№ 164
гр. Варна, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20233100900127 по описа за 2023 година
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д.№ 127 по описа на Окръжен съд Варна за 2023г. е
образувано по искова молба на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша
ул.Околовръстен път №260, чрез пълномощник адв. Д. М. САК, с която е
предявен иск за осъждане на Г. Е. Д., ЕГН **********, Д. А. М., ЕГН
********** и О. А. М., ЕГН **********, общо за ЧАСТ от дължимите суми
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41007/14.07.2008г.,
ведно с Приложение № 1 от 21.07.2008г., Допълнително споразумение от
10.12.2009г., Допълнително споразумение от 28.07.2010г., Допълнително
споразумение от 09.02.2011г., Допълнително споразумение от 29.09.2011г.,
Допълнително споразумение от 16.05.2012г., Допълнително споразумение от
15.12.2012г., Допълнително споразумение от 30.07.2013г., Допълнително
споразумение от 31.03.2014г. и Допълнително споразумение от 05.11.2014г.,
обявен за предсрочно изискуем, както следва:
1/ Д. А. М. ЕГН ********** и О. А. М. ЕГН ********** в качеството им
на наследници - всеки поотделно, по 1/3 от наследствения дълг - главница в
размер общо на 138 606.24 швейцарски франка - на починалия
кредитополучател А. И. М. ЕГН ********** до размера на приетото от тях
наследство, или по 46 202.08 швейцарски франка - представляващи 1/3 от
1
дължимата главница по договора за кредит за периода от 31.08.2017г. до
20.02.2023г. , съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към
20.02.2023г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, които суми да
заплатят солидарно с Г. Е. Д., ЕГН **********;
2/ Г. Е. Д. ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател, за
общо претендираната сума в размер на 138 606.24 швейцарски франка -
представляващи главница по договора за кредит за периода от 31.08.2017г. до
20.02.2023г., съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към
20.02.2023г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че на 14.07.2008г. между „ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) -
Кредитодател и Г. Е. Д. и А. И. М., като кредитополучатели/солидарни
длъжници е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
41007/14.07.2008г., допълнен и изменен с Приложение № 1 от 21.07.2008г.,
Допълнително споразумение от 10.12.2009г., Допълнително споразумение от
28.07.2010г., Допълнително споразумение от 09.02.2011г.
Допълнително споразумение от
29.09.2011г.,
Допълнително споразумение от 16.05.2012г., Допълнително споразумение от
15.12.2012г., Допълнително споразумение от 30.07.2013г., Допълнително
споразумение от 31.03.2014г. и Допълнително споразумение от 05.11.2014г.
Твърди се, че поради неизпълнение на задължението на
кредитополучателите за заплащане на задълженията в срок и по размер
цялото вземане по договора е обявено за предсрочно изискуемо, съгласно
условията на договора и чл. 60, ал.2 от ЗКИ. Образувано е пред ВРС
заповедно производство по ч.гр.д. № 14633/2017г. по описа на 26 с-в на
Районен съд-гр. Варна, по което са издадени заповед за изпълнение №
8416/13.10.2017г. и изпълнителен лист № 11099/13.11.2017г.
Поради подаване на възражение по чл.414 от ГПК пред ВОС е
образувано т.д. № 310/2018г., по което е установено със сила на пресъдено
2
нещо в постановеното Решение № 260061 от 29.07.2022г., че в полза на
„Юробанк България" АД съществува вземане срещу Г. Е. Д. и А. И. М. в
размер на 100 412.97 швейцарски франка, представляваща ЧАСТ от
дължимата предсрочно изискуема главница по договора, ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на заявлението- 25.09.2017г. до
окончателното изплащане на задължението. Съгласно Решение № 260070 от
31.10.2022г., с което е допълнено Решение № 260061 от 29.07.2022г.,
Окръжен съд - Варна постановява, че съществуващото вземане на банката в
размер на 100 412.97 швейцарски франка се изчислява по курс „купува" на
франка към лева към датата на усвояване на кредита на 24.07.2008г., съгласно
приложение № 1 към договора за кредит, представляващи част от дължимата
предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на заявлението на 25.09.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се, че останалата част от вземането за главница не е погасена от
длъжниците, което обуславя правния интерес на банката- ищец от
предявяване на настоящия иск. Освен задълженията, произтичащи от
посочения договор, длъжникът дължи и законната лихва за забава от момента
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите
Ответниците депозират писмени отговори, в който оспорват изцяло
иска.
Ответникът Д. А. М. твърди, че се е отказал от наследството на
починалия си баща А. М. още преди предявяване на иска срещу него и
конституирането му като ответник в производството, като ангажира
удостоверение за вписване на отказа на Д. А. М. от наследството на А. И. М.,
съгласно Определение № 7728/26.06.2023 г. по ч. гр. д. №
20233110107929/2023 г. на РС - Варна, вписано под № 346/2023 г. и настоява
за прекратяване на производството, водено срещу него, поради липсата на
пасивна процесуална легитимация. Евентуално, оспорва иска на „Юробанк
България" АД за осъждане на Д. А. М. в качеството му на наследник на
починалия си баща А. И. М., за 1/3 от твърдения дълг в размер общо на
138 606.24 швейцарски франка, или 46 202.08 швейцарски франка,
представляващи 1/3 от част от предсрочно изискуема главницата за периода
от 31.08.2017 г. до 20.02.2023 г. по договор за кредит за покупка на недвижим
3
имот № HL 41007/14.07.2008 г., приложение и девет допълнителни
споразумения към него, като се присъединява изцяло към и навежда от свое
име всички твърдения, оспорвания, възражения, правни доводи,
доказателствени и други искания, наведени от Г. Е. Д. и О. А. М. в подадения
от тях отговор на искова молба с вх. № 15742/23.06.2023 г., в т. ч.
възраженията за погасяване по давност на исковото вземане, за
неравноправност на договорната клауза на чл. 6, ал. 2 и за нищожност на
целия договор за кредит.
Ответниците от Г. Е. Д. и О. А. М. подават писмен отговор с вх. №
15742/23.06.2023 г., който след изричното му конституиране като страна по
делото отв. О. М. изцяло поддържа, в т. ч. възражението за погасяване по
давност на исковото вземане, за неравноправност на договорната клауза на чл.
6, ал. 2 и за нищожност на целия договор за кредит.
В писмения отговор отв. Г. Д. признава, че пълната предсрочна
изискуемост на кредита е настъпила на датата на обявяването с връчване на
нотариални покани на Г. Д. на 31.08.2017 г. и на А. М. на 22.08.2017 г.
Въвежда възражение за погасяване по давност на предявеното с
исковата молба вземане, като се позовава на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, и сочи, че
давността погасяване на исковото вземане е започнала да тече от 31.08.2017 г.
- деня, в който вземането е станало изискуемо, и е изтекла на 31.08.2022 г., а
исковата молба по настоящото дело е подадена на 27.02.2023 г., след като
вземането вече е било погасено по давност.
Сочи, че съгласно чл. 116а ЗЗД, когато вземането е предявено частично,
давността се спира или прекъсва само за предявената част.
Настоява се, че с предявяването и уважаването на предходния частичен
иск давността за непредявената с него част от вземането, която е предмет на
настоящото производство, не е прекъсната и тази част е погасена по давност.
Въвежда възражение за неравноправност на договорната клауза на чл. 6,
ал. 2, изр. първо, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 1 и
чл. 143 ЗЗП и по силата, на която погасяването на кредита се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове.
Като се позовава на практика на СЕС сочи, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от
договора, следва да бъде преценена за неравноправност в настоящото
4
производство, тъй като такава преценка не е направена в предходните
производства и двете влезли в сила решения не се ползват със сила на
пресъдено нещо за действителността на тази клауза, нито по друг начин са
преклудирали възможността на потребителите да я оспорят и правомощието
на съда да се произнесе по този въпрос.
Конкретно се твърди, че подобна клауза, включена в договор за кредит
в чуждестранна валута, по силата на която кредитът трябва да се погасява в
същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, възлага валутния риск
върху потребителя, не е изразена на ясен и разбираем език, не отговаря на
изискването за добросъвестност и създава съществено неравновесие между
правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. Сочи се, че
механизмът за опреД.е на размера на кредита в швейцарски франкове,
предвиден в клаузите на чл. 1, чл. 6, ал. 2 и приложение 1 към договора за
кредит, не отговаря на изискването за прозрачност, тъй като валутният курс
на швейцарския франк, по който е определен размерът на кредита, посочен в
приложението, е поставен в зависимост единствено от волята на банката и се
определя по търговски курс „купува" за швейцарския франк към евро на
„Юробанк И Еф Джи България" АД към датата на усвояване на кредита и се
посочва в приложение № 1. При неяснота относно факторите, от които зависи
приложимият обменен курс, не е спазено изискването в договора за кредит да
са изложени прозрачно основанието и механизмът на конвертиране на
чуждестранната валута, както и отношението между този механизъм и
механизма, предвиден в другите клаузи на договора, така че потребителят да
може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите
за него икономически последици. 4.3. Уговореното в чл. 6, ал. 2 задължение
на потребителите в швейцарски франкове е в тяхна вреда, тъй като те могат
да закупят и престират швейцарска валута само по нейния актуалния пазарен
курс към датата на плащането, който е значително по-висок от курса към
датата на сключване на договора. Счита се, че неравноправните клаузи за
погасяване на кредита в швейцарски франкове и прехвърляне на валутния
риск върху потребителя са нищожни, не го обвързват и съдът е длъжен да не
прилага тези клаузи така, че те да нямат задължителна сила за потребителя.
Настоява се, че неравноправността на клаузите на чл. 6, ал. 2 във връзка
с чл. 1, чл. 2, ал. 1 и ал. 4, чл. 21, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит
лишава от правно основание иска за вземането в швейцарски франкове,
5
уговорено в тези клаузи.
На трето място се въвежда възражение за възражение за нищожност на
целия договор за кредит. Конкретно се сочи, че договорът за кредит е
недействителен в цялост поради неравноправността на клаузите на чл. 6, ал. 2,
по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна
валута, в която е бил договорен - швейцарски франкове, и свързаните с нея
чл. 1, чл. 2, ал. 1 и ал. 4, чл. 21, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 относно валутния риск.
Настоява се, че неравноправна клауза за погасяване на кредита в швейцарски
франкове и прехвърляне на валутния риск върху потребителя определя
основна, характеризираща този договор престация, попада в обхвата на
понятието „основен предмет на договора" по смисъла чл. 4, параграф 2 от
Директива 93/13/ЕИО и след премахването й съдът няма правна възможност
за запазването на договора. Като се позовава на практика на СЕС се твърди,
че съдът не е овластен да допълва или да изменя договор за кредит в
чуждестранна валута, като тълкува, преразглежда, изменя, заменя, замества
или по друг начин променя съдържанието на неравноправните клаузи за
погасяване на кредита в чуждестранната валута, в която е уговорен и
възлагане на валутния риск върху потребителя, вместо просто да не приложи
тези клаузи и да обяви договора за недействителен. Настоява се, че не е
допустимо договорът да бъде обявен за действителен и задължението на
потребителя да бъде адаптирано посредством промяна на валутата на
договора или посредством опреД.е на максимален размер на обменния курс
на тази валута.
На следващо място се възразява срещу размера и стойността на
исковото вземане. Настоява се при съобразяване с влязлото в сила решение №
260061/29.07.2022 г. по т. д. № 310/2018 г. на ВОС, допълнено с решение №
260070/31.10.2022 г. по същото дело, в което е прието, че кредитът е дължим
в швейцарски франкове, изчислени по курс „купува" на франка към лева към
датата на усвояване на кредита 24.07.2008г., в размер на 1.1828 лева за
швейцарски франк, и е платим в лева, да се посочи това в диспозитива на
решението. С оглед на това, че вземането е предявено в швейцарски франкове
по курс към лева към 22.02.2023 г. в размер 1.98159 лева за швейцарски
франк, искът следва да бъде отхвърлен за разликата над левовата
равностойност на швейцарските франкове по курс 1.1828 лева за швейцарски
6
франк до предявения размер в левовата равностойност на швейцарски
франкове по курс 1.98159 лева за швейцарски франк.
В открито съдебно заседание ищецът настоява за уважаване на
исковата претенция като основателна и доказана. Ответниците молят за
нейното отхвърляне изцяло.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и
съображенията на страните и след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и заключението по ССчЕ, намира за установено следното:
На 14.07.2008г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД
(сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) - кредитодател и Г. Е. Д. ЕГН
********** и А. И. М. ЕГН ********** – кредитополучатели, е сключен
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41007/14.07.2008г., по
силата на който Банката предоставя на Кредитополучателите кредитен лимит
в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 312 932 лева по курс „купува" за швейцарския франк към лева на
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД в деня на усвояване на кредита, а
кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
По силата на чл. 1, ал. 4 от договора за връщане на кредита и за другите
задължения Кредитополучателите отговарят солидарно.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за усвоения кредит
кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на
Базовия лихвен процент на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД за
жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1 пункт. Към
момента на сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове е в размер на 5%.
При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в
размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния
период на издължаване на кредита плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите
лихви, е 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита - 24.07.2008г.
Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора при непогасяване на която и да е
вноска по кредита, както и при неизпълнение от страна на
кредитополучателите на което и да е задължение по договора, банката може
да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно чл.
19 от договора в случай на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
7
банката има право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към
принудително събиране на вземанията си по установения от закона ред.
С Приложение № 1 от 21.07.2008г. страните удостоверяват, че датата на
усвояване на кредита е 24.07.2008г., към която приложимият курс „купува" за
швейцарския франк на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД към лева е
1.1228, като определеният съобразно този курс размер на предоставения и
усвоен от Кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове е
264 569 швейцарски франка.
Между страните са подписани няколко допълнителни споразумения - от
10.12.2009г., от 28.07.2010г., от 09.02.2011г., от 29.09.2011г., от 16.05.2012г.,
от 15.12.2012г., от 30.07.2013г., от 31.03.2014г. и от 05.11.2014г., с които
страните констатират актуалния размер на задълженията на
кредитополучателите към датата на подписването им, а поради
невъзможността на кредитополучателите да заплащат в срок и в цялост
дължимите вноски, както и поради натрупаните просрочия, страните
договарят извършването на капитализация на просрочените суми, за да бъде
върнат кредита в редовност.
Установява се, че с нотариални покани, връчени при условията на чл.47,
ал.1 от ГПК, предсрочната изискуемост на цялото вземане, произтичащо от
кредита, е обявена на кредитополучателите най-късно на 31.08.2017г.
Срещу кредитополучателите Г. Е. Д. и А. И. М. е депозирано заявление
по реда на чл. 417 ГПК пред Районен съд Варна.
Издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е поискано за
ЧАСТ от общото задължение по договора за кредит в размер на 100 412.97
швейцарски франка, част от дължима сума за главница за периода от
10.06.2015г. до 24.09.2017г. и 478 лева, Б.и такси за периода от 08.09.2017г.
до 24.09.2017г. По образуваното ч.гр.д. 14633/2017г. по описа Районен съд
гр.Варна, са издадени заповед за изпълнение №8416/13.10.2017г. и
изпълнителен лист № 11099/13.11.2017г. за исканата сума, заедно със законна
лихва от датата на депозиране на заявлението - 25.09.2017г. до окончателното
погасяване на вземането и направените по делото разноски. Образувано е
изпълнително дело № 920/2017г. по описа на ЧСИ З. Д. с рег. № 920 в
регистъра на Камарата на ЧСИ.
След депозиране на възражение по чл.414 от ГПК и по реда на чл.422 от
ГПК е образувано т.д. № 310/2018г. на Окръжен съд - Варна, като с Решение
№ 260061 от 29.07.2022г., постановено по делото се установява със сила на
пресъдено нещо, че в полза на „Юробанк България" АД съществува вземане
срещу Г. Е. Д. и А. И. М. в размер на 100 412.97 швейцарски франка,
представляваща ЧАСТ от дължимата предсрочно изискуема главница по
договора, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението
- 25.09.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Съгласно
Решение № 260070 от 31.10.2022г., с което е допълнено Решение № 260061
8
от 29.07.2022г., Окръжен съд - Варна постановява, че съществуващото
вземане на банката в размер на 100 412.97 швейцарски франка се изчислява
по курс „купува" на франка към лева към датата на усвояване на кредита на
24.07.2008г., съгласно приложение № 1 към договора за кредит,
представляващи част от дължимата предсрочно изискуема главница, ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението на 25.09.2017г.
до окончателното изплащане на задължението.
С влязло в законна сила Решение № 546/17.06.2019г., постановено па
в.т.д. № 385/2019г. по описа на ВОС, след въззивна проверка по обжалване на
Решение № 4109/16.10.2018г. по гр.д. № 9390/2017г. по описа на ВОС, е
прогласена нищожността поради противоречието им със закона на клаузи по
чл.1, чл.2, ал.1 и ал.4, чл.21, чл. 23, ал.1 и ал.2 от договора, на осн.чл. 26, ал.1
от ЗЗД във вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 от ЗЗП.
Съгласно заключението по Съдебно-счетоводната експертиза, проведена
в настоящото производство, общо дължимата главница към 31.08.2017г.,
изчислена по курс „купува“ на франка към лева към датата на усвояване на
кредита след приспадане на валутните разлики между курса на банката в деня
на усвояване на кредита и фиксинга на БНБ в деня на плащане на съответните
вноски, съобразно фиксирания лихвен процент, възлиза на 222 283.32
шв.франка.
В хода на образуваното изп.д. № 20178080400920 въз основа на
изпълнителен лист, издаден по влязло в законна сила Решение №
260061/29.07.2022г., допълнено с Решение № 260070/31.10.2022г., пост. по
т.д. № 310/2018г. по описа на ВОС, с което е признато съществуване на
вземане в размер на 100 412.97 шв.фр., предсрочно изискуема главница,
изчислена по курс „купува“ на франка към лева към датата на усвояване на
кредита 24.07.2008г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 25.09.2017г., е извършено плащане от
длъжниците общо в размер на 208 709.81 лева.
Вещото лице установява, че след извършено разпределение на
получените суми по изп.д. № 910/2017г. на ЧСИ 808 по сметка на банката са
преведени общо 195 332.90 лева, с която сума е погасена главница от
100 412.97 шв.фр., законова лихва в размер на 53 177.47 шв.фр. и 13 666.13
лева, разноски. В резултат на извършеното плащане в изпълнителното
производство на цялата сума по присъдената главница от 100 412.97 шв.фр.
по курс купува на франка към лева към датата на усвояване на кредита,
дължимата сума по главницата към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост на цялото задължение – 31.08.2017г. възлиза на 121 870.34 шв.
фр.
Не се установява доброволно плащане на задължения по пера извън
принудително събраните суми по изпълнителния лист.
При тази фактическа установеност се налагат следните правни
изводи :
9
Искът черпи правното си основание от разпоредбите чл.430 от ТЗ
вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно
отношение между страните, предоставяне на сумата по договора за Б. кредит,
настъпилата предсрочната изискуемост в т.ч. и редовното уведомяване на
длъжника за нея, както и размерът на претендираните вземания; наличието на
пасивна легимация на отв. Д. А. М., предвид твърденията и представените
доказателства за отказ от наследството на починалия кредитополучател.
В тежест на ответниците е възложено да докажат погасяване на
вземанията по договора за кредит (плащане, давност и др.), възраженията за
неравноправност на клаузата по чл.6, ал.2 от договора, както и за нищожност
на целия договор на въведените основания.
Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища,
учреждения и общини в Република България. Влязлото в сила решение има
действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници
(чл.298, ал.2 от ГПК).
При предявяване на частичен иск ищецът си запазва възможността с нов
иска да търси горницата над размера, за който е предявен частичния иск.
Силата на пресъдено нещо се отнася само относно предявената част от
спорното право, тъй като предмет на делото е част от това право, на което
съответства предметът на постановеното по него решение. Силата на
пресъдено нещо по частичния иск се отнася и до правопораждащите факти на
спорното право, като го индивидуализират чрез основанието и петитума на
иска. Относно горницата на вземането, възраженията на ответника срещу
съществуването на спорния размер не са преклудирани от силата на
присъдено нещо на решението по частичния иск (Тълкувателно решение
№3/2016г. от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС).
В случая ответниците са направили възражения относно възникването
на правопораждащия вземането на ищеца факт, а именно – за
недействителност на договорна клауза на чл.6, ал.2 и за недействителност
(нищожност) на целия договор.
По отношение на първото възражение : Съгласно клаузата на чл. 6 , ал.2
10
от договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. Договорено е, в случай,
че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в шв.франкове по
сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в
банката, погасяването по кредита се извършва с тези средства след служебно
изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс продава
на Юробанк и Еф Джи България АД за шв.франк към лева/евро, за което
кредитополучателят с подписването на договора да своето неотменимо и
безусловно съгласие и оправомощава банката.
Видно е, че с посочената клауза банката, ищецът, изцяло прехвърля
върху кредитополучателят валутния риск от повишаване цената на валутата, в
която се извършва плащането по договора.
Както се установи по-горе с Решение № 260061/29.07.2022г. по т.д. №
310/2018г. е прието установеното в преюдициалното му производство по гр.д.
№ 9390/2017г. на ВРС, образувано по искова молба на кредитополучателите
срещу банката, че клаузите на чл. 1, чл. 2, ал. 1 и 4, чл. З, ал. 5, чл. 12, чл. 21 и
чл. 23, ал. 1 и 2 са приети за неравноправни.
Видно от мотивите на съдебното решение, както и съдържанието на
договора за кредит, клаузата на чл. 23 също се отнася до разпреД.ето на
валутния риск в случай на промяна на курса швейцарския франк.
В мотивите на решението по т.д. № 380/18г. по описа на ВОС е прието,
че клаузата на чл. 23 е неравноправна, в резултат на което следва при
изчисляване на размера на дълга да се прилага курсът на швейцарския франк
към датата на усвояване на кредита.
Това означава, че всяка клауза, която предвижда да бъде приложен
различен курс от този към датата на усвояване на кредита, следва да се
приеме за неравноправна.
Очевидно е, че в това приложно поле попада клаузата на чл. 6, ал. 2 от
договора за кредит, която функционално, логически и смислово е свързана с
чл. 23 от същия договор.
Съгласно Определение от 18.12.2023г. на СЕС по дело С-231/23 е
допустимо в национално законодателство да се предвижда забрана за
11
преразглеждане на въпроси, които вече са разгледани в едно производство и
по които съдът се е произнесъл дори само в мотивите.
Въпросът е бил отправен с цел да се изясни дали при произнасяне от
страна на съда относно съществуването на правоотношението при предявен
предходен частичен иск, следва да зачете при разглеждане на новото дело -
тоест дали приетото в Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019г. на
ОСГТК на ВКС, а именно, че решение по предхождащо производство между
страните за парична сума, която представлява само част от задължението,
произтичащо от дадени юридически факти, формира сила на пресъдено нещо
по отношение на фактите, от които възниква вземането, и тяхната правна
квалификация, включително действителността на договора, от който
вземането произтича.
Към настоящия момент вече е налице произнасяне във връзка по
въпросите каква е валутата на кредит (швейцарски франк) и какъв следва да
бъде приложимият курс - този при усвояването на кредита, което изключва
изцяло предвиденото в договора да се прилага курса на швейцарския франк
към датата на плащане на съответната вноска. Изрично е прието по искане на
ответниците за допълване на Решение № 260061/29.07.2022г. по т.д. №
310/2018г. с постановяване на Решение № 260070/31.10.2022г. по същото
дело, с което се допълва курсът, при който следва да се изчислява
задължението.
С приетото в решенията по т.д. № 310/2018г. по описа на ВОС въпреки
липсата на изрично посочване, по косвен начин тази клауза е обявена за
неравноправна, съотв. за неприложима, което може да бъде извлечено от
мотивите на съдебните решения. По този начин това попада изцяло в
приетото в т. 2 от диспозитива на Определението от 18.12.2023г. на СЕС, а
именно, че щом е налице произнасяне по отношение неравноправността на
съответна клауза, дори изложението да е в обобщен вид, както в предходните
решения между процесните страни, то съдът разглеждащ настоящият спор е
длъжен да се съобрази с това и да не разглежда този въпрос отново.
По отношение на възражението за недействителност (нищожност) на
целия договор :
Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно
състояние, което ги лишава от правно значение. Нищожните сделки не
12
пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да
бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован
правен субект може да се позове на нея, без да е необходимо порокът на
сделката да бъда установен предварително по съдебен ред.
Възражението е неоснователно. С оглед посочените по-горе предходни
решения, в хода на които вече е бил поставян на разглеждане въпроса относно
действителността на договора след прогласяване нищожността на клаузите, с
които е уговорен и възложен валутния риск върху потребителя, е прието, че
договорът е валиден и може да се прилага и без тези клаузи. Това
кореспондира на разпоредбата на чл.146, ал.5 от ЗЗП, съгласно която
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води
до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
С посочената разпоредба е транспонирана разпоредбата на чл. 6, параграф 1
от Директива 93/13/ЕИО, в която е предвидено, че неравноправните клаузи,
съдържащи се в договори между потребители и продавачи или доставчици, не
обвързват потребителите, при условията, определени в националното право
на държавите членки, и че договорът продължава да е обвързващ за страните
в останалата част, ако може да продължи да се изпълнява и без
неравноправните клаузи. посочените разпоредби се цели не обявяване на
недействителността на целия договор, съдържащ неравноправни клаузи, а
замяна на формалното равновесие, което договорът установява между правата
и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може
да възстанови равенството между тях, като се прави уточнението, че по
принцип съответният договор трябва да продължи да се изпълнява без друго
изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи.
В редица свои решения СЕС е посочил, че ако последното условие е
изпълнено, съгласно чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО съответният
договор трябва да продължи да действа без друго изменение освен
произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото
съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност за
запазване на договора без неравноправните клаузи, което трябва да се
провери, като се приложи обективен подход /в този смисъл решение от
14.03.2019г. по дело C-118/17, EU:C:2019:207, т. 40 и 51, решение от
26.03.2019г. по дело C-70/17 и C-179/17, EU:C:2019:250, т. 57, решение от
03.10.2019г. по дело С-260/18, т. 39, решение от 15.03.2012г. по дело С-
13
453/10, EU:C:2012:144, т. 32/. В решението по дело С-26/13 /т. 83 и 84 от
мотивите и т. 3 от диспозитива/ СЕС признава възможността за националния
съд да замени неравноправна клауза с диспозитивна разпоредба от
вътрешното право, за да запази действието на договора, когато обезсилването
на договора в неговата цялост би могло да изложи потребителя на особено
неблагоприятни последици. В действителност последицата от такава
недействителност поначало води до незабавна изискуемост на остатъка от
сумата по кредита в размери, които вероятно биха превишили финансовите
възможности на потребителя и по този начин биха поставили в по-
неблагоприятно положение потребителя, отколкото кредитодателя.
Установяването на неравноправния характер на клаузите за служебно
превалутиране на платените в лева или евро суми в швейцарски франкове по
курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро и поемане на
целия валутен риск от промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към лев/евро само от кредитополучателя -
потребител позволява да се възстанови правното и фактическото положение
на потребителя, каквото би било без наличието на тези неравноправни клаузи.
Договорът за кредит може да се прилага и изпълнява и без клаузите на
чл. 6, ал. 2, изр. второ и чл. 23, предвид разпоредбата на чл. 430 ТЗ, съгласно
която с договора за Б. кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока.
При уговорка за предоставяне на кредитен лимит в равностойността на
швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на
банката в деня на усвояване на кредита и по който сумата е предоставена към
момента на усвояване на кредита, и установяване на нищожност поради
неравноправност на клаузите чл. 23 от договора, респ. на чл. 6, ал. 2, изр.
Второ, то кредитът следва да бъде върнат в уговорения размер и валута –
шв.фр. по първоначално определения курс, т. е. по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева /евро на банката в деня на усвояване на кредита.
Договорът за кредит може да бъде изпълняван без клаузите на чл. 6, ал. 2, изр.
второ и чл. 23, тъй като тяхното премахване не води до изменение на
естеството на основния предмет на договора. Преценявайки конкретните
факти и обстоятелства запазването на действието на договора без
14
неравноправните клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 не противоречи на интересите
на кредитополучателя – потребител (в тази насока Решение №
168/29.01.2021г. по т.д. № 2184/2019г. на ВКС, второ ТО).
Принципно съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. По
изложените по-горе съображения липсва основание за прогласяване
нищожност на процесния договор.
Ответникът Д. А. М. въвежда възражение, че не е материално-правно
легитимиран да отговаря по иска, тъй като е заявил отказ от наследството на
наследодателя А. И. М., б.ж. на гр.Варна, и починал на 12.06.2023г.
Представено е удостоверение, изд. от Районен съд град Варна с изх. №
17545 от 27.06.2023г. по ч.гр.д.№ 20233110107929, видно от което съгласно
Определение № 7728/26.06.2023г. е вписан в особената книга при съда за
отричане от наследство отказа на Д. А. М. с ЕГН ********** от наследството,
останало от смъртта на А. И. М..
Възражението е основателно.
Принципно няма определен в закона краен срок, в който наследникът
може да извърши такъв отказ. Отказът от наследство е възможен по всяко
време, стига да не е прието наследството. Приемането може да стане както
изрично, така и с конклудентни действия (напр. като теглене на суми от влог
на наследодателя, разпореждане с идеална част от наследствен имот, плащане
на задължение на наследодателя и др.). Доказателства, че отказът от
наследството на А. М., извършен от отв. Д. М. е извършен след приемане на
наследството, поради което е недействителен, не са ангажирани.
Отказът от наследство на един от наследниците уголемява дела на
останалите наследници, с оглед на което наследникът О. А. М. придобива ¼
ид.част от наследството на своя починал родител, и се явява длъжник за
сумата от 30 467.58 шв.фр. от общия дълг по главницата в размер на
121 870.34 шв. фр., съгласно заключението по ССчЕ, което съдът кредитира.
Ответницата Г. Д. като длъжник по договора за кредит отговаря за
15
целия размер на главницата от 121 870.34 шв.фр.
По възражението за погасяване на вземането по давност:
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114 от ЗЗД).
Давността се прекъсва с предявяването на иск, като когато вземането е
предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената
част (чл.116, чл.116а от ЗЗД).
В конкретния случай вземането е станало изискуемо на 31.08.2017г.,
съответно давността е изтекла на 31.08.2022г. Исковата молба, с която е
инициирано настоящото производство, е депозирана в съда на 27.02.2023г.
Следователно доколкото с иска по т.д. № 310/2018г. по описа на ВОС е
предявен и уважен частичен иск, то за непредявената с него част от
вземането, предмет на настоящото производство, давността не е прекъсвана и
тази част е погасена по давност.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че наличието на преюдициален
спор (гр.д. №9390/2017г. на ВРС, съотв. т.д. № 310/2018г на ВОС) относно
действителността на клаузи от договора, които рефлектират върху размера на
вземането, ограничава правото му на иск до приключването на съдебния спор.
Няма законова пречка, в случай, че кредиторът счита вземането си за
дължимо и изискуемо, да го заяви за съдебно установяване в давностния срок,
като при преценка за наличие на спор с преюдициално значение относно
основателността и размера му, производството да бъде спряно на осн.чл. 229,
ал.1, т.4 от ГПК до приключване на преюдициалното производство с влязъл в
сила съдебен акт.
Установи се от заключението на ССчЕ, че с извършваните плащания е
погасявано само задължението по издадения изпълнителен лист, като по
делото не са събрани доказателства за устни изявления или конклудентни
действия от страна на длъжниците, от които може да се направи извод, че те
са признали вземането, предмет на настоящото производство, изцяло или
частично – по основание и размер.
Смъртта на един от солидарните длъжници е факт, който прекратява
солидарността относно цялото вземане и разделя задължението между
наследниците му пропорционално на техните части в наследствената маса.
16
По изложените съображения предявеният иск срещу Д. А. М. следва да
бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
Предявеният иск срещу Г. Е. Д. следва да бъде отхвърлен като погасен
по давност за сумата от 121 870.31 шв.фр., а за горницата над 121 870.31
шв.фр. до предявения размер от 138 606.24 шв.фр. – като неоснователен.
Предявеният иск срещу О. А. М. следва да бъде отхвърлен като погасен
по давност за сумата от 30 467.58 шв.фр., а за горницата над 30 467.58 шв.фр.
до предявения размер от 46 202.08 шв.фр. – като неоснователен.
По разноските : С оглед резултата по спора и на осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК
в полза на ответниците следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски
за възнаграждение на вещото лице по ССчЕ в размер на 270 лева и за ДТ за
преписи в размер на 7.80 лева, или общо 277.80 лева.
Всеки един от ответниците е представляван и защитаван в съдебното
производство от процесуален представител в лицето на адв. Д. Д. САК, при
договорена безплатна правна помощ, на осн.чл.38, ал.1, т. 3 от ЗАдв. При
прилагане на постановеното от СЕС решение С-438/22 и касационната
практика, обективирана в Определение № 741 от 25.03.2024г., пост. по т.д. №
537/2023г. на ВКС, ТК, второ отд., и при съобразяване с вида и характера на
извършената правна защита, фактическата и правна сложност на казуса, броя
на проведените открити съдебни заседания и участието на процесуалния
представител, както и осъществените процесуални действия, съдът намира за
справедливо и обосновано възнаграждение размер на 5000 лева за всеки един
от субективно съединените искове или общо 15 000 лева.
Воден от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша
ул.Околовръстен път №260, иск за осъждане на Д. А. М. с ЕГН **********,
в качеството му на наследник на А. И. М., б.ж. на гр.Варна, да заплати на
ищеца в условие на солидарност с О. А. М. с ЕГН ********** и Г. Е. Д. с ЕГН
********** сумата от 46 202.08 шв.фр., представляваща 1/3 част, съответна
на наследствената му квота, от дължима главница по Договор за кредит за
17
покупка на недвижим имот № HL 41007/14.07.2008г., ведно с Приложение №
1 от 21.07.2008г., Допълнително споразумение от 10.12.2009г., Допълнително
споразумение от 28.07.2010г., Допълнително споразумение от 09.02.2011г.,
Допълнително споразумение от 29.09.2011г., Допълнително споразумение от
16.05.2012г., Допълнително споразумение от 15.12.2012г., Допълнително
споразумение от 30.07.2013г., Допълнително споразумение от 31.03.2014г. и
Допълнително споразумение от 05.11.2014г., обявен за предсрочно изискуем,
цялата в размер на 138 606.24 шв. фр., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша
ул.Околовръстен път №260, иск за осъждане на О. А. М. с ЕГН **********,
в качеството му на наследник на А. И. М., б.ж. на гр.Варна, да заплати на
ищеца в условие на солидарност с Д. А. М. с ЕГН ********** и Г. Е. Д. с ЕГН
********** сумата от 46 202.08 шв.фр., представляваща 1/3 част, съответна
на наследствената му квота, от дължима главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 41007/14.07.2008г., ведно с Приложение №
1 от 21.07.2008г., Допълнително споразумение от 10.12.2009г., Допълнително
споразумение от 28.07.2010г., Допълнително споразумение от 09.02.2011г.,
Допълнително споразумение от 29.09.2011г., Допълнително споразумение от
16.05.2012г., Допълнително споразумение от 15.12.2012г., Допълнително
споразумение от 30.07.2013г., Допълнително споразумение от 31.03.2014г. и
Допълнително споразумение от 05.11.2014г., обявен за предсрочно изискуем,
цялата в размер на 138 606.24 шв. фр., ведно със законнна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както
следва : за сумата от 30 467.58 шв.фр. –като погасен по давност, а за
горницата над 30 467.58 шв.фр. до предявения размер от 46 202.08 шв.фр. –
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша
ул.Околовръстен път №260, иск за осъждане на Г. Е. Д. с ЕГН **********
да заплати на ищеца в условие на солидарност с Д. А. М. с ЕГН ********** и
О. А. М. с ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 41007/14.07.2008г., ведно с
18
Приложение № 1 от 21.07.2008г., Допълнително споразумение от
10.12.2009г., Допълнително споразумение от 28.07.2010г., Допълнително
споразумение от 09.02.2011г., Допълнително споразумение от 29.09.2011г.,
Допълнително споразумение от 16.05.2012г., Допълнително споразумение от
15.12.2012г., Допълнително споразумение от 30.07.2013г., Допълнително
споразумение от 31.03.2014г. и Допълнително споразумение от 05.11.2014г.,
обявен за предсрочно изискуем, , за общо претендираната сума,
представляваща главница в размер на 138 606.24 швейцарски франка, ведно с
дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както следва за сумата от 121 870.31
шв.фр. като погасен по давност, а горницата над 121 870.31 шв.фр. до
предявения размер от 138 606.24 шв.фр. – като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260, да
заплати на Г. Е. Д. с ЕГН **********, Д. А. М. с ЕГН ********** и О. А. М. с
ЕГН ********** разноски в исковото производство в размер на 277.80 лева.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260 да
заплати на адв. Д. Д. САК, адвокатско възнаграждение в размер на 15 000
лева, на осн.чл. на осн.чл.38, ал.1, т. 3 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
19