№ 1704
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20221100901895 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „АЕЦ К.” ЕАД твърди, че на 24.07.2017 г. сключил с ответника „А.Г.” ООД
договор, по силата на който последният се задължил да извърши проектиране, доставка и
монтаж на нови шкафове на КРУ 6kV, заменящи старите, намиращи се в помещения на ДГС
– 5, 6 GV, GW, GX, срещу получаване на възнаграждение за това в размер на 694 000 лв. без
ДДС. Договорът е сключен при общи условия.
Наред с основните задължения по договора, с чл. 4.2. от приложимите към него общи
условия ответникът поел задължение да сключи договор за подизпълнение с посочени в
офертата субекти в срок до 30 дни от сключване на договора, както и да представи на ищеца
заверено копие от договора за подизпълнение в 3-дневен срок от неговото подписване.
Ответникът изпълнил това задължение със забава, както следва – договор с подизпълнителя
„Е.П.“ ООД е сключен с 63 дни закъснение; договор с подизпълнителя „К.“ ООД е сключен с
63 дни закъснение; договор с подизпълнителя „ПСС България“ ООД е сключен с 83 дни
закъснение. С оглед допуснатата от ответника забава при изпълнението на това задължение,
в негова тежест е възникнало задължение да заплати на ищеца неустойка за забава, която е
уговорена в чл. 16.3. от общите условия към договора и е в размер на 10 % от стойността на
договора. Размерът на дължимата неустойка за забавено изпълнение на задължението по чл.
4.2. от общите условия към договора възлиза на сумата от 69 400 лв.
С чл. 5.1.2. от договора ответникът поел и задължение да поиска писмено
необходимите входни данни за изготвяне на възложения му проект в срок от 10 дни след
сключване на договора. Ответникът поискал входните данни на 21.11.2017 г., което е 109 дни
1
след изтичане на определения срок. С оглед на това в негова тежест е възникнало второ
задължение да заплати на ищеца неустойка за забава, която е уговорена в чл. 16.3. от общите
условия към договора и е в размер на 10 % от стойността на договора. Размерът на
дължимата неустойка за забавено изпълнение на задължението по чл. 5.1.2. от договора
възлиза на сумата от 69 400 лв.
С чл. 3.2.1. от договора ответникът поел и задължение да представи възложения му за
изготвяне работен проект в срок до 3 месеца, считано от датата на уведомяването му за
издаване на протокол за проверка на документите от Дирекция БиК. Този протокол е
получен от ответника на 19.10.2017 г. Той обаче не е представил на възложителя работните
проекти за 6 енергоблок и за 5 енергоблок в тримесечния срок, броен от 19.10.2017 г., а със
закъснение от 66 дни по отношение на единия и от 297 дни по отношение на другия. С оглед
на това за ответника е възникнало задължение да заплати на ищеца два броя неустойки за
забавеното изпълнение на задълженията за изготвяне на проектите за 6 енергоблок и за 5
енергоблок, чиято дължимост е уговорена в клаузата на чл. 16.1. от приложимите към
договора общи условия и която е в размер на 0,5 % от стойността на забавеното изпълнение,
но не повече от 10 % от стойността на дължимото плащане. Тъй като в случая закъснението
в изпълнението на задълженията по двата проекта е повече от 20 дни е достигнат
максималния размер на уговорената неустойка, то ответникът дължи две неустойки в размер
от по 2 109, 15 лв. /10 % от сумата от 21 091, 50 лв., представляваща цената за изготвяне на
работен проект за един енергоблок/. Поради изложеното ищецът моли „А.Г.” ООД да бъде
осъдено да му заплати следните суми: 1) сумата от 69 400 лв., представляваща неустойка за
забавено изпълнение на задължението по чл. 4.2. от общите условия към договора, дължима
съгласно чл. 16.3. от общите условия към договора за изработка, сключен на 24.07.2017 г.; 2)
сумата от 3 450, 73 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на неустойка за забавено изпълнение на задължението по чл. 4.2. от
общите условия към договора, начислено за периода от 14.01.2022 г. до 11.07.2022 г.; 3)
сумата от 69 400 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението по
чл. 5.1.2. от договора, дължима съгласно чл. 16.3. от общите условия към договора за
изработка, сключен на 24.07.2017 г.; 4) сумата от 3 450, 73 лв., представляваща обезщетение
в размер на законната лихва за забавено плащане на неустойка за забавено изпълнение на
задължението по чл. 5.1.2. от договора, начислено за периода от 14.01.2022 г. до 11.07.2022 г.;
5) сумата от 2 109, 15 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на
задължението по чл. 3.2.1. от договора по отношение на задължението за представяне на
работен проект за енергоблок 5, дължима съгласно чл. 16.1. от общите условия към договора
за изработка, сключен на 24.07.2017 г.; 6) сумата от 104, 87 лв., представляваща обезщетение
в размер на законната лихва за забавено плащане на неустойка за забавено изпълнение на
задължението по чл. 3.2.1. от договора, начислено за периода от 14.01.2022 г. до 11.07.2022 г.;
7) сумата от 2 109, 15 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на
задължението по чл. 3.2.1. от договора по отношение на задължението за представяне на
работен проект за енергоблок 6, дължима съгласно чл. 16.1. от общите условия към договора
за изработка, сключен на 24.07.2017 г.; 8) сумата от 104, 87 лв., представляваща обезщетение
2
в размер на законната лихва за забавено плащане на неустойка за забавено изпълнение на
задължението по чл. 3.2.1. от договора, начислено за периода от 14.01.2022 г. до 11.07.2022 г.
Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът - „А.Г.” ООД, оспорва предявените искове. Твърди, че уговорената в чл.
16.3. от общите условия към договора за изработка неустойка се дължи само при пълно
неизпълнение на задълженията на изпълнителя, поети със сключения договор, но не и при
тяхното забавено изпълнение, каквото се твърди да е допуснато в случая. Прави възражение
за нищожност на клаузата на чл. 16.3. от общите условия към договора за изработка, в който
е уговорена дължимостта на неустойката за забава, тъй като протИ.речи на добрите нрави.
Прави възражение за погасяване по давност на всички предявени вземания за заплащане на
неустойка. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени осъдителни искове
за заплащане на неустойки, дължими по сключен между страните по спора договор. За да
бъдат уважени тези искове, следва да бъде установено, че са настъпили следните елементи
от фактическия състав, при който възниква вземането по чл. 92, ал. 1 ЗЗД: 1) че между ищеца
и ответника е сключен договор; 2) че е налице неизпълнение от страна на ответника на
задължение, което е възникнало за него по силата на сключения договор; 3) че в
съдържанието на сключения договор е налице валидна клауза, предвиждаща заплащане на
неустойка при допуснато от ответника неизпълнение на съответното задължение, което е
възникнало за него.
От изложените от ищеца факти, на които основава предявените искове, е видно, че
техен предмет е дължимостта на две различни неустойки, които са уговорени в сключен
между страните на 24.07.2017 г. договор, като всяка от тях се претендира за неизпълнение на
различни задължения, поети с този договор – едната неустойка се сочи, че се дължи за
неизпълнение на две различни задължения, другата неустойка също се заявява, че се дължи
за неизпълнение на други две задължения. Всяко от твърдените неизпълнения на различните
задължения обаче е от един вид, а именно забавено, т.е. неточно във времево отношение
неизпълнение на договорни задължения. Ето защо и първите въпроси, на които съдът ще
отговори в решението, са дали между страните е сключен сочения в исковата молба договор,
дали с него са постигнати уговорки за дължимост на двете различни неустойки, дали така
уговорените неустойки се дължат при забавено изпълнение на определени, поети с договора
задължения и дали сред тях са тези, които ищецът твърди, че не са изпълнени от ответника.
По делото не е спорно, че на 24.07.2017 г., между „АЕЦ К.” ЕАД и „А.Г.” ООД са
възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен договор. Това е видно и от
приетия като доказателство в производството писмен договор от 24.07.2017 г., който е
3
подписан от двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му и за
съдържанието на задълженията, които възникват по него за всяка от двете договарящи
страни. При тълкуване на клаузите от неговото съдържание се налага изводът, че с този
договор „АЕЦ К.” ЕАД е възложил за извършване на „А.Г.” ООД срещу получаване на
възнаграждение за това на определени действия, които по естеството си са различни, но
всички те имат характер на фактически действия. Това означава, че сключеният договор има
характеристиките на такъв за изработка. При тълкуване на волята на страните с оглед
определяне на това какви задължения са възникнали в тяхна тежест на основание сключения
договор съдът ще съобразява както клаузите от неговото съдържание, така и клаузите, които
са част от съдържанието на документ, представляващ приложение № 1 към договора. Този
документ е наименуван „общи условия на договора“. Доколкото обаче той представлява
приложение към самия договор за изработка и е подписан от двете страни по сделката, което
означава, че те са изразили изрично съгласие, че с неговото съдържание ще се определят
правата и задълженията, които възникват за тях, то съдът счита, че той няма характер на
общи условия, при които ищецът сключва договори по смисъла на чл. 298 ТЗ, а всъщност
представлява част от самото съдържание на сключения договор, по което страните са
постигнали съгласие. Това означава, че какви са правата и задълженията, които са
възникнали за възложителя и изпълнителя по силата на сключения на 24.07.2017 г. договор,
се определя както от клаузите на самия писмен договор, но така също и от съдържанието на
приложение № 1 - общи условия на договора, което представлява неразделна част от него.
При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузите на сключения договор, се
установява, че те са постигнали съгласие, че за ответника възниква задължение да извърши
няколко групи действия, които се отнасят до общата дейност по изграждане на нови шкафове
на КРУ 6kV, заменящи старите, намиращи се в помещения на ДГС – 5, 6 GV, GW, GX на
АЕЦ К.. Първата част от дейностите, които са включени в цялостната възложена работа, са
такива по проектиране на новите шкафове за КРУ, втората част от тях са такива по доставка
на оборудване и резервни части, третата част са такива по демонтаж на старо оборудване,
монтаж, ПНР и въвеждане в експлоатация на новодоставеното оборудване и последният вид
от дейностите са такива по обучение на персонала. Неизпълнението в срок на задължението
за извършване на първата група действия по изготвяне на проект се сочи от ищеца като
правопораждащ факт по отношение на две от предявените в процеса вземания за неустойка.
От съдържанието на договора за изработка се установява, че в него, освен клаузи, с
които е постигнато съгласие за основните задължения, които възникват в тежест на
възложителя и изпълнителя по тази сделка, които са тези за извършване на отделните групи
действия и за заплащане на уговореното възнаграждение за това, са включени и такива, с
които е уговорено, че в тежест на изпълнителя възникват и други задължения, които са
свързани с основните такива за извършване на работите по проектиране, доставка, монтаж и
въвеждане в експлоатация на оборудване и обучение на персонала. Те имат за цел да
осигурят точното изпълнение на тези основни задължения на изпълнителя. Такива са
4
задълженията по чл. 5.1.2. от договора и по чл. 4.2. от приложение № 1 към него - общи
условия на договора. С чл. 5.1.2. от договора страните по него са се съгласили, че
изпълнителят се задължава да поиска писмено необходимите входни данни за изготвяне на
възложения му проект в срок от 10 дни след сключване на договора. Изпълнението на това
задължение има за цел да осигури точното изпълнение на задължението за проектиране на
новите шкафове на КРУ 6kV. С чл. 4.2. от приложение № 1 към договора - общи условия на
договора, страните по сделката са уговорили, че изпълнителят се задължава да сключи
договори за подизпълнение с посочените в офертата му подизпълнители в срок до 30 дни от
сключване на договора. Изпълнението на това задължение е такова, което обслужва
основното задължение на изпълнителя да извърши дейностите по доставка на оборудване и
резервни части, демонтаж на старо оборудване, монтаж и въвеждане в експлоатация на
новодоставено оборудване. Неизпълнението в срок на тези задължения, които обслужват
основните такива, се сочи от ищеца като правопораждащ факт по отношение на две от
предявените в процеса вземания за неустойка.
От съдържанието на сключения договор се установява, че с чл. 16.1., чл. 16.2. и чл.
16.3. от приложение № 1 към договора - общи условия на договора, страните са постигнали
съгласие за дължимост на неустойки при неизпълнение на задълженията по сделката. При
тълкуване на тези клаузи във връзката им една с друга съдът намира, че уговорки за
дължимост на неустойка при забавено изпълнение на договорни задължения са постигнати
единствено с чл. 16.1. и чл. 16.2. от приложение № 1 към договора, но не и с чл. 16.3. от това
приложение към договора. Това е така, тъй като в клаузите на чл. 16.1. и чл. 16.2. от
приложение № 1 към договора е посочено изрично, че задълженията за неустойка възникват
при неизпълнение в срок на конкретно уточнени задължения, които са основните такива,
които възникват за изпълнителя и за възложителя, както и че неустойките се дължат за всеки
ден забава и се начисляват върху размера на съответното неизпълнено в срок задължение, а
не върху размера на цялото задължение. Не така обаче са уговорени фактите, при които
възниква задължението за неустойка по чл. 16.3. от приложение № 1 към договора, както и
начинът, по който се изчислява нейният размер. В тази клауза е предвидено, че при виновно
неизпълнение на задълженията по договора, с изключение на случаите по чл. 16.1. и чл.
16.2., неизправната страна дължи на изправната страна неустойка в размер на 10 % върху
стойността на договора. В съдържанието на тази уговорка не е посочен видът на
неизпълнението на съответното задължение, което неустойката ще обезпечава, но при
тълкуването и във връзката с чл. 16.1. и чл. 16.2. от приложение № 1 към договора и като се
съобрази, че в нея е посочено, че се дължи при друго неизпълнение, различно от това, което
е посочено в тези две клаузи, съдът намира, че задължението за заплащане на тази неустойка
възниква при форми на неизпълнение, различни от забавеното такова, каквито са пълното
неизпълнение, както и неточното в количествено и качествено отношение неизпълнение на
задълженията, които възникват и за двете страни по сделката. Този извод се налага и като се
съобрази волята на страните за това как се дължи неустойката и как се изчислява нейният
размер. Уговорено е тази неустойка да се дължи еднократно, а не за всеки ден допусната
забава, и размерът да се изчислява като процент от стойността на договора, а не като
5
процент от стойността на забавеното изпълнение на конкретно задължение. Видно е, че
тогава когато страните са искали да уговорят дължимостта на неустойка при забавено
изпълнение, те, освен че са го посочили изрично, са се съгласили, че нейният размер ще се
определя при съобразяване на периода на забавата и от стойността на забавената част от
задължението, а не върху цялата стойност на съответното задължение или стойността на
договора. Ето защо и доколкото страните не са използвали същия подход при уговаряне на
неустойката по чл. 16.3. от приложение № 1 към договора, то трябва да се приеме, че волята
им е тя да не се дължи при неточно във времево отношение изпълнение на задълженията на
възложителя и изпълнителя по сделката, а при други форми на неизпълнение, различни от
забавеното такова. Наред с това трябва да се посочи, че съдът счита, че тази неустойка
обезщетява вредите от неизпълнението, различно от забавеното, само на основните
задължения, които възникват за възложителя и изпълнителя по сделката, които са тези за
извършване на възложената работа и за заплащане на уговореното възнаграждение за това, а
не на всяко задължение, поето с договора, включително тези, които имат за цел да осигурят
точното изпълнение на основното задължение на изпълнителя за извършване на работата.
Този извод следва при съобразяване на това, че ако е налице пълно или неточно в качествено
или количествено отношение неизпълнение на някое задължение, имащо подпомагащ
характер за изпълнението на едно от основните такива, обичайно ще се стигне и до
неизпълнение съответно неточно изпълнение и на основното задължение, което то
обслужва. Ето защо и вредите, които се пораждат за изправната страна от двете
самостоятелни неизпълнения, всъщност ще бъдат едни и същи и е недопустимо да се дължат
две неустойки за тяхното обезщетяване. Ако пък е налице пълно неизпълнение на някое от
задълженията, обслужващи основното, като например сключване на договор с един
подизпълнител, но това не е довело до неизпълнение на основното задължение за
извършване на дейностите по доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на ново
оборудване за двата енергоблока, а примерно само до забавено такова, ще се стигне до
ситуация, при която за пълното неизпълнение на обслужващото задължение за сключване на
договор с един подизпълнител се дължи неустойка в размер на 10 % от стойността на
договора, която е в размер на 69 400 лв., а максималната неустойка, която ще се дължи за
забавено изпълнение на основното задължение, ще е 10 % от стойността на забавеното
изпълнение, която се определя от уговореното възнаграждение за извършване на този вид
дейности по чл. 2.1.3. от договора, и ще възлиза на сумата от 18 712, 01 лв. Такова
тълкуване, при което да се допусне неустойката за неточно изпълнение на главното
задължение да е по-малка по размер от тази за неизпълнение на спомагателно спрямо него
задължение, от което не произтичат по-големи самостоятелни вреди, не отговаря на
правилата на формалната логика, поради което и не следва да се прави.
С оглед горното трябва да се заключи, че неустойката, уговорена в чл. 16.3. от
приложение № 1 към договора, не се дължи при забавено изпълнение, на което и да е от
задълженията, които възникват за двете страни по договора от 24.07.2017 г., като тя има за
цел да обезщети вредите само от пълното неизпълнение или неточното в качествено и
6
количествено неизпълнение единствено на задължението на изпълнителя да извърши
възложената с договора работа и на задължението на възложителя да заплати уговореното
възнаграждение.
От твърденията, на които ищецът основава предявените искове, се установява, че той
претендира заплащане на две неустойки по чл. 16.3. от приложение № 1 към договора.
Първата от тях се сочи да се дължи за допуснато от изпълнителя забавено изпълнение на
задължението му по чл. 5.1.2. от договора да поиска писмено необходимите входни данни за
изготвяне на възложения му проект, като забавата е продължила 109 дни след падежа, който
е до 10 дни след сключване на договора. Втората неустойка се твърди да се дължи за
допуснато от изпълнителя забавено изпълнение на задължението му по чл. 4.2. от
приложение № 1 към договора - общи условия на договора да сключи договори за
подизпълнение с трима от посочените в офертата му подизпълнители, като забавата е
продължила 63 дни за два от договорите за подизпълнение и 83 дни за третия след падежа,
който е до 30 дни от сключване на договора. Тези неизпълнения обаче, дори и да са
осъществени, не са основание за възникване на задължение за заплащане на неустойка по
чл. 16.3. от приложение № 1 към договора, защото съгласно уговореното тя не се дължи при
забава на което и да е задължение, както и изобщо не се дължи при каквото и да е
неизпълнение на някое от спомагателните задължения, каквито са тези, чието забавено
изпълнение се сочи като правопораждащ вземанията за тази неустойка факт. Следователно в
тежест на ответника не възниква задължение за заплащане на неустойка по чл. 16.3. от
приложение № 1 към договора за забавеното изпълнение на задълженията му по чл. 5.1.2. от
договора и по чл. 4.2. от приложение № 1 към договора. Това е достатъчно основание за
отхвърляне на исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца две неустойки по чл.
16.3. от приложение № 1 към договора в размер от по 69 400 лв. всяка, без да е необходимо
съдът да разглежда въпроса дали соченото от ищеца забавено изпълнение е допуснато, както
и да се произнася по направените от ответника възражения за нищожност на неустоечната
клауза и за погасяване по давност на вземанията за получаване на тези неустойки. След като
претендираните вземания за неустойки не се доказа да са възникнали за ищеца, се налага
изводът, че за него не са възникнали и акцесорните спрямо тях вземания за заплащане на
обезщетения в размер на законната лихва за тяхното забавено плащане и исковете, с които те
са предявени, също трябва да се отхвърлят като неоснователни.
От изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум е видно, че
ищецът претендира заплащане и на две неустойки по чл. 16.1. от приложение № 1 към
договора, като сочи като правопораждащ ги факт неизпълнението в срок от ответника на
задълженията му да изготви проекти за поставянето на нови шкафове. В чл. 16.1. от
приложение № 1 към договора е уговорено, че в случай на неспазване на сроковете по
раздел 3 от договора изпълнителят дължи неустойка в размер на 0, 5 % на ден върху
стойността на забавеното изпълнение за всеки ден закъснение, но не повече от 10 % от тази
стойност. Както беше посочено, при тълкуване на волята на страните, изразена в
съдържанието на тази договорна клауза, трябва да се приеме, че с нея отнапред е уговорен от
7
страните размера на обезщетението, което ще се дължи при неточно във времево отношение
изпълнение на задълженията за извършване на всички отделни дейности, които се включват
в общо възложената работа, част от които са и дейностите по изготвяне на проект за нови
шкафове на КРУ 6kV. Това означава, че тази уговорка има характер на такава за дължимост
на мораторна неустойка, която има за цел да обезпечи точното изпълнение на основните
задължения, които възникват за изпълнителя, както и да обезщети вредите от тяхното
забавено изпълнение.
За да отговори на въпроса дали е налице неизпълнение на задължението, поето от
ответника за проектиране на новите шкафове на КРУ 6kV, съдът първо трябва да се
произнесе какво е неговото съдържание. При тълкуване на клаузата на чл. 1.2.1. от
сключения договор във връзката и с клаузата на чл. 2.1.1. от него се налага изводът, че
задължението за извършване на работата по проектиране на новите шкафове за КРУ
включва в себе си извършване на две групи действия, които са действия по изготвяне на
проект за такива шкафове за пети енергоблок /5ЕБ/ и действия по изготвяне на проект за
такива шкафове за шести енергоблок /6ЕБ/.
Задълженията, които възникват за изпълнителя по силата на сключения на 24.07.2017
г. договор за изработка, за изготвяне на работни проекти за двата енергоблока са срочни, тъй
като с чл. 3.2.1. от договора страните са постигнали съгласие, че моментът, до който те
трябва да бъдат изпълнени, е 3 месеца, считано от датата на уведомяване на изпълнителя за
издаване на протокол за проверка на документите от Дирекция „Б и К“ преди ПГР на
съответния блок. При срочните задължения като процесното, длъжникът изпада в забава с
настъпването на падежа и непрестиране на дължимия резултат на него.
По делото е безспорно, а и се установява от представените доказателства, че на
19.10.2017 г. ответникът е получил по електронна поща изготвения протокол за проверка на
документите във връзка с процесния договор, съставен от Дирекция „Б и К“ на „АЕЦ К.”
ЕАД. Следователно от 19.10.2017 г. започва да тече срокът за изпълнение на задълженията
за изготвяне на проекти за изграждане на шкафове за пети и за шести енергоблок и
предаване на завършената работа на възложителя. Той изтича на 19.01.2018 г.
От събраните в производството доказателства се установява, че ответникът е предал
на ищеца работния проект за шести енергоблок на 26.03.2018 г., както и че е предал на
ищеца работният проект за пети енергоблок на 13.11.2018 г. Това се доказва от писма,
намиращи се на л. 247 и л. 250 от делото. Писмото, намиращо се на л. 247 от делото, е
съставено от представител на „А.Г.” ООД, като с него е направено изявление за представяне
на работния проект за шести енергоблок на „АЕЦ К.” ЕАД, който е адресат на писмото. От
поставения върху това писмо печат за неговото постъпване в деловодството на „АЕЦ К.”
ЕАД съдът намира за доказано, че то е получено на 26.03.2018 г. Извод за това, че проектът
за шести енергоблок е предаден на ищеца за първи път на 26.03.2018 г. е направен и от
вещото лице И. Д. в изготвеното от него заключение, представено в съда на 04.12.2023 г.,
като той е потвърден и при разпита на експерта в съдебно заседание, проведено на
06.11.2024 г., при който той уточнява, че първоначално проектът е представен на датата,
8
записана в заключението от 04.12.2023 г., а не в това от 24.10.2024 г. Писмото, намиращо се
на л. 250 от делото, също е съставено от представител на „А.Г.” ООД и е адресирано до
„АЕЦ К.” ЕАД, като с него е направено изявление за представяне на работния проект за пети
енергоблок. От поставения върху това писмо печат за неговото входиране в деловодството
на „АЕЦ К.” ЕАД съдът намира за доказано, че то е получено на 13.11.2018 г. Извод в тази
насока е направен и от вещото лице И. Д. в изготвеното от него заключение, представено в
съда на 04.12.2023 г., като той е потвърден и при разпита на експерта в съдебно заседание,
проведено на 06.11.2024 г., при който той уточнява, че този проект е представен
първоначално на 13.11.2018 г.
След като изготвените от ответника работни проекти са представени на ищеца на
датите 26.03.2018 г. и 13.11.2018 г., то трябва да се заключи, че това е направено след
изтичане на срока, уговорен в чл. 3.2.1. от договора. С оглед на това съдът приема, че по
делото се доказа, че е налице неточно във времеви аспект изпълнение от ответното
дружество на задълженията му да изготви и представи работни проекти за двата
енергоблока. То е в забава от деня, следващ падежа на задълженията. Периодът на забавено
изпълнение на задължението за изготвяне и представяне на проект за шести енергоблок е от
20.01.2018 г. до 26.03.2018 г., т.е. забавата е с продължителност от 66 дни. Периодът на
забавено изпълнение на задължението за изготвяне и представяне на проект за пети
енергоблок е от 20.01.2018 г. до 13.11.2018 г., т.е. забавата е с продължителност от 298 дни.
Ето защо в тежест на ответника е възникнало задължение да заплати неустойка за забава по
чл. 16.1. от приложение № 1 към договора за посочените периоди.
В клаузата на чл. 16.1. от приложение № 1 към договора страните са постигнали
съгласие, че размерът на дължимата от ответника неустойка за забава е 0, 5 % от стойността
на забавеното изпълнение за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %.
Максималният размер на неустойката, уговорен в чл. 16.1. от приложение № 1 към
договора, се достига за период на забава от 20 дни. Периодът, в който е продължила забавата
на ответника да изпълни и двете задължения за изготвяне и предаване на проекти за двата
енергоблока, е много по-дълъг от този, до който се достига уговорения максимален размер.
Това означава, че в случая ответникът дължи максималния размер на неустойката за забава
за изготвяне и представяне на проект за шести енергоблок, който е 2 292, 03 лв., изчислен
като 10 % от възнаграждението за извършване на тази работа, което е 22 920, 30 лв., както и
максималния размер на неустойката за забава за изготвяне и представяне на проект за пети
енергоблок, който е 2 292, 03 лв., изчислен като 10 % от възнаграждението за извършване на
тази работа, което е 22 920, 30 лв.
По делото не се твърди и не се представят доказателства ответникът да е изпълнил
тези свои задължения. Той обаче е направил възражение за погасяване по давност на
възникналите за ищеца вземания за неустойки за забава, което съдът трябва да разгледа.
В чл. 111, б „б” ЗЗД е предвидено, че вземанията за неустойки от неизпълнен договор
се погасяват с кратката тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността за
погасяване на вземането започва да тече от деня, в който то е станало изискуемо, като
9
съгласно ал. 2 ако тази изискуемост е уговорено да настъпва след покана, давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало. Доколкото страните по процесният
договор не са уговорили срок, в който да бъде изпълнено задължението за заплащане на
неустойка за забава по чл. 16.1. от приложение № 1 към договора, то същото става
изискуемо след покана. Това означава, че давността за погасяване на това вземане започва да
тече от момента на неговото възникване. Вземането за неустойка за забава възниква
подневно за целия период, през който продължава забавата. Вземането за неустойка,
дължима за забавено изпълнение на задължението за изготвяне на проект за шести
енергоблок, възниква подневно в периода от 20.01.2018 г. до 26.03.2018 г., а вземането за
неустойка, дължима за забавено изпълнение на задължението за изготвяне на проект за пети
енергоблок, възниква подневно в периода от 20.01.2018 г. до 13.11.2018 г. С оглед на това
тригодишната давност, с която се погасява вземането за неустойка за забавено изпълнение
на задължението за изготвяне на проект за шести енергоблок, изтича изцяло на 26.03.2021 г.,
а давността за погасяване на вземането за неустойка за забавено изпълнение на
задължението за изготвяне на проект за пети енергоблок изтича изцяло на 13.11.2021 г.
Исковете за осъждане на ответника да заплати тези неустойки са предявени на 18.10.2022 г.,
което е след изтичане на погасителната давност за тях, поради което вземанията за
неустойки са изцяло погасени по давност. Това означава, че предявените искове по чл. 92, ал.
1 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 2 109, 15 лв., дължима за забавено изпълнение
на задължението за представяне на работен проект за пети енергоблок по чл. 16.1. от
приложение № 1 към договора, сключен на 24.07.2017 г., както и на неустойка в размер на 2
109, 15 лв., дължима за забавено изпълнение на задължението за представяне на работен
проект за шести енергоблок по чл. 16.1. от приложение № 1 към договора, сключен на
24.07.2017 г., са неоснователни и съдът трябва да постанови решение за тяхното отхвърляне.
В чл. 119 ЗЗД е предвидено, че с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. При
прилагане на тази норма и с оглед погасяване на вземанията за неустойка за забава по
давност, трябва да се приеме, че погасени по давност са и акцесорните спрямо тях вземания
за получаване на обезщетение в размер на законната лихва за забавено заплащане на
неустойките за забава. Ето защо и акцесорните искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1
ЗЗД също трябва да се отхвърлят като неоснователни.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ответника е заявено
своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват.
Доказаха се направени от тази страна разходи за защита по делото в размер на 10 650 лв. –
адвокатско възнаграждение за защита в производството, за което са представени
доказателства, че е платено и което отговаря по размер на действителната правна и
фактическа сложност на делото, по което ответникът е трябвало да се защитава по четири
отделни главни иска за присъждане на неустойки за неизпълнение на различни задължения и
10
по четири отделни акцесорни иска.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АЕЦ К.” ЕАД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. К., п.к. ****, срещу „А.Г.” ООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. ****, офис 19, искове, както следва: 1) иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „А.Г.” ООД да заплати на „АЕЦ К.” ЕАД
сума в размер на 69 400 лв. /шестдесет и девет хиляди и четиристотин лева/,
представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението по чл. 4.2. от
приложение № 1- общи условия, към договор за изработка, сключен на 24.07.2017 г. между
„АЕЦ К.” ЕАД и „А.Г.” ООД, дължима съгласно чл. 16.3. от приложение № 1- общи условия,
към договора; 2) иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „А.Г.” ООД да
заплати на „АЕЦ К.” ЕАД сума в размер на 3 450, 73 лв. /три хиляди четиристотин и
петдесет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на неустойка за забавено изпълнение на задължението
по чл. 4.2. от приложение № 1- общи условия, към договор за изработка, сключен на
24.07.2017 г. между „АЕЦ К.” ЕАД и „А.Г.” ООД, начислено за периода от 14.01.2022 г. до
11.07.2022 г.; 3) иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „А.Г.” ООД да
заплати на „АЕЦ К.” ЕАД сума в размер на 69 400 лв. /шестдесет и девет хиляди и
четиристотин лева/, представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението по
чл. 5.1.2. от договор за изработка, сключен на 24.07.2017 г. между „АЕЦ К.” ЕАД и „А.Г.”
ООД, дължима съгласно чл. 16.3. от приложение № 1- общи условия, към договора; 4) иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „А.Г.” ООД да заплати на „АЕЦ К.” ЕАД
сума в размер на 3 450, 73 лв. /три хиляди четиристотин и петдесет лева и седемдесет и
три стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на неустойка за забавено изпълнение на задължението по чл. 5.1.2. от договор за
изработка, сключен на 24.07.2017 г. между „АЕЦ К.” ЕАД и „А.Г.” ООД, начислено за
периода от 14.01.2022 г. до 11.07.2022 г.; 5) иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на „А.Г.” ООД да заплати на „АЕЦ К.” ЕАД сума в размер на 2 109, 15 лв. /две
хиляди сто и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща неустойка за забавено
изпълнение на задължението за представяне на работен проект за нови шкафове на КРУ
6kV, заменящи старите, за пети енергоблок, поето с чл. 3.2.1. от договор за изработка,
сключен на 24.07.2017 г. между „АЕЦ К.” ЕАД и „А.Г.” ООД, дължима съгласно чл. 16.1. от
приложение № 1- общи условия, към договора за периода от 20.01.2018 г. до 13.11.2018 г.; 6)
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „А.Г.” ООД да заплати на „АЕЦ
К.” ЕАД сума в размер на 104, 87 лв. /сто и четири лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на неустойка
за забавено изпълнение на задължението за изготвяне на проект за шкафове за пети
енергоблок по чл. 3.2.1. от договор за изработка, сключен на 24.07.2017 г. между „АЕЦ К.”
11
ЕАД и „А.Г.” ООД, начислено за периода от 14.01.2022 г. до 11.07.2022 г.; 7) иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „А.Г.” ООД да заплати на „АЕЦ К.” ЕАД сума в
размер на 2 109, 15 лв. /две хиляди сто и девет лева и петнадесет стотинки/,
представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението за представяне на
работен проект за нови шкафове на КРУ 6kV, заменящи старите, за шести енергоблок, поето
с чл. 3.2.1. от договор за изработка, сключен на 24.07.2017 г. между „АЕЦ К.” ЕАД и „А.Г.”
ООД, дължима съгласно чл. 16.1. от приложение № 1- общи условия, към договора за
периода от 20.01.2018 г. до 26.03.2018 г.; 8) иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на „А.Г.” ООД да заплати на „АЕЦ К.” ЕАД сума в размер на 104, 87 лв. /сто и
четири лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на неустойка за забавено изпълнение на задължението
за изготвяне на проект за шкафове за шести енергоблок по чл. 3.2.1. от договор за изработка,
сключен на 24.07.2017 г. между „АЕЦ К.” ЕАД и „А.Г.” ООД, начислено за периода от
14.01.2022 г. до 11.07.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „АЕЦ К.” ЕАД да заплати на „А.Г.” ООД
сума в размер на 10 650 лв. /десет хиляди шестотин и петдесет лева/, представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12