Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр. Шумен, 10.01.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- гр. Шумен, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
и двадесет и трета година, в следния състав:
Съдия:
Бистра Бойн
при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова, като
разгледа докладваното от съдията АД № 273 по описа за 2023 година на
Административен съд- гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.118 ал.3 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО) във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Делото
е образувано по жалба на Е.Ф.Т. ***, депозирана против Решение №
2153-27-98/25.09.2023год. на Директора на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр.Шумен, с което е отхвърлена нейна жалба
срещу Разпореждане № РВ-3-27-01384703 от 30.06.2023г. на ръководител по контрола
на разходите по ДОО в ТП на НОИ, с което е разпоредено да бъдат възстановени получени от
жалбоподателката парични обезщетения за периода 10.04.2016г.- 05.12.2019г. в
размер на 29 288,99лв. главница и лихва. В жалбата е изразено несъгласие с
мотивите на оспореното решението и са изложени твърдения за неговата
незаконосъобразност, както и на оставеното в сила разпореждане. Сочи, че
органът неправилно издал разпореждането
за възстановяване на получени обезщетения въз основа на Задължителни
предписания за заличаване на данните в декларация обр.1, тъй като същите не
били надлежно връчени, съответно срокът за тяхното обжалване не е започнал да
тече. Освен това, в случая били налице всички изискуеми предпоставки за
декларирането на данните, понеже в хода на административното производство и в
проведеното досъдебно такова са налице доказателства за осъществявана от
жалбоподателката дейност като земеделски производител. Посочва още, че е налице
изтекла погасителна давност за част от вземанията. Правят се доказателствени
искания и по делото са разпитани свидетели по искане на жалбоподателя.
В съдебното заседание оспорващата се
представлява от процесуален представител адв.С.Т.от ШАК, която поддръжа жалбата
и подробно аргументира становището за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт.
Ответникът, Директор на ТП на
НОИ– гр.Шумен, се представлява от главен юрисконсулт в ТП на НОИ Шумен- Л.Б.И..,
която оспорва предявената жалба, като неоснователна и моли същата да бъде
отхвърлена. Депозира писмени бележки, в които излага подробни аргументи в
подкрепа на мотивите на оспорения административен акт.
След
като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт на основание чл.168 ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, съдът
приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото производство, е
депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на
издаденото Решение на ответната страна и чиито права и законни интереси са
засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по
чл.118 ал.2 от КСО, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба
е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
От доказателствата по преписката и
събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява
следното:
Жалбоподателката Е.Ф.Т. *** била
регистриран земеделски производител в Областна Дирекция „Земеделие“- Шумен с
УРН 544448 за периода от 21.12.2015/2016г., пререгистрирана на
11.11.2016/2017г., 11.01.2018г., 21.01.2019г. и на 31.01.2020г., като
прекратила дейността от 02.02.2021г. Същата е подавала заявления за подпомагане
в кампания 2015г. до кампания 2021г. по схемите и мерките за директни плащания.
Предоставени са 4 договора за наем- от 18.12.2015г., 05.10.2016г., 20.12.2017г.
и 17.01.2019г. на земеделска земя, намираща се в землището на с.Тимарево,
община Хитрино, местността Яйкън и дворно място в с.Тимарево с площ 300 кв.м.,
сключени между жалбоподателката и наемодател З. Т. Ю.. За доказване на
осъществяваната дейност по административната преписка и по приобщеното към
настоящото дело досъдебно производство № 14/2022г. по описа на ОД на МВР- Шумен
са събрани множество доказателства-
фактура № 001 от 28.12.2015 г. за 46.40 лв.- за продажба на 25 кг. картофи и 12
кг. боб с единична цена 2,20 лв./кг., с обща стойност 26.40лв.; фактура № 002 от 12.01.2016г. за 75 лв.-
за продажба на 25 бали люцерна, анкетен формуляр към анкетна карта от
21.12.2015г., в който е отразено, че местонахождението на имота е в с.Тимарево,
за ползване на 0,2940 хектара ниви под наем, със засята площ 0,294 хектара „ечемик”.
Видно от подаваните анкетни карти на 11.11.2016г., 11.01.2018г., 21.01.2019г. жалбоподателката
е декларирала, че ползва имоти с местонахождение в с.Тимарево, с намерения за
засети площи 0,294 хектара от културата „фий”, 0,294 хектара от културата „люцерна”
и 0,03 хектара с култура посочена като „други зеленчуци”.
Пред ТД на НАП за отчетната
2017г. жалбоподателката подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с декларирани доходи в
Приложение № 3 "Доходи от друга стопанска дейност", като регистриран
ЗП за производство на непреработени продукти в селското стопанство и доходи под
формата на получени субсидии от ДФ "Земеделие". За отчетната 2018г.
подадена ГДД по чл.50 от ЗДЦФЛ с декларирани доходи в Приложение № 3
"Доходи от друга стопанска дейност", както следва: за придобит доход
от дейност като регистриран ЗП за производство на непреработени продукти в
селското стопанство и доходи под формата на получени субсидии от ДФ
"Земеделие".
Били заплащани осигурителни вноски като
самоосигуряващо се лице за периода на регистрация като земеделски производител.
През 2017г. и 2018г. жалбоподателката получавала парични обезщетения от ДОО за
общо заболяване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете.
Със заповед № ЗР-5-27-00712815 от
31.01.2020г. на контролен орган на НОИ била възложена проверка, която да
установи, дали Е.Т. е осигурено лице по смисъла на чл.4 ал.3 т.4 от КСО, като в
хода на проверката били изискани доказателства от Областна Дирекция
„Земеделие“- Шумен и НАП, както и от самата жалбоподателка с писмо рег.№
4010-27-28 от 31.01.2020г. На 31.01.2020г.
и 12.02.2020 г. Е.Т. *** писмени обяснения, в които посочила върху какви площи
е работила, че продукцията я произвежда нейния свекър, но заедно с него работи и
тя, и че през 2015г. е продала картофи и боб, през 2016г.- бали, ечемик и
люцерна, както и че е получавала субсидии.
Поради възникнали съмнения за фиктивна
регистрация с цел черпене на осигурителни права на 22.10.2021г. с изходящ №
1042-27-180 бил изпратен сигнал за извършване на проверка до Районна
прокуратура- Шумен, по който било образувано горепосоченото досъдебно
производство. С Постановление от
19.01.2023г., прокурор при РП Шумен прекратил досъдебното производство на
основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК, поради недоказаност на обвинението, като
видно от мотивите приел, че няма категорични доказателства дали лицето е
осъществявало дейност като земеделски производител, понеже има такива, че
действително е обработвала земеделска земя и въз основа на извършена графологична
експертиза е доказано, че подписът на лицето, посочено като купувач в
представените фактури е автентичен, като проверки на място от контролни органи
не са били извършвани.
Във връзка с прекратеното досъдебно
производство, административното такова било възобновено и със Заповед № ЗР-5-27-
01299458 от 17.02.2023г. било възложено извършването на проверка от контролен
орган на НОИ. Резултатите от същата били обективирани в Констативен протокол №
КВ-5-27-01345578/02.05.2023г., в който били анализирани събраните доказателства
и било прието, че Е.Ф.Т. не е започнала да извършва трудова дейност по смисъла
на чл.10 от КСО и същата не е осигурено лице, съгласно разпоредбата на § 1 ал.1
т.3 от ДР на КСО. В началото на КП е била допусната техническа грешка касателно
имената на проверяваното лице, но съдът намира, че същата не е съществена,
доколкото имената са правилно посочени в текста на акта.
Въз основа на констатациите в протокола,
на самоосигуряващата били дадени Задължителни преписания № ЗД-1-27-01345596 от
02.05.2023г. с които е предписано да бъдат заличени подадените данни с
Декларация обр.1 за периода 21.12.2015г.- 01.02.2021г. Задължителните
предписания били изпратени с препоръчано писмо чрез лицензиран пощенски
оператор „Български пощи“ ЕАД на настоящия адрес на г-жа Т. ***. Видно от
известието за доставка, пратката е получена от лице с имена Т. на 12.05.2023г. В известието е отбелязано
едновременно, че същото е връчено лично на получателя и на член на
домакинството. Задължителното предписание не е обжалвано и според контролните
органи на НОИ е влязло в законова сила на 27.05.2023г.
За установяване на надлежното връчване на
Задължителните предписания, съдът назначи съдебно графологична експертиза,
заключението на която е прието по делото като обективно и компетентно дадено.
Видно от същото, подписът, положен на получател принадлежи на св.З. Т. Ю..
Горното е в противоречие с приетото от административния орган, че документът е
получен от съпруга на жалбоподателката- Т. . Свидетелят З.Т.. е декларирал пред
ТП на НОИ на 24.04.2023г., че снаха му се намира в Турция и че няма пълномощно
да я представлява./стр.73 по делото/. По делото е изискана и приета от съда извадка
от доставъчна книга на пощенската служба в село Тимарево, от която не може да
се установи самоличността на лицето приело препоръчаната пратка.
На основание извършената проверка и Задължителните
предписания било издадено Разпореждане № РВ-3-27-01384703 от 30.06.2023г.
на
ръководителя по контрола по разходите на ДОО, с което жалбоподателката е
задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение
поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично
обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 10.04.2016г. до
05.12.2019г. в размер на 29288,99 лв., от които 19055,02 лв.- главница и
10233,97лв.- лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО до датата на
разпореждането.
Срещу разпореждането
самоосигуряващата се, чрез адв.С.Т., подала Жалба до Директора на ТП на НОИ-
Шумен по реда на чл.117 от КСО, с която
изразила несъгласие с обжалваните предписания с изложени аргументи,
които съвпадат с посочените в жалбата до съда. С оспореното в настоящото
производство Решение № 2153-27-98/25.09.2023г. Директорът на ТП на НОИ- Шумен
отхвърлил жалбата на Е.Т. и потвърдил атакуваното пред него Разпореждане, като
изложил подробни мотиви относно липсата на възникнало основание за осигуряване
на лицето, съгласно разпоредбите на чл.10 чл.4 ал.3 т.4 от КСО и §1 ал.1 т.3 от
ДР на КСО, относно валидността на връчването на Задължителните предписания и
липсата на изтекла погасителна давност за вземането. В мотивите на решението си,
административният орган приел, че наличието на валидна регистрация като
земеделски стопанин не е достатъчно за възникването на осигурително
правоотношение и свързаните и произтичащи от него права на обезщетение, а е
необходимо лицето реално да осъществява трудова дейност като произвежда
растителна или животинска продукция предназначена за продажба, което в случая
не е налице, тъй като безспорен и установен от материалите по преписката е
факта, че лицето не е отглеждало продукция. Недоволна от така постановеното
Решение, самоосигуряващата се го обжалвала в законовия срок с Жалба с вх.№2103-27-20
по описа на ТП на НОИ-Шумен, пред Административен съд Шумен, с която инициирала
производството по настоящото административно дело.
По делото бяха разпитани двама свидетели-
св.З. Т. Ю. и св.С.С.. Първият е свекър на жалбоподателката и свидетелства
подробно за обработваните от нея площи през годините, когато е била земеделски
производител. Посочва, че от есента на 2022г., тя живее постоянно в Република
Турция, където се лекува внукът му, докато нейният съпруг живее и работи в
Германия, за да ги издържа. С.С.свидетелства, че е извършвал оран, сеитба и
третиране за плевели на обработваната от жалбоподателката земя. Неговите
показания съдът намира за безпристрастни, предвид липсата на родствена връзка с
Е.Т..
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт, предмет на
настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1,
във вр. с чл.117 ал.1 б.“ж“ т.3 от КСО орган, в изискуемата писмена форма. Жалбоподателката
е била уведомена по реда на чл.26 ал.1 от АПК за образуваното административно
производство. Съгласно разпоредбите на чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО, контролът
по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във
връзка с дейността, възложена на НОИ се осъществява от контролните органи на
НОИ, какъвто контролен орган е и
ръководител на контрола по разходите, издал процесното разпореждане за
възстановяване на суми/стр.52 и сл./. Съгласно чл.114 ал.3 от КСО, за
възстановяване на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на
обжалване пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт.
В депозираната жалба се оспорва
констатацията, че жалбоподателката не е осъществявала дейност като земеделски
производител. Оспорва се още влизането в сила на Задължителните предписания/ЗП/,
поради липсата на надлежното им връчване на адресата. Следователно,
правнорелевантен факт, нуждаещ се от доказване по делото, е свързан с въпроса
дали ЗП са били връчени, респективно са послужили като основание за издаването
на разпореждане на възстановяване на суми и дали жалбоподателката е упражнявала
дейност като земеделски производител, през декларирания период.
Съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и
материално-правните разпоредби, поради следното:
Съгласно чл.110 ал.4 от КСО, разпорежданията,
актовете за начет и задължителните предписания се връчват на отговорните лица
лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на
посочен адрес или на съответния адрес по чл.18а ал.8 от АПК или по електронен
път по реда на Закона за електронното управление. Когато връчването не може да
бъде извършено по този ред, за съставянето на съответния документ се поставя
съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на
интернет страницата на НОИ за срок от 7 дни, след изтичането на който
документът се смята за връчен. Съгласно чл.18а ал.7- 10 от АПК, съобщаването
може да се извърши чрез устно уведомяване, което се удостоверява писмено с
подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага
към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи
документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат
за връчени. Когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на
предходните алинеи, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от
страната, или при липса на такъв– на адреса, на който страната е получавала
съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма
адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била
призовавана, на страната се връчват съобщения по настоящия адрес, а при липса
на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес– по постоянния
адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, то се връчва по
месторабота. Когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез
залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, на входната врата
или на видно място около нея. Съгласно чл.44 б.“а“ от Общите условия на
оператора „Български пощи“ЕАД, правилно съобразени от административния орган в
решението му, препоръчаните пощенски
пратки се доставят лично на получателя на адреса срещу подпис, като при
отсъствие на получателя пратката може да се достави на негов пълномощник, а
когато върху пратката няма изрично указание „лично на получателя”, какъвто е
настоящия казус, може и на пълнолетен член на домакинството на получателя,
живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност,
като в служебните документи се вписват трите
имена и родствената връзка на лицето, получило пратката. Видно от
приложеното в оригинал известие за доставяне, в същото са посочени само две
имена на лицето, приело пратката, като по делото се установи, че същите не са
на лицето положило подпис. Това обстоятелство за липса на три имена е следвало
до бъдат анализирано от административния орган, който неправилно е приел, че
връчването е било надлежно осъществено на съпруга на жалбоподателката. Следвало
е да бъде отчетено още, че преди връчване на предписанията, НОИ е бил уведомен,
че жалбоподателката живее в друга държава, което е можело да наложи използване
на други законови методи на връчване.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
посоченият индивидуален административен акт не е влязъл в сила /предвид
предвидената в закона възможност за оспорване в 14 дневен срок от неговото
връчване и липсата на предварително изпълнение по закон/ и съответно че не
могат валидно и законосъобразно да бъдат приложени правните последици, с които
законът свързва влизането в сила на Задължителни предписания № ЗД-1-27-01345596/02.05.2023г.,
включително и служебно заличаване на данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО подадени с декларации
образец № 1 "Данни за осигуреното лице" за периода
21.12.2015г.-01.12.2021г. След като липсата на влязло в сила задължително
предписание по чл.108 ал.1 т.3 от КСО, изключва възможността за осъществяване
на предприетите действия по чл.4 ал.10 т.4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. от
страна на контролните органи на ТП на НОИ– Шумен за служебно заличаване на
данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО по отношение на жалбоподателката, следва
извода, че не могат да бъдат приложени правните последици на извършеното
заличаване на тези данни, съответно липсва материалноправното основание за
възстановяване на недобросъвестно получено осигурително плащане при прилагане
на хипотезата на чл.114 ал.1 и ал.3 от КСО.
На
следващо място следва да се посочи, че съобразения
извод в Задължителните предписания, процесното разпореждане и решението на горестоящия
административен орган, направен въз основа на Констативния протокол от
извършената проверка, че не са изпълнени условията на чл.10 ал.1 от КСО и § 1 ал.1
т.3 от ДР на КСО, както и че данните, подлежащи на заличаване, са подадени
незаконосъобразно и лицето няма качеството на осигурено лице, тъй като не е
упражнявало трудова дейност, за която да е настъпило основание за осигуряване
по КСО, не кореспондира с фактите по делото, по което се събраха достатъчно
убедителни доказателства в противната посока. Установи се, че жалбоподателката
е полагала труд по обработка на земеделски земи и е реализирала продукция,
действително в малък обем, но законът не поставя изискване за размера на
стопанското производство, а и с оглед на приложените първични счетоводни
документи и годишни декларации до НАП, явно същото не е било за лични нужди.
Безспорно е установено по делото, че
жалбоподателката е притежавала валидна регистрация, съгласно чл.5 ал.3 от Наредба № 3 от
29.01.1999г.
за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, като по
смисъла на КСО, наличието само на регистрация като земеделски производител не е достатъчно, за да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е
налице идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице.
Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в §1 ал.1 т.3 от КСО,
според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10 ал.1 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
или чл.4а ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването ѝ. По силата на §1 ал.1 т.5 от ДР на КСО регистрирани
земеделски производители са физическите лица, които произвеждат растителна
и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения ред. По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност, в настоящия казус, че е произвеждало земеделска
продукция предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице,
независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителните
вноски. Следователно, изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да
осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция за
продажба. Този факт беше установен в настоящото производство, като за това са
били налице събрани доказателства и от административния орган, както и от
Районна прокуратура Шумен, чийто краен акт е бил изпратен на НОИ- Шумен. Поради
това, изводът на административния орган, че не е упражнявана дейност по
производство като земеделски стопанин, не е съответен на приложимите
материалноправни разпоредби.
На основание чл.4 ал.3 т.4 от КСО регистрираните
земеделски стопани са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица. Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.4 т.1 и
т.2 от КСО, самоосигуряващите се лица периодично представят в НАП данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване и др. за всяко лице,
подлежащо на осигуряване. В съответствие с разпоредбата на чл.5 ал.6 от КСО
процедурата по подаване на декларациите по ал.4 е детайлно регламентирана с
Наредба Н-8 от 29.12.2005год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите и за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, която предвижда
задължение за подаване в ТД на НАП декларации по образец 1, в които да вписват
изрично упоменатите в т.1 и т.2 данни. Според разпоредбата на ал.6 на чл.5 от КСО данните по ал.4, подавани от осигурителите се използват за изчисляване и
отпускане на пенсии, парични обезщетения и помощи. Разпоредбите на чл.10 ал.1
от КСО и § 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО свързват възникването на осигуряването с
деня, в който лицата започнат да упражняват дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и след като жалбоподателката е упражнявала такава дейност, тя е придобила
качеството на осигурено лице.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в
законоустановената форма, но при неспазване на процесуалноправните правила и в противоречие
с материалния закон, поради което е незаконосъобразен.Това налага извод за
основателност на жалбата, като оспореният акт следва да бъде отменен.
Предвид резултата по делото не следва да
бъде обсъждано направеното възражение за изтекла погасителна давност на
разпоредените за възстановяване суми.
При този изход на спора, на основание
чл.120 ал.2 от КСО, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 1600 лв., представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице- 200.00лв. и
държавна такса- 10.00лв.
Водим от горното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-27-98/25.09.2023год. на
Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на
НОИ)- гр.Шумен, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-27-01384703 от
30.06.2023г. на ръководител по контрола на разходите по ДОО в ТП на НОИ, с
което е разпоредено Е.Ф.Т. с ЕГН: *********** *** да възстанови недобросъвестно
получени парични обезщетения за периода 10.04.2016г.- 05.12.2019г. в размер на
29 288,99лв. главница и лихва.
ОСЪЖДА ТП на НОИ- гр.Шумен да заплати на Е.Ф.Т. с ЕГН: ***********
*** сумата 1810лв./хиляда
и осемстотин лева/, представляваща сторени деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14- дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се
изпрати на страните по реда на чл. 137, във вр. с чл. 138 ал. 1 от АПК.
СЪДИЯ: