№ 977
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100513376 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ИВ. П. С., действаща чрез нейната майка и
законен представител С. В. П. срещу решението по гр. д. № 11124/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 86
състав, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за увеличаване размера на
присъдена издръжка по чл.150 СК за разликата от 250 лева до пълния предявен размер от
2000 лева месечно. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като
неправилно и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде уважена изцяло исковата
претенция.
Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна П. К. С. оспорва въззивната жалба и моли същата да се остави
без уважение. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
1
С решението от 21.05.2021 г. по гр. д. № 11124/2021 г. СРС, ІІІ ГО, 86 състав, е
увеличил размера на издръжката от 200 лева, определена с решение от 25.05.2015 г. по гр.д.
№ 30572/2014 г. на СРС, 117 състав, като е осъдил П. К. С. да заплаща на малолетното си
дете ИВ. П. С., действащо чрез неговата майка и законен представител С. В. П., месечна
издръжка в размер на 250 лева, считано от 25.02.2021 г. (датата на предявяване на иска),
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума, и е отхвърлил предявения иск до
пълния му размер от 2000 лева. Районният съд е допуснал предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка и е осъдил ответника да заплати на СРС –
държавна такса върху увеличения размер на издръжка в размер на 72 лева, като е оставил
без уважение исканията на страните за присъждане на разноски по делото.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че присъдената от първоинстанционния съд
месечна издръжка е недостатъчна да покрие нарасналите нужди на детето от средства за
съществуване, образование и социално-културно развитие (доколкото всеки човек има
нужди от такива). Не се спори, че детето е записано от майката и през настоящата учебна
година (2021/2022 г.) се обучава (начален курс на обучение) в ЧСУ "С.Г." ООД, гр.София,
където се е обучавало и през учебната през учебната 2020/2021 г. Майката и детето живеят в
наето жилище, като месечния наем за последното е в размер на 1100 евро. С тях живее и
детегледачката на детето, на която майката заплаща по 2000 лева месечно (от показанията на
св.Г.П., дадени пред въззивната инстанция).
От събраните в двете инстанции доказателства се установява, че бащата е
квалифициран специалист - стоматолог, с възможности да реализира доходи над средните в
страната; последният е управител и съдружник в пет търговски дружества; притежава
недвижими имоти и идеални части от такива на територията на гр.София. За финансовата
2020 г. въззиваемият е получил брутен доход от трудови правоотношения в размер на 17 740
лева, респ. средномесечно брутно трудово възнаграждение (т.е. доход по смисъла на т. 5 от
ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) в размер
на около 1478 лева; доход от друга стопанска дейност по чл.29 от ЗДДФЛ (дейност от
упражняване на свободна професия – 8 724.40 лева; доход от наем или от друго възмездно
предоставяне за ползване на права или имущество – 15 141.35 лева. Съгласно справки по
чл.73, ал.1 и ал.6 ЗДДФЛ за финансовата 2021 г. въззиваемият е получил доходи от трудови
правоотношения в размер на 52 687.03 лева; доходи от упражняване на свободна професия
– 7896.12 лева; доход от наем – 33375 лева.
Майката е декларирала, че средно месечните й доходи са в размер на 5 000 лева. За
периода 08.07.2020 г. – 21.12.2020 г. тя е получила дивиденти в общ размер на 54 845 лева
(средно месечно в размер на 5 484.50 лева), а за периода 01.03.2021 г. – 07.02.2022 г. -
дивиденти в общ размер на 211 755 лева (средно месечно в размер на 23 528.33)
При определяне размера на дължимата издръжка съдът следва да се съобрази с
2
нуждите на детето и възможностите на неговите родители. Детето И. е на навършени осем
години и от определянето на сегашната й издръжка от 200 лева са изминали повече от 6
години, поради което нуждите му са нараснали. Същевременно, въззиваемият разполага с
материални възможности да заплаща на малолетната си дъщеря месечна издръжка в по-
голям размер от определения от първостепенния съд. По отношение потребностите на
детето следва да се приеме, че те значително са нараснали за изминалите повече от шест
години, но са обичайните за възрастта му и включват- храна, облекло, здравни грижи и
образование, занимания в свободното време, като при липсата на взето общо решение от
родителите за обучение в частно училище, с годишна такса, включваща и такса храна около
20 000 лева, този разход не може да се включва в общата издръжка за детето.
Действително, по-високите доходи на бащата имат значение при определяне на
неговото участие в издръжката на детето, но увеличаването на издръжката по размер не е
самоцелно, а съпоставимо с доказани потребности и/или специфични нужди на детето -
здравословни, образователни или от друг характер. Периодичността на това задължение и
неговият безусловен характер имат това предназначение да осигурят условия на живот,
необходими за развитието на ненавършилото пълнолетие дете. Според постановките на
ППВС № 5 от 16.11.1970 г., които съдът съобразява, издръжката не следва да се присъжда в
размер, който дава възможност сумите да се използват за други цели, несъвместими с
нейното значение. Съдът не приема за належали разходите на майката за наем от 1100 евро и
за детегледачка в размер на 2000 лева, тъй като посочените разходи са луксозни такива, а не
необходими. Не са задължителни разходите за квартира в един от най-скъпите райони на
столицата, нито такива за постоянно (непрекъснато, включително и по време на лятна
почивка –от показанията на свП.) присъствие на детегледачка. Ако майката има желание и
може да си ги позволи - изборът е личен, не следва, че тези разходи трябва да се вземат
предвид като необходими такива при определяне на издръжката на малолетното дете, нито
да се приеме, че интересите на детето са наложили наемането на апартамент със ЗП от 153
кв.м., със самостоятелна стая и за детегледачката. Не може да се иска от бащата да покрива
скъпоструваща постоянна наемна грижа за детето, част от която може да бъде поета от
отглеждащия родител в извънработно време, доколкото същата се явява луксозен разход за
детето.
Въззивният съд, като се съобрази с представените доказателства, приема, че за
цялостната издръжка на малолетното дете е необходима месечно сумата от 700 лева, като
участието на бащата в издръжката следва да се увеличи с още 200 лв. или той трябва да
заплаща 450 лв., а разликата да се допълва от майката. Настоящият съд отчита, че П. К. С. е
баща и на малолетното дете А.П. С., род. на *******., поради което намира жалбата за
частично основателна.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която
искът за увеличение на месечната издръжка е отхвърлен за разликата от 250 лева до 450
лева, като въззиваемият бъде осъден да заплаща на въззивника месечна издръжка от още 200
лева, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава,
3
а решението в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка е отхвърлен за
разликата от 450 лева до 2000 лева – да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Върху определената издръжка ответникът дължи държавна такса в размер на 288
лева по сметка на СГС.
Разноски за въззивната инстанция се претендират и от двете страни. Въззиваемият не
е доказал действително сторени разноски за въззивното производство, поради което и такива
не му се следват такива. Последният следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата
от 164.57 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено във въззивното
производство, съразмерно с уважената част от жалбата.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 21.05.2021 г. по гр. д. № 11124/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 86
състав, в частта, в която е отхвърлен искът за увеличение на месечната издръжка на детето
ИВ. П. С. над 250 лева до 450 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение от 25.05.2015 г. по гр.д. № 30572/2014
г. на СРС, 117 състав, в полза на ИВ. П. С. месечна издръжка от 200 лева, на основание чл.
150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като:
ОСЪЖДА П. К. С., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете ИВ. П. С.,
ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител С. В. П., ЕГН
**********, още 200 лева месечна издръжка (или общо 450 лева), считано от 25.02.2021 г. до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 21.05.2021 г. по гр. д. № 11124/2021 г. на СРС, ІІІ
ГО, 86 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П. К. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС сумата от 288
лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА П. К. С., ЕГН **********, да заплати на ИВ. П. С., ЕГН **********,
действаща чрез нейната майка и законен представител С. В. П., ЕГН **********, сумата от
164.57 лева – разноски за въззивното производство.
Оставя без уважение искането на П. К. С., ЕГН **********, за присъждане на
разноски за въззивното производство, съразмерно отхвърлената част на жалбата, като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5