Решение по дело №2844/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК във вр. чл. 63 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Е.Д.Ч., ЕГН **********, чрез адв. В.М.- пълномощник, срещу Решение № 1364 от 04.08.2023 г. на Районен съд-Пловдив, VII н. състав, постановено по АНД № 2923/2023г.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът твърди, че не е било установено безспорно авторството на нарушението, а именно: дали той е причина за настъпилото ПТП. Съдът не е допуснал поисканата съдебно-автотехническа експертиза, като дори не е изложил мотиви за това. Касаторът, чрез процесуалния си представител, моли да се постанови решение, с което да бъде отменено обжалваното решение, като спорът се реши по същество, чрез цялостна отмяна на издаденото НП. Заявено е и искане за присъждане на направените разноски.

Ответникът- ВПД-Началник група в ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не е депозирал писмен отговор по чл. 213а АПК, не изпраща процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на ПРС да бъде оставено в сила.

Администратевн съд- Пловдив след като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания прилагайки нормата на чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Със съдебно решение № 1364 от 04.08.2023 г. на Районен съд-Пловдив е потвърдено наказателно постановление № 23-1030-000798/15.03.2023г. на ВПД Началник Група към ОДМВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на Е.Д.Ч., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/лева за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.

За да постанови решението си, въззивният съд е събрал гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля С.Д. и са приети писмените доказателства, представени с наказателното постановление, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Въз основа на тях е обосновал правния извод, че касаторът е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, а в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или накърнили упражняване на правото му на защита. Наказанието е било наложено в абсолютно определения размер по чл. 179, ал. 2, вр ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП и е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, защото деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.

Касационната инстанция на основание чл. 220 АПК приема за установени фактите, изложени от районния съд в мотивната част на съдебното решение. По смисъла на тази разпоредба съществува забрана за фактически установявания в касационното производство, като правомощията на съда се изразяват само в преценката дали въззивният съд правилно е приложил относимите материалноправни норми.

На 15.02.2023 г. било установано, че касаторът Ч. *** управлявал лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№ ****, собственост на Р.Ч., като при преминаване от дясна в средна пътна лента, не пропуска движещия се по нея автобус с ВДЛ с рег.№ **** и като се удря със задната част с него отскача напред и блъска автобус „Темса“ с рег.№ ****, движещ се в дясната лента. Настъпва ПТП с пострадали лица. Актосъставителят квалифицирал деянието като административно нарушение на чл.25, ал.2, пр.1 от ЗДвП. В тази връзка е съставен акт за установяване на административно нарушение № 865333/15.02.2023 г. Въз основа на изготвения акт е издадено обжалваното пред първата инстанция наказателно постановление от органите на ОДМВР-Пловдив, сектор "Пътна полиция".

При така установената от районния съд фактическа обстановка настоящият състав приема, че съдебният акт е неправилен на основание чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. ал. 3 от НПК, във връзка с който извод, излага следното:

НПК, приложим в производството по обжалване на наказателните постановления, по силата на чл. 84 от ЗАНН, вменява в задължение на съда да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина /чл. 13, ал. 1 от НПК/. Изпълнението на това задължение налага съдът да изясни всестранно и пълно всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Съгласно чл. 107, ал. 2 от НПК, съдът събира доказателствата по направените от страните искания и по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. На събиране и проверка подлежат както доказателствата, които разобличават извършителя на нарушението или отегчават отговорността му, така и тези, които го оправдават или смекчават отговорността му (арг. от ал. 3 на чл. 107 от НПК/.

В хода на съдебното следствие пред районен съд-Пловдив със сезиралата го жалба са формулирани искания за събиране на гласни доказателства- извършване на съдебно-автотехническа експертиза и разпит на свидетели и събиране на писмени доказателства от ОП“Организация и контрол на транспорта“. По делото не са събрани исканите доказателства, респ. не е направено произнасяне по тяхната относимост и допустомост. Тези доказателства е следвало да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, за да се установят релевантни факти по възникналото правоотношение. Следователно, към момента на приключване на съдебните прения по делото липсват доказателства, установяващи по безспорен начин причиняването от страна на Ч. на ПТП. След като се съберат допълнително посочените доказателства, и след анализ на съдържанието им, следва да бъде извършена преценка от решаващият съд, правилно ли е привлечен към административнонаказателна отговорност Е.Ч., извършено ли е от него деянието с посочената правна квалификация чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.

Основният порок на обжалваното решение, водещ до неговата неправилност, се състои в неустановяването на факти от съществено значение за изхода на спора. Районният съдия е възприел за осъществена фактическата обстановка, посочена в НП, но без да събере относимите гласни и писмени доказателства в тази насока. При действието на забраната за фактически установявания по чл. 220 от АПК, касационната инстанция като съд по правото, а не по фактите, е препятствана да извърши проверка по съответствието на обжалваното решение с материалния закон и да реши делото по същество. При разглеждане на спорове за отмяна на издадени НП, районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността на НП, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя- арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. чл. 84 ЗАНН.

Това налага връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, защото в касационното производство не се решава материалноправния спор между страните, а същото има за предмет преценката относно правилността, респ. допустимостта и действителността на въззивното решение. Касационният съд изследва съответствието на решението с материалния закон, въз основа на фактите, установени от първата инстанция. Дейността му се свежда единствено до проверка, дали фактите са подведени вярно под хипотезата на правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея правни последици.

В производството, развиващо се по правилата на чл. 59- чл. 63 от ЗАНН във вр. чл. 313- чл. 340 от НПК, съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да обсъди има ли извършено нарушение с правна квалификация чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Разкриването на обективната истина по делото, независимо от тежестта на доказване и пасивността на страните, е приоритет за дейността на съда, поради което законодателят му е предоставил възможност не само по искане на страните, но и по свой почин (т. е., служебно) да събира доказателства, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Тежестта на доказване в административнонаказателното производство лежи върху наказващия орган по аргумент от чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 103, ал. 1 от НПК. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП органът се основава на констатациите в АУАН и последните в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното- чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. При установената тежест на доказване, в процеса не са приети писмени доказателства, които непротиворечиво да потвърждават изводите на първоинстанционния съд за извършено нарушение в хипотезата на чл. 25, ал.2 от ЗДвП, автора на деянието и неговата вина.

По тези съображения, касационната инстанция заключава, че решението на ПРС е неправилно на основание чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и при условията и по реда на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде отменено, а делото върнато за повторно разглеждане от друг съдебен състав. Не се констатираха служебно основанията за касиране на съдебния акт по см. на чл. 218, ал. 2 АПК във вр. чл. 209, т. 1 и т. 2 АПК.

По искането за присъждане на направените от касатора разноски, следва да се произнесе при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК първоинстанционният съд при новото разглеждане на спора по делото.

Така мотивиран, Административен съд-Пловдив, ХХІ касационен състав на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1364 от 04.08.2023 г. на Районен съд-Пловдив, VII н. състав, постановено по АНД № 2923/2023г., като:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на районен съд-Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: