Р Е
Ш Е Н И Е
номер 18 25.02.2020
година
град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и осми януари 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 127 по описа на
съда за
2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се
развива във втора фаза на съдебната делба с приета притенция по сметки на
ищцата с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
С решение влязло в
законна сила решение № 85 от 10.10.2017 г. по делото е допусната съдебната
делба в първата фаза по отношение на делбения имот в с. Главан между
съделителите ищцата И.Ж.К. и ответницата И.Г.Г..
В хода на висящия още
процес по първата фаза на делбата е починала ответницата И.Г.Г., по тъй като
това не е станало доС.ие при инстанционния контрол на решението от първата фаза
на делбата, то при насрочването на делото във втора фаза на делбата съдът
служебно е издирил наследника на починалата ответница И.Г.Г. и с определение от
10.05.2019 г. на основание чл. 227 ГПК съдът е заличил ответницата И.Г.Г. като
страна в процеса и е конституирал на нейно място единствения ѝ законен
наследник Д.Ж.Д., от който момент същата е взела участие в производството по
извършване на делбата.
Преди първото по делото
съдебно заседание от втората фаза на делбата ищцата И.К. с молба вх. № 2068 от
13.05.2019 г. е заявила срещу ответницата Д.Ж.Д. претенция по сметки с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаване от ползване от съсобствения имот.
С определение от
17.05.2019 г. съдът е приел за разглеждане заявената претенция по сметки от
ищцата И.К. срещу ответницата Д.Д. с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 3550 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на съсобствената част от делбения имот,
за периода от 01.06.2016 г. до 14.05.2019 г., от които 1065 лв. за празното
дворно место по 30 лв. месечно и 2485 лв. за застроеното дворно место, ведно
със законната лихва върху сумата от 3550 лв. от 14.05.2019 г. до изплащането
ѝ.
С определение от
29.11.2019 г. съдът е прекратил производството по делото в частта му за
извършване на съдебна делба във втората фаза на производството, тъй като двете
съделителки са се разпоредили извънсъдебно с процесните имоти в полза на едно
друго трето лице, което е съчетало качеството на единствен собственик на
делбения имот, което води до извод за недопустимост на производството поради
липса на съсобственост и необходимост от реално извършване на делба.
Определението за прекратяване на производството по делото в частта за
извършване на делбата е влязло в законна сила на 20.12.2019 г. Със същото
определение съдът е констатирал висящността на производството досежно заявената
и приета претенция по сметки и е насрочил открито съдебно заседание за събиране
на доказателства.
С протоколно определение
от 28.01.2020 г. е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на
осъдителния иск по чл. 31, ал. 2 ЗС с оглед заявено писмено искане за това от
ищцата, като същият се счита предявен за сумата от 2840 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на частта на ищцата от процесния имот,
урегулиран в две УПИ, за периода от 01.06.2016 г. до 14.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 2840 лв. от 14.05.2019 г. до изплащането
ѝ. По така изменения иск съдът дължи произнасяне с решение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Когато общата вещ се ползва лично от
някой от съсобствениците, същият дължи на останалите съсобственици обезщетение
за ползата, от която ги е лишил, считано от деня на писменото поискване, а
правното основание на иска винаги е чл. 31, ал. 2 от ЗС (виж т. 3 на ТР № 82 от
28.02.1975 г. по гр.д. № 74/74 г. на ОСГК на ВС). Вземането по чл. 31, ал. 2 от
ЗС се явява частен случай на общата забрана едно лице да се облагодетелства за
сметка на друго по чл. 59 от ЗЗД. Източник на вземането е едно реално положение
– реалното ползване на общата вещ от съсобственик, което обуславя разместване
на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на вещта, по
отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем
(в този смисъл решение № 516 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1385/2009 г.,
ІІ г.о.).
Тъй като за част от периода на
претенцията съсобственик е била починалата в хода на процеса страна – И.Г. на
20.08.2018 г., следва да се изведе правният интерес у ищцата да претендира
заплащане на обезщетение за периода от 01.06.2016 г. до 20.08.2018 г. от
ответницата Д.Д.. За последващия период от 21.08.2018 г. до 14.05.2019 г.
ответницата Д.Д. е единствен наследник на И.Г. и поради това единствен
съсобственик на ищцата, от която може да се иска обезщетение по чл. 31, ал. 2
ЗС.
Константна е съдебната практика, че с
приемането на наследството наследниците поемат и вече възникналото задължение на
наследодателя им за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС без да е
необходимо отново да бъде искано писмено такова – Решение № 491/28.06.2010 г.
по гр. д. № 363/2009 г., ВКС, IV г.о.
От тук следва извод, че след като
ответницата Д.Д. се е разпоредила с процесния делбен имот като единствен
наследник на Д.Д. /виж представения нотариален акт в последно съдебно
заседание/, то последната е приела наследството, оставено от наследодателя
ѝ И.Г.. С приемане на това наследство ответницата Д.Д. е поела и вече евентуално
възникнало задължение на наследодателя й И.Г. за плащане на обезщетение по чл.
31, ал. 2 ЗС на ищцата И.К.. Поради това е налице пасивна материално правна
легитимация на ответницата Д.Д. по предявената претенция по сметки по чл. 31,
ал. 2 ЗС за периода от 01.06.2016 г. до 20.08.2018 г.
От изложеното следва извод, че за
основателността на иска, ищцата следва да докаже, че с ответника са
съсобственици на процесния имот при твърдените квоти по ½ ид.части /за
това има вече влязло в сила съдебно решение по първата фаза на делбата/, че е
отправил писмена покана до наследодателя на ответницата да ѝ заплаща
обезщетение, че ответницата и нейната наследодателка лично са ползвали целия
имот през процесния период от 01.06.2016 г. до 14.05.2019 г., както и ползата,
която е пропуснала ищцата след поканата /размера на средния пазарен наем/.
Първоначално делото е образувано по
искова молба на ищцата за делба /вх. № СД-02-06-1019 от 28.04.2016 г., гр.д. №
160/2016 г. на РС-Гълъбово/, в която искова молба в особените искания е
отправена до ответницата тогава И.Г. покана да заплаща на ищцата И.К.
обезщетение за лишаване от ползване в размер на 30 лв. месечно за празния
парцел и по 70 лв. месечно за застроения парцел, или общо по 100 лв. месечно за
целия делбен имот. Преписът от исковата молба е получен от ответницата И.Г. на
09.05.2016 г., от който момент същата се счита поканена да заплаща на ищцата
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаване от ползване от съсобствения им
имот. Така отправената писмена покана до ответника И.Г. има действие занапред
без ограничение във времето /в този смисъл решение № 351 от 13.07.2010 г. на ВКС
по гр.д. № 573/2009 г., ІІІ г.о./, както и по отношение на нейния наследник -
ответникът Д.Д. /Решение № 491/28.06.2010 г. по гр. д. № 363/2009 г., ВКС, IV
г.о./. При спазване на възприетото в съдебната практика, което настоящият
съдия-докладчик напълно споделя, следва да се приеме по настоящото дело, че
тази покана представлява такава по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС и има
действие между страните от датата на връчването на ответника занапред, т.е. за
целия процесен период от 01.06.2016 г. до 14.05.2019 г.
Относно въпроса за личното ползване на
процесния имот от страна на ответника по делото са събрани доказателства.
От показанията на св. Е. В. /находящи се
в протокола от съдебно заседание на 23.07.2019 г./, който живее в с. Главан, е видно,
че след смъртта на Ж. в имота ходили настоящата ответница Д. заедно с майка си И.Г.
/първоначалната ответница, заместена в процеса по реда на чл. 227 ГПК от Д.Д./***,
а след като починала И.Г. ходила само Д. в имота. От показанията на св. Вълчев
е видно, че ответницата Д.Д. наела комшия с име И.Т. да реже лозето в имота,
като свидетелят виждал Д. да влиза в имота редовно, да бере лозето. Също така
свидетелят посочва, че не е виждал ищцата И.К. да влиза в имота, а по-късно
разбрал, че не и дали ключ за имота и тя не можела да влезе.
От показанията на св. Й.М. е видно, че е
ходил в процесния имот още когато били живи. От разговори с ищцата И.К.
разбрал, че искала да отиде в имота, но нямала ключове и не можела да влезе, а
вратата била заключена. От показанията на св. М. се установява, че ищцата му
споделила, че като ходила на 40 дни на Ж., не я допуснали да влезе в двора.
Също така е видно, че експертът по настоящото дело също не е могъл да влезе в
имота, тъй като ответницата не е осигурила достъп, а ключовете били в нея /така
вещото лице и св. М./. Вещото лице Р. посочи в разпита в съдебно заседание, че
другата страна /ответницата/ посочила, че нямала ключ за имота, като дори и
адвокатът ѝ казал още, че нямали ключ. Този твърдян от ответницата факт
пред вещото лице Р. обаче изцяло противоречи на показанията на св. Е. В., който
е комшия на имота и редовно виждал ответницата да влиза в него, да събира
плодовете от него, а неговите показания са абсолютно незаинтересовани и
последователни, а съдът ги кредитира изцяло поради това. Затова и съдът намира,
че ответницата в хода на процеса се опита да прикрие установеното чрез другите
събрани доказателства обстоятелство, че лично е ползвала имота, а преди това и
заедно с майка си И.Г., а обстоятелството да не осигурява достъп вероятно е
продиктуван от желание ѝ да не дава достъп до имота на ищцата. Така
установеното напълно задоволява доказателствените нужди на иска по чл. 31, ал.
2 ЗС с оглед даденото тълкуване на термина „лично ползване“ с ТР № 7/2012 г. на
ОСГК на ВКС. Поради това са
налице предпоставките за уважаване на исковата претенция за заплащане от
ответника на обезщетение за личното ползване на съсобствения с ищеца процесен имот
за процесния период 01.06.2016 г. до 14.05.2019 г., през който ответникът е
ползвал лично целия имот и дори е събирала плодовете от него.
Във връзка с ползата, която е пропуснала
ищцата след поканата /размера на средния пазарен наем/, е прието по делото
заключение на СИЕ /л.137-139/, видно от която средният месечен пазарен наем за имота
през процесния период от 01.06.2016 г. до 14.05.2019 г. възлиза на сумата от 80
лв. месечно, или общо в размер на 2840 лв., а за ½ ид.части /толкова са
дяловете според решението по първата фаза на делбата/ в размер на 1420 лв. Като
обезщетение се присъжда сумата, съответстваща на правата на ищеца в съсобствеността.
Действително, ищцата макар и да е била съсобственик при равни части и да е
имала право да ползва целия имот, съобразно правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС няма
право да придобива наем за целия имот, а само от съответната на съсобствеността
ѝ част, от която би могла да бъде лишена. Именно защото обезщетението по
чл. 31, ал. 2 ЗС е такова, основано на принципна на неоснователното
обогатяване, то ищцата няма право на обезщетение в пълен наемен размер за
лишаване от ползването, а само до размера на правата си в съсобствеността. В
противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване в полза на ищцата
чрез обезщетяването ѝ с наем за целия имот, като по този начин ще получи
обезщетение за ползване и на частта на ответницата в съсобствеността, което
противоречи на принципа за неоснователно обогатяване. В този смисъл е трайната
съдебна практика, макар и с лаконични мотиви. Например в мотивите към ТР №
7/2012 г. на ОСГК на ВКС се посочва, че размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който
ползващият имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността. Така и в решение № 973/07.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 5347/2009
г. на 3-то г.о., според което размерът на дължимото обезщетение се определя
единствено от размера на пропуснатите ползи за определен период – в случая
размера на пазарната наемна цена и правата на съсобственика в него. Когато
съсобствената вещ се ползва само от един или от част от съсобствениците,
неползващият съсобственик има право на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да получи
обезщетение според притежавания от него обем права от деня на писменото
поискване /решение № 83 от 31.07.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3896/2016 г. на 1-во
г.о.
Поради изложените съображения съдът намира,
че следва да уважи претенцията до сумата от 1420 лв., ведно със законната лихва
от 14.05.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, и да се отхвърли
за разликата над 1420 лв. до претендирания размер от 2840 лв.
По
разноските и дължимата държавна такса:
При
този изход на спора ответницата дължи на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сторените в настоящото производство разноски съобразно уважената част от
исковете. Такива са сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 478 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.05.2019 г. /на
л.37 от делото/, платено възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лв. Платеното
възнаграждение на вещото лице по първото заключение в размер на 550 лв. касае
въпроси за иска за делба, а не за претенциите по сметки, поради което то е
ирелевантно към въпроса за разноските по претенциите по сметки. Съответно
единственото релевантно към спора за претенции заключение е второто такова,
касаещо средния пазарен наем, а за него на вещото лице е определено
възнаграждение в размер на 150 лв. съобразно справката-декларация. Без значение
е сумарното определяне на възнаграждението на вещото лице по двете заключения,
което е точно в размер на двете справки-декларации. Поради това ще се присъдят
половината от сторените от ищцата разноски, а именно сумата от 314 лв.
Съобразно
правилото на чл. 355 от ГПК вр. 78 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на съда държавна такса за уважената част от претенцията,
която държавна такса е в размер на 56,80 лв., а ищцата държавна такса за
отхвърлената част от претенцията по сметки, която също е в размер на 56,80 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на И.Ж.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата
от 1420 лв. (хиляда четиристотин и двадесет лева), представляваща обезщетение
за лишаване от ползването на ½ ид.част от съсобствен поземлен имот,
находящ се в ***********, съставляващ пл. № 460 в квартал 84А по плана на
селото, при граници: от две страни улици, УПИ І-458 и УПИ V-461, за който са
отредени два урегулирани поземлени имота: 1. УПИ ІІ-460 в кв.84А с площ от 870
кв.м. при граници: улица, УПИ І-458, УПИ V-461 и УПИ VІ-460; и 2. УПИ VІ-460 в
кв.84А, с площ 710 кв.м., заедно с всички постройки в него, при граници: от
двете страни улици, УПИ ІІ-460 и УПИ V-461, за периода от 01.06.2016 г. до 14.05.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 14.05.2019 г.
до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над присъдените 1420 лв. до претендираните 2840
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на И.Ж.К.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 314 лв. (триста
и четиринадесет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за
производството.
ОСЪЖДА Д.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по
сметка на Районен съд – Раднево, сумата от 56,80 лв. (петдесет и шест лева и 80
ст.), представляваща държавна такса за уважената част от претенцията по чл. 31,
ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА И.Ж.К., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на
Районен съд – Раднево, сумата от 56,80 лв. (петдесет и шест лева и 80 ст.),
представляваща държавна такса за отхвърлената част от претенцията по чл. 31,
ал. 2 ЗС.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: