Решение по адм. дело №581/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на Н. Д. М., чрез адв. К. М. против Заповед № 619/13.03.2025 г., издадена от заместник кмет "Правно обслужване и общинска собственост" при Община Несебър, с която е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ ограда, попадаща частично в трасето на предвидената [улица] по КККР на [населено място], подробно описана в заповедта.

В жалбата се сочи, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и е нищожна. На следващо място се твърди, че жалбоподателката е собственик на самостоятелен обект в сграда и 2.601 % ид.ч. от правото на собственост върху земята и не е придобила собственост върху процесните части, а единствен собственик към момента на изграждане на оградата е „Емили трейдинг“ ООД. Счита, че не е налице незаконен строеж и за изградената ограда не се изисква разрешение за строеж. Моли съдът да прогласи нищожността на обжалваната заповед и в условията на евентуалност да я отмени като незаконосъобразна.

Към настоящото дело са присъединени за общо разглеждане следните дела: адм. дело № 582/2025 г., образувано по жалба на Г. Т. Л. против Заповед № 619 от 13.03.2025 г., издадена от заместник кмет "Правно обслужване и общинска собственост" при Община Несебър; адм. дело № 583/2025 г., образувано по жалба на Т. Г. Б. против Заповед № 619 от 13.03.2025 г., издадена от заместник кмет "Правно обслужване и общинска собственост" при Община Несебър; адм. дело № 584/2025 г., образувано по жалба на И. А. Д. против Заповед № 619 от 13.03.2025 г., издадена от заместник кмет "Правно обслужване и общинска собственост" при Община Несебър; адм. дело № 585/2025 г. образувано по жалба на В. Г. Ч. против Заповед № 619 от 13.03.2025 г., издадена от заместник кмет "Правно обслужване и общинска собственост" при Община Несебър; адм. дело № 586/2025 г., образувано по жалба на А. А. М. против Заповед № 619 от 13.03.2025 г., издадена от заместник кмет "Правно обслужване и общинска собственост" при Община Несебър; адм. дело № 587/2025 г., образувано по жалба на А. Д. Г. против Заповед № 619 от 13.03.2025 г., издадена от заместник кмет "Правно обслужване и общинска собственост" при Община Несебър; адм. дело № 588/2025 г., образувано по жалба на И. Г. Д. против Заповед № 619 от 13.03.2025 г., издадена от заместник кмет "Правно обслужване и общинска собственост" при Община Несебър; адм. дело № 589/2025 г., образувано по жалба на Н. Д. Ц. против Заповед № 619 от 13.03.2025 г., издадена от заместник кмет "Правно обслужване и общинска собственост" при Община Несебър; адм. дело № 590/2025 г. образувано по жалба на Д. П. А. против Заповед № 619 от 13.03.2025 г., издадена от заместник кмет "Правно обслужване и общинска собственост" при О. Н. и адм. дело № 591/2025 г. образувано по жалба на Г. П. Г. против Заповед № 619 от 13.03.2025 г., издадена от заместник кмет "Правно обслужване и общинска собственост" при Община Несебър.

В съдебно заседание жалбоподателите Н. Д. М., Т. Г. Б., В. Г. Ч., И. А. Д., А. А. М., А. Д. Г., И. Г. Д., Д. П. А., Г. Т. Л., Н. Д. Ц. и Г. П. Г. се представляват от адв. К. М., който поддържа жалбата, ангажира доказателства, пледира за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът – заместник – кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. П., оспорва жалбата и иска да бъде оставена без уважение. Представя административната преписка по издаването на административния акт. Претендира разноски.

Факти

На 26.02.2024 г. работна група от служители на община Несебър, във връзка влязъл в сила ПУП - ПР за кадастрални райони 51500.77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, местност Кокалу, землище [населено място], извършила проверка на място и по документи в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], м-т „Кокалу“, община Несебър, област Бургас, общинска публична собственост с предназначение за второстепенна улица. При проверката се установило, че в северната част на [ПИ] по КККР на [населено място], /м. „Кокалу”/ е изградена ограда със средна височина на плътната част около 0,60 м. от нивото на терена, със стоманобетонни колони с приблизителни размери 0,30м/0,30 м, височина 1.90 м., през около 2.40 м. и монтирани между тях метални ажурни елементи. В североизточната и северозападната си част, оградата навлиза в съседния ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], като навлизането в североизточната част е с П-образна форма с приблизителни размери 2.00/2.00/2.00 м., а в северозападната част е с неправилна форма с приблизителна дължина 7.00 м. В съставения за проверката констативен акт №18/26.02.2024 г. (л.57) е посочено, че с навлизането в трасето на предвидената за реализиране [улица] от североизточната част й се отнемат около 4,00 кв.м., а в северозападната й част около 13,00 кв.м., като се придават към [УПИ], кв. 12, с [идентификатор]. За местоположението на оградата е изготвена окомерна схема, неразделна част от констативния акт.

За собственик/възложител на строежа са посочени „Емили трейдинг“ ООД, Г. Т. Л., И. А. Д., Т. Г. Б., А. Д. Г., И. Г. Д., А. А. М., В. Г. Ч. и Н. Д. М..

Според проверяващите оградата представлява строеж VI-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1/30.07.2003 за номенклатурата на видовете строежи издадена от МРРБ, като след проверка на документите съхранявани в Община Несебър, не се установило наличието на строителни книжа, удостоверяващи законността на строежа.

В констативния акт е посочено, че процесната ограда е изградена в несъответствие на действащия ПУП – ПР за [УПИ], кв. 12, в чужд имот, без разрешение за строеж, което представлява нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.48, ал.8 от ЗУТ.

Предвид установените нарушения на нормативни разпоредби е посочено, че е налице строеж от VI-та категория, незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ, и че съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ.

Констативният акт е изпратен на собствениците на строежа с писмо с изх.№ Н2-КС-1331/27.02.2024 г. (л.24), като е предоставена възможност за представяне на възражения и доказателства. Част от адресатите не са получили съобщението за изготвения констативен акт, след което е пристъпено към съобщаване по реда на §4, ал.2, изр. второ от ДР на ЗУТ.

Според констативен протокол за резултатите от обявяване на констативен акт № 18/26.02.2024 г. срещу последния не са подадени възражения (л.45).

При направена справка в Имотния регистър относно собствеността на процесния имот е установено извършване на разпоредителна сделка, съответно настъпила промяна на собствениците на строежа. Със становище (л.42) е направено предложение констативен акт № 18/26.02.2024 г. да се измени и допълни, като се впишат всички съсобственици и се извърши тяхното уведомяване. В тази връзка с изготвен констативен акт № 1/21.01.2025 г. за допълнение на констативен акт № 18/26.02.2024 г. (л.32), според който като собственик/възложител на строежа се добавят и Н. Д. Ц., Д. П. А. и Г. П. Г., на които е изпратено съобщение, изготвен е протокол за обявяване на писмото по реда на §4, ал.2, изр. второ от ДР на ЗУТ (л.35), като няма постъпили възражения (л.27).

Въз основа на съставения констативен акт е издадена оспорената заповед, в която административният орган е направил извод, че е налице незаконен строеж от VI-та категория, изграден в северната част на [УПИ] по КККР на [населено място], /м. „Кокалу”/ - ограда със средна височина на плътната част около 0,60 м. от нивото на терена, със стоманобетонни колони с приблизителни размери 0,30 м./0,30 м., височина 1,90 м., през около 2,40 м. и монтирани между тях метални ажурни елементи, като в североизточната и северозападната си част, оградата навлиза в съседния ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] (публична общинска собственост, с предназначение за второстепенна улица). Според мотивите на заповедта навлизането в североизточната част на общинския имот е с П-образна форма и е с приблизителни размери 2.00/2.00/2.00 м., а в северозападната част е с неправилна форма с приблизителна дължина 7 м. В заповедта се посочва, че до влизане в сила на ПУП – план за регулация за кадастрални райони 51500.77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, м. „Кокалу“, землище [населено място], поземлен имот със стар [идентификатор], по чиято имотна граница е била ситуирана оградата, не е урегулиран. В нарушение на действащия ПУП – план за регулация за кадастрални райони 51500.77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, м. „Кокалу“, землище [населено място], строежът попада частично в трасето на предвидената за реализиране [улица] и отнема около общо 17 кв.м от нея и ги придава към [УПИ], кв. 12 по плана на [населено място], м. „Кокалу“ с [идентификатор]. За законосъобразното му изграждане няма открити или представени доказателства. Посочено е, че строежът е в напълно завършен вид и е квалифициран като строеж от шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Направен е извод, че строежът е изграден без разрешение за строеж, или без други документи за законосъобразното му изграждане, в чужд имот и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, което се явява нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ и на чл.148, ал.1 от ЗУТ. В тази връзка на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и 2 във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено премахването на незаконния строеж (л.11).

Издадената заповед е изпратена на собствениците на строежа (л.18). Жалбата сезирала съда е подадена чрез административния орган на 01.04.2025 г. (л.2).

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, според заключението, по която процесната ограда представлява стоманобетонова основа /плътна част/ с периодична височина от 35 до 65 см., следвайки естествения наклон на терена в посока изток-запад и широчина 30 см., стоманобетонни колонки 30/30 см., облицовани с каменни плочи и монтирани между тях метални решетки с ~ височина h = 1,60 м. – 1,90 м. Според експерта оградата е построена през 2014 г. по сведения съгласно Удостоверение № 244/03.12.2014 г. за въвеждане в експлоатация на строеж от гл.архитект на О. Н. и справка в международния сайт Гугъл ърт от строителя „Емели трейдинг” ЕООД, преди влизането в сила на ПУП-план за регулация на м.Кокалу, землище на [населено място] с Решение №1148 от Протокол № 40/05.09.2019 г. на ОС – Несебър. В съдебно заседание експертът посочва, че имотът към 2014 г. е поземлен имот с план за застрояване, неурегулиран и че правилно е определена частта, която следва да бъде премахната.

По делото от страна на ответника са представени: Заповед № 408/23.05.2007 г. за изменение на ПУП-ПР на имот с [идентификатор] (л.118), Заповед №583/12.11.2003 г. за одобрен ПУП-ПР на [имот номер] (л.120), Заповед № 2170/11.08.2025 г. за частична отмяна на оспорената заповед (л.105), справки от Имотния регистър (л.123 – л.132), както и документи, касаещи изграждането на жилищна сграда (л.133 – л.146).

Правни изводи

По отношение на представената в хода на съдебното производство Заповед № 2170/11.08.2025 г. на заместник-кмет на Община Несебър, с която оспорената заповед е отменена по отношение на жалбоподателите Д. П. А., Н. Д. Ц. и Г. П. Г., съдът намира, че същата представлява оттегляне на акт по смисъла на чл.156 от АПК. Съгласно ал.2 на цитираната норма за оттегляне на акта след първото по делото заседание е необходимо съгласие и от оспорващия. В конкретния случай действително по делото на 04.06.2025 г. е проведено отрито съдебно заседание, на което обаче ход на делото не е даден поради наличие на процесуални пречки за това, поради което съдът намира, че първото по делото заседание е това провело се на 10.09.2025 г., на което е даден ход на делото и за оттеглянето на акта по отношение на Д. П. А., Н. Д. Ц. и Г. П. Г. не е необходимо тяхното съгласие. В тази връзка производството по жалбите на Д. П. А., Н. Д. Ц. и Г. П. Г. следва да се оставят без разглеждане и производството по делото да се прекрати на основание чл.159, т.3 от АПК.

Останалите жалби (идентични) са подадени в срок от надлежно легитимирани лица – адресати на обжалвания акт, против заповед с характер на административен акт и подлежи на обжалване, поради което са допустими за разглеждане.

В жалбите е направено искане за обявяване на нищожност на оспорения административен акт. Съдът намира, че оспорената заповед не страда от пороци, които да обуславят нищожност. Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ – кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях. В процесния случай заповедта е издадена от заместник-кмет на Община Несебър, оправомощен със заповед № 2866/14.11.2023 г. (л.10) на кмета на общината.

При постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процедурата. Законосъобразното изграждане на процесния строеж е обследвано първо от нарочно конституирана за целта работна група (чл.225а, ал.2, предл. първо от ЗУТ), която е извършила оглед на място и проверка за наличието на строителни книжа и съответствието на строежа с устройствения план, и е съставила констативен акт № 18/26.02.2024 г. След което административният орган е разгледал констатациите на работната група, които възприел изцяло и обсъдил депозираните възражения в мотивите на заповедта.

Законът изисква констативният акт да бъде връчен на заинтересованите лица – чл.225а, ал.2, предл. второ от ЗУТ. В конкретния случай констативният акт е връчен лично на част от адресатите, а по отношение на тези, които не са били открити е извършено уведомяване по реда на §4, ал. 2, изр. второ от ДР на ЗУТ, като в указания срок не са подадени възражения.

Заповедта съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването. Мотиви се съдържат и в приложенията, съставляващи административната преписка.

Съгласно чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, а според т. 2 на същата разпоредба строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Процесната ограда е строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, съгласно който „строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.5 от ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл.161, ал.1 от ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. По делото не се спори, че жалбоподателите са придобили собственост в процесния имот през различни периоди на 2022 г. (справка от Имотния регистър л.123 – л.132). Наред с това е установено, че ПУП-план за регулация на м. Кокалу, землище на [населено място] е одобрен с Решение № 1148 от Протокол № 40/05.09.2019 г. на ОС – Несебър, за което няма данни да е оспорено по отношение на процесния имот, поради което съдът приема, че ПУП-ПР е влязъл в сила още през 2019 г., т.е. около 3 години преди жалбоподателите да придобият собствеността си. Този ПУП-ПР е първи по време план за регулация по отношение на процесния имот и има характеристиките на план по чл.16, ал.1 от ЗУТ и съгласно § 22, ал.1, т.1, б. "а" ЗР на ЗУТ се счита приложен с влизане в сила на акта, с който същият е одобрен. Съгласно чл.16, ал.6 ЗУТ, собствениците на поземлени имоти по ал.4 и 5 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал.1 от датата на влизане в сила на плана. Следователно към момента на придобиване на вещните права от жалбоподателите, имотът в който е разположен незаконният строеж е общинска собственост и същите не са станали собственици на строежа, чието премахване е разпоредено (в този смисъл Решение № 2890/19.03.2025 г. по адм.д. №11522/2024 г. на ВАС). Съдът не споделя направените от процесуалния представител на ответника едва с писмените бележки възражения, че ПУП-ПР е влязъл в сила на 05.12.2022 г. с влизането в сила на Решение № 11129/05.12.2022 г. по адм.д. № 6240/2022 г., тъй като последното касае единствено жалбоподателите по него и техните имоти, сред които не попадат тези в настоящото производство.

При така направеното установяване, съдът намира, че същото е достатъчно основание за отмяна на акта и не следва да обсъжда наличието или липсата на незаконен строеж.

По изложените съображения, жалбите на Н. Д. М., Т. Г. Б., В. Г. Ч., И. А. Д., А. А. М., А. Д. Г., И. Г. Д. и Г. Т. Л. са основателни, и следва заповедта в частта й с която на тях е наредено премахване на незаконния строеж да бъде отменена.

С оглед изхода на спора разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателите. На основание чл. 143, ал. 2 от АПК разноски следва да се присъдят и в полза на жалбоподателите по отношение, на които оспореният акт е оттеглен. С оглед направеното възражение за прекомерност на исканото адвокатско възражение, съдът намира същото за основателно. Оспорването на заповедта е сторено с идентични жалби, присъединени в едно общо производство, в което жалбоподателите са представлявани от един и същ процесуален представител. На следващо място при определяне на адвокатското възнаграждение, за което отправна точка е размерът на възнагражденията за адвокатска работа, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съдът следва да се съобрази с решение С-438/22 и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и без да се подценява обема и качеството на предоставената правна защита от процесуалния представител на жалбоподателите – изготвяне на жалба, изготвяне на становище и др., размер на адвокатско възнаграждение от 1 250 лева за всеки жалбоподател е прекомерен и несъответен. Той не отговаря на критериите за справедливост и обоснованост, а ответникът понася прекомерна тежест и този прекомерен според съда размер следва да бъде редуциран с три четвърти – до 312,50 лева за всеки жалбоподател, който съдът намери за съответен. На жалбоподателите следва да се присъдят и по 10 лв., заплатена държавна такса, а в полза на Г. Т. Л., съгласно списък с разноски (л.175) да се присъдят разноските по назначената по делото експертиза в размер на 680 лв. Исканите със същия списък пътни и дневни в размер на 100 лв. не следва да бъдат присъждани, тъй като по делото не са представени доказателства за тяхното реализиране, както и от кого и кога са сторени.

По изложените съображения, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. П. А., [ЕГН], срещу Заповед № 619/13.03.2025 г., издадена от заместник кмет "Правно обслужване и общинска собственост" при Община Несебър и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н. Д. Ц., [ЕГН], срещу Заповед № 619/13.03.2025 г., издадена от заместник кмет "Правно обслужване и общинска собственост" при Община Несебър и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г. П. Г., [ЕГН], срещу Заповед № 619/13.03.2025 г., издадена от заместник кмет "Правно обслужване и общинска собственост" при Община Несебър и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ Заповед № 619/13.03.2025 г., издадена от заместник кмет „Правно обслужване и общинска собственост” при Община Несебър, в частта на същата с която е наредено на Н. Д. М., Т. Г. Б., В. Г. Ч., И. А. Д., А. А. М., А. Д. Г., И. Г. Д. и Г. Т. Л. да премахнат подробно описания в заповедта незаконен строеж.

ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на Н. Д. М., [ЕГН], сумата 322,50лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на В. Г. Ч., [ЕГН], сумата 322,50лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на И. Г. Д., [ЕГН] сумата 322,50лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на И. А. Д., [ЕГН], сумата 322,50лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на А. А. М., [ЕГН], сумата 322,50лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на А. Д. Г., [ЕГН], сумата 322,50лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на Т. Г. Б., [ЕГН], сумата 322,50лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на Д. П. А., [ЕГН], сумата 322,50лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на Н. Д. Ц., сумата 322,50лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на Г. П. Г., [ЕГН], сумата 322,50лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на Г. Т. Л., [ЕГН], сумата 1002,50 деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването, а в частта, с която се прекратява производството, имаща характер на определение, в 7-дневен срок с частна жалба.