Р Е Ш Е Н И Е
№:318 09.03.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На двадесет и втори
февруари две хиляди двадесет и втора година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:….Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно дело
№ 2843 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр.
чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
по жалба на „Старт-3-2017“ЕООД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес управление: гр.Бургас, ул.Брацигово №16А,
представлявано от управителя Д.А.Д., против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-371-0016841/16.11.2021г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция
по приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
запечатване на търговски обект – щанд за парфюмерия, находящ се в гр.Кърджали,
ул.Здравец №13, в сградата на магазин Кауфланд, стопанисван от жалбоподателя и
забрана за достъп до него за срок от 30 (тридесет) дни на основание чл.186,
ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят
намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като иска нейната отмяна. Счита,
че е нарушен принципът на съразмерност при определяне срока на мярката в максимума,
спрямо извършеното нарушение – покупка на парфюми на стойност 24 лева. Изложените
от органа мотиви относно срока намира за неотносими към действителната
фактическа обстановка. Заявява, че мярката ще доведе до финансови загуби за
него в особено големи размери. Относно повторността на нарушението посочва, че
цитираното в заповедта нарушение касае друг търговски обект, в друг град и за
нарушение, което отново е извършено от служител. Поради което счита, че не може
да се направи извод за системност на нарушенията, водеща до отклонение от
данъчно облагане. По отношение на цитираните задължения на дружеството към
държавата в особено големи размери уточнява, че същите са разсрочени със
съгласието на приходната администрация и се погасяват регулярно. На последно
място възразява, че издаването на процесната заповед преди наказателното
постановление (НП), го лишава от възможността да се възползва от правната
възможност на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Пред съда дружеството-жалбоподател не
изпраща представител. Представя писмени молби в които поддържа жалбата на изложените
основания. Посочва, че нарушението е било допуснато от продавача-консултант
поради притеснение. В 30-дневния период, въпреки спирането на дейността,
дружеството е генерирало разходи, изразяващи се в наема на обекта, режийни
разходи, заплати и осигуровки на служителите. Като пропуснати ползи е посочен
нереализиран оборот от търговска дейност. Общо е изчислено, че загубите поради
наложената мярка възлизат на 5000 лева. Претендира присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
Ответната
страна – началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, в ЦУ на НАП, представя
административната преписка за издаване на оспорената заповед. В съпроводително
писмо с което е изпратена преписката, чрез редовно упълномощения юрисконсулт Ц.Т.-К,
оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на оспорената
заповед по подробно изложени съображения. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение. Представя и допълнително писмено становище, чрез юрисконсулт Даниела Желева в което доразвива тезите
си.
След като
се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства,
съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка
на 10.11.2021г., в 12:05 часа в обект – щанд за парфюмерия, находящ се в
гр.Кърджали, ул.Здравец №13, в сградата на магазин Кауфланд, стопанисван от дружеството-жалбоподател.
За извършената проверка и направените констатации бил съставен протокол № 0016841/10.11.2021г.
(л.34). В него е отразено, че при извършена в 12:02 часа контролна покупка
преди легитимация от контролните органи, на два парфюма на стойност 24 лева,
заплатени в брой от органите, не бил издаден фискален бон от монтираното и работещо
в обекта фискално устройство. Сумата по покупката била заплатена от инспектора
по приходите Маринела Колева, а плащането – прието от продавача в обекта С.М.. След
легитимацията на контролните органи бил отпечатан дневен финансов отчет от фискалното
устройство и била направена проверка на касовата наличност, при които била
установена разлика от 58 лева. С протокола за проверка представляващият
дружеството бил поканен да се яви на 17.11.2021г. в ТД на НАП за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Протоколът е съставен
в присъствието и подписан от продавача С.М..
За
констатираното неиздаване на фискален бон срещу продавача в обекта бил съставен
АУАН № F634895 от 17.11.2021г., с което същото било квалифицирано по чл.185,
ал.2 от ЗДДС. За разликата в касовата наличност срещу „Старт-3-2017“ЕООД бил
съставен АУАН № F634894 от 17.11.2021г., с квалификация по чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Въз
основа на констатациите в протокола и преди съставянето на двата акта, административният
орган – ответник в настоящото производство, издал заповед №
ФК-371-0016841/16.11.2021г., с която наложил ПАМ: запечатване на стопанисвания от „Старт-3-2017“ЕООД търговски
обект – щанд за парфюмерия, находящ се в гр.Кърджали, ул.Здравец №13, в
сградата на магазин Кауфланд и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, предвид
твърдяно нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
с което бил изпълнен състава на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.
Освен на
неиздаването на касов бон и разликата в касовата наличност, органът се позовал
установената повторност. С НП № 552235-F579745/18.12.2020г., изменено с решение № 260653/31.05.2021г.
по НАХД № 704/2021г. на Районен съд -
Варна (л.58), влязло в сила на 22.06.2021г., дружеството е било санкционирано
за същото по вид нарушение. Като мотиви относно продължителността на срока на
мярката е изложено и местонахождението на обекта на комуникативно място в гр.Кърджали, в голям
търговски център, с голям клиентопоток, продължително работно време, без
почивен ден, което предполага реализиране на високи търговски обороти. Акцентирано
е на установената положителна разлика в касовата наличност, което допълнително
говори за укриване на приходи. Посочено е наличието на непогасени публични задължения в особено големи
размери, в размер на 171`519,84 лева към 12.11.2021г. Във връзка с установената
повторност органът се е позовал на чл.187, ал.4 от ЗДДС, според който при
повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на
един месец от запечатването му. Направен е извод, че създадената организация на
работа в обекта, позволява част от оборота да не се отчита през фискалното
устройство, което води но невъзможност за проследяване на реализираните
обороти. Според органа това обосновава необходимостта да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения.
По делото
наред с констативния протокол за проверката, са представени въпросен лист
попълнен от продавача с опис на паричните средства в касата, дневния отчет на
фискалното устройство, от които се констатира разликата в касовата наличност.
Приложени са справка за общите задължения на дружеството, двата АУАН, както и
цитираното съдебно решение. Всички те подкрепят безпротиворечиво установените
при проверката факти.
От своя
страна жалбоподателят е представил като писмено доказателство обяснения на
управителя си, че допуснатото нарушение се дължи на недобра подготвеност на служителите
му. Представя заповед за сумирано изчисление на работното време и извънредния
труд, работен график за месеца на проверката, наемния си договор с „Кауфланд
България“ЕООД енд Ко“КД.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок (заповедта е връчена в
деня на издаването на 16.12.2021г., като жалбата е подадена до съда чрез
пощенски оператор на 21.12.2021г.), срещу подлежащ на оспорване административен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Заповед №
ФК-371-0016841/16.11.2021г. е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по
ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. Видно от представената по делото заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
(л.22) на изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели „Оперативни
дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, са
оправомощени да налагат ПАМ запечатване на обект на основание чл.186 от ЗДДС,
поради което заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта
е в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания. При издаването й
не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила.
За
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за
предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна
административна мярка. Определението на понятието се съдържа в чл.22 от ЗАНН. В
отделните закони, включително и в данъчните такива са уредени случаите при
които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е
предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл.23 от ЗАНН. Издаването на
фискален бон/касова бележка е нормативно установено и е задължение на всеки
търговски обект при получаване на плащане от клиент, търговецът е длъжен да издаде
такъв. Неизпълнението на нормативното задължение за спазване на данъчното
законодателство се определя като нарушение, което означава, че с неиздаването
на фискален бон не се отчитат приходи и по този начин се цели отклонение от
данъчно облагане.
От представените
по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на
проверката в обекта работещата в него С.М. от името на търговеца е бездействала
правнорелевантно, като не е издала касов бон за извършеното плащане от
контролните органи на стойност 24 лева.
Този факт се установява от изготвения протокол за проверката и не се оспорва от
жалбоподателя
При това
положение законосъобразно административният орган в условията на обвързана
компетентност е приложил нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС
предвиждаща, че „Принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Налагането на
ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на
преценката на административния орган.
В
настоящия случай, в оспорената заповед № ФК-371-0016841/16.11.2021г. е налице описание на фактическите основания,
обуславящи издаването й, доколкото се касае за констатирано бездействие – неиздаване
на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от
административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената
заповед към съставения в деня на проверката протокол за нея, а от друга
подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. Неиздаването
на фискален бон, наличието на касова разлика и установените при проверката
ниски дневни обороти, правилно е оценено от административния орган като индиция
за трайно отклонение от задължението за регистриране на търговските продажби
чрез фискалното устройство в обекта. Законосъобразно органът е приел, че
продължителността на срока е нормативно определена в чл.187, ал.4, изр.3 от ЗДДС. Последната норма предвижда, че при повторно нарушение не се разрешава
отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.
Така
изложените фактически и правни основания отговорят на изискването за мотивиране
на заповедта за налагане на ПАМ и се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Правилно административният орган е квалифицирал нарушението като
повторно. Съгласно § 1, т.35 от ДР на ЗДДС „повторно“ е нарушението, извършено
в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което
лицето е било наказано за същото по вид нарушение. В конкретния случай органът
по приходите е посочил като фактическо основание НП №
552235-F579745/18.12.2020г., изменено с решение № 260653/31.05.2021г. по НАХД №
704/2021г. на Районен съд - Варна,
влязло в сила на 22.06.2021г. От съдържанието му се установява, че на „Старт-3-2017“ЕООД
е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева за това, че на 05.11.2020г.
в стопанисван от дружеството търговски обект – щанд за парфюмерия, находящ се в
магазин Кауфланд в гр.Варна, при извършена контролна покупка на стойност 20 лева
не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство.
Нарушението, за което е наложена оспорената ПАМ е извършено на 10.11.2021г.,
т.е. попада в обхвата на повторността по легалната дефиниция на § 1, т.35 от ДР
на ЗДДС. Без значение е, че двете нарушения са допуснати в различни търговски
обекти на дружеството, тъй като законодателят не прави такова разграничение. При
тези обстоятелства е налице посоченото в заповедта правно основание по чл.187,
ал.4, изр.3 от ЗДДС, тъй като забраната за отпечатване на обекта за срок от
един месец след запечатването му се отнася до повторно нарушение, каквото
процесното е. Приложението на принципа за съразмерност не може да доведе до
различен извод, тъй като срокът на марката е нормативно регламентиран при
повторните нарушения. При определянето му законодателят не държи сметка за
вредите които ще понесе санкционираният субект, тъй като акцентът е защитата на
обществения интерес и фиска.
Отразени
в заповедта са правните основания за постановяване на спорната ПАМ – цитираната
норма на чл.186, ал.1, т.1, б“а“ ЗДДС. При сравнението им с констатираните от
административния орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи,
съдът констатира пълно съответствие помежду им.
Липсата
на издадени АУАН и НП към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ е
ирелевантно за настоящия спор с оглед независимия характер на двете
производства – административното по ПАМ и административно-наказателното.
Взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл.187, ал.4 ЗДДС,
предвиждащ че „Принудителната административна мярка се прекратява от органа,
който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде
доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.“.
Тази обусловеност обаче касае изпълнението на индивидуалния административен
акт, а не неговата законосъобразност и е предмет на възражение и обсъждане в
изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт и
наказателното постановление в сила.
Разпоредбата
на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., който урежда задължението за
издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи, че фискален бон
се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в
които изключения настоящата хипотеза не попада“. Именно такова правнорелевантно
бездействие се установява по делото. На какво се дължи това бездействие – слаба
подготвеност и притеснение на служителите или опит за избягване на данъчно
облагане, би могло да бъде отчетено при определянето на срока на мярката, ако
не се касаеше за повторност, при която този срок е нормативно предвиден в чл.187,
ал.4, изр.3 от ЗДДС
Предвид
изложеното съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите
основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки
извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на
правомощието си по чл.186, ал.3, вр. ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, ответникът в
условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт,
чието съдържание е запечатването на търговския обект за определения в закона
срок, в който е осъществено противоправното поведение.
С оглед
горното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваната
в настоящото производство заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, както и на материалния закон, които
да водят до нейната незаконосъобразност, поради което жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода
на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско
възнаграждение, което поради липсата на правна и фактическа сложност на делото,
съдът определя в размер на 100 лева. Както се приема и в тълкувателно решение №
3 от 13.05.2010г. по тълк.д.№ 5/2009г. на ВАС, възнаграждението се присъжда в
полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т. е. в полза на Националната
агенция за приходите съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, предл. второ АПК, Административен
съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Старт-3-2017“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес управление: гр.Бургас, ул.Брацигово №16А, представлявано от управителя Д.А.Д.,
против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-371-0016841/16.11.2021г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Старт-3-2017“ЕООД,
ЕИК-*********, да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 100
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: