№ 8508
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110102326 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава втора от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 9133/19.01.2022 г., уточнена с молба с вх.
№ 12442/24.01.2022 г., с молба с вх. № 18246/01.02.2022 г. и с молба с вх. №
39292/01.03.2022 г., с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от Б.
Ц. ИВ., с която търси защита от домашно насилие за себе си срещу Д. Р. П., за
когото твърди, че е баща на детето й и неин бивш приятел. В молбата се сочат
твърдения за системни актове на насилие, упражнявани от ответника спрямо
молителката, като са посочени конкретни два такива, попадащи в срока по чл.
10, ал. 1 от ЗЗДН, а именно от 02.01.2022 г. и от 04.01.2022 г., подробно
описани по време, място и начин на извършване.
В проведеното на 11.05.2022 г. открито съдебно заседание ответникът се
явява лично и с упълномощен по делото процесуален представител, като
оспорва изцяло изложените от молителката фактически твърдения както с
първоначалната молба, така и с уточнителните такива, като претендира
оставянето им без уважение.
Със заповед за незабавна защита от 27.01.2022 г. съдът е наложил мярка
за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 и 2 от ЗЗДН
/задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката и
забрана да приближава молителката и жилището, в което последната живее,
на разстояние по-малко от 100 метра/.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молителката твърди, че същата е подложена на системни актове на
домашно насилие от страна на ответника, като сочи конкретни два такива,
1
попадащи в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, а именно от 02.01.2022 г. и от
04.01.2022 г. С протоколно определение, постановено в проведеното на
11.05.2022 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че същите са
живели във фактическо съпружеско съжителство, както и че имат общо дете –
Денислав Даниелов П..
С оглед изложеното съдът намира, че молбата за защита е подадена от
пострадалия съгласно чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, поради което е налице валидно
сезиране на съда от процесуално легитимирана страна, като е спазен
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което тази молба е
процесуално допустима.
Доколкото ответникът е лице, с което молителката е била във фактическо
съпружеско съжителство и от което има дете, то същият попада в кръга на
посочените в чл. 3 от ЗЗДН субекти, респективно притежава материално
правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на делото. Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш
съпруг; лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство; лице от което има дете; възходящ; низходящ, брат или сестра
/т.е роднини по съребрена линия до втора степен/; роднина по сватовство до
втора степен, както и настойник, попечител или приемен родител.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от Б. Ц. ИВ.,
съгласно която спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от лицето Д.
Р. П., като в декларацията е описано следното „От това лице съм подложена
на психически тормоз. Идва и блъска по вратата на апартамента ми. Гонен
е с полиция. Втори път отново е идвал пред блока ми и е влизал в
апартамента. Трети случай, при който ме е чакал пред апартамента
маскиран.“.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство, като съгласно ал. 2 на същата
разпоредба, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В производството по ЗЗДН тежестта на доказване е върху молителя
/пострадал или субституент/, като са допустими всички доказателствени
средства по ГПК – документи, свидетелски показания, експертизи, признания
и т. н.
В чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН са предвидени и нарочни писмени
доказателствени средства. Документите по ал. 2, т. 1 и т. 2 на същия член
могат да послужат за доказването само на настъпилите вредни последици от
насилническия акт /арг. от чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН/.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез
2
което се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и
евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ
документ, който притежава материална доказателствена сила за
удостоверените от пострадалия изгодни за него факти /за разлика от исковия
процес, където частните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти/. За да е
годно доказателствено средство обаче, тази декларация трябва да
индивидуализира акта на насилие по начина, по който в редовната молба за
защита актът е описан. Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на
очевидци /„на четири очи“/, декларацията е достатъчна, за да се приложат
спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН /чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/,
именно предвид нейната материална доказателствена сила. Ако обаче в
обективния мир има други доказателства за извършеното насилие /напр.
очевидци/ и носещата доказателствената тежест страна не положи дължимата
грижа за събирането им, съдът не може да уважи молбата за защита.
В процесната хипотеза, представената от молителя декларация не
съдържа подробни данни относно времето, мястото и начина/механизма на
актовете на домашно насилие. В декларацията не е конкретизиран времевият
момент, т.е. не се съдържат данни за датата и часа на извършване на
твърдяното насилие. Декларация не съдържа данни и за мястото, с конкретно
посочване на град, административен адрес или други индивидуализиращи
белези, съобразно наведените в сезиращата молба твърдения, като изброените
в последната за извършени от ответника действия за заявени бланкетно, без
необходимата конкретика за тяхното индивидуализиране. Изложеното
обуславя извод, че декларацията не съдържа данни за цялата фактическа
обстановка, при която са извършени описаните актове на насилие.
Следователно представена декларация не може да предизвика ефекта,
предвиден с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и да послужи за
самостоятелно основание за издаване на заповед за защита. От съдържанието
й не могат се обосновават изводи за това извършени ли са актове на насилие
спрямо молителката, какви са били те, кога, по какъв начин, при какви
обстоятелства са извършени от посочения извършител и къде са извършени.
Отделно от гореизложеното, въпреки че в хода на производството
молителката поддържа, че за твърдения от нея акт на насилие от дата
04.01.2022 г. същата е подала сигнал на тел. 112, то в постъпилата по делото
служебно изискана от съда информация от МВР – Дирекция „Национална
система 112“, се установява, че на посочената дата липсва получено обаждане
към спешния телефон, като такова е било постъпило на дата 05.01.2022 г. от
тел. № ********** в 15:30 часа от лице, което се е представило за г-жа Б.И..
Предвид изложеното съдът намира, че декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
не ползва молителката, а обстоятелствата, при които същата е пострадала от
действията на ответника спрямо нея следва да бъдат установени с другите
допустими по ЗЗДН и ГПК доказателствени средства. По делото такива не са
представени.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава
защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или
3
предстоящо домашно насилие. Това производство потенциално може да
доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните,
поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при
преценката на твърденията и на събраните доказателства. Изложеното по-горе
дава основание на съда да санкционира молителката с тежестта на доказване в
производството и да остави молбата без уважение, като неоснователна, и да
откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Ето защо молбата по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН се явява изцяло неоснователна,
поради което съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за
съдебна защита.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има единствено ответникът.
Същият е претендирал присъждането на такива, които са доказани в размер на
сумата от 500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие /л. 45 от делото/, като с оглед своевременно
релевираното възражение за прекомерност на заплатеното от последния
адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Извършвайки преценката за наличие на основанието по чл. 78, ал. 5 от
ГПК, с оглед разяснението, дадено в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, настоящият съдебен състав от една съобрази, че делото се отличава с
типична, а не изключителна фактическа и правна сложност за делата по
ЗЗДН, а от друга - обема на предоставената адвокатска защита и
обстоятелството, че са проведени само две съдебно заседание, както и
минималното възнаграждение от 400 лв., предвиденото в чл. 22 от Наредбата
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно, респ. уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение от ответника за прекомерно, поради
което и последното следва да бъде намалено до минималния размер от 400
лева.
Предвид изложеното Б. Ц. ИВ. следва да бъде осъдена да заплати на Д. Р.
П. разноски в размер на 400 лева.
Молителката следва да бъде осъдена и да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 9133/19.01.2022 г., уточнена с молба с вх. №
12442/24.01.2022 г., с молба с вх. № 18246/01.02.2022 г. и с молба с вх. №
39292/01.03.2022 г., подадена от Б. Ц. ИВ., ЕГН **********, за издаване на
заповед за защита срещу Д. Р. П., ЕГН **********, като неоснователна и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА по реда на
Закона за защита от домашно насилие.
4
ОСЪЖДА Б. Ц. ИВ., ЕГН **********, да заплати на Д. Р. П., ЕГН
**********, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН сумата от 400,00
(четиристотин) лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. Ц. ИВ., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, държавна такса
в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5