№ 37245
гр. София, 20.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110124864 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Д.
И. К..
Ответникът – Д. И. К., е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и отговора писмени доказателства са
допустими и относими и следва да се приемат, като следва да бъде приложено ч.гр.д.
№ 5426/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца за допускане
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените в
исковата молба въпроси.
Доказателственото искане на ищеца за назначаване на съдебно-техническа
експертиза следва да бъде оставено без уважение, доколкото ответникът не оспорва
сключването на договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство, поради
което исканото доказателство не е необходимо.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание,
като на страните следва да се съобщи проекта за доклад по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 5426/2023 г. по описа на СРС, 56
състав.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
1
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори въпросите, формулирани в исковата молба, както и на следните
въпроси:
1/ Какъв е размерът на извършените от ответника плащания по процесния
договор за кредит, и каква част от тях са отнесени за погасяване на главница,
договорна лихва, такси и др.?
2/ В случай, че част от плащанията, извършени за погасяване на задължения на
длъжника по договора за кредит, са отнесени за погасяване на банкова гаранция (или
възнаграждение за предоставяне на поръчителство или друго непосочено в исковата
молба вземане), какъв би бил размерът на неиздължения остатък от главница,
възнаградителна лихва и мораторна лихва, като при погасяването сумите първо се
отнасят към начислените лихви, ако няма избран друг ред за погасяване?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски за вещото лице в размер на
400 лв., вносими от ищцовото дружество по сметка на СРС в 1-седмичен срок от
връчването на определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице – П. Д., тел. 0888 903 885.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за назначаване
на съдебно-техническа експертиза.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл.143 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по цедиран договор за
потребителски кредит № 2421160/23.07.2021 г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Д.
И. К. за следните суми: 701,02 лв., представляваща платена от „Ай тръст“ ЕООД
главница, ведно със законната лихва от 31.01.2023 г. (дата на подаване на заявлението)
до окончателното изплащане, сумата от 118,88 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 30.09.2021 г. до 31.07.2022 г., и сумата от 76,74 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2021 г. до 30.01.2023 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.02.2023 г. по
ч.гр.д. № 5426/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ищецът твърди, че на 23.07.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД, като заемодател, и
ответника Д. И. К., като заемател, е сключен договор за потребителски кредит №
2421160/23.07.2021 г., по силата на който на ответника е бил предоставен заем. Между
„Ай тръст“ ЕООД и Д. К. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, като
между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД бил сключен договор за поръчителство,
по силата на който поръчителят се задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя по процесния договор за потребителски кредит. Твърди още, че
предвид неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за кредит и след
изпратено уведомление до ответника, „Ай тръст“ ЕООД погасил всички дължими от
кредитополучателя по процесния договор за кредит суми. Сочи още, че вземанията на
„Ай тръст“ ЕООД срещу ответника във връзка с погасените по силата на договора за
2
поръчителство задължения на кредитополучателя били прехвърлени в полза на ищеца
по силата на Приложение № 1 от 13.05.2022 г. към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 01.02.2022 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по цедиран
договор за потребителски кредит № 2421160/23.07.2021 г., посочените по-горе
вземания. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в
който исковете се оспорват по основание и размер. Твърди, че при така предявения иск
не са отразени извършените 4 плащания. Релевира възражение за нищожност на
договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство. Твърди, че е била
въведена в заблуждение относно действителния размер на дължимата месечна вноска,
както и че кредитора и дружеството поръчител са свързани лица. Твърди, че
дължимите суми по банкова гаранция не са посочения в общия размер на
задължението, като тези суми се явяват скрита възнаградителна лихва, поради което се
позовава на нещожност поради противоречие с чл. 11 и чл. 19 ЗПК. Поддържа, че
исковете следва да бъдат отхвърлени.
По иска с правно основание чл. 143 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, и чл. 99 ЗЗД : основателността на иска
се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ възникнало
валидно правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното
съдържание, като ответникът е получил претендираната сума и се е задължил да я
върне, ведно с възнаградителна лихва в претендирания размер; 2/ наличието на
валидни правоотношения по договор за предоставяне на поръчителство и договор за
поръчителство; 3/ изискуемост на задълженията на ответника; 4/ наличието на валиден
договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил процесните вземания; 5/
съобщаването на цесията на ответника от първоначалния кредитор или негов
пълномощник. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на същите е в тежест
на ищеца, който черпи от тях изгодни правни последици.
При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задълженията си поради тяхното изпълнение.
По акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно
главно задължение и изпадане в забава на ответника.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.12.2023
г. от 14.30 ч., за когато да се призоват страните - с препис от определението.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а
3
и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено
друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като
страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4