№ 19205
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110172408 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „**************” ЕАД
срещу М. И. М., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца
за сумата в общ размер на 1850,69 лева – главница, от която сумата 1783,47 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., и сумата 67,22 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 114,16 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 01.07.2018 г. до 24.03.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата М. И. М. била клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**************“ ЕАД на потребители в
гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„**************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от
11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за
заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след
изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца
1
топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент *******, находящ се
в гр. *****************, с абонатен № ******* през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в
режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „********” ЕООД. През отоплителния сезон
ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени изравнителни
сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.04.2021 г. по ч. гр. д. № ******* по описа за 2021
г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответницата
възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от
ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата М. И. М. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
Третото лице – помагач „********” ЕООД изразява становище, че предявените искове
били основателни и доказани, като не оспорва същите.
В съдебно заседание ищецът „**************” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Ибрямова. Процесуалният представител поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответницата М. И. М., редовно призована, се явява лично.
Ответницата оспорва само вземането за стойността на услугата дялово разпределение, както
и акцесорната претенция за мораторна лихва, тъй като не била получавала покана за
плащане. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Възразява, че ищецът не бил доказал наличие на облигационни
отношения между него и третото лице – помагач. Прави възражение за погасяване на
вземанията по давност, както и за недължимост на сумите за дялово разпределение и за
мораторна лихва.
Третото лице – помагач „********” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
2
дейности, обслужващи основните такива.
От представен по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
*******, том І, рег. № ******, нот. дело № ********** г. по описа на нотариус Т.В., рег.
********* с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на ********** г.
ответницата закупила процесното жилище, а именно: апартамент *******, находящ се в гр.
*****************. По делото няма данни през исковия период правото на собственост
върху процесния имот да е било прехвърлено на трети лица или пък в тяхна полза да е било
учредено вещно право на ползване от страна на ответницата.
Видно от приобщено към доказателствения материал по делото заявление – декларация
вх. № 3003/14.10.2003 г., ответницата М. И. М. изразила желание партидата на абонатен №
******* да бъде прехвърлена на нейно име. В молбата собственичката декларирала, че
домакинството й се състои от 2 членове, като топлата вода щяла да бъде заплащана по
показанията на регистриран водомер.
Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложените по делото Договор № ************* г., сключен между „********“ ЕООД и
етажната собственост, и протокол от 26.01.****** г. от общото събрание на етажните
собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на
ул*********** съществували още към ****** г. Видно от протокол от *******.****** г.,
общото събрание на етажните собственици взело решение за сключване на договор с
„********” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и
издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В
изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за
процесния апартамент ******* с абонатен № ******* били отбелязани 5 броя радиатори, 5
броя разпределители и 5 броя термостатни вентили. Списъкът съдържа подпис за
праводателя на ответницата.
Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 27.08.****** г. бил подписан
договор № 611/27.08.****** г. между етажната собственост на ул***********, в качеството
на възложител, и „********” ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който
възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на
топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия
и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването
на обща и индивидуални сметки.
С договор № Д-О-67 от 03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост
3
срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Видно от приложени по делото 1 брой индивидуална справка за отопление и топла
вода за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 1 брой главен отчет от 23.06.2020 г., топлинна
енергия в процесния имот била начислявана за отопление с 5 броя радиатори с монтирани на
тях уреди за дялово разпределение и 1 брой щранг-лира в банята на максимална мощност, за
сградна инсталация на база пълния отопляем обем на жилището от 209 куб. м. и за битово
горещо водоснабдяване по данни от два водомера. Главният отчет съдържа подпис за
потребител.
Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „**************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „**************“
ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По
делото няма данни ответницата да е изразила несъгласие с тях и да е предложила на
топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в
подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ).
Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„**************” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите били
длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на
изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите
имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След
изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите
условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „**************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „**************“
ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
4
149 и сл. ЗЕ:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответницата М. И.
М. като собственик на процесното жилище притежавала качеството „потребител” на
топлинна енергия през процесния период. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия. Няма данни по делото, а и твърдения
през исковия период това качество да е било загубено поради промяна на собствеността или
учредяване на вещно право на ползване.
Следователно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през
исковия период съществувало валидно облигационно правоотношение между ищцовото
дружество и ответницата за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Доколкото по
делото няма данни, а и твърдения между страните да е било сключено писмено
допълнително споразумение, отразяващо предложени от ответницата и приети от ищеца
специални условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то към договорното отношение между тях се прилагат
публично известни общи условия от 2016 г., предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, със съдържание, посочено в чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Т.е. законът урежда
определен вид договори при публично известни общи условия, чието съдържание е
типизирано без практическа възможност за индивидуално разискване на договорните
клаузи. По силата на този договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
ищцовото дружество, в качеството си на продавач, имало задължение през процесния
период да доставя топлинна енергия до имота – собственост на ответницата. Ответницата, в
качеството й на купувач, се задължила да заплаща реално доставената й топлинна енергия по
определена цена и по начин и в сроковете, посочени в действащите общи условия.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ урежда принципа за заплащане на реално доставената
топлинна енергия до границата на собственост на съоръженията, измерена със средства за
търговско измерване, собственост на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 156, ал. 2,
т. 2 ЗЕ в сгради – етажна собственост тази граница е последната спирателна арматура преди
разпределителната мрежа на сградните инсталации. Това означава, че законът гарантира на
топлопреносното предприятие правото да получи цената на реално доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост топлинна енергия. А съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение чрез средствата за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, индивидуални
разпределители или топломери, общ водомер за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление (чл. 140а ЗЕ). Топлинната енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
5
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Всеки потребител на топлинна енергия по смисъла
на закона дължи, от една страна, заплащането на топлинната енергия за отопление на своя
имот и топлинна енергия за загряване на консумираната от него вода за битово горещо
водоснабдяване. От друга страна, потребителят дължи и част от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата, изчислена пропорционално на отопляемия обем на неговия имот по проект (чл.
143, ал. 5 ЗЕ).
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства се установява,
че подпомагащата страна „********” ЕООД била избрана от потребителите в сградата –
етажна собственост на ул*********** да извършва услугата дялово разпределение на общо
събрание, проведено на 26.01.****** г. С посочената фирма за дялово разпределение на
27.08.****** г. бил сключен договор за срок от пет години. От представените по делото
доказателства безспорно се установява, че през исковия период индивидуалното отчитане в
процесния имот било извършвано именно от „********” ЕООД. Ответницата била запозната
с това обстоятелство, видно от главния отчет на уредите за дялово разпределение, издаден
именно от посочената фирма за дялово разпределение (ФДР) и подписан от потребителя.
Липсват данни по делото ответницата по някакъв начин да се е противопоставила на
извършваното от „********” ЕООД дялово разпределение. Напротив, същата ежегодно
осигурявала достъп на представителите на посочената ФДР до собствения си недвижим
имот, а последните изпълнявали поетия ангажимент като отчитали индивидуалните
топлинни разпределители в процесното жилище. С това двете страни фактически
потвърдили обвързаността си от договор за топлинно счетоводство на разходите за
отопление. Освен това съгласно трайната съдебна практика съществуването или
несъществуването на договорни отношения между потребителите на топлинна енергия и
топлинния счетоводител не се отразява на законосъобразното извършване на дяловото
разпределение.
От събраните по делото доказателства се установи още, че дължимата от потребителя
месечна сума за топлинна енергия била определена въз основа на прогнозна месечна
консумация и действащата за съответния период цена на топлинната енергия. След отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителната сметка от ФДР,
ищцовото дружество издавало данъчни дебитни и кредитни известия за разликата между
прогнозното и действително потребеното количество топлинна енергия в процесния имот.
От представените от третото лице-помагат писмени доказателства се установява, че за
процесния имот била разпределяна топлинна енергия за отопление с 5 броя радиатори с
монтирани на тях уреди за дялово разпределение и 1 брой щранг-лира в банята на
максимална мощност, за сградна инсталация на база пълния отопляем обем на жилището от
209 куб. м. и за битово горещо водоснабдяване по данни от два водомера. Ответницата не е
оспорила количеството на реално доставената топлинна енергия, нейната цена и размера на
претендираното вземане. Не бяха събрани доказателства за нарушаване на Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) при определяне на дължимата от
6
ответницата сума за топлинна енергия или пък за отопляем обем на имота, различен от този,
използван от ФДР. Ответницата не ангажира доказателства, че се е възползвала от
предвиденото рекламационно производство и е оспорила изготвените от подпомагащата
страна изравнителни сметки в предвидените срокове.
Въз основа на изложеното дотук настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че през исковия период ответницата е потребила топлинна енергия, чиято
стойност дължи на ищцовото дружество, поради което предявеният иск е установен в своето
основание. При определяне размера на вземането на ищеца по реда на чл. 162 ГПК съдът взе
предвид следното. От начислените суми за прогнозно потребление трябва да се приспаднат
сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените от потребителя суми, а да
се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. Следва да бъде уточнено още,
че се касае за изравнителни сметки само от исковия период.
Освен това настоящият съдебен състав счита, че в размера на вземането на ищеца не
следва да се включва сумата за услугата дялово разпределение. Направените в тази насока
възражения от страна на ответницата са основателни. Посочената услуга се извършва не от
ищеца, а от третото лице – помагач по силата на сключен с етажната собственост договор
(който към процесния период е бил с изтекъл срок). За съда остава неясно на какво
основание ищецът претендира заплащане на стойността на извършената услуга от
потребителите и то в своя полза. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ в договора по ал. 1 услугата
дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.
В хода на устните състезания ответницата е направила възражение за погасяване на
вземанията по давност. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да разглежда така
наведеното възражение. Съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно и за да бъде
надлежно сезиран съдът, е необходимо възражение от ответника, с което да се позове на
изтеклия в негова полза давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК обаче това
възражение трябва да бъде направено в предвидения в 131 ГПК едномесечен преклузивен
срок за отговор на исковата молба. С изтичането на този срок ответникът губи възможността
да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни за него към този
момент факти, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В т. 4
от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС е
прието, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат
да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за
погасителна и придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път пред
въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените
правила (например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното
производство) не е могла да ги заяви пред първата инстанция. В тази им част постановките
на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.****** г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не са
актуални при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.).
7
Съобразявайки цитираната задължителна съдебна практика, съдът намира, че не следва
да се произнася по направеното от ответницата едва в хода на устните състезания
възражение за изтекла погасителна давност. Препис от исковата молба и приложенията към
нея са получени лично от М. М. на 04.04.2022 г. Едномесечният срок за депозиране на
отговор е изтекъл на 04.05.2022 г., като такъв не е бил подаден от ответницата. В хода на
производството няма наведени твърдения за наличие на особени непредвидени
обстоятелства, довели до неспазване на законовия едномесечен срок. Възражение за изтекла
погасителна давност не е направено и по реда на чл. 414 ГПК в хода на заповедното
производство. Ето защо наведеното едва в хода на устните състезания възражение за
погасяване на част от претендираните вземания по давност е преклудирано и не следва да
бъде разглеждано.
Начислените суми по прогнозни данни (фактури) за процесния период са в общ размер
на 1529,68 лева с ДДС по данни на фирмата за дялово разпределение. По делото не бяха
представени доказателства за извършени от ответницата плащания на процесните вземания,
въпреки изложените твърдения в тази насока. Към сумата 1529,68 лева следва да бъде
прибавена изравнителната сметка за доплащане, която за исковия период е в размер на
230,89 лева (след промяната на цените). Така общият размер на задължението за главница
съдът изчисли на 1760,57 лева, до който предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер
от 1760,57 лева до пълния предявен размер от 1850,69 лева искът като неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Съгласно приложимите към исковия период Общи условия от 2016 г. лихва за забава не
се начислява върху прогнозните сметки, а само върху общата изравнителна сметка, ако
стойността й не е заплатена в срока по ал. 2 на чл. 33. А съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия стойността на общата фактура следвало да бъде заплатена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасяла. Следователно, за изпадане на ответницата в
забава не е било необходимо изпращането на покана, тъй като приложение в този случай
има разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Направените в тази насока
възражения от страна на ответницата не може да бъдат приети. Или, задължението по
общата фактура за процесния период е станало изискуемо на 14.09.2020 г. (както е посочено
8
и в самата нея), поради което считано от следващия ден – 15.09.2020 г. ответницата е
изпаднала в забава. Това означава, че М. М. дължи мораторна лихва върху изчислената от
съда главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 24.03.2021 г., която на
основание чл. 162 ГПК съдът изчисли в общ размер на 93,42 лева. Поради изложените по-
горе съображения лихва за забава върху сумата за дялово разпределение не следва да се
начислява.
С оглед изложеното дотук, искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на 93,42 лева и за периода от
15.09.2020 г. до 24.03.2021 г. За разликата над уважения размер от 93,42 лева до пълния
предявен размер от 114,16 лева, както и за периода от 01.07.2018 г. до 14.09.2020 г. искът
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е
представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е
извършило разноски в общ размер на 89,30 лева, от които 39,30 лева за внесена държавна
такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от
ответницата, а и същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са
следните: 84,73 лева за довнесена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и предвид приетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС,
ответницата М. И. М. следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в
общ размер на 261,96 лева, представляваща направените в заповедното и в исковото
производства съдебни разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Ответницата не е поискала присъждане на разноски, а и по делото няма доказателства
за реалното извършване на такива.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
„**************” ЕАД, ЕИК **********, представлявано от изпълнителните директори
П.Р.П. и М.С.Ц., със седалище и адрес на управление гр. *****************, срещу М. И.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *****************, ап. 13, както следва: по
иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ за сумата 1760,57 (хиляда седемстотин и шестдесет лева и 57 ст.) лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до
9
30.04.2020 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент *******, находящ се в гр.
*****************, с абонатен № *******, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.04.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума; и по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата 93,42 (деветдесет и три лева и 42 ст.) лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 24.03.2021 г., които вземания са
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.04.2021 г.,
издадена по ч. гр. д. № ******* по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за разликата над уважения размер
от 1760,57 лева до пълния предявен размер от 1850,69 лева, а иска с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения размер от 93,42 лева до
пълния предявен размер от 114,16 лева, както и за периода от 01.07.2018 г. до 14.09.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, М. И. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. *****************, ап. 13, да заплати на „**************” ЕАД, ЕИК
**********, представлявано от изпълнителните директори П.Р.П. и М.С.Ц., със седалище и
адрес на управление гр. *****************, сумата 261,96 (двеста шестдесет и един лева и
96 ст.) лева, представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни
разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „********” ЕООД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр. **********************, представлявано от
управителя М.П.С. и прокуриста С.М.С., като трето лице – помагач на страната на ищеца
„**************” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № ******* по описа за 2021 г.
на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10