№ 25482
гр. София, 11.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110138121 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на чл. 248 ГПК по молба, подадената от ответниците по делото,
обективираща искане за изменение на постановеното по делото прекратително определение в частта за
разноските. Твърдят, че противно на установеното от съда с поведението си не са дали повод за завеждане на
делото, признали са съществуване на процесните вземания и са погасили същите чрез плащане, като не са били
уведомени за тяхното съществуване от ищеца в период, предхождащ депозиране на исковата молба. Заявяват, че
неправилно е определена и посочената от съда държавна такса, която според техните изчисления възлизала на
сумата от ****., а на посочената от съда стойност, равняваща се на сумата от **** С оглед изложените твърдения
молят съда да постанови определение, с което да измени прекратителното си определение в частта за разноските.
В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца, с който оспорва основателността на молбата, алтернативно прави
възражение за прекомерност на претендираните от ответниците разноски за адвокат. Съдът като разгледа
твърденията и възраженията на страните намери за установено следното, а именно: С Определение от, с оглед
изявлението на ищеца, че са погасени процесните задължения чрез плащане, извършено от ответника в хода на
производството, съдът е приел, че производството по същото следва да бъде прекратено поради отпадане на
правния интерес от неговото продължаване, като доколкото ответникът е дал повод за завеждането му с
извънпроцесуалното си поведение, а именно не е изпълнил задълженията си към ищеца в уговорените срокове, то
съдът е счел, че същият следва да понесе разноски за юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на
******* и държавна такса в размер на ****, които да се присъдят на последния на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл.
80 ГП, като е разпределил присъдените в полза на ищеца съдебно-деловодни разноски съобразно припадащите
им се квоти от наследството на общия наследодател.
Съдът намира, че не следва да измени така формираната си воля относно това кой е носител на
задължението за заплащане на понесените от ищеца разноски по делото, както и в какъв размер следва да бъдат
определени същите, поради следното, а именно: Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следователно за
приложението на нормата е необходимо едновременно да съществуват две предпоставки – ответникът да е
признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото. В случая ответникът е признал иска и това
обстоятелство не е спорно между страните. Не е налице, обаче втората изискуема предпоставка – да не е дал
повод за завеждане на делото. В случая периодът за който се претендират процесните вземания обхваща времето
от ********* до ******* Съгласно приложимите през процесния период обши условия на топлофикационното
дружество, одобрени с *********** на **********, в сила от ***********, съобразно чл. 33, ал. 1 от същите
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от
общите условия започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. В случая, падежът на задължението за
заплащане стойността на потребената топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след
1
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по общите правила на договорната
свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, респ. с общите условия към
него. Следователно, анализът на посочените клаузи от общите условия показва, че лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва - арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Ето защо в случая
ответниците са изпаднали в забава относно задълженията си за цената на потребената топлинна енергия с
изтичане на 45 дни след издаване на общата фактура за първия отчетен период на *********., т. е. от ****** и до
посочената крайна дата *********. те дължат обезщетение за забава върху установения главен дълг. Така
формирания извод се основава на това, че в случая ищецът е издал две общи фактури - едната с дата ******., с
която е начислена стойността на вземанията за отчетен период, обхващащ времето от *********. до
**********/л. 13 от делото/ и още една обща фактура от дата ******** /л. 15 от делото, с която са начислени
стойността на вземанията за отчетен период, обхващащ времето от ***********. до **********, т.е. купувачът,
явяващ се общ наследодател на ответниците е изпаднал в забава за процесните вземания още на *********
Според чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава
след изтичане на 7 дни от поканата
В случая денят на изпълнение на процесните задължения е точно определен - вземанията за отчетен
период обхващащ времето от *********. до ********** са станали изискуеми на ****** / датата на която е
изтекъл 45 дневния срок от издаване на общата фактура от ******., с която е начислена стойността на вземанията
за посочения отчетен период, а от ******, както се посочи по-горе , а за втория отчетен период, обхващащ
времето от ***********. до **********купувачът е изпаднал в забава на *********** - деня, следващ датата на
изтичане на 45 дневния срок от издаване на общата фактура от ********, с с която е начислена стойността на
вземанията за посочения отчетен период, като задължението за заплащане на тези вземания е станало изискуемо
на *********. В случая, видно от представеното по делото удостоверение за наследници общата наследодателка
е П.а преди настъпване изискуемостта на вземанията и за двата отчетни периода, формиращи като времеви
интервали процесния период. Следователно, доколкото денят за изпълнение на процесните задължения е
определен и е настъпил преди смъртта на длъжника по аргумент за противното, съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД не е нужно кредиторът да отправя покана до наследниците на длъжника, за да се счете, че същите са
изпаднали в забава да изпълнят задълженията на наследодателя им, преминали в техния патримониум съобразно
правилата на наследственото правоприемство до размера на наследствените им дялове от общата наследствена
маса. Следователно ответниците са дали повод за завеждане на делото, което обстоятелство изключва
приложението на чл. 78 ал. 2 ГПК и същите следва да понесат разноските, понесени от ищеца във връзка с
образуване на процесното производство. Оплакването за неправилно изчислена държавна такса, съдът намира за
основателно. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ГПК за предявените с една молба искове за защита на един интерес се
събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците. В настоящия случай
съдът е приел, че са предявени 12 на брой обективно и субективно съединени иска срещу двамата ответника, като
върху всеки един от тях е определил държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от ****., или общо – ****
държавна такса. Съобразно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ГПК, която сочи, че при определяне размера на
държавната такса водещо е не броят на исковете и ответниците, а това дали защитаваният интерес е един, или
повече от един. В случая интересът е един, тъй като всички претендирани вземания са неразривно свързани
помежду си - произтичат от облигационно основание, породено от продажба, доставка и отчитане на топлинна
енергия за битови нужди, както и от свързаните с неизпълнението на задължението за заплащането на енергията и
нейното разпределение допълнителни негативни последици - неустойки, лихви и т. н. В този смисъл е и
съдебната практика – например в Определение № ********* г. по ч. гр. д. № ********* г. на ВКС, ГК, IV г. о. се
приема, че след измененията на ГПК в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ДВ бр. 86 от 2017 г., ако по делото се
претендира едно благо – таксата е една, колкото и да са основанията, от които това благо се извежда и колкото и
да са лицата, които го претендират, или от които това благо се претендира при наличие на общност на
основанието. Ето защо дължимата държавна такса в случая е 4 % от общия размер на вземанията или
**********, като с оглед припадащите им се части от общото задължение всеки от ответниците следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца разноски за държавна такса в размер на от по ****. и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер от по ****.
2
Следва на основание чл. 253 ГПК се отмени разпореждането, с което съдът е дал указания на ищеца да
представи доказателства за платена държавна такса в частта, с която са дадени указания за заплащане на
държавна такса над сумата от ***** до ****, като на ищеца следва да се разясни, че може да подаде молба за
възстановяване на разликата между така посочени суми.
Така мотивиран съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК постановеното по делото Определение от 24.03.2025г., като в
неговата диспозитивна част вместо изразите: ОСЪЖДА В. Ч. Т., ЕГН ********** и В. Ч. Т., ЕГН ********** да
заплатят на ********** разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса от по ***** всеки от тях
на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 80 ГПК.
Да се чете
ОСЪЖДА В. Ч. Т., ЕГН ********** и В. Ч. Т., ЕГН ********** да заплатят на ********** разноски за
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса от по ****. всеки от тях на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 80
ГПК.
ОТМЕНЯ на на основание чл. 253 ГПК разпореждането, с което съдът е дал указания на ищеца да
представи доказателства за платена държавна такса в частта, с която са дадени указания за заплащане на
държавна такса над сумата от ***** до сумата от ****, като РАЗЯСНЯВА на ищеца, че може да подаде молба за
възстановяване на разликата между така посочени суми..
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3