.10.2024 г. на Командира на НГЧ е изцяло
немотивирана поради липса на фактическа обосновка, като нейното
съдържание е пречка за упражняване правото на защита на ищеца. Поддържа,
че в съдебната практика се приема, че посочването на едно от основанията по
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е достатъчно за мотивиране на заповедта за
уволнение, но само когато правното основание съвпада с фактическите
обстоятелства и служителят е наясно с причините за уволнението.
Счита, че работодателят трябва най-късно до датата на уволнението да е
положил необходимите усилия да изясни на служителя причините за
прекратяване на трудовото правоотношение с оглед адекватна защита на
правата му, а ако такова предварително информиране не е осъществено, то
тогава конкретните фактически доводи трябва да са изложени в самата
Заповед с оглед осигуряване на възможността на работника или служителя да
защити правата си при оспорване на прекратяването на трудовия договор и на
второ място с оглед различните правни последици на отделните основания за
прекратяване на трудовия договор. Сочи, че от значение е имеНо основанието,
посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е
съществувало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение,
което налага заповедта да бъде мотивирана.
Твърди, че преди да прекрати трудовото правоотношение на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, ответникът е бил длъжен да укаже на ищеца да
представи доказателства дали отговаря на изискванията за заемане на
длъжността, тъй като за ищеца остава неясно коя е актуалната длъжностна
характеристика за заеманата от него длъжност. Поддържа, че ако изложените
мотиви са неточни, непълни или неясни, но се установи, че работодателят е
извършил сериозна предварителна подготовка на уволнението, че е довел
своевремеНо до знанието на работника или служителя точното основание за
уволнението и че преди да заведе делото служителят е бил наясно относно
причините на уволнението и основанието, довели до прекратяване на
трудовото му правоотношение, не може да се приеме, че уволнението е
незакоНо само поради обстоятелството, че в заповедта не е посочено точното
основание за прекратяване на трудовия договор, при положение, че
уволненият служител, преди да заведе иска си по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, е
бил наясно с конкретните факти, осъществяващи фактическия състав на това
основание, като в този смисъл е решение № 4/27.01.2014 година, постановено
по гр. д. № 4608/2013 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о. и решение №
295/29.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1178/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV
г.о./
Твърди, че в противоречие с горепосочената съдебна практика в
конкретния случай уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е извършено, без
ищеца изобщо да бъде запознат има ли въведени и в какво се изразяват новите
изисквания за длъжността му и защо не отговаря на тях, не му е дадена и
възможност да представи документи за съответстващо образование, което
води до недобросъвестно упражняване на правата на работодателя, водещо до
незаконосъобразност на уволнението. Посочва, че в заповед № ***/25.10.2024
3
г. на Командира на НГЧ не е конкретизирано, нито какво е новото изискуемо
образование, нито в заповедта има препращане към документ или факт извън
заповедта, от който да стане ясно това, нито по друг начин такива факти са
сведени до знанието на служителя. Сочи, че изискванията за длъжността
Старши експерт в НГЧ не се определят с нормативен акт, а щатното
разписание на ПАВС се утвърждава от Министъра на отбраната само като
структура и наименования на длъжностите, поради което единственият начин
за промяна на изискванията за работата е чрез утвърдена длъжностна
характеристика за длъжността, като в тази връзка е установено от съда при
отмяната на първото уволнение от 2021 г., че длъжностна характеристика за
заеманата от ищеца длъжност с променени изисквания за образование не му е
била връчена, което говори за трайна недобросъвестност на работодателя, тъй
като не връчва утвърдена длъжностна характеристика на служителя и го
принуждава на риск да инициира съдебните производства по проверка на
уволненията.
Посочва, че поведение, с което се затруднява упражняването на правото
на защита на служителя, е недобросъвестно, излизащо извън пределите на чл.
8, ал. 1 от КТ, нарушава забраната за злоупотреба с права по чл. 57, ал. 2 от
Конституцията на РБ и на практика съставлява средство за надмощие и натиск
върху служителя - след като последният не знае причините за уволнението си,
да не предприема рисковани за него ходове чрез съдебно обжалване.
Изтъква, че възстановяването на служителя на длъжността, която е
заемал, в случая не става със заповед на работодателя, а по силата на влязлото
в сила решение на съда и явяването на служителя в срока по чл. 345, ал. 1 от
КТ, като поради това тази заповед на Командира на НГЧ няма никакво правно
действие по отношение на въпросите, разрешени от съда. На следващо място,
счита, че посочената заповед, която съдържа изрично изявление на
работодателя за потвърждаване на неправомерността на извършеното от него
първо уволнение не е без никакво правно значение, тъй като съставлява
волеизявление на работодателя, касаещо изискванията спрямо служителя.
Сочи, че със Заповедта работодателят на практика декларира, че за периода от
01.09.2021 г. до 25.10.2024 г. служителят отговаря на всички изисквания за
заемане на длъжността Старши експерт в П А ВС. в това число на
изискванията за образование. Твърди, че изрично изявление на Командира на
НГЧ, че признава възстановяването на служителя на работа, считано от
01.09.2021 г. до явяването му да заеме длъжността, последващото уволнение,
основано на изисквания, въведени преди посочената декларация на
работодателя, се явява незаконосъобразно и противоречащо на принципа на
добросъвестност.
Сочи, че направеното в заповедта волеизявление на Командира на НГЧ и
подписването на заповедта от страна на служителя съставляват изявления,
рефлектиращи върху трудовото правоотношение, като потвърждават фикция
за съществуването му за целия период от 01.09.2021 г. – 25.10.2024 г. във
всичките му елементи и спрямо всички касаещи го условия. Тези изявления
имат сходство със сключването на първичния трудов договор, тъй като са
волеизявления, направени след период, в който трудовото правоотношение не
4
е съществувало и при тези условия спрямо него са валидни изводите, изведени
в Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021г. по т.д. № 4/2017г. на ОСГК на
ВКС. Изтъква, че в процесния случай работодателят е приел при деклариране
на възстановяване на служителя, че той може да упражнява функцията си с
различната си образователна квалификация от изискуемата от самия него
такава, като счита, че тази декларация при начална липса на изискванията на
работодателя за определена длъжност не е пречка за съществуване на
трудовото правоотношение. Поддържа, че декларирайки, че служителят
отговаря на изискванията за заемане на длъжността, впоследствие
работодателят прекратява трудовия договор, позовавайки се на същите тези
изисквания, за които самият той е декларирал, че са налице, което съставлява
нарушение на изискванията за добросъвестност по КТ и на принципа за
недопускане злоупотреба с права по чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ.
Твърди, че в своето недобросъвестно отношение към ищеца,
работодателят е решил да се възползва от документ, който той е представил в
хода на съдебното производство по първото уволнение - длъжностна
характеристика за длъжността „Музикален ръководител“, утвърдена след
завеждане на иска, в хода на съдебното производство - на 23.12.2021 г. Счита,
че такова евентуално позоваване отново съставлява проява на
недобросъвестност и злоупотреба с работодателска власт. Сочи, че
изискванията за образование в тази утвърдена на дата 23.12.2021 г.
длъжностна характеристика са идентични на изменените изисквания,
послужили на работодателя за първото уволнение на доверителя ми (според
твърдение на последния в делото по първото уволнение) и съответствието им
с образованието на ищеца е проверено от съда. Сочи, че както в решението на
СРС (стр. 14 и 15), така и в решението на СГС (стр. 15 и 16) изрично е
установено, че „образованието по тонрежисура е високо специализирано в
областта на музиката...“ и „...съответства на специалността „Музика“ в
„извадката“ от длъжностната характеристика за длъжността Музикален
ръководител.“ Поддържа, че с процесното уволнение Командирът на НГЧ
цели преразглеждане на въпрос, по който съда се е произнесъл, което
безспорно може да се квалифицира като злоупотреба с права от работодател.
Твърди, че длъжността, на която ищецът е работил до 01.09.2021 г., на
която е съдебно възстановен и веднага уволнен от Командира на НГЧ на
25.10.2024 г. е „Старши експерт“ с функции на „Музикален ръководител“, като
са вменени и ангажименти на студиен инженер, докато в длъжностната
характеристика от 23.12.2021 г. функциите на студиен инженер отпадат.
Ищецът твърди, че е ръководил целия личен състав на Ансамбъла, в т.ч.
танцова група, поради което е имал функции да изготвя
художественотворческата и музикална част на концертните програми, докато
в * от 23.12,2021 г. изготвянето на художественотворческата част отпада и
остава само музикалната част. Сочи, че е имал една високоспециализирана в
музикално отношение функция: да „прави вокални и инструментални
аранжименти на съставите и разписва нотния материал“, докато в * от
23.12.2021 г. тази функция отпада. Посочва, че на длъжността му е бил
подчинен целия личен състав на ПАВС, докато в * от 23.12.2021 г. функцията
5
е: „Ръководи изпълнителския състав във вокално отношение“, т.е.
ръководството е само на певците в ПАВС, без танцовия състав и без
техническото звено. Ищецът счита, че е имал функции, каквито в * от
23.12.2021 г. липсват: изготвя и предлага концепции за
художественотворческото развитие и облика на ПАВС, изготвял е и е
предлагал за утвърждаване годишния репертуарен план.
Поддържа, че на практика длъжностната характеристика от 23.12.2021 г.
включва само малка част от функциите на доверителя ми и е приспособена за
изпълнение от редови певец от Ансамбъла, като отпадат всички функции
свързани е по-висока ефективност на музикалната работата - композиране,
аранжименти, работа със звукозаписна техника и компютърни програми,
каквото е правил ищеца в качеството на музикален ръководител, с изпълнение
и на функции на студиен инженер на ПАВС.
Счита, че факт, който насочва към целенасочени действия на
работодателя за отстраняване на ищеца от длъжността Музикален
ръководител е обстоятелството, че при първото уволнение му е била връчена
не нова длъжностна характеристика за Музикален ръководител, а за
Тонрежисьор, като са му дадени указания сам да иска да бъде преместен на
тази друга длъжност, като след отказ е бил уволнен. Сочи, че видно от
изявлението на ответника на стр. 4-5 от отговора му на исковата молба в
съдебното производство по първото уволнение работодателят декларира, че
„единствената длъжност“, за която ищеца има образование е тази на
тонрежисьор. Счита, че това предубеждение на работодателя съществува и
понастоящем предвид извършеното без каквато и да било обосновка
уволнение. Изтъква, че ищеца е уволнен поради притежаването на по-висока
степен на образование и квалификация от тези, които изисква работодателя,
което също обосновава злоупотреба с права от страна на Командира на НГЧ.
Също така счита, че показател за недобросъвестно упражняване на
правата на работодателя е и фактът, че новите изисквания за образование за
длъжността Музикален ръководител в длъжностната характеристика от
23.12.2021 г., свързани с педагогически науки, не са свързани с дейността и
същността на ПАВС и не са в интерес на работата. Изтъква, че двукратното
последователно уволнение е безпринципно и се прави единствено с цел
отстраняването на ищеца от длъжността Музикален ръководител на ПАВС, е
обстоятелството, че още в деня на първото му уволнение на 01.09.2021 г.. без
провеждане на конкурс, на негово място е назначено друго лице - певец, който
няма музикално педагогическо образование, както и няма образователен ценз
бакалавър. Сочи, че Командирът на НГЧ на база едни и същи изисквания за
образование уволнява човек, който отговаря на изискванията за Музикален
ръководител и назначава друг, който не отговаря. Същият този певец е
отпаднал от подбора за певците, проведен на 26.08.2021г. от комисия с участие
на външни музикални експерти - т.е. това лице не може да бъде в Ансамбъла,
тъй като не отговаря на необходимото певческо и музикално ниво, но излиза,
че може да ръководи другите певци. Твърди, че под „изисквания“ за заемане
на длъжността Командирът на НГЧ разбира само собственото си пристрастие
и предпочитание, което според ищеца е индикация, че единственият мотив в
6
действията на работодателя е желанието му ищеца да не заема длъжността
Музикален ръководител на ПАВС, който мотив е идентичен и при двете
уволнения.
С оглед на всичко гореизложено, счита, че целта на уволнението е не да
бъдат въведени по-високи изисквания за длъжността Музикален ръководител
на ПАВС в НГЧ с оглед по ефективното й изпълнение, а единствено с цел
отстраняване на ищеца от тази длъжност.
Претендира се да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което
е останала без работа за периода от 25.10.2024 г. до 25.04.2025 г., в размер от
9042,00 лв., ведно със закоНата лихва считано от 17.12.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното се предявяват процесните искови претенции,
с които се моли да бъде признато за незакоНо и отменено уволнението на
ищцата, както и ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност, както и да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което е
останала без работа.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Н.Г.Ч.“ заявява, че предявените
искове са недоказани и неоснователни. Счита, че позоваването на
притежавано образование и квалификация, както и многократното парадиране
за творчески принос и музикални успехи, които са неотносими към
изискванията на * за съществуващата към момента длъжност, са само
подвеждаща информация и опит за манипулиране. Твърди, че към момента на
възникване на трудовото правоотношение на ищеца – 01.12.2010 г., последния
е притежавал единствено диплома по специалността „Двигатели с вътрешно
горене“ с квалификация „Машинен инженер“, която по никакъв начин не се
отнася и не отговаря към първоначалните изисквания за наличие на
квалификация в областта на изкуствата, съдържаща се в * с рег. № от
25.01.2010 г., действаща към момента на възникване на трудовото
правоотношение. Твърди, че посочената от ищеца специалност
„тонрежисура“, придобита в НБУ в рамките на 3 семестъра, е под формата на
образователно – квалификациоНа степен „магистратура“, и става факт едва
през 2016 г., тъй като ищецът не е отговарял на изискванията за заеманата
длъжност от датата на назначаването му – 12.01.2010 г. до дата 23.12.2010 г. на
извършената промяна на *, като по – скоро на нейната подмяна в частта за
образователно – квалификациоНите изисквания на заемащия тази длъжност.
Изтъква, че съществува порочна практика, длъжностната характеристика да се
нагажда според условията на които отговаря конкретният кандидат за работа,
а не кандидатът да отговаря на първоначално заложените в нея нормативни
изисквания. Оспорва твърдението на ищеца за трайна проява на
недобросъвестност от страна на работодателя.
Счита, че претенциите на ищеца за длъжност „Музикален
ръководител“, които обуславят отказа му пред работодателя, както и опитът му
за ревизия на изискванията от * за тази длъжност са несъстоятелни и са опит
за изземване компетентност на работодателя, с което ищецът цели
7
реставриране на старата порочна практика за нагаждане на изискванията
според възможностите на кандидата. Заявява, че изтъкваните музикални
„заслуги и отличия“ са за лични изяви на ищеца и нямат никакво отношение
към дейността му по трудовото правоотношение.
Оспорва изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата
молба. Оспорва изложеното в исковата молба, че не е предоставена и никаква
възможност служителят да представи доказателства за съответствие на
образование му с изискуемото, което също е показател за
недобросъвестността на работодателя. Намира за неоснователни претенциите
на ищеца относно обвиняването на работодателя в недобросъвестност в
случая, доколкото самият той не е проявил добросъвестност при подаване на
заявление и не е приложил никакви документи, касаещи образованието му,
тъй като това е задължение на ищеца.
Заявява, че не става ясно към кой момент – 01.09.2021 г. или 25.10.2024
г. и спрямо коя от * – от 10.08.2021 г. или от 23.12.2021 г. ищецът счита, че
образованието му изцяло съответства на изискванията, предвид смесването на
време, място, факти и обстоятелства, свързани с отминал процесен период и с
настоящия.
Твърди, че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца и същият
се стреми да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, като
изисква действия от страна на ответника. Изтъква, че видно от Приложение 13
към исковата молба-Разпореждане № 139 от 01.10.2024 г. по гр.д. №
61032/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, същото е получено от ищеца на
14.10.2024 г., а е изпълнено на 25.10.2024 г. - т.е. 11 дни по-късно, времеви
период, през който ищецът е имал възможност да се подготви за явяване при
работодателя.
Поддържа, че видно от представените в НГЧ документи, ищецът е
отделил достатъчно време да се снабди с необходимите такива, касаещи
финансовата страна на отношенията, като не е представил нито един
документ, доказващ основателността на искането му да заеме длъжността
„Старши експерт“, изпълняващ функциите на музикален ръководител в
ПАВС, което е показател за приоритетите му. Намира за недопустимо
позоваването на факти и обстоятелства, касаещи процесния период по гр. д.
№ 61032 на CPC, II ГО, 160 състав, по които съдът се е произнесъл с влязъл в
сила акт, включително и представения отговор на ответника по цитираното
дело.
Изтъква, че претенцията на ищеца е абсолютно безпочвена, поради
факта, че въображаемите предположения за случки и факти са в обхвата на
вече приключило дело, с влязъл в сила акт и не следва да бъдат кредитирани
Сочи, че клеветническите твърдения за бивш колега, също не допринасят за
„пълнота на исковата молба“, а са единствено атестат за моралния облик на
ищеца и непознаване Закона за висшето образование.
Твърди, че длъжността „старши експерт“ е с аналитични и контролни
функции в администрацията и ако изпълняващият длъжността няма
необходимото образование, даващо правилните знания и възможности за
8
придобиване на умения, то той не би изпълнявал успешно вменените му
аналитични и контролни функции, с което ще се съхрани статуквото и целта
на изготвената „Визия“ няма да бъде постигната. Счита, че правото на
работодателя да променя както длъжностното разписание, така и да извършва
изменения в длъжностните характеристики на служителите си е негово
сувереНо право. Поддържа, че изискванията и в двете длъжностни
характеристики - от 10.08.2021 г. или от 23.12. 2021 г. са разписани в строго
съответствие с Класификатора на областите на висше образование и
професионалните направления и НКПД.
С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно, а и от представения по делото Трудов договор
№****/01.12.2010 г., се установява, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, учредено по силата на Трудов договор
№****/01.12.2010 г., като ищеца заемала длъжността „Старши експерт“ в
Представителен ансамбъл на въоръжените сили /ПАВС/ в НГЧ.
От представената по делото длъжностна характеристика рег.
***/25.01.2010г. (л.17), се установява, че за заемането на посочената длъжност
се изисква служителя да притежава минимална образователна степен „висше -
бакалавър“, в професионална област „технически науки“, професионално
направление „общо инженерство“.
От представеното и приобщено към доказателствения материал по
делото приложение към Диплома за завършено висше образование рег. №
028494/2016 г. на образователно-квалификациоНа степен Магистър, издадена
от Нов Български Университет, се установява в производството, че ищецът И.
М. Т. притежава диплома за завършено висше образование, специалност
„Тонрежисура“, образователно-квалификациоНа степен Магистър.
От приобщената по делото длъжностна характеристика за длъжността
„старши експерт“ в „Програмен екип“ на Представителен ансамбъл на
Въоръжените сили /л. 89-92 от делото/ се установява в производството, че
като изискване за заемане на горепосочената длъжност е предвидена
минимална образователна степен: бакалавър; професионална област:
Педагогически науки и/или Изкуства; специалност: Педагогика на
музикалното изкуство и/или Вокална педагогика, и/или Музика.
Между страните не се спори, че съществуващото между страните
трудово правоотношение, учредено по силата на Трудов договор
№****/01.12.2010 г., било прекратено на 01.09.2021 г. на основание чл. 328, ал.
1, т. 6 от КТ.
Не е спорно, че с влязло в сила Решение № **** от 07.03.2022г., по гр.д.
9
№ 61032/2021г., ГО, 160 с.с. на СРС, потвърдено с Решение №
533/02.02.2023г.,по гр.д.№ 8103/2023г., по описа на СГС, съдът е отменил
Заповед № *******/01.09.2021г., относно прекратяването на трудовото
правоотношение на И. Т., като възстановил последния на длъжност „Старши
експерт“ в Представителен ансамбъл на въоръжените сили /ПАВС/ в НГЧ,
считано от 01.09.2021г.
Видно от Заповед № ***/25.10.2024 г. на Командира на НГЧ, ищецът е
възстановен на длъжността „старши експерт“ в Представителен ансамбъл на
въоръжените сили /ПАВС/ в НГЧ, считано от 01.09.2021г.
От представената поделото Заповед № ***/25.10.2024 г. на Командира
на НГЧ, се установява, че трудовият договор с ищеца е отново прекратен рег.
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради липса на необходимото
образование за заемане на длъжността, считано от 25.10.2024 г.
Представен и неоспорен е непълен препис от трудовата книжка на
ищеца, като се установява, че след прекратяване на трудовото му
правоотношение на 25.10.2024г., следващи записи за вписани трудови
договори липсват.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.
Като такъв вид документ тя има доказателствено значение по смисъла на чл.
179 ГПК за фактите отразени в нея - арг. чл. 347 КТ. Тоест, като официален
удостоверителен документ трудовата книжка се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, поради което и съдът е длъжен, при липса
на обратно доказване (което по правило е пълно и главно), да приеме
отразените обстоятелства в документа за осъществили се в обективната
действителност.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
Правното основание, на което е било прекратено трудово
правоотношение е чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като с поред цитираният текст,
работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2, когато
работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа. Въведените в текста
хипотези, а имеНо липса на необходимото образование и/или професионална
квалификация за изпълняваната работа, са обективни, т.е. при преценката на
законосъобразността на уволнението, следва да се провери само формалното
съответствие на притежаваните от работника или служителя образование
и/или професионална квалификация с новите изисквания, установени за
длъжността му, като в случая се имат предвид такива изисквания, наличието
на които е документирано, т.е. те са с установен характер. При преценка
законосъобразността на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т.
10
6, така както е обосновано в конкретната хипотеза с изменение на
изискванията към длъжността, следва да се установят какви са били
изискванията, които се отнасят до образованието и професионалната
квалификация за заемане на длъжността, изпълнявана от ищеца, в какво се
състои промяната им, извършена ли е от компетентен орган и предшества ли
по време уволнението, както и отговаря ли ищецът на новоустановените
изисквания. Задължение на съда е да определи действителното основание за
уволнение въз основа на мотивациоНата част от акта на работодателя, а след
това да извърши и проверка за наличието на елементите от състава на
приложимата правна норма (решение № 746 по гр. д. № 119 за 2010 г. на III
ГО).
Тъй като по правилата на чл. 154 ал. 1 ГПК тежестта, т. е.
процесуалното задължение за установяване закоНостта на уволнението носи
работодателят по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ - т.е. ответника НГЧ, е
необходимо да се очертаят всички материални предпоставки, които трябва да
бъдат налице при закоНото прекратяване на трудовото правоотношение по чл.
328, ал. 1, т. 6, предл. 1 КТ - поради липса необходимото образование или
професионална квалификация.
ЗакоНостта на едностраНото прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото правно основание се обуславя от
проявлението на следните обстоятелствата - 1. да е налице изменение на
изискванията за образование и/или квалификация на лицата, които заемат
дадена длъжност, като това изменение на образователните изисквания да е
извършено преди уволнението; 2. компетентният орган да е взел по надлежен
ред решение за изменение на изискванията за образование за заемане на
определена длъжност; 3. уволненият работник или служител да не е отговарял
на новите образователни изисквания и 4. актът, с който е прекратеното
трудовото правоотношение, да бъде мотивиран, с очертаване на фактическите
основания, които са обосновали волята на работодателя да уволни съответния
работник или служител. Проявлението на тези обстоятелства предпоставят
законосъобразното упражняване на потестативно субективно право на
работодателя, който с едностраНо волеизявление може да прекрати
процесното трудово правоотношение
Във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение
следва да има яснота за основанието, на което то се извършва, както с оглед
защитата на работника или служителя, така и поради правните последици, но
винаги от значение е заповедта да е мотивирана (решение № 346 по гр. д. №
468 за 2009 г. на IV ГО).
Както е изяснено в решението по чл. 291 ГПК на ВКС, ІV г.о. по гр.д. №
201/2009 г. обосновката на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение в заповедта, а не посочената правна квалификация са
определящи за основанието, на което е извършено уволнението и при
противоречие между тях, съдът взема предвид имеНо изложението на
фактите. Те могат да бъдат формулирани и в друг документ, към който
препраща заповедта за уволнение, който е станал достояние на работника или
11
служителя.
В случая в заповедта за прекратяване на № ***/25.10.2024 г. на
Командира на НГЧ, е посочено, че трудовото правоотношение с ответника се
прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради липса на
образование за заемане на длъжността. Заповедта не препраща към друг
документ, в който са изложени фактите, въз основа на който са формулирани
конкретни основания за прекратяване на трудовото правоотношение.
При това с оглед обстоятелството, че е налице влязло в сила Решение №
**** от 07.03.2022г., по гр.д.№ 61032/2021г., ГО, 160 с.с. на СРС, потвърдено с
Решение № 533/02.02.2023г., по гр.д.№ 8103/2023г., по описа на СГС, с което
при идентични обстоятелства с оглед изменението на длъжностната
характеристика, съдът е отменил Заповед № *******/01.09.2021г., на
Командира на НГЧ, относно прекратяването на трудовото правоотношение на
И. Т., като е приел, че същият притежава необходимата образователна степен
за заемане на процесната длъжност.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че изложената заповед за
прекратяване на трудово правоотношение с ищеца е немотивирана, като не са
изложени ясни и конкретни факти, въз основа на който са формулирани
основанията за прекратяване на трудовото правоотношение. В този случай
трябва да се посочва в какво точно се изразява липсата на необходимото
образование.
На следващо място, с оглед събраните по делото писмени доказателства,
съдът намира, че притежаваната от ищеца специалност “Тонрежисура“
отговаря на изискванията за образование, съгласно изготвената нова
длъжностна характеристика за длъжността „старши експерт“ в „Програмен
екип“. Специалността “Тонрежисура“ в НБУ представлява специализирано
музикално обучение в областите: тонрежисура, звукови технологии,
софтуерни решения в музикалното студио, електронен звук, звуков монтаж,
аудиодизайн на звук, синтез на звук, мастеринг, звук в киното и телевизията,
компютърно моделиране на звуковата картина и др. Предвид което отговоря в
пълна степен на изискванията за образование, съгласно новата длъжностна
характеристика за длъжността „старши експерт“ в „Програмен екип“ на
Представителен ансамбъл на Въоръжените сили, което е допълнително
основание за незаконосъобразността на процесната заповед № ЛС-
***/25.10.2024 г. на Командира на Н.Г.Ч..
Възражението на ответната страна, с което се сочи, че ищецът изначално
не е притежавал необходимото образование за заемане на длъжността,
разгледано на плоскостта на Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК, следва да се остави без уважени, поради
следните съображения.
Според върховните съдии, когато работодателят при сключване на
трудовия договор се е съгласил, че притежаваните от работника или
служителя образование и/или квалификация не представлява обективна
причина за изпълнението на трудовата функция, впоследствие той не може да
прекрати трудовото правоотношение, поради липсата им. Това имеНо
12
мотивира ВКС да приеме, че не може да бъде прекратен трудов договор на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, ако при сключването му работникът или
служителят не отговаря на въведените от самия работодател изисквания за
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, от КТ - за отмяна на уволнението, извършено на основание
чл.328,ал.1,т.6 от КТ - липса на необходимото образование за изпълняваната
работа, извършено със Заповед № ***/25.10.2024 г. на Командира на НГЧ е
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Уважаването на втората обективно съединена претенция е
предпоставяно от признаването на уволнението за незакоНо и от неговата
отмяна. В случая законовите предпоставки са налице, видно и от посоченото
по - горе, с оглед на което тази искова претенция също следва да бъде уважена,
като ищеца се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „старши
експерт“ в Представителен ансамбъл на въоръжените сили /ПАВС/ в НГЧ.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
225 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения
период, че оставането без работа е в причиНа връзка с уволнението, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението. Съдът намира, че са налице посочените
по - горе законови предпоставки за частично уважаване на исковата
претенция.
От заключението на вещото лице, по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация
се установява, че брутното трудово възнаграждение по чл.128 от КТ и
съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 - 7 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, за целите на определяне на обезщетението по чл.221 и
чл.224 КТ включва основното трудово възнаграждение и тези допълнителни
възнаграждения, които имат постоянен характер, като същото се изчислява на
база последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец
преди уволнението или среднодневното брутно трудово възнаграждение което
е в случая възлиза в размер на 1387 лв. (22 работни дни) или по 65,72 лв. на
ден.
В чл. 298 от Закона за отбраната и въоръжените сили се предвижда, че
осигуряването на порциоНи пари за цивилните служители се извършва при
условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната.
Съдът намира, че порциоНите пари не са елемент от брутното трудово
възнаграждение. Това следва и от разпоредбите на самия закон, като в чл. 296
ЗОВС изчерпателно и конкретно са посочени седем допълнителните
13
възнаграждения, изплащани към основното месечно възнаграждение, като
порциоНите пари не са включени в това изброяване. В този смисъл е налице и
аналогична съдебна практика – Решение от 12. 10. 2010 г. по гр. д. №
1246/2009 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и Решение
№ 313 от 21.10. 2013 г., по гр.д.№ 973/2012г. на ВКС.
В този смисъл съдът намира твърдението на ищцовата страна, че
порциоНите пари следва да са част от брутното основното месечно
възнаграждение, за неоснователно.
Независимо от горното, съдът намира, че в резултат от оставането си без
работа поради уволнението, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
неполученото трудово възнаграждение от датата на прекратяването на
трудовото му правоотношение - 25.10.2024 г. По закон ищецът има право на
обезщетение за шест месеца, считано от датата на уволнението. Основателен
се явява искът от 25.10.2024 г. до датата приключване на устните състезания
по делото - 12.03.2025 г., тъй като за разликата до претендираните шест
месеца, периодът от време, не е изтекъл. За периода от 25.10.2024 г. до
12.03.2025 г., искът следва да се уважи за времето през което ищецът е останал
без работа. Вещото лице е изчислило, че в периода 25.10.2024 г. до
25.04.2025г. работните дни са общо 127 (л.151 от делото), като обезщетението
по чл. 225 КТ за периода възлиза в размер на 8 346,12 лв. или по 65,72 лв. на
ден.
В случая, предвид това, че искът се явява основателен за периода от
25.10.2024 г. до 12.03.2025 г. или 94 работни дни (127 - 33 (20 дни за
м.април+13 дни остатък за м.март.) = 94дни), то ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 6 177,68 лева (94 х 65.72=6177,68 лв.),
като за разликата до претендираните 9042 лв. и за периода от 12.03.2025 г. до
25.04.2025г., следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполагат и двете страни.
При направено искане по чл.78, ал.5 ГПК от ответника, съдът трябва да
вземе предвид всички обстоятелствата, от значение за преценката за
фактическа и правна сложност на делото, като броя на предявените искове,
извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, правната
сложност на казуса и доколко по него има установена задължителна съдебна
практика, на колко инстанции е гледано делото и дали във следващите
инстанции са събирани нови доказателства и др.
В настоящия случай са предявени кумулативно обективно съединени три
иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 от КТ, като
производството е приключило в едно съдебни заседания. По делото в първото
по делото съдебно заседание е приета ССчЕ, като не са събирани други
доказателства и не са установявани нови обстоятелства. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.08.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнагражденията за процесуално
14
представителство, защита и съдействие по граждански дела се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В конкретния случай предмет на адвокатска защита е гражданско дело –
трудов спор, образувано по обективно кумулативно предявени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 минималният
размер на адвокатското възнаграждение по искове за отмяна на уволнение (чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ) или възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато
искът е предявен самостоятелно, е не по-малко от размера на МРЗ за страната
към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на
определяне на възнаграждението по реда на чл. 2, а за трудови дела с
определен интерес – съобразно ал. 2. Към датата на сключване на договора за
процесуално представителство и защита (06.12.2022 г.) установеният размер
на МРЗ в страната възлиза на 933.00 лева. По предявения оценяем иск ( чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ) минималният размер на адвокатския
хонорар, определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, е в размер
на 1204,20 лева.
При тези даНи, съдът намира, че съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото претендираният от ищцовата страна размер на
адвокатски хонорар не се явява прекомерен, поради което и претендираният
размер на адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. не следва да бъде
редуциран. (в този смисъл Определение 183/09.05.2016 г. по гр. дело №
1460/2016 на ВКС, III Г.О.)
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал,
че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да му се присъди сумата от 2230,83 лв., съобразно уважената част
от исковата претенция.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Доколкото исковете по чл. 344, ал.
1, т.1 и т. 2 КТ са уважени изцяло, а искът по т.3 е отхвърлен частично
(31.68%), съдът намира, че определеното по реда на чл. 78, ал.8 ГПК от
служебно определеното юрк. в размер на 200 лв. следва да се присъди сума в
размер на 45,55 лв., съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, на
основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и
сумата в размер на 247,19 лева, представляваща дължима държавна такса, в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд София и
273,29 лева - разноски по допуснатата ССчЕ, съобразно уважената част от
исковете.
Така мотивиран, Софийския районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение между Н.Г.Ч., с
15
адрес: гр. София, бул. „А.Й.“ № 2 и И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, бул. Н.В. № 25, извършено със Заповед № № ***/25.10.2024 г. на
Командира на НГЧ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, И. М. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, бул. Н.В. № 25, на заеманата преди
прекратяването на трудовото правоотношение длъжност - "старши експерт в
Представителен ансамбъл на Въоръжените сили в Н.Г.Ч." при Н.Г.Ч..
ОСЪЖДА Н.Г.Ч., с адрес: гр. София, бул. „А.Й.“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. Н.В. № 25, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 6177,68 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незакоНото
уволнение за периода от 25.10.2024 г. до 12.03.2025 г., ведно със закоНата
лихва върху горепосочената сума, считано от 17.12.2024 г. /датата на
предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 9042 лв. и за периода от
12.03.2025 г. до 25.04.2025г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Г.Ч., с адрес: гр. София, бул. „А.Й.“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. Н.В. № 25, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2230,83 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 75134/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 66 състав.
ОСЪЖДА И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. Н.В. № 25
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н.Г.Ч., с адрес: гр. София, бул. „А.Й.“ № 2, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 45,55 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 75134/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 66 състав.
ОСЪЖДА Н.Г.Ч., с адрес: гр. София, бул. „А.Й.“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от
247,19 лв. - дължима държавна такса, и сумата от 273,29 лв. – депозит за
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16