РЕШЕНИЕ № 398
Бургас, 29.09.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в открито заседание на 20.09.2016 г. в състав:
Окръжен съдия Павел Ханджиев
при секретаря Т.М., като разгледа т.д. № 476/2014 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на “Търговска банка Д” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. Ген. Тотлебен № 8, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Искра Андреева, против следните ответници: (1) “С. В. Пропърти инвест” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Любен Каравелов № 12, вх. В, ет. 4, ап. 7, представлявано от управителя Ц.В.; (2) С.С.В., ЕГН **********,*** и (3) Ц.П.В., ЕГН **********,***. Иска се установяване на осн. чл. 422 ГПК, че ответниците дължат на ищеца солидарно парични суми по договор за кредит № 644/04.04.2008 г.
Делото е било спряно на осн. чл. 637, ал. 1 ТЗ и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и възобновено на осн. чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ и чл. 230 ГПК с участието на синдика на дружеството-ответник Д.М.К..
С исковата молба ищецът “Търговска банка Д” АД заявява следните факти и искания.
По ч.гр.д. № 9153/2013 г. по описа на РС Бургас по заявление на банката-ищец била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК против тримата ответници за солидарно плащане на следните суми: 197106 евро - неизплатена главница по Лимит Б на Договор за кредит № 644/04.04.2008 г. и анекси към него; 2529,53 евро - възнаградителна редовна лихва за периода 25.09.2013 г. - 16.10.2013 г.; 21036,54 евро - възнаградителна просрочена лихва за периода 25.04.2013 г. - 16.10.2013 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата та подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.10.2013 г.). На кредитора били присъдени разноските в заповедното производство. Бил издаден изпълнителен лист. Срещу издадената заповед за изпълнение постъпили писмени възражения от тримата длъжници, поради което кредиторът търси установяване на вземането с иск по чл. 422 ГПК въз основа на следните фактически твърдения.
С договор за кредит № 644/04.04.2008 г. банката-ищец предоставила на дружеството-ответник кредит, състоящ се от два кредитни лимита - А и Б. Като съдлъжник по договора се задължила ответницата С.В.. Кредитът по Лимит Б бил в размер на максимум 200000 евро с краен срок за издължаване до 25.03.2010 г. и с възможност за удължаване до 25.03.2011 г. С анекси №№ 1 и 2 срокът за издължаване на този лимит бил удължен до 25.03.2013 г. С анекс № 1 като съдлъжници встъпили ответниците Ц.В. и С.В..
Кредитен лимит Б бил отпуснат за финансиране на СМР, довършителни работи, инфраструктура и обзавеждане на ваканционно селище “Чери гардън” в м. Кору дере, с. Кошарица, Община Несебър. В чл. 3 от договора за кредит се съдържат уговорки за дължими от кредитополучателя лихви и разноски и начина на определянето им, които уговорки са били изменяни с анекси.
Кредитът по кредитен лимит Б бил усвоен в пълен размер в периода от 24.06.2008 г. до 25.09.2008 г. Съдлъжниците се задължили да погасяват кредита на вноски, които били променяни неколкократно с различните анекси. Съгласно Анекс № 7 издължаването на главницата е трябвало да стане на три равни вноски от по 65702 евро, дължими и платими от 25.01.2013 г. до 25.03.2013 г. Тези вноски не били платени. На 07.06.2013 г. кредитополучателят направил последно пълно погасяване на вноската за лихва по кредита, дължима на 25.03.2013 г. На 11.06.2013 г. било направено частично плащане на вноската за лихва, дължима на 25.04.2013 г. Оттогава кредитополучателят и съдлъжниците са в трайно просрочие за плащанията по лихвата на кредита. От датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК банката спряла начисляването на договорни лихво по Лимит Б.
Ищецът отправя искане да бъде постановено съдебно решение, с което да се приеме за установено, че по силата на Договор за кредит № 644/04.04.2008 г. и анекси към него ответниците му дължат солидарно сумите:
(1) 197106 евро - неизплатена главница;
(2) 2529,53 евро - възнаградителна редовна лихва за времето от 25.09.2013 г. до 16.10.2013 г.;
(3) 21036,54 евро - възнаградителна просрочена лихва за времето от 25.04.2013 г. до 16.10.2013 г. и
(4) законната лихва върху главницата от 17.10.2013 г. до изплащането.
Претендира разноските в заповедното и в исковото производство.
Предявени са обективно и субективно съединени искове на осн. чл. 422 вр. чл. 417, т. 2 ГПК. Иска се установяване на съществуването на вземания на банката-ищец, които са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а именно: че ответното дружество като кредитополучател и останалите ответници като съдлъжници дължат солидарно на ищеца процесните суми по договора за кредит и анексите към него.
Ответниците “С. В. Пропърти инвест” ООД, Ц.В. и С.В. са представили отделни писмени отговори на исковата молба, които имат идентично съдържание. Оспорват основателността на претенциите.
И тримата ответници повдигат следните възражения:
Претенцията била недоказана по размер. Изготвеното от банката извлечение не доказвало размера на вземането.
Кредитополучателят не бил усвоил всички суми по главницата по договора за кредит. Отделно от това заплатило по-висок размер лихви от реално дължимите.
Уговорките в договора за дължими от кредитополучателя такси (чл. 3, ал. 2-6) и за дължими лихви, такси и комисионни, неуговорени изрично между страните, съгласно действащи тарифи (чл. 3, ал. 7) били нищожни поради противоречие със закона и с правилата на морала. Клаузата по чл. 3, ал. 7 от договора противоречала на чл. 58, ал. 2 ЗКИ, според който всички разходи по кредита следва да бъдат точно и изчерпателно посочени. В резултат на прилагането на тези нищожни клаузи “голяма част от плащанията” били отнесени към погасяване на незаконно определени такси и комисионни за неизвършени услуги, респ. за по-високи от реално договорените лихви.
Кредитополучателят бил заплатил на банката по договора за кредит не по-малко то 358000 евро, но не му било ясно как банката е погасавяла задължетията му двата кредитни лимита, в каква последователност и по кои пера. Ответниците допускат, че са погасявани единствено недължими такси и комисионни и наказателни лихви, без да се съобразява правилото на чл. 76 ЗЗД.
Възразяват, че били нищожни клаузите на чл. 1 от Анекс № 1, Анекс № 4 и Анекс № 5, с които се разрешава еднократно усвояване на сума за погасяване на просрочени задължения. По този начин се заобикалял закона и се стигало до капитализиране на главницата чрез прибавяване към същата на вече изтекли лихви. Към датата на анексите липсвала Наредба на БНБ, която да регламентира кога е допустимо олихвяване на изтекли лихви, поради което тези клаузи били в противоречие с чл. 10, ал. 2 ЗЗД.
Възразяват, че възнаградителните и наказателните лихви били погасени по давност.
Повдигат евентуално възражение за прихващане. Твърдят, че кредитополучателят е платил на банката без основание сумата 70000 евро, представляваща сбор от такса за управление, такса ангажимент, сумата 6000 евро, удържана на осн. чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора за кредит, както и всички комисионни и такси, удържани служебно от банката въз основа на нищожни договорни клаузи.
Само ответниците Ц.В. и С.В. са възразили следното:
Те нямали качеството на съдлъжници на кредитополучателя. В случая не било налице встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД, тъй като към момента на подписване на договора не съществувало задължение на първоначалния длъжник. Възникването му било обусловено от предпоставки, които не били настъпили. Поради това клаузата за встъпване на ответниците била нищожна поради липса на предмет.
Ищецът е представил допълнителна искова молба. С нея е оспорил възраженията на ответниците, без да е въвел нови фактически обстоятелства.
Ответниците не са представили допълнителни отговори.
Синдикът на “С. В. Пропърти инвест” ООД (в несъстоятелност) Д.М.К. не е изразила становище.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, прие за установено следното:
Страните не спорят относно сключването на Договор за кредит № 644/04.04.2008 г. между банката-ищеца, ответното дружество, като кредитополучател и ответницата С.В., като съдлъжник. С този договор (чл. 1) банката предоставила на дружеството “кредит, състоящ се от два кредитни лимита, както следва: Кредитен лимит А в размер на максимум 400000 евро и Кредитен лимит Б в размер на максимум 200000 евро”. Крайният срок за издължаване на Кредитен лимит А бил 25.03.2011 г., а на Кредитен лимит Б - 25.03.2010 г. с възможност за удължаване до 25.03.2011 г. Кредитен лимит А бил отпуснат за рефинансиране на банков кредит от 2006 г. с ОББ АД, финансиране на СМР, довършителни работи, инфраструктура и обзавеждане на ваканционно селище “Чери гардън” в м. Кору дере, с. Кошарица, Община Несебър. Кредитен лимит Б бил отпуснат за финансиране на СМР, довършителни работи, инфраструктура и обзавеждзане на ваканционно селище “Чери гардън” в м. Кору дере, с. Кошарица, Община Несебър. Ответницата С.В. встъпила като съдлъжник изцяло във всяко и всички задължения на кредитополучателя и поела солидарна отговорност за задълженията на кредитополучателя при условията на чл. 121-127 ЗЗД.
Уговорено било в чл. 2, че дългът по Кредитен лимит Б ще се отчита по заемна сметка № 5312, която ще се задължава със сумата на всяко усвояване и ще се заверява конкретно посочена разплащателна сметка на кредитополучателя, като съответно се намалява размера на кредитния лимит.
Кредитополучателят се задължил (чл. 3) да заплаща на банката лихва върху пълния размер на предоставените средства от датата на предоставянето им по разплащателната сметка, както и различни такси. Съгласно чл. 3, ал. 7 кредитополучателят се задължил да плаща на банката комисиони и такси съгласно предоставена оферта. За лихви, такси и комисиони, неуговорени изрично между страните, се прилагали действащите към момента на задължаване официална тарифа и Бюлетин за лихвените проценти.
Сроковете за издължаване на главница, лихви и такси по Кредитен лимит Б били уговорени в чл. 4.2 в зависимост от това дали срокът на лимита бъде продължен или не. В чл. 4.7 страните уговорили поредност на погасяване на задълженията и предвидили задължение на кредитополучателя/съдлъжника да указва изрично кредитния лимит, по който извършва плащане.
С анекс № 1 от 16.12.2009 г. като съдлъжник по договора се присъединила ответницата Ц.В. (чл. 1). Били променени крайния срок на издължаване по Кредитен лимит Б - до 25.06.2010 г. и някои уговорки за лихви и такси. С последващи анекси бил продължаван неколкократно срока по Кредитен лимит Б, като за последно с анекс № 7 от 25.11.2011 г. той бил определен до 25.03.2013 г. С този последен анекс кредитополучателят и съдлъжниците се задължили да погасят главницата по кредитен лимит Б в размер на 197106 евро на три равни вноски от по 65702 евро, считано от 25.01.2013 г. до 25.03.2013 г. За гратисния период до 24.01.2013 г. кредитополучателят и съдлъжниците се задължили да погасяват дължимите лихви, такси и комисиони.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице Д. сочи, че по Кредитен лимит Б кредитополучателят е усвоил общо сумата 247106 евро в периода от 24.06.2008 г. до 28.05.2010 г. Общият размер на платените от кредитополучателя и съдлъжниците суми, в т.ч. главница, редовни и наказателни лихви, такси и комисиони, вкл. платените по разчетната сметка, възлиза на общо 164233,23 евро. Последното плащане за погасяване на главницата по кредита е отразено на 15.04.2009 г., а последното плащане на просрочена лихва е отразено на 11.06.2013 г. Към 16.10.2013 г. по кредита се дължат: неплатена главница от 197106 евро; възнаградителна редовна лихва за времето от 25.09.2013 г. до 16.10.2013 г. 2529,53 евро и възнаградителна просрочена лихва за времето от 25.04.2013 г. до 16.10.2013 г. 21036,54 евро. По кредита са начислени и платени общо 10142,12 евро комисиони и такси.
На 17.10.2013 г. банката подала до БРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, било образувано ч.гр.д. № 9153/2013 г. по описа на съда и по него била издадена заповед за изпълнение въз основа извлечение от счетоводните книги на банката. Длъжниците подали възражения по чл. 414 ГПК в срок.
При така установените правнорелевантни факти се налагат следните правни изводи:
Сключен е договор за банков кредит на осн. чл. 430 и сл. ТЗ с кредитополучател ответника “С. В. Пропърти инвест” ООД. Ответниците С.В. и Ц.В. са повдигнали с отговора си възражение, че те са поръчители по договора за дълга на кредитополучателя и че поради изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД исковете против тях са недопустими. С определението по чл. 374 ГПК от 16.05.2016 г. съдът е изложил мотивирано становището си, че ответниците Ватовски са не поръчители, а солидарни длъжници, които са встъпили в дълга на кредотополучателя, и отговарят солидарно с него за задълженията към банката на осн. чл. 101 ЗЗД. Поради това възражението за недопустимост е неоснователно.
Договорът за кредит е действителен, а възраженията на ответниците за нищожни негови клаузи са неоснователни. Първо, не е нищожна клаузата на чл. 3, ал. 7 относно дължимите от кредитополучателя такси и комисиони. Не е налице противоречие със закона (чл. 58, ал. 2 ЗКИ), тъй като разходите по кредита са изрично и изчерпателно определени в договора, макар и чрез препращане към оферта (непредставена), към публично обявена тарифа и лихвен бюлетин. Второ, не са нищожни уговорките в анекси №№ 1, 4 и 5. С тези анекси страните свободно са предоговорили условията за издължаване на кредита чрез предоставяне на гратисни периоди, отсрочване и разсрочване на плащанията. Свободно са уговорили общ размер на задължението, в което са включили както дължимата главница до момента, така и просрочените и дължими към момента лихви. Това не води до анатоцизъм и е извън приложното поле на наредбата по БНБ относно олихвяване на лихви, тъй като след анексите се олихвяват не лихви, а нов размер на главница, и тъй като това е ставало не едностранно (и против волята на длъжниците) от банката, а по съгласие на страните.
Банката е изправна страна по договора. Тя е предоставила заемната сума на кредитополучателя при уговорените условия. Неизпълнение има от страна на кредитополучателя, който е спрял плащанията. Кредотополучателят, на осн. чл. 430, ал. и 2 ТЗ, и солидарните длъжници, на осн. чл. 101 ЗЗД, дължат към датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение следните суми: 197106 евро - неизплатена главница; 2529,53 евро - възнаградителна редовна лихва за времето от 25.09.2013 г. до 16.10.2013 г.; 21036,54 евро - възнаградителна просрочена лихва за времето от 25.04.2013 г. до 16.10.2013 г. и законната лихва до изплащането.
Възраженията на ответниците против исковете са неоснователни. Първо, не се доказа твърдението, че по кредита са платени повече лихви от дължимите. Според експертизата кредитът е олихвяван съобразно с уговореното. Второ, не се доказа твърдението, че на банката са платени “не по-малко от 358000 евро”. Експертизата посочва, че по кредита са платени общо 164233,23 евро. Трето, възнаградителните и наказателни лихви не са погасени по давност. Съгласно Анекс № 7 срокът за издължаване на кредита по Кредитен лимит Б е до 25.03.2013 г. След като заявлението за заповед за изпълнение, което прекъсва давността, е от м. октомври 2013 г., то очевидно не са изтекли три години, които съгласно чл. 111 ЗЗД са необходими за погасяване на задължения за лихви. Четвърто, изцяло недоказано остана възражението за прихващане. Не се установи банката да е получила без основание сумата 70000 евро, както твърдят ответниците.
В заключение: претенциите са основателни и на осн. чл. 422 ГПК вземанията на банката по договора за кредит следва да се приемат за установени със съдебното решение. Поради изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците дължат на ищеца сумата 40173,73 лв, представляваща разноски за заповедното (17713,88 лв) и съдебното производство (22459,85 лв).
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 422 ГПК Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между “Търговска банка Д” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. Ген. Тотлебен № 8, “С. В. Пропърти инвест” ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Любен Каравелов № 12, вх. В, ет. 4, ап. 7; С.С.В., ЕГН **********,***, Ц.П.В., ЕГН **********,***, и Д.М.К. ***. Михайловски № 30, ет. 1, ап. 1, в качеството на синдик на “С. В. Пропърти инвест” ООД (в несъстоятелност), че “С. В. Пропърти инвест” ООД (в несъстоятелност), като кредитополучател, и С.С.В. и Ц.П.В., двете като солидарни длъжници, дължат солидарно на “Търговска банка Д” АД следните суми по Договор за кредит № 644/04.04.2008 г.:
(1) 197106 евро - неизплатена главница;
(2) 2529,53 евро - възнаградителна редовна лихва за времето от 25.09.2013 г. до 16.10.2013 г.;
(3) 21036,54 евро - възнаградителна просрочена лихва за времето от 25.04.2013 г. до 16.10.2013 г. и
(4) законната лихва върху главницата от 17.10.2013 г. до изплащането.
ОСЪЖДА “С. В. Пропърти инвест” ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Любен Каравелов № 12, вх. В, ет. 4, ап. 7; С.С.В., ЕГН **********,*** и Ц.П.В., ЕГН **********,***, да заплатят на “Търговска банка Д” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. Ген. Тотлебен № 8, сумата 40173,73 лв - разноски за заповедното и съдебното производство.
Решението може да се обжалва от страните пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Окръжен съдия :