Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 601

 

17.05.2019 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 10.04.2019 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 537 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Г.Н.М., ЕГН ********** с посочен адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №18-0769-004854/12.12.2018 г. издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.174, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 2 000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а на основание и чл.179, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 ЗДвП за нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лева.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се отрича авторство на вменените деяния.  

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, както и не се представят доказателства.  В съпроводителното писмо е отправена молба за оставяне жалбата без последствия.

 

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 23.01.2019 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е била подадена на 25.01.2019 г. с вх.№769000-1783/25.01.2019 г.

Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 06.09.2018 г. св.П.И. се прибрала от работа и минала през магазин. Когато излизала от входа на блок 10 в ж.к.“Зорница“ в гр.Бургас, в който живеела, видяла как друг лек автомобил удря нейния (марка “BMW” с рег.№ СН 11 13 АС), който бил паркиран пред жилищната сграда. След удара, управляваният от непознато лице веднага потеглил. От удара хлътнала бронята на автомобила на И., а под него паднала бронята на другия, блъснал се в нейния автомобил. Имало и други части от него под автомобила на свидетелката. От седящи пред блока 3-4 съседки И. разбрала, че водач на автомобила, който се блъснал била Г.М.. Те са я видели и разпознали. След това И. осъществила обаждане до телефон 112 и съобщила за възникналото ПТП. Съвсем скоро на място се озовали младши автоконтрольори Д.В. и Е.Д.. Не повече от 10 минути след пристигането им, на място се озовала и Г.М. с нейния лек автомобил марка „PEUGEOT” модел „306“ с рег.№ А 71 89 КМ, като с нея бил и висок мъж. При това пристигане жалбоподателката не е управлявала автомобила си. На св.И. направило впечатление, че този автомобил бил без броня. Жалбоподателката М. била неадекватна, миришела на алкохол и се държала арогантно със св.И., псувала я и я обиждала. Св.И. забелязала, че в чантата си М. имала бутилка алкохол. По време на проверката тя ту признавала, че е управлявала автомобила, ту отричала, но заявила буквално следното: „Да, карах, какво толкова съм направила?“, а към св.И. се обърнала с думите: „Какво толкова, една броня, ще си я боядисаш, голям филм направихте за една броня.“ М. била поканена да бъде изпробвана за употреба на алкохол, но тя категорично отказала и според св.И. казала: „Така като ме гледате в състояние ли съм да дам проба?“ В декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 ЗДвП М. посочила, че на 06.09.2018 г. около 18 часа: „аз управлявах колата … и без да изках[1] сурнах една кола“ – л.9 от делото. Бил ѝ съставен талон за изследване №0002185, който тя отказала да подпише и приеме. Като свидетел на този отказ в протокола се подписала св.П.И..

В резултат на посоченото и на място в тримесечния давностен^[2] срок по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Д.В. съставил против жалбоподателя Акт бланков №0716996 за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел П.И..

Конкретно отразените в акта нарушения били в словесен и цифров вид за това, че жалбоподателя отказва да бъде изпробван с техническо средство за установяване на наркотични вещества, което било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, както и че при извършване на маневра на преден ход ударила паркиран лек автомобил, като допуснала ПВП, квалифицирано като нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП.

На същата дата и място, т.е. в тримесечния давностен[3]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН на М. бил връчен препис от АУАН.

На 20.12.2018 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[4] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 23.01.2019 г. Конкретно посочените нарушения, вменени на жалбоподателя, са идентични с отразените в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

Процесната жалба била подадена на 25.01.2019 г. с вх.№769000-1783/25.01.2019 г., т.е. в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

            Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

            Категорично на жалбоподателя е издаден и талон за медицинско изследване №0002185, който М. отказала да подпише и приеме. Действително в талона не е посочено медицинско заведение, в което следва да се яви М., както и до колко часа е следвало да стори това. Посоченото е нарушение на процедурата, но по всяка вероятно този пропуск е допуснат от полицейските служители, защото отказът на М. да бъде проверена за употреба на алкохол, а след това да приеме и подпише талона, е бил твърд през цялото време и пред всички присъстващи (полицаи и св.П.И.) е бил ясно и недвусмислено показан.

            Кумулативно предвидените административни наказания по чл.174, ал.3 ЗДвП са с фиксирани размери, поради което не съществува възможност да бъдат намалени.

            Категорично по отношение на следващото вменено нарушение, за настоящия състав не съществува съмнение, че именно М. е управлявала лекия автомобил и че е допуснала ПТП. По делото бяха събрани гласни доказателства във вид на свидетелски показания на Е.Д. (младши автоконтрольор) и св.П.И., които независимо един от друг във времето след ПТП биват информирани от седящи възрастни жени пред блок 10 в ж.к.“Зорница“ (посочени от Д. като „баби“), че блъскащия автомобил е бил управляван именно от М. по време на възникване на ПТП. Става въпрос за възрастни жени на около 80 години и не е необходимо да бъдат сочени имената им, да им се снемат обяснения в настоящия случай. В съчетание с поведението на жалбоподателката по време на проверката на място, за настоящия състав е без съмнение, че именно тя е управлявала лекия автомобил по време на ПТП, независимо, че при пристигането си на място не е била негов водач. При управлението на лекия автомобил М. е предприела маневра, без да се съобразява с наличието на паркирани автомобили, в резултат на което е допуснала ПТП. Това нарушение е наказуемо с „глоба“ във фиксиран размер от 200 лева, поради което не съществува възможност за намаляване.

 

С оглед на всичко посочено дотук съдът не намира, че е налице възможност за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Настоящия случай не е маловажен поради всички особености, които бяха изложени дотук. Налице е допускане на ПТП от водач силно миришещ на алкохол след това и с бутилка алкохол в чантата си, държащ се арогантно, предизвикателно, неизпълняващ разпореждания на служители на МВР. При посоченото дотук настоящия състав приема, че не е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №18-0769-004854/20.12.2018 г. издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата,

на Г.Н.М., ЕГН ********** с посочен адрес: ***

е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 2 000.00 лева и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а на основание чл.179, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.25, ал.1 Закона за движение по пътищата – „глоба“ в размер на 200 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия: __/п/

Вярно с оригинала:

ММ