№ 88
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000502412 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 263155 от 18.05.2021г., постановено по гр. д. №
3508/2019г. Софийски градски съд, I ГО, 12 състав е осъдил „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД да плати на С. И. В. сумата 53 753.60лв., на основание чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 343 КЗ и чл. 405 КЗ, законната лихва върху тази сума,
считано от 09.11.2018г. до пълното изплащане, както и да заплати сумата от
5264лв. – разноски, съразмерно на уважените искове, на основание чл. 78, ал.1
ГПК. С решението СГС, I ГО, 12 състав е отхвърлил главния иск за сумата
над 53 753.60лв. С решението СГС, I ГО, 12 състав е осъдил С. И. В. да
заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД 32 лв. - съдебни разноски
/съразмерно на отхвърлените искове/ и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Срещу решението, в осъдителните му части, е депозирана въззивна
жалба от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, чрез процесуалния представител,
с възражения за неправилност и немотивираност. В жалбата се поддържа, че в
процесния случай не са били обсъдени възраженията на ответната страна и
ангажираните в тази връзка доказателства. Прави се оплакване, че
първоинстанционното съдебно решение е постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно:
неправилно и необосновано недопускане на доказателствено искане за
изслушване на заключение по съдебна авто-техническа експертиза, вещото
1
лице по която да извърши изследване на ключа от процесното МПС по
установения ред; нарушение на принципа за равнопоставеност между
страните. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в
обжалваната част и да постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Предявява се претенция за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ищецът в първоинстанционното
производство - С. И. В., чрез процесуалния представител, е депозирал
отговор. В отговора се изразява становище за неоснователност на жалбата,
като се излагат съображения в подкрепа на това. Прави се искане въззивният
съд да потвърди решението в обжалваната част. Предявява се претенция за
присъждане на направените разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, при преценка на
доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ и чл. 86
ЗЗД.
Ищецът твърди, че е застраховал при ответника притежавания от него
лек автомобил „Мерцедес Бенц“, с рег. № СВ 9109 КК по застраховка
„Каско“, при застрахователна сума от 64 000 лв. Поддържа, че на 05.06.2018г.
по време на действие на договора е настъпило застрахователно събитие
„кражба“, за което своевременно е уведомил полицията и застрахователя.
Излага становище, че на 06.06.2018 г. е заявил писмена претенция за
заплащане на обезщетение, като едновременно с това е предал ключа от
автомобила, застрахователната полица, както и всички други документи,
изисквани от застрахователя. Твърди, че с писмо от 09.11.2018г. ответното
дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение, поради
което ищецът претендира то да бъде осъдено да му заплати сумата от 60 000
лв. - застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 13.03.3019 г., както и сумата от
2 083.33 лв. - обезщетение за забавеното плащане на главното парично
задължение, считано от 09.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.
Претендира разноски.
Ответникът с отговора оспорва фактите по настъпването на покрития
риск. Възразява, че ищецът не е предоставил вярна и точна информация
относно обстоятелствата, при които е настъпило описаното събитие. При
условията на евентуалност сочи, че в случай, че съдът счете, че отговорността
на дружеството следва да бъде ангажирана, то оспорва предявените искове по
размер. Предявява претенция за заплащане на разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че между страните е бил
2
сключен валиден застрахователен договор, действащ към момента на
настъпване на твърдяното застрахователно събитие по отношение на вещ,
собственост на ищеца. Не се спори, че на 06.06.2018г. ищецът е завел щета, за
настъпило на 05.06.2018г. застрахователно събитие. Страните не спорят, а и
това се установява от приложеното доказателство, че на 09.11.2018г.
застрахователят е отказал плащане, като се е основал на това, че
„обстоятелствата декларирани при завеждане на щетата не съответстват на
установените факти и събраните по претенцията данни относно
противозаконното отнемане на застрахования автомобил“.
От приложено Постановление на СРП по досъдебно производство № 226
ЗМК 1216/2018г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. №20900/2018г. по описа на
СРП се установява, че наказателното производство, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 346, ал.1 НК, е спряно.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Фактическият състав за реализиране на застрахователната
отговорност включва валидно застрахователно правоотношение,
застрахователно събитие, в пряка последица от което е настъпило увреждане
на имуществено благо на застрахования, изпълнение от последния на
задължение за уведомяване по чл. 403 КЗ и установен размер на
обезщетението.
Страните не спорят, че помежду им е съществувало валидно
застрахователно правоотношение. Събраните доказателства установяват, че е
настъпило и застрахователно събитие „кражба“, като застрахованото МПС е
изчезнало и същото не е намерено. Установи се, че ищецът е уведомил
надлежно застрахователя в предвидения по чл. 403 КЗ срок. Не се установи
наличие на някое от обстоятелствата по чл. 408 КЗ, даващи право на
застрахователя да откаже да изплати застрахователно обезщетение. В
първоинстанционното производство ответното застрахователно дружество не
доказа наличието на нито една от посочените в чл. 408 КЗ хипотези, нито
такава, която да е законосъобразно, допълнително уредена в Общите условия
към застраховката.
Съгласно Общите условия, настъпването на застрахователния риск
„кражба“ се установява от застрахования чрез представяне на служебна
бележка от МВР (чл. 9.6.4) или постановление за спиране на наказателното
производство по реда на НПК (чл. 9.6.6). Последното е представено на
застрахователя. Застрахованият не дължи „доказване“, още по - малко
категорично и несъмнено на настъпване на застрахователното събитие
„кражба“. Същото се установява по предвидения в общите условия на
застрахователя ред, който е спазен.
Недоказано остана твърдяното от ответника и поддържано във
3
въззивното производство несъответствие между декларираните от страна на
ищеца обстоятелства и обективната действителност, при която е настъпило
процесното застрахователно събитие. В този смисъл основаният на това отказ
от страна на застрахователя да изплати обезщетение е напълно произволен.
С оглед релевираното в жалбата възражение за допуснато от първата
инстанция нарушение на процесуалните правила, въззивният съд допусна
изслушване на АТЕ, като предостави възможност на жалбоподателя да окаже
съдействие и да предостави на вещото лице необходимата информация, в т.ч.
контактният ключ, за да бъде осъществена процедура по изследване на ключа
на процесното МПС. Пред първата инстанция назначеното вещо лице е
отговорило, че при извършено запитване в дружеството „Балкан Стар
Аутомотив“ ЕООД - официален представител за марката „Мерцедес“ в
България, е получил отговор, че сервизът не е оборудван за разчитане на
ключове от автомобили, като е посочено, че подобно разчитане на стартов
ключ на автомобил може да бъде извършено, срещу съответното заплащане
от завода производител в Германия. Въпреки предоставената възможност,
както и предоставен срок по чл. 158 ГПК „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД не
са предоставили стартовия ключ на процесния застрахован автомобил, поради
което въззивният съд отмени определението, с което е допуснал изслушване
на АТЕ. С оглед процесуалното бездействие на жалбоподателя, съдът следва
да приеме, че релевираното както в отговора, така и в жалбата възражение, че
ищецът не е предоставил вярна и точна информация относно обстоятелствата,
при които е настъпило описаното събитие, са неоснователни.
Поради настъпилото застрахователно събитие за застрахователя е
възникнало задължение да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен от разпоредбата на чл. 400
от КЗ, която предвижда, че последното трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Обезщетението не може да надвишава действителната или възстановителната
стойност на застрахованото имущество. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал.
1 от КЗ за действителна стойност се счита тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
Видно от разпоредбата на чл. 12 т. 5 от Общите условия, при кражба на МПС
застрахователят изплаща като обезщетение застрахователната сума /в
конкретния случай същата възлиза на 64 000лв./ или остатъкът от нея, но не -
повече от действителната стойност на застрахованото МПС. По делото пред
първата инстанция е била допусната САТЕ за установяване действителната
стойност на застрахованата вещ към момента на настъпване на
застрахователното събитие. От допълнителното заключение се установява, че
действителната стойност на автомобила е 53 753.60 лева. За тази сума
исковата претенция е основателна така, както е определил и първостепенният
съд.
Относно задължението за лихва и неговия размер не са поддържани
конкретни възражения от жалбоподателя.
4
В заключение: Първоинстанционното решение в обжалваната част
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските в настоящата инстанция: Въззивното
дружество следва да заплати на ищеца сумата от 2 571.12лв. /с ДДС/ –
направени разноски за платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
приложен договор за правна защита и съдействие и документ, удостоверяващ
факта на регистрация по ДДС на Адвокатско дружество „Н. Д. и
съдружници“.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №263155 от 18.05.2021г., постановено по гр. д. №
3508/2019г. от Софийски градски съд, I ГО, 12 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да заплати на С. И. В.
сумата от 2 571.12лв. /с ДДС/ – разноски за платено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5