р е ш е н и е
№
гр. Плевен, 08.09.2020 г.
в името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ
окръжен СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на първи септември през
две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при
секретаря евгения русева
при прокурора
като
разгледа докладваното от съдията
Димитрова гражданско дело № 208 по
описа на съда за 2020 г., на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Иск с
правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК.
Производството
по делото е образувано по искова молба на
„Банка ДСК” ЕАД, гр. София
чрез пълномощника й главен юрисконсулт В.В.против Д.М.Б., с която е предявен
иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането на
Банката по заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 6589/2019 г. по описа на РС – Плевен.
Към исковата молба са представени пълномощно в полза на гл. юрисконсулт В.В.и
квитанция за внесена в дължимия размер държавна такса за образуване на делото.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК по
делото не е постъпил писмен отговор от ответника Д.М.Б. по реда на чл. 131 от ГПК.
В
о.с.з. ищецът се представлява от главен юрисконсулт В.В.и поддържа предявения
иск след изменението му, като претендира и направените по делото разноски.
Прави искане по реда на чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява по делото.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства,
прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С исковата
молба ищецът „Банка ДСК” ЕАД, гр. София е предявил против ответника Д.М.Б. иск
с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК, който е допустим и следва
да бъде разгледан по същество. Същият е предявен от активно легитимирана
страна, в случая лицето, което е снабдено със заповед за незабавно изпълнение
по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6589/2019 г. по описа на РС – Плевен против
пасивно легитимирана страна, в случая длъжника по заповедта за незабавно
изпълнение. Искът е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК.
С оглед
направеното в о.с.з. на 01.09.2020 г. от страна на ищеца изменение на цената на
предявения иск и частичният отказ от иска за част от сумата, съставляваща
главница, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от „Банка ДСК” ЕАД, гр. София против Д.М.Б.
за установяване съществуването на вземането на Банката по заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК № 3740/08.10.2019 г. по ч.гр.д. № 6589/2019
г. по описа на РС – Плевен общо за сумата от 25 899,85 лв.,
от която:
-
сумата от 24 434,21 лв., представляваща главница,
-
сумата от 1 063,38 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2019 г. до 04.09.2019 г.,
-
сумата от 65,07 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 12.02.2019 г. до 04.09.2019 г.,
-
сумата от 217,19 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 05.09.2019 г. до 06.10.2019 г.,
-
сумата от 120 лв. – разходи при
изискуем кредит,
-
законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2019 г. до изплащане на
вземането.
Не
се спори между страните, а видно и от приложеното към доказателствата ч.гр.д. №
6589/2019 г. по описа на ПлРС, че Банката – ищец е подала заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 07.10.2019 г. в ПлРС против ответника
като длъжник, към което като документи по чл. 417 ГПК е представила извлечение
от счетоводните книги по сметка № 24305763/30.03.2017 г. към 07.10.2019 г.,
договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 30.03.2017 г., сключен
между страните с погасителен
план и приложение № 10.1
Общи условия на Банката за предоставяне на кредити за текущо потребление,
подписани от страните, актуални към 01.03.2017 г, договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
22.05.2014 г., сключен между страните, договор за кредит за текущо потребление от 18.12.2014
г., сключен между
страните, покана – уведомление
от 12.08.2019 г. от Банката до ответника връчено чрез ЧСИ Т.К., рег. № 815 и район на действие ОС – Плевен на
05.09.2019 г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Установява
се, че въз основа на заявлението и представените със същото документи ПлРС е
издал заповед за незабавно изпълнение № 3740 от 08.10.2019 г. по ч.гр.д. №6589/2019
г. по описа на РС – Плевен , с която разпоредил на ответника да заплати на
Банката – ищец парични суми, както следва:
-
сумата от 25 497,59 лв., представляваща главница,
-
сумата от 1063,38 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2019
г. до 04.09.2019 г.,
-
сумата от 65,07 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
12.02.2019 г. до 04.09.2019 г.,
-
сумата от 217,19 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.09.2019
г. до 06.10.2019 г.,
-
сумата от 120 лв. – разходи при изискуем кредит,
-
законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2019 г. до изплащане на
вземането, като е посочил, че вземанията на Банката произтичат от извлечение от
счетоводните книги по сметка № 24305763/30.03.2017 г.. Установява се, че на
11.10.2019 г. Банката – ищец е снабдена с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6589/2019
г. по описа на ПлРС.
Установява
се от представената по делото молба
от 23.10.2019 г. от Банката - ищец до ЧСИ Ц.Н., рег. № 756 и район на действие ОС – Плевен за
образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6589/2019
г. по описа на ПлРС /л. 52/, покана за доброволно изпълнение по изпълнително
дело № 20197560400825/2019 г. по описа на ЧСИ, уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК и съобщение от ЧСИ от 16.01.2020 г. до ПлРС /л. 29-31 от ч.гр.д. № 6589/2019 г. по описа на ПлРС/, че по молба на взискателя е образувано изпълнително дело, в хода на
което поканата за доброволно изпълнение до длъжника, ведно със заповедта по чл.
417 от ГПК са връчени на ответника при условията на чл. 47 от ГПК чрез
залепване на уведомление на входната врата на дома му на 26.11.2019 г., тъй
като същият не е намерен на постоянния си адрес в гр. Плевен.
Установява
се, че с разпореждане № 772/20.01.2020 г. по ч.гр.д. № 6589/2019 г., ПлРС на
основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК е указал на кредитора Банка – ДСК да
предяви иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземането
си по издадената заповед по чл. 417 от ГПК против длъжника.
С
оглед изложеното в исковата молба, че задълженията на ответника произтичат от
неизпълнението на задължението му на кредитополучател по договор за обединяване
на кредити за общо погасяване от 30.03.2017 г., в тежест на ищеца е да докаже,
че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение е налице изискуемо парично вземане в претендираните размери за
главница, лихви за забава и санкциониращи лихви, произтичащо от неизпълнение на
задължението на ответника по посочения договор за кредит. В тежест на Банката –
ищец е да докаже, че към тази дата са били налице основанията на чл. 18 от
Общите условия на договора за кредит и същият е станал предсрочно изискуем,
както и че предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя.
В
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си по договора за
кредит като е погасявал на падежа всяка от договорените вноски по кредита или
че е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 430 ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Съгласно
разпоредбата на чл. 432 ал. 1 ТЗ освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно
връщане на сумата по кредита, когато: 1. той не се ползва за целта, за която е
получен; 2. заемателят представя неверни сведения; 3. обезпечението стане
недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок; 4. заемателят не връща
други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.
Установява
се от представения от ищеца по делото договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физическо лице от 22.05.2014 г. с погасителен план и ОУ /л. 38-50/, че ищецът „Банка ДСК” ЕАД, гр. София чрез клона си в гр. Плевен е
предоставил на ответника в качеството на кредитополучател сумата от 1 000 лв.
със срок на издължаване 12 месеца, считано от 22.05.2014 г.. Видно от погасителния план към
договора, че падежна дата за издължаване на месечните вноски за главница и
лихви е 22 – то число на месеца, като общо дължимата сума при окончателно
погасяване на кредита е 1 139,02 лв.. Видно от чл. 1 на договора, че
неразделна част от договора за кредит са Общите условия по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на Банка ДСК, които кредитополучателят е получил и
приема с подписване на договора.
Установява
се от представения от ищеца по делото договор за кредит за текущо потребление от 18.12.2014 г. с
погасителен план и ОУ и договор за залог върху
вземания от 18.12.2014 г. /л. 16-38/, че ищецът „Банка ДСК” ЕАД, гр.
София чрез клона си в гр. Плевен е предоставил на ответника в качеството на
кредитополучател сумата от 34 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца, с
падежна дата всяко първо число на месеца, при положение, че страните са
договорили еднократно усвояване на кредита на 18.01.2015 г.. Видно от погасителния
план към договора, че падежна дата за издължаване на месечните вноски за
главница и лихви е 18 – то число на месеца, като общо дължимата сума при
окончателно погасяване на кредита е 50 850,57 лв., като за обезпечаване на
вземането на Банката по кредита кредитополучателят е учредил залог върху
вземанията си за трудово възнаграждение в Държавен фонд „Земеделие“ по посочена
банкова сметка *** – ищец. Видно от чл. 14 на договора, че неразделна част от
договора за кредит са Общите условия за предоставяне на договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит на
Банка ДСК, които кредитополучателят е получил и приема с подписване на
договора.
Установява
се от представения от ищеца договор
за обединяване на кредити за общо погасяване от 30.03.2017 г., подписан от
страните, ведно с Общи условия /ОУ/ и погасителен план и договор за залог върху вземания от 30.03.2017 г. /л. 6-15/, че ищецът „Банка ДСК” ЕАД, гр. София чрез клона си в гр. Плевен
е постигнал съгласие с ответника в качеството на кредитополучател, че дължимата
сума по договор за кредитна карта от 22.05.2014 г. е в размер на 1110,90 лв., а
дължимата сума по договора за потребителски кредит от 18.12.2014 г. е в размер
на 29 00,43 лв., че кредиторът се отказва от посочени в б. „г“ вземания към
кредитополателят. Установява се, че страните са постигнали съгласие дължимата
сума в размер на 29 955 лв. да се счита за нов кредит, който да бъде издължен
от кредитополучателя за срок от 96 месеца с краен срок на погасяване 30.03.2025
г.. Установява се от чл. 3 от договора, че падежна дата за издължаване на
месечните вноски за главница и лихви е 5 – то число на месеца. Видно от чл. 13
на договора, че неразделна част от договора за кредит са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица, а съгласно чл. 11 от договора кредитополучателят
е дал съгласие за заплащане на таксите, предвидени в Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните по извършваните от Банката услуги на клиенти, действаща
към деня на съответното плащане. Установява се, че за обезпечаване на вземането
на Банката по кредита кредитополучателят е учредил залог върху вземанията си за
трудово възнаграждение в Държавен фонд „Земеделие“ по посочена банкова сметка ***
– ищец. Видно от чл. 18.1 от Общите условия на Банката, че при забава на
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
договора, частта от вноската представляваща главница се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Съгласно същата клауза, ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска
до 7 - я ден след падежната дата надбавката за забава не се прилага. Видно от
чл. 18.2 от Общите условия, че при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта, като последиците от тази забава настъпват
автоматично, освен ако законът изисква след уведомление до клиента, изпратено
писмено до последния посочен от него адрес за кореспонденция. Съгласно същата
клауза изр. 3 след предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен
ред остатъкът от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Установява се, че в чл. 19 т. 1 – 4 вкл. от договора за кредит страните са
договорили и други предпоставки за превръщане на кредита в предсрочно изискуем.
Установява
се от т. 5 на Тарифата на Банката по кредити за текущо потребление, подписана
от страните, че страните са постигнали съгласие за заплащане на такса в размер
на 120 лв. от страна на кредитополучателя за разходи при предсрочно изискуем
кредит.
Установява се от представената по делото покана – уведомление от 12.08.2019 г. от
Банката до ответника връчено чрез ЧСИ Т.К., ведно с разписка /л. 51/, че същото е връчено на
ответника на посочения от него адрес в гр. Плевен чрез неговия баща М. Б. на
05.09.2019 г..
Установява
се от заключението на вещото лице В.В., което не е оспорено от страните и като
компетентно изготвено съдът възприема, че кредитът по договора за кредитна
карта от 22.05.2014 г. е усвояван многократно чрез предоставената на
кредитополучателя кредитна карта, като за периода от 03.06.2014 г. до
08.09.2014 г. са изтеглени суми на АТМ в размер на 499,88 лв. и са платени
покупки чрез ПОС при търговец в размер на 2 209,12 лв., подробно посочени
в приложение № 2 към заключението, а кредитът по договора за текущо потребление
от 18.12.2014 г. е усвоен чрез превод на сумата от 34 000 лв. по посочена
от кредитополучателя сметка, от която в последствие са погасявани задължения на
кредитополучателя към посочени юридически лица,
теглени са суми на ПОС и др.. Вещото лице установява, че към 30.03.2017
г. дължимите остатъци по кредитите от 22.05.2014 г. и 18.12.2014 г. са
посочените в договора за обединяване на кредити за общо погасяване суми в
размер на 1110,90 лв. по договор за кредитна карта от 22.05.2014 г. и в размер
на 29 00,43 лв. по договора за потребителски кредит от 18.12.2014 г., като за
погасяване на общо дължимата сума от 29 955 лв. е постъпила парична сума в
размер на 9 205,49 лв., с която са погасявани главници и лихви подробно
посочени в приложение № 3 към заключението. Вещото лице заключава, че по
договора между страните от 30.03.2017 г. е погасена главница в размер на
5 220,79 лв., дължима за периода от 05.04.2017 г. до 05.01.2019 г.,
договорна лихва в размер на 3 663,82 лв., дължима за периода 30.03.2017 г.
до 05.02.2019 г. и санкционна лихва в размер на 20,88 лв., дължима за периода
от 05.05.2017 г. до 05.02.2019 г.. Вещото лице заключава, че последното плащане
по договора между страните от 30.03.2017 г. е направено на 06.02.2019 г. в
размер на 111,19 г., с което са погасени договорна лихва в размер на 111,19
лв., дължима на 05.02.2019 г. /частично/, като след 06.02.2019 г. няма
извършени плащания, а забавата към 05.09.2019 г. е 241 дни, считано от датата
на последната погасена вноска на 05.01.2019 г.. Вещото лице заключава, че
непогасените падежирали вноски по договора между страните от 30.03.2017 г. към
07.10.2019 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е 7 бр. в
размер на 2 764,50 лв., дължими за периода от 05.02.2019 г. до 05.09.2019
г., както следва: 299,88 лв. по отношение на вноската на 05.02.2019 г. и по
410,77 лв. по отношение на вноските на 05.03.2019 г., 05.04.2019 г., 05.05.2019 г., 05.06.2019 г., 05.07.2019 г., 05.08.2019 г.. Вещото лице
установява също, че дължимата сума в размер на 2 764,50 лв. съставлява
просрочена главница в размер на 1837,84 лв. и просрочена договорна лихва в
размер на 926,66 лв., като начислената редовна лихва за периода от 05.08.2019
г. до 05.09.2019 г. е в размер на 136,72 лв., с което общия размер на договорната лихва е в размер на 1
063,38 лв.. Вещото лице заключава, че към датата 05.09.2019 г. възприета от
Банката като дата на предсрочна изискуемост непогасената главница е в размер на
24 434,21 лв., непогасената договорна лихва е в размер на 1
063,38 лв., дължима за периода от 05.02.2019 г. до 05.09.2019 г., а
непогасената санкционна лихва е в размер на 65,07 лв., дължима за периода
от 12.02.2019 г. до 05.09.2019 г., като общият размер на дължимата сума по
кредита е в размер на 25 562,66 лв.. Вещото лице установява, че за периода
от 05.09.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК –
07.10.2019 г. дължимата законна лихва е в размер на 217,19 лв., а за
периода от 05.09.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 19.02.2020
г. дължимата законна лихва е в размер на 1 133,48 лв., като при
съобразяването й общо дължимата сума по договора от 30.03.2017 г. между
страните е 26 696,14 лв..
Съгласно
разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него
не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или
повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз
основа на извлечение от счетоводните си книги.
Съгласно задължителната практика на ВКС, въведена с т. 18 на ТР № 4/18.08.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС „в хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост.“
Съгласно задължителната практика на ВКС, въведена с ТР № 3/2017 г. по
тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС „1. Когато извършеното плащане не е достатъчно,
погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично
задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите. 2. Размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.“
Съдът като съобрази направеното искане от ищеца по реда на
чл. 239 ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по спора,
обстоятелството, че на ответника са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа, респ. неподаване на отговор на исковата молба по
реда на чл. 131 от ГПК и от неявяване в съдебно заседание, както и че с оглед
представените по делото писмени доказателства и приетото и неоспорено
заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/
искът е основателен и доказан, приема че искането по чл. 239 ал. 1 от ГПК
следва да бъде уважено без решението да бъде подробно мотивирано по същество.
Съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 239 ал. 1
т. 2 от ГПК като искът е доказан по основание и размер, тъй като между страните
е налице валидно сключен договор за кредит, ответникът е изпаднал в забава по отношение на
плащането на месечната вноска по кредита за м. ІІ 2019 г., т.к. същата е
погасена частично, поради което към датата на обявяване на договора за
предсрочно изискуем с надлежно писмено съобщение от кредитодателя до
кредитополучателя на 05.09.2019 г. е налице продължило повече от 90 дни
неизпълнение на задължение за заплащането в пълен размер на месечна вноска по
договора за кредит. Налице са основанията на чл. 18.2 от ОУ, неразделна част от
договора за кредит, поради което остатъкът от кредитът на ответниците към 05.09.2019
г. безспорно е станал предсрочно изискуем и ответникът дължи на Банката както
неплатените изцяло или частично погасителни вноски с падежи до 05.08.2019 г. вкл., включващи главница и
лихви, така и непогасената главница по кредита към 05.09.2019 г. до
окончателното му изплащане и начислените на основание договорните клаузи
посочени по - горе санкционна лихва, разноски по изискуемостта на кредита и
законна лихва за забава върху главницата до датата на подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК.
Налице са
основанията на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК и предявеният иск за
установяване на вземането на Банката – ищец към ответника, за което в полза на
Банката е издадена заповед за незабавно изпълнение следва да бъде уважен изцяло
като основателен и доказан със законните от това правни последици.
Съгласно т. 12 от ТР №
4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска по реда
на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК с
оглед уважаването на предявения иск в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото в заповедното и исковото производство съдебни разноски,
както следва: 518 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсулстко
възнаграждение в заповедното производство и 518 лв. за държавна такса, 350 лв.
за възнаграждение на вещо лице и 50 лв. за юрисконсулстко възнаграждение в
исковото производство.
Решението по делото като
неприсъствено постановено е окончателно на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК и не
подлежи на обжалване пред ВтАС.
Водим от
горното, Съдът
Р е ш и:
Признава
за установено на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК по иск на „банка дск” ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска” № 19,
представлявана в производството от главен юрисконсулт В.В.против Д.М.Б., ЕГН **********
***, че Д.М.Б., ЕГН ********** *** дължи на „банка дск” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска” № 19 парични суми: сумата от 24 434,21
лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.10.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 063,38 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 05.01.2019 г. до 04.09.2019 г., сумата от 65,07 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 12.02.2019 г. до 04.09.2019 г., сумата от 217,19 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 05.09.2019 г. до 06.10.2019 г., сумата от 120 лв., предствавляваща разходи при
изискуем кредит, които суми са част от
паричните суми, за които е издадена заповед № 3740/08.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6589/2019 г. по описа на РС Плевен.
Осъжда
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Д.М.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „банка
дск” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Оборище, ул. „Московска” № 19 направените по ч.гр.д. № 6589/2019 г. по
описа на ПлРС разноски в общ размер от 568 лв. и направените в настоящото производство
разноски по делото в общ размер от 918
лв..
Препис от решението да се изпрати на ПлРС, ведно с приложеното за послужване ч.гр.д. № 6589/2019 г. по описа на ПлРС за преценка по чл. 416 от ГПК.
Решението е окончателно на
основание чл. 239 ал. 4 от ГПК и следва да се връчи на страните за
изпълнение, като ответника Д.М.Б. може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ВтАС в едномесечен срок от
връчването му.
Окръжен
съдия: