Р Е Ш Е Н И Е

№ 80

гр. Трявна, 08.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                        ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на десети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА

 

при участието на секретар Х. Тунева и в присъствието на прокурор …………., като разгледа докладваното от съдията Петракиева АНД № 100 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателят И.М.Б. е обжалвал наказателно постановление №16-0360-000187/24.11.2016г. на Началника на РУ Трявна, с което на основание чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя едва на 02.09.2019г., а съгласно чл.34 от ЗАНН образуваното наказателно производство се прекратявало, тъй като същото завършвало със своевременно връчване на наказателното постановление. В случая нямало уважителна причина да не бъдело връчено своевременно то.

Претендира се в жалбата да се отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез пълномощника си адв. Р. Б., поддържа подадената жалба. Заявява, че не оспорва фактическата обстановка, описана в наказателното постановление, но счита, че е нарушена разпоредбата на чл.82 ЗАНН, тъй като от издаването на наказателното постановление до връчването му са изминали близо три години.

Ответникът по жалба, редовно уведомен, не взима становище по нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №476145 от 27.10.2016г. от свидетеля В.Г.Г. – мл. автоконтрольор в РУ Трявна, в присъствието на свидетелите П.Р.Р. и А.М.А., за нарушение по чл.103 ЗДвП, изразяващо се в това, че: На 25.10.2016г. около 00.40 часа в гр. Трявна, движейки се по ул. „Стара планина“ в посока гр. Габрово, до дом №91 управлява лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ЕВ 5411 АХ, собственост на С.Т.Г., като при подаден ясен сигнал със стоп палка от контролен орган водачът на пътното превозно средство не спира плавно в дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и не изпълнява неговите указания.

Актът за установяване на административно нарушение е връчен лично на жалбоподателя на 27.10.2016г, без възражения по съставянето му.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено наказателно постановление /НП/ №19-0360-000187/24.11.2016г. на Началника на РУ Трявна, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100,00 лв. и лишен от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП, а именно за това, че: На 25.10.2016г. около 00.40 часа в гр. Трявна, на ул. „Стара планина“ посока гр. Габрово, до дом №91 управлява лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ЕВ 5411 АХ, собственост на С.Т.Г., като при подаден ясен сигнал със стоп палка от контролен орган водачът на пътното превозно средство не спира плавно в дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и не изпълнява неговите указания. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 02.09.2019г.

Описаните в АУАН и в НП фактически обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, а и се установяват от показанията на разпитаните като свидетели В.Г.Г. и П.Р.Р.. Според двамата свидетели, на посочените в АУАН и в НП дата и място е бил подаден знак със стоп палка на водача на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ЕВ 5411 АХ, който намалил движението си, но вместо да спре, рязко увеличил скоростта си и продължил в посока към гр. Габрово. Два дни по-късно собственикът на автомобила бил установен и попълнил декларация, че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя.

Видно от приложена по делото декларация от 27.10.2016г., с нея С.Т.Г. е декларирала, че на 25.10.2016г. около 00.40 часа автомобилът й е бил управляван от И.Б..

Видно от приложено по делото декларация от 27.10.2016г., с нея И.М.Б. е декларирал, че на 25.10.2016г. около 00.40 часа е управлявал лек автомобил с рег.№ ЕВ 5411 АХ.

Видно от приложената по делото справка за И.М.Б. като водач, издадена от ОДМВР – Габрово е, че спрямо него има издадени 15 броя влезли в сила наказателни постановления и 18 броя фишове.

Въз основа на гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Наказателното постановление /НП/е издадено от компетентен орган, с оглед представеното заверено копие на заповед №8121з-748 от 24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с която началниците на РУ при ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления на обслужваната от тях територия.

Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен при спазване изискванията на чл.42 т.1-10 от ЗАНН, поради което е редовен и се ползва с доказателствена сила по чл.189 ал.2 от ЗДвП до доказване на противното. Издаденото въз основа на него наказателно постановление е в съответствие с регламентираното в чл.57 ал.1 т.1-10 от ЗАНН, включително съдържа точно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено то, като са посочени нарушените законови разпоредби.

Като основен довод за отмяна на обжалваното наказателно постановление в жалбата се сочи и се поддържа в съдебно заседание изтичането на предвидения в закона давностен срок за реализиране на административно наказателната отговорност, предвид късното връчване на наказателното постановление на жалбоподателя. По така направеното възражение съдът намира следното:

Съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВАС на РБ по т. дело №1/2014г., в действащия ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административно наказателното правоотношение /чл.34 от ЗАНН/ и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция /чл.82 ал.3 от ЗАНН/. От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена /по чл.82 ал.1 от ЗАНН/ и абсолютна такава /по чл.82 ал.3 от ЗАНН/. В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 НК вр. чл.11 от ЗАНН. Разпоредбата на цитирания в постановлението чл.11 от ЗАНН, препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност към НК, където в чл.80 ал.1 т.5  е казано, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. Според чл.80 ал.3 от НК, давността за преследване започва от довършване на престъплението, при опит и приготовление – от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им. Според чл.81 ал.1 до ал.3 НК: ал.1 - давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт; ал.2 давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето срещу което е насочено преследването, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност; ал.3 – независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.

В конкретния случай се касае за деяние, извършено на 25.10.2016г. АУАН относно него е съставен 27.10.2016г., а НП е издадено на 24.11.2016г. и връчено на 02.09.2019г. Считано от датата на извършване на нарушението – 25.10.2016г. абсолютната погасителна давност по чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 НК изтича на 25.04.2021г., поради което към настоящия момент не е изтекла. Не е изтекла и обикновената давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК, тъй като започналият да тече от датата на извършване на нарушението 3-годишен срок по чл.80 ал.1 т.5 е бил прекъснат с издаване на процесното НП на 24.11.2016г. Считано от датата на издаването му е започнал да тече нов 3-годишен срок, който е бил прекъснат с действията по връчването на наказателното постановление на 02.09.2019г. и към настоящия момент не е изтекъл. Предвид изложеното, административно наказателната отговорност на жалбоподателя не е погасена по давност.

С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. За да е осъществен съставът на нарушение по този текст следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на пътно превозно средство, като въпреки възприетия сигнал, водачът не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. В случая по делото не е спорно, а и се установява, че на наказаното лице, като водач на лек автомобил с рег.№ ЕВ 5411 АХ, е бил подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка от полицейски служител, но вместо да спре, е увеличил скоростта му и е продължил движението си в посока към гр. Габрово, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Санкционната норма за това нарушение е тази по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50,00 до 200,00 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. В случая, с обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца. Този размер на наказанията е към средния предвиден в закона диапазон, като съдът счита, че съответства на тежестта на нарушението и на характеристиките на наказаното лице като водач на МПС, който е извършител на множество нарушения на ЗДвП, което сочи трайно незачитане на правилата за движение по пътищата.

Поради изложените по-горе съображения и като счита, че обжалваното наказателно постановление №19-0360-000080/24.04.2019г. на Началника на РУ – Трявна при ОДМВР – Габрово е изцяло правилно и законосъобразно, намира, че същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №16-0360-000187/24.11.2016г. на Началника на РУ Трявна, с което на И.М.Б., с ЕГН **********,***, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП наложена глоба в размер на 100,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, като законосъобразно и правилно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: