Решение по дело №182/2018 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 106
Дата: 10 октомври 2018 г. (в сила от 20 декември 2018 г.)
Съдия: Снежана Василева Стоянова
Дело: 20185230200182
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Панагюрище, 10.10.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Панагюрският районен съд, в публично  заседание на 18.09.2018 год. в състав:       

                                                             

                                        Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА   

при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от районен съдия  Снежана Стоянова  АНД182/18 год. по описа на Панагюрския  районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р.Н.К. ***, ЕГН: ********** против НП 18-0310-000480 от 06.06.2018 г. на Началника на РУ Панагюрище, с  което  на основание  чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.3, т.4 от ЗДП и за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДП на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 300  (триста) лева.

Деянието, а именно че жалбоподателката е управлявала МПС, за което не е била заплатена винетна такса, не се отрича. Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Твърди се, че АНО не е приложил точните материалноправни норми, т.е. че деянието било квалифицирано неправилно. Това било така, тъй като от текста на чл.139, ал.5 от ЗДП не произтичало задължение за водача да заплати надлежна винетна такса. Акцентира се на допуснати съществени процесуални нарушения. Липсвало ясно описание на нарушението, и по-конкретно на мястото на неговото извършване. АНО  не бил доказал, че жалбоподателката е управлявала в обсега на пътен знак  „Д 25“, указващ необходимостта от използването на винетен стикер.

          В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от  процесуален представител – адв.П.М. от ПАК, който излага съображения за основателност на въззивната жалба и  иска отмяна на НП. Изрично уточнява, че обжалва НП само на процесуални основания.По  тази причина не прави доказателствени искания.

          Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

          Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

          Жалбоподателката Р.К.  е санкционирана за това, че на 07.05.2018 год., в 00.25 часа, по републикански път ІІ – 37 км. 86 + 366  в посока от гр.Панагюрище към град Пазарджик е управлявала лек автомобил Сеат Леон с рег. № ** **** **, собственост на С.М.от град Панагюрище, без да е заплатила винетна такса  по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.

Нарушението било установено от дежурния  автопатрул на РУ – Панагюрище.

За констатираното нарушение, което не се отрича,  мл.автоконтрольор Й.Й.съставил против жалбоподателката   АУАН № 521679 от 07.05.2018 година, след което й го предявил. Жалбоподателката подписала акта без възражения.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. Последното  било връчено на жалбоподателката  на 23.06.2018г.,  а  жалбата  против  него била  подадена чрез АНО на  02.07.2018г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.  

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че  жалбата е неоснователна.

Деянието е правилно квалифицирано. Управлението на МПС, за което не е заплатена винетна такса представлява нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДП, повеляващ че движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата.  Таксата за движение на МПС по републиканските пътища е винетна такса и същата е определена в чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, както правилно е посочил актосъставителя и АНО. Съответна на правилно приложената материална норма,  в конкретния случай ( с оглед техническите параметри на управляваното от жалбоподателката МПС) е санкционната норма на чл.  чл.179, ал.3, т.4 от ЗДП,  която е адресирана до водача на МПС, а не до неговия собственик. Ето защо съдът намира за неоснователни оплакванията в жалбата за неправилно приложение на материалния закон по отношение на субекта на нарушението.

Съдът намира за неоснователни и твърденията за допуснати процесуални нарушения, свързани с това че АНО не бил доказал , че жалбоподателката е управлявала в обсега на пътен знак „Д 25“,  сигнализиращ че за използване на пътя се изисква платена винетна такса. От наказателното постановление и по-конкретно в частта на описанието на мястото на извършване на нарушението („по републикански път ІІ – 37 км. 86 + 366  в посока от гр.Панагюрище към град Пазарджик“ ) става пределно ясно, че жалбоподателката е била спряна на място, представляващо  част от второстепенен републикански път, след края на населено място, т.е. за неговото използване се дължи винетна такса по смисъла на чл.139, ал.5 от Закона за движение по пътищата,  независимо от наличието или липсата на знак „Д 25“. Още повече, в случая не се твърди липсата на коментирания пътен знак, а единствено се акцентира на недоказаността на това обстоятелство. При тази защита съдът намира за уместно да сподели становището си, че при липса на оспорване на релевантен факт, не е необходимо ангажиране на доказателства за установяването му.

При това положение съдът намира, че административно наказателната отговорност на жалбоподателката за извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП е законосъобразно ангажирана.

Поведението на жалбоподателката не обуславя маловажност на случая, т.к. нарушението е с висока степен на обществена опасност. То пряко засяга обществените отношения свързани с фиска, а именно същинските приходи, предвидени и заложени в приходната част на държавния бюджет, идващи от държавни такси, които средства са предназначени за поддръжка на пътната инфраструктура.

          При определяне размера на глобата по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДП , наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административното наказание. След като АНО е отчел  степента на обществена опасност на конкретното нарушение, правилно е наложил нормативно фиксираното по вид и размер наказание  глоба от 300 лева,  с което ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.

По изложените горе съображения, Панагюрският  районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,

 

                                                            Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП 18-0310-000480 от 06.06.2018 г. на Началника на РУ Панагюрище,  с  което  на Р.Н.К. ***, ЕГН: **********, на основание  чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.3, т.4 от ЗДП и за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДП  е наложена глоба в размер на 300  (триста) лева, като законосъобразно.

   Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: