Решение по дело №1072/2020 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260001

гр. Несебър, 14.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на седми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа АНД № 1072 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „К.Ж.“ ООД, срещу наказателно постановление № 533509-F563789/24.08.2020г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Жалбоподателят сочи, че АУАН не е връчван и предявяван на управителя на дружеството. Излага, че нарушението е отстранено незабавно. Развива съображения за маловажност на случая. Моли НП да бъде отменено.

Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представител, моли жалбата срещу НП да бъде отхвърлена и НП да бъде потвърдено. Сочи, че АУАН е връчен лично на управителя на дружеството. Намира, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 08.08.2020г., около 15:30 часа, в търговски обект – салон за красота, находящ се в с. Равда, стопанисван от „К.Ж.“ ООД, била извършена проверка от служители на НАП, сред които и свидетелят Т. - инспектор по приходите в ЦУ на НАП. В хода на проверката била извършена покупка на услуга – „маникюр“ на стойност 35 лв., за която от търговеца бил издаден фискален бон на стойност 35 лв. от монтираното в обекта фискално устройство. Във фискалния бон услугата била вписана като „фризьорски услуги“, а при проверка се констатирало, че фискалното устройство не е програмирано да отпечатва наименованията на основните услуги, които се предлагат в салона. За направените констатации бил съставен протокол за извършена проверка № 0036546 от 08.08.2020г. При тези данни св. Т. съставил на дружеството АУАН № F563789 от 10.08.2020г. за извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., който бил връчен лично на управителя на дружеството. На същата дата – 10.08.2020г. от служителите на НАП бил издаден протокол № 1440285 (на л. 6 – л. 7 от делото), в който вписали, че констатираното нарушение вече е отстранено. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F563789 от 10.08.2020г., протокол за извършена проверка № 0036546 от 08.08.2020г., ведно с фискален бон от 08.08.2021г., опис на паричните средства в касата, КЛЕН от ФУ в обекта, заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, протокол № 1440285  от 10.08.2020г., свидетелските показания на свидетеля Т.. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Жалбоподателят не оспорва установената по делото фактическа обстановка, като неговите възражения са насочени към правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е връчен и предявен на управителя на дружеството жалбоподател, за което в него е положен надлежен подпис, неоспорен в рамките на настоящото производство. Ето защо възраженията, насочени срещу връчването на АУАН, са неоснователни.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, намира следното:

Според чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължителни реквизити, сред които наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. От фактическа страна безспорно се установи, че във фискалния бон, издаден на 08.08.2020г. от монтираното в стопанисвания от „К.Ж.“ ООД обект фискално устройство, не била въведена използваната от проверяващите услуга. Фискалното устройство не било програмирано да отпечатва наименованията на отделните услуги, които се предлагат в салона. При това положение безспорно във фискалния бон, издаден от проверявания търговски обект, не е вписано коректното наименование, което да позволява най-малко идентифицирането на вида на услугата. Нарушението на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата е осъществено, тъй като във фискалния бон, в отклонение от правилото на цитирания текст, е посочено некоректно наименование на използваната услуга.

За извършеното нарушение наказващият орган е наложил на търговеца санкция в размер на 500 лв., позовавайки се на изричното препращане от чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС към чл. 185, ал. 1 ЗДДС, като на търговеца е наложена „имуществена санкция” в минималния размер от 500 лв. и за съда не съществува възможност тази санкция да бъде изменяна. Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Следва да се обърне внимание, че реквизитите по чл. 26, ал. 1 от Наредбата са абсолютни и задължителни и погрешното посочване на наименованието на услугата представлява съществено нарушение. Такова поведение е предпоставка за препятстване отчетността на търговския обект, доколкото различните услуги могат да попаднат под различен данъчен режим. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Липсата на предходни нарушения и отстраняването на нарушението след проверката могат да се разгледат като смекчаващи вината обстоятелства, но същите са взети предвид при определяне размера на наложеното наказание. Няма как обаче само въз основа на тези обстоятелства случаят да бъде определен като „маловажен”. В подобна насока е и трайната практика на касационната инстанция относно нарушения от същия вид - Решение № 638 от 11.06.2020г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 418/2020г., Решение № 770 от 30.06.2020г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 666/2020г., Решение № 878 от 16.07.2020г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1202/2020г., Решение № 921 от 22.07.2020г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1051/2020г., Решение № 1016 от 3.08.2020г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1049/2020г., Решение № 1043 от 4.08.2020г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1082/2020г.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.  

При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия орган в негова полза следва да се присъдят разноски съразмерно с потвърдената част от НП. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК (чл. 63, ал. 3 от ЗАНН). По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза на Национална агенция по приходите, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи отдел „Оперативни дейности” - Бургас (чл. 6, ал. 5 от Закона за НАП) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 2 от Закона за НАП вр. пар. 1, т. 6  от ДР на АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 533509-F563789/24.08.2020г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на „К.Ж.“ ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, к-с Ф.А., ап. ....на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА К.Ж.“ ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, к-с Ф.А., ап. ....да заплати на Национална агенция по приходите, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, сумата от 80 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: