№ 741
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова
в присъствието на прокурора С. П. П.
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100604713 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 334 вр чл. 338 НПК.
То е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. Х. К., защитник на Т. П. Н.,
против Присъда от 18.03.2024 г. по н.о.х.д. № 16114/19 по описа на СРС, 16 състав, с която
подс. Н. е бил признат за виновен за това, че на 20.06.2019 г. в гр. София, във фоайето на
хотел Маринела и пред него, с две самостоятелно деяния, е причинил лека телесна повреда
на двама полицейски служителя, младши инспектори в ППД на група ООР, Охранителна
полиция при 04 РУ на СДВР – а именно на П. К. причинил с удар по главата му отток на
лявата скулна област, а на С. Ч. причинил с ритник отток в областта на долния ъгъл на
челюстта – като те са понесли тези телесни повреди по време на изпълнение на службата си
по опазване на обществения ред. Поради това е осъден за две престъпления по чл. 131 ал. 2
т. 4 във вр. с чл. 130 ал. 2 от НК на две еднакви наказания „пробация“ за срок от 10 месеца, с
прилагане на двете задължителни пробационни мерки – задължителна регистрация по
настоящ адрес, два пъти седмично, както и периодични срещи с пробационен служител. Те
са кумулирани, с определяне на едно общо наказание, без прилагане на чл. 24 НК.
В своята жалба адв. К. посочва, че неправилно са кредитирани показанията на
частните обвинители и не са обсъдени противоречията между тях и останалия
доказателствен материал; в съдебното заседание свидетелите Г., А. и Д. не посочват за
удари, нанесени в хотела, а само в сградата на РУ; св. Г. не е видял този удар, тъй като е
1
обслужвал други клиенти; св. А. в писмените си обяснения и в първия си разпит пред съдия
не говори за такъв удар. Счита, че тези противоречия в спомените на свидетелите не може да
се обясни с изминалия период от време, доколкото се касае за брутално посегателство; св. Д.
посочва, че не е видяла удара, като подсъдимият не е буйствал и не е увреждал оборудването
в линейката; прегледала е само един полицай, който е бил ударен; св. М., шофьор на
линейката, също не е установил увреждания. Също така посочва, че след като съдът е
възприел становището на психиатричната и психологичната експертиза, че подсъдимият не
е съзнавал действията и последиците, то липсва умисъл. Отрича, че подсъдимият е бил пиян,
доколкото не е правено изследване и никой не твърди да изглеждал пиян, да е усетил мирис
на алкохол. Обратното, той е пострадал от насилие, преди инкриминираното деяние. Прави
искане да се отмени присъдата и да се постанови нова, оправдателна.
СРП и частните обвинители не са подали възражение.
В съдебно заседание СГП посочва, че жалбата не е основателна, доколкото събраните
доказателства напълно подкрепят повдигнатото обвинение и правилно са били кредитирани
от съда. Не са били допуснати процесуални нарушения, като е било определено
законосъобразно наказание.
Частните обвинители не се явяват, не се представляват и не взимат становище.
Адв. Б., защитник на подс. Н., посочва, че осъдителната присъда следва да бъде
отменена и постановена нова, оправдателна или следва да се върне делото за ново
разглеждане. Това е така, доколкото първата инстанция едностранчиво е дала вяра на
частните обвинители, но не и тези на останалите очевидци – св. Д. и шофьорът на
линейката, които кредитира само в онези техни части, които са в полза на обвинението.
Неправилно съдът, след като е отложил съдебното заседание от 7 юни 2021 г за октомври, е
провел разпит на св. Д. на 28 юни 2021 г. Неправилно са били четени показанията на
свидетелите от досъдебната фаза при повторното разглеждане на делото. Първата инстанция
не е дала отговор на доводите на защитата, че свидетелите частни обвинители са
заинтересовани от изхода на делото.
Подс. Н. моли да бъде отменена присъдата.
Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и
взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства,
установи следното:
Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място
отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също
така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в
тази насока.
Относно доводите в жалбата, допълнени в съдебното заседание.
Тя, както е посочено по-горе, съдържа следните основните елемента. Първият се
2
отнася до това дали въобще деянието е извършено от обективна страна, предвид твърдяното
противоречие между доказателствата, доколкото множество свидетели въобще не посочват
за удари, нанесени от подс. Н. на двамата полицейски служители; вторият е относно липсата
на вина, предвид моментната невменяемост на подсъдимия. В съдебното заседание тези
доводи са допълнително аргументирани, като се твърди, че неправилно не са отчетени
показанията на останалите свидетели, извън частните обвинители; неправилно са били
четени показанията от досъдебната фаза. А също така се твърди и процесуално нарушение
при провеждане на съдебното заседание от 28 юни 2021 г.
При извършената пълна и самостоятелна проверка на събраните доказателства,
въззивният съд приема, че следва напълно да възприеме фактическите изводи на първата
инстанция.
Най-напред следва да се посочат безспорните доказателства, които са приети за
установени и от защитата, доколкото тя стъпва на тях при обосноваване на защитната си
теза.
Правилно и законосъобразно СРС е приел, че двамата частни обвинители – св. К. и Ч.,
са полицейски служители, а именно младши инспектори в ППД на група ООР, Охранителна
полиция при 04 РУ на СДВР. При изпълнение на своите задължения, те били извикани на
20.06.2019 г., около 05,45 часа, в хотел Маринела, по сигнал за гост на хотела, който буйствал
и увреждал имуществото на хотела. Това бил подс. Н. (като въззивният съд допълва, че той
бил във вицепрезидентския апартамент, на 18 етаж). При пристигането си във фоайето,
двамата полицейски служители видели подсъдимия, който в този момент слизал от
асансьора. Подсъдимият бил гол до кръста, със следи от наранявания и кръв по тялото.
Двамата полицейски служители поискали от него да представи документ за самоличност;
след това подсъдимият извършил инкриминираното първо деяние, против св. К. (предмет на
специално обсъждане по-долу); след това бил арестуван; предвид състоянието му била
извикана линейка, паркирала пред фоайето; в тази линейка той извършил второто си
инкриминирано деяние, против св. Ч. (отново обсъдено по-долу). След това бил закаран в
полицейското управление. Започнало настоящето наказателно производство против него.
Не се спори нито за срещата между подсъдимия и двамата свидетели във фоайето на
хотел Маринела, нито за извикването на линейката и прегледа на подсъдимия в нея. Не се
спори и за служебното качество на двамата свидетели – К. и Ч., както и че именно в това си
качество са направили опит да извършат полицейска проверка на подсъдимия. Не се спори и
относно състоянието на подсъдимия – гол до кръста, със следи от наранявания, както и че
хотелските служители са били извикали полицията именно защото считали, че той буйства и
руши имуществото на хотела.
Спори се от защитата, обаче, дали подс. Н. поначало е удрял двамата полицаи и дали е
бил вменяем.
Тук следва да се посочи, че тези инкриминирани събития са се реализирали пред
погледите на останали свидетели – св. Г., служител на рецепцията на хотела; св. Д. и св. А.,
охранители; св. Д. и св. М.а – от „Бърза помощ“.
Самите удари са ясно посочени от частните обвинители – св. Ч. и св. К., както и от св.
А.. Последният посочва, че преди инкриминираните събития се е качил в стаята на 18 етаж,
за който имало сигнал, че се вдига шум; подсъдимият му отворил; видял изпочупения
апартамент; подсъдимият имал агресивно поведение към него, като искал да го бие; поради
това той се върнал на рецепцията и повикал полиция.
Двамата полицаи посочват, че при идването им във фоайето на хотела им била
предоставена информация от служител в хотела, че един гост е пиян, буйства и чупи; в този
момент вратата на асансьора се отворила, като от нея излязъл подс. Н. (гол до кръста, със
следи от кръв по тялото); двамата полицейски служители се насочили към него, като му
3
поискали документ за самоличност – а той им казал „Какви сте вие“ (и ги обиждал с думите
„Балъци, боклуци, Да ви еба майката“), като им казал, че ще ги пребие – и след това се
приближил и ударил с юмрук св. К. по лицето; след това двамата полицейски служители
извикали линейка, за да прегледа както св. К., така и подсъдимия; след като дошла
линейката, подсъдимият бил настанен в нея, но продължил да буйства, като изритал св. Ч.
(дават показания за множество ритници, но е инкриминиран само един – който попаднал в
дясната част на долната челюст на св. Ч.).
Срещата между подс. Н. и двамата полицаи е възприета пряко и от св. А., който дава
същите сведения.
Св. Д., лекар в Бърза помощ, ясно посочва агресивното поведение на подсъдимия,
както и че според нея той е бил под влиянието на алкохол или наркотици. Тя, обаче, не е
видяла удара, който подс. Н. е нанесъл на св. Ч. – но посочва, че той се е оплакал пред нея от
този удар и тя е видяла зачервяването и оттока, в лека форма. Същевременно св. Г., работещ
на рецепцията, посочва, че не е видял целият инцидент, доколкото е обслужвал група
китайски туристи и чак след тръгването им видял вече арестувания подсъдим.
Несъмнено св. К. и Ч. дават пред съда откъслечни показания относно събитията. Но
при все това, след прочитане на показанията им досъдебната фаза, напълно ги подкрепят.
Това разминаване следва да се обясни с изминалия значителен период от време (след като
почти е приключило съдебното следствие то е започнало отначало), както и с
обстоятелството, че се касае за обичайни действия от ежедневието на полицаите, поради
което и яснотата на всеки един отделен случай е замъглена.
Това се отнася и до показанията на св. Д., охранител в хотела, който ясно заявява, че
вече не си спомня подробности, тъй като на всяко дежурство има подобни случаи, но
напълно подкрепя казаното от него в досъдебната фаза. Това се отнася и до показанията на
св. М., шофьора на линейката
Със съгласието на защитата са прочетени показанията на св. А., Г., Д. и М., разпитани
пред първия съдебен състав. Доколкото при този разпит са били прочетени и показанията им
досъдебната фаза, то те стават неделима част от него – и поради това може да се вземат
предвид.
При това положение следва изводът, че напълно следва да се кредитират показанията
на св. К., Ч. и А., които пряко са възприели тези удари (последният от тях само първия). Той
напълно съвпада с установеното от Съдебно-медицинската експертиза на св. Ч. , която е
издадена същия ден, няколко часа по-късно и отразява оттока в левия долночелюстен ъгъл,
както и тази на св. К., която установява оттока в лявата скулна област. Не е възможно да се
приеме, че тези наранявания са настъпили по неустановен друг начин. Обстоятелството, че
останалите свидетели не дават преки, а само косвени сведения относно тези конкретни
прояви на агресивност от страна на подс. Н., не може да доведе до извод, че той не е
нанесъл съответните удари. Давайки показания за неговата агресивност и за ареста му от
полицията, те в достатъчна степен потвърждават обвинителната теза, застъпена от СРП.
Поради това доводите на защитата, че самото деяние и авторството му не са били
надлежно установени, не са основателни. Несъмнено основен източник на доказателствени
сведения са показанията на двамата пострадали, преки очевидци на деянието – доколкото в
техните лица са попаднали ударите на подсъдимия, нанесени с ръка и крака. Но
обстоятелството, че те са били конституирани като частни обвинители, не прави показанията
им пристрастни. Видно от показанията им пред съда, те вече са били загубили в значителна
степен спомен за събитията, което е наложило четенето на показанията им досъдебната фаза.
Поради това не може да се приеме, че имат особено негативно отношение към подсъдимия.
Също така резултатът от това деяние – съответните телесни увреждания – са били обективно
удостоверени от медик, под формата на издадени съдебно-медицински удостоверения.
Несъмнено е установено и агресивното поведение на подс. Н., както преди, така и след
4
инкриминираното деяние. При това положение единственият възможен извод е този да се
приемат твърденията на частните обвинители, че подс. Н. е ударил единия и изритал другия
– и двамата в лицето – като напълно достоверни.
Не са основателни доводите на защитата, че неправилно е бил приложен чл. 281 НПК,
при повторното разглеждане на делото. Видно от показанията на разпитаните свидетели, те
са заявили липса на спомен или са давали откъслечни, неясни и разпокъсани показания. Това
е направило наложително прочитането на показанията им от досъдебната фаза – като след
това прочитане те са потвърдили тези показания, оправдавайки невъзможността сега да
кажат същото поради забравянето, дължащо се на изминалия период от време. Това
прочитане е процесуално законосъобразно, на основание чл. 281 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 1 и т.
2 НПК. Впоследствие, доколкото съдебното заседание е започнало отначало (не се касае за
ново разглеждане на делото след отмяната на първоинстанционна присъда), показанията им
при първото разглеждане са били прочетени – без да бъдат четени тези от досъдебната фаза.
След това съдът е взел предвид всички показания, дори и тези от досъдебната фаза. Според
въззивният съд това не представлява процесуално нарушение. Прочитайки показанията,
дадени пред друг състав на съда, първата инстанция е приобщила тези показания в цялост,
вкл. и в частта, в която съдът (предходния съдебен състав) е прочел показанията от
досъдебната фаза и в частта, в която тези свидетели коментират прочетените им показания
от досъдебната фаза. Поради това няма пречка тези досъдебни показания да се ползват при
постановяване на присъдата. Целта на това прочитане е изясняване дали показанията от
досъдебната фаза са казани от свидетелите и дали отговарят на истината – като това е било
надлежно удостоверено.
На второ място, относно вменяемостта на подсъдимия. Този въпрос е изрично
посочен във възизвната жалба, е особено актуален предвид очевидно неадекватното
поведение на подсъдимия – той е изпочупил мебелите в апартамента и е имал агресивно
поведение (налитал да бие св. А. и ударил св. К. и св. Ч.) без да бъде предизвикан с нищо.
Бил е полугол и със следи от кръв по тялото. Св. Д. посочва, че според нея е бил пиян или
дрогиран.
Първата инстанция е изложила доводи защо приема, че подсъдимият е бил вменяем, с
които втората инстанция напълно се съгласява. Следва да се акцентира, че вещите лица ясно
посочват, че подсъдимият е бил състояние на средно към тежко алкохолно опиване, като е
могъл да ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението на извършеното.
Няма качествени отклонение в психичното функциониране. Това е установено както в
първоначалната експертиза (от досъдебната фаза), така и от допълнителната (от съдебната
фаза), където се посочва, че подсъдимият е бил некритичен към правните последици на
поведението си и улеснен при извършването му.
Несъмнено вещите лица посочват, че подсъдимият е бил в психомоторна възбуда,
немотивирано агресивно поведение и неконтролирани импулси, продължили дълго време. В
съдебно заседание те посочват, че подсъдимият не е съзнавал своите действие – но само от
гл.т. на това какви правни последици може да настъпят. Не е ясно дали е взимал
психотропни вещества и също така е възможно да се е чувствал застрашен.
Съдът отбелязва, че вещите лица не твърдят невъзможност на подсъдимия да разбира
свойството и значението на действията си и невъзможност да ги ръководи; те твърдят
множество неясноти относно това негово поведение, което обаче е със запазена способност
за разбиране на естеството на действията (без разбиране за правните последици) и
възможност да ги ръководи. Този техен извод е подкрепен от материалите по делото –
подсъдимият е имал целенасочено агресивно поведение, насочено към вещи и хора, които са
пред очите му. Така той е трошил оборудване в апартамента, заплашвал е св. А., заплашвал
и удрял св. К. и св. Ч.. Тази последователност и целенасоченост в агресивното му поведение,
функционалната връзка между заплашване с побой и нанасяне на удари – всичко това сочи,
5
че подсъдимият е бил вменяем. При все това е напълно безспорно, че е бил в силна степен
улеснен от специфичното си състояние, в което се е намирал (евентуално под въздействието
на психотропни вещества), но това не изключва неговата вменяемост.
При това положение, взимайки предвид събраните доказателства – показанията на
горепосочените свидетели, медицински и психологично-психиатрични експертизи,
въззивният съд приема, че следва напълно да възприеме доводите на първата инстанция
относно фактическата обстановка, вкл. и относно нанесените от него удари на двамата
полицаи, вкл. и относно вменяемостта на подсъдимия.
Относно съдебното заседание от 28.06.2021 г. В предходното съдебно заседание,
проведено на 07.06.2021 г., съдът е отложил делото за 13.10.2021 г. След това на 10.06.2021 г.
е изготвен Списък за лицата за призоваване за дата 28.06.2021 г.На тази дата е проведено
съдебно заседание, с участието на подсъдимия и защитника му. Никой не е възразил. След
това делото отново е отложено за 13.10.2021 г. При това положение въззивният съд приема,
че е било допуснато несъществено процесуално нарушение, доколкото очевидно е имало
съдебно разпореждане за насрочване на поредното съдебно заседание за 28.06.2021 г., но то
не е било надлежно вписано в съдебния протокол. Важното е, че защитата е била уведомена
за него и е могла да вземе пълноценно участие в това съдебно заседание.
На последно място, относно правната квалификация и наказанието. Защитата не ги
оспорва, като въззивният съд напълно се съгласява със становището на първата инстанция,
че се касае за две самостоятелни деяния по чл. 131 ал. 2 т. 4 във вр. с чл. 130 ал. 2 от НК – а
именно причиняване на лека телесна повреда, под формата на болка и страдания, на двама
полицейски служителя, младши инспектори в ППД на група ООР, Охранителна полиция при
04 РУ на СДВР по време на изпълнение на службата им по опазване на обществения ред.
Съгласява се и с наказанията „пробация“ за срок от 10 месеца, с прилагане на двете
задължителни пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес, два пъти
седмично, както и периодични срещи с пробационен служител. Това наказание е близко до
минималното, като е съответно на установеното от вещите лица, че предвид състоянието си
(което, макар и да не е установено съвсем ясно, като са налице подозрения за резултат от
употреба на психотропни вещества – наркотици и / или алкохол; вещите лица са достигнали
до извод за средна към тежка степен на алкохолно опиване, съобразно твърденията, които
подсъдимият е направил пред тях) подсъдимият е бил улеснен при извършване на деянията
си. Поради което те разкриват една относителна по-лека степен на обществена опасност.
Правилно е извършена кумулация и правилно не е приложен чл. 24 НК.
Поради тези мотиви въззивният съд счете, че следва да потвърди обжалваната
присъда като правилна и законосъобразна.
Воден от горното съдът
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 18.03.2024 г. по н.о.х.д. № 16114/19 по описа на СРС,
16 състав.
Решението е окончателно.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 18.03.2024 г. по н.о.х.д. № 16114/19 по описа на СРС,
16 състав.
6
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7