Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. К., 21.05.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Петя Василева, като разгледа АХД
№ 247 по описа на Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба
на П.С.М., против Заповед за задържане на лице № ****/22.03.2019 г., издадена
от Й.Г. – полицай, инспектор, разузнавач
в група „****“ на сектор „К.П.“ към РУ-К. при ОД
на МВР- П.. Оспорва законосъобразността на заповедта за задържане и моли за
отмяната й. Счита, че същата е неправилна, незаконосъобразна, издадена в
нарушение на приложимия материален закон.
Ответникът счита жалбата изцяло за неоснователна.
Счита, че с оглед фактическите обстоятелства, са били налице основанията за
издаване на процесния акт. Представя се пълната
преписка по издаване на оспорената заповед.
Р.п.К. не изпраща представител.
Предмет на оспорване е Заповед за задържане на лице №
****/22.03.2019 г., издадена от Й.Г. – разузнавач в група „****“ на сектор „К.П.“ към РУ-К. при
ОД на МВР- П.. С нея на основание чл. 72 ал. 1 т. 2
от ЗМВР е разпоредено задържане за срок до 24 часа на лицето П.С.М.. Като
мотиви е посочено, че след надлежно предупреждение лицето съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Представена е преписката
по издаването й. Видно от докладна записка, изготвена от разузнавач в група
„**“ М.А., докладна записка, изготвена от разузнавач в група „**“ Й.Г.,
докладна записка, изготвена от мл. разузнавач В.Б., докладна записка от мл. разузнавач в група „**“ И. Д., същите уведомяват началника н.Р.н.М.К. че за времето от 20.00ч.
на 22.03.2019г. до 02.00ч.
на 23.03.2019г. са участвали като екип в специализирана полицейска операция по линия
за проверка на питейни заведения, игрални зали, установяване на лица, обявени
за ОДИ и по линия за противодействие на лица, употребяващи и разпространяващи
наркотични вещества. При движение с цивилен служебен автомобил, Опел Астра, червен на цвят, на ул. „Г.К.“ срещу игрална зала,
забелязали подозрително лице, което в тъмната част на денонощието било с
поставена качулка на суитчер и тъмни очила. Лицето
наблюдавало спрял в близост полицейски автомобил на пътна полиция и пишело нещо
по мобилния си телефон, след което тръгнало по ул. „Г.К.“. Полицейските
служители решили да му извършат проверка, тъй като поведението на лицето им
изглеждало подозрително, поради което с полицейския автомобил заобиколили и го пресрещнали на посочената улица. На
осветен участък от работещо улично осветление спрели автомобила в близост до
лицето и излезли от него. Полицай Б. се отправил към лицето, представил се с
имена, казал, че е полицай, показал служебната си карта и поискал документ за
самоличност за проверка. Лицето повдигнало очилата си, погледнало служебната
карта, след което казало: „Аха, полиция“ и побягнало назад по ул. „Г.К.“, а
след това на запад по ул. „Г.К.“. Полицаите Б., Г. и А.го последвали, като
викали след него „Стой полиция“, но лицето не спряло. Полицай Д. продължил с
автомобила с намерение да му пресече пътя. Стигайки до градинката пред къща-
музей В.Л., лицето навлязло в нея. Полицай Б. пресякъл движението му отпред, а
А.и Г. го следвали отзад. Виждайки Б., лицето се зачудило накъде да побегне и в
този момент другите двама полицаи го хванали. Казали му, че ще му бъдат
поставени белезници и че са от полицията, да преустанови съпротивата си, но
лицето продължило да се дърпа, при което тримата паднали на земята, където
лицето продължило да се дърпа, както и ухапало полицай А.по вътрешната част на
дясното бедро. Пристигналият в този момент Б. го хванал за едната ръка, А.за
другата, а Г. за краката, след което му били поставени белезници и съпротивата
била прекратена. Лицето било изправено. Била установена самоличността му и
отведено в Р.н.М.К. където му бил извършен личен обиск, при който не били
открити вещи, забранени от закона. Не дал разумно обяснения за поведението си,
а заявил, че вътрешният глас му е казал да го направи. Бил задържан с процесната заповед, като след съставяне на АУАН и снемане на писмено обяснение бил освободен.
Приложени са протокол за личен обиск,
както и декларации, подписани от лицето, минал е и медицински преглед.
От страна на оспорващия е представено
експертно решение от 28.01.2016г., според което е с 50%
трайно намалена работоспособност, поради инсулинозависим
захарен диабет без усложнения. Представен е лист за преглед на пациент от
23.03.2019г. с описани в него увреждания, причинени
му по негови данни предния ден от двама цивилни непознати. Представени са
рентгеново и образно изследване и съдебномедицинско удостоверение № 261/25.03.2019г., според което на 22.03.2019г.
на П.М. е било причинено повърхностна
травма на клепача и околоочната област, повърхностна
травма на китката и дланта, кръвонасядания и
охлузване по челото и двете слепоочни области, кръвонасядания
по двата горни клепача, кръвонасядания по кожата на
долна челюст вляво, оток, кръвонасядане и охлузване
по гръбната повърхност на лява длан, драскотина по
лява предмишница, които са му причинили разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. Механизма на
причиняване на уврежданията е удар с или върху твърд тъп предмет и/или неговото
тангенциално действие и добре отговарят по начин и време да са получени така,
както е отразено в предварителните сведения / нанесен на *** г. около *** ч. на улицата побой от двама непознати
мъже, представили се за служители на МВР, които го ритали по главата и тялото/.
Представено е експертно решение от 08.04.2019г., според което М. е с 60%
трайно намалена работоспособност поради инсулинозависим захарен диабет, диабетна полиневропатия,
хипотиреодизъм.
По делото е приет акт за встъпване в длъжност от
07.06.2017г., съгласно който Й.А.Г. е *** степен в група „****“ на сектор „К.П.“ към Р.н.М.К.
видно и от представената кадрова справка, издадена от Началник сектор „***“ при ОДМВР П..
По делото са разпитани в качеството на свидетели
полицейските служители И. Д., В.Б. и
М.А.. От показанията им се установява, че на 22.03. 2019г.
вечерта са участвали като екип в
специализирана полицейска операция по линия за проверка на питейни заведения,
игрални зали, установяване на лица, обявени за ОДИ и по линия за
противодействие на лица, употребяващи и разпространяващи наркотични вещества.
Били цивилни и се движили с необозначен служебен автомобил, Опел Астра, червен на цвят, по ул. „Г.К.“. Били срещу игрална
зала, когато забелязали лице, което им се сторило подозрително, тъй като в
тъмната част на денонощието било с ниско поставена качулка на суитчер и тъмни слънчеви очила, при което лицето му
оставало скрито. Същото им било непознато. Лицето се било спряло на улицата и
наблюдавало паркиран наблизо автомобил с полицейски обозначения на пътна
полиция, като пишело нещо по мобилния си телефон. Свидетелите го заобиколили и спрели по-напред, като лицето продължавало да
наблюдава полицейския автомобил и да пише по телефона си. След което навлязло в
ул. „Г.К.“. Решили да го проверят, тъй като работили както по линия на
противодействие на престъпността, така и относно лица, обявени за ОДИ.
Пресрещнали го и спрели на осветен от улична лампа участък. След което излезли от автомобила и се
приближили до лицето. Полицай Б. бил най-близко до него, на около метър
разстояние. В този момент лицето, което било със слушалки на ушите, ги свалило.
Б. се представил по имена и длъжност, полицай на лицето, извадил и му показал и
служебната си карта и полицейски знак, поискал документите му за проверка.
Лицето повдигнало слънчевите очила, вгледало се в картата, след което казало „Аха,
полиция“ и побягнало бързо в обратна посока. Б., А.и Г. го последвали, като по
време на гонитбата викали „Стой, полиция“. Въпреки това лицето не спряло, а
продължавало да бяга. Достигайки района на къща- музей В.Л.лицето не продължило
по тротоара, а прескочило огражденията и навлязло в
градинката. Г. и А.тичали след него, а Б. свил и пресякъл пътя му отпред.
Виждайки го, лицето се зачудило накъде да побегне, спирайки за момент и в този
момент А. и Г. го хванали. Тъй като лицето се дърпало и
опитвало да се освободи от тях, му било разпоредено да преустанови съпротивата
си и че ще му бъдат поставени белезници. Лицето продължило да се съпротивлява,
при което заедно с А.и Г. паднали на земята. Там съпротивата на лицето
продължила, като при нея ухапало по дясното бедро свидетеля А. Полицейските
служители успели да поставят белезници на М., след което го вдигнали от земята
и бил отведен в полицията. Бил обходен пътя на бягството за наличие на
изхвърлени вещи, тъй като по този начин обичайно постъпвали лица, които държат
наркотични вещества и бягат, за да ги изхвърлят или глътнал. Не били открити
забранени вещи, не били претърсвани околните на пътя на М. дворове, сред които
имало и запустели и силно обрасли. По пътя към полицията оспорващият обяснил,
че вътрешният му глас го е накарал да бяга, а по-късно казал, че помислил, че
служебната карта не е истинска, била закупена от левчето, както и че ако бил
записал клип щял да има повече гледания в интернет от друг качен наскоро клип
на лице, бягащо от полицейски служители. В Р.н.М.К. била установена
самоличността на лицето като П.С.М. и му бил извършен полицейски обиск, при
който не били открити забранени от закона вещи. Бил задържан с процесната заповед в 20.40ч.,
като бил освободен в 22.20ч. на същата дата.
Според представени от Районна прокуратура – Карлово
материали по досъдебно производство № 176/2019г. по
описа н.Р.н.М.К.П.С.М. на 23.03.2019г. е бил
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 270 ал. 1 от НК и за
престъпление по чл. 131 ал. 2 пр. 4 и т. 4 вр. ал. 1
т. 1 пр. 1 вр. чл. 130 ал. 2 от НК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Оспорването е направено от лице с правен интерес,
което е адресат на заповедта, поради което оспорването е допустимо и следва да
бъде разгледано по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби
по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън
правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
видно от приложения акт за встъпване и кадрова справка относно служебното
положение на нейния издател, тоест от орган по чл. 72 ал. 1 от ЗМВР, при
спазване на установената от закона форма и реквизити, като в заповедта и
приложените докладни записки от полицейските служители към административната
преписка, са посочени фактическите и правни основания, които са мотивирали
нейния издател.
С оглед установените по делото факти, органът –
полицейски служител Г. е приложил правилно материалния закон и не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Заповедта е съобразена с материалния закон. За фактическо основание е посочено,
че жалбоподателят е задържан, тъй като съзнателно пречи на полицейските органи
да изпълнят задълженията си по служба, като мотивите за задържането са подробно
изложени в изготвените докладни записки от полицейските служители. Съгласно чл.
72 ал. 1 т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след
надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба. На основание чл. 4 от ЗМВР, държавните органи,
организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и
да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване
на определените им със закон функции. От доказателствата по делото се установи,
че полицейските служители на процесната дата са
участвали в широкомащабна СПО
по няколко направления, сред които противодействие на лица, употребяващи и
разпространяващи наркотични, както и за издирване на лица, обявени за
общодържавно издирване. В тъмната част на денонощието възприели лице, което е с
качулка над очите и тъмни слънчеви очила, при което лицето му оставало скрито,
бил им непознат и с подозрително поведение, наблюдавал намиращ се в близост
полицейски автомобил и пишел на телефона си, което било характерно за лица,
които търсят да закупят или разпространяват наркотични вещества. С оглед
направленията на СПО, по които работели, полицейските
служители решили да извършат проверка на лицето. Въпреки, че свидетелят Б. му
се представил /след като лицето било премахнало слушалките от ушите си/,
показал служебен знак и служебна карта, които жалбоподателят възприел, същият
не представил исканите му документи за самоличност, а побягнал, което наложило
да бъде преследван. Не се подчинил и на неколкократно
отправените в хода на гонитбата разпореждания да спре, тъй като се касае за
полиция. Оказал съпротива на задържалите го полицейски служители, дърпал се,
при което паднали на земята, където продължил да се съпротивлява, наложило се
използване на помощни средства- белезници и сила. Това поведение правилно е
преценено от полицейски служител Г. като нарушение на полицейското
разпореждане, с което се осуетяват и възпрепятстват полицейските органи да
извършват служебните си задължения във връзка с възложената им превантивна и оперативно-издирвателна дейност. Така установената
фактическа обстановка покрива хипотезата на чл. 72 ал. 1 т. 2 от ЗМВР.
Доказателствата по преписката и свидетелските показания, съдържими в
показанията на свидетелите Д., Б. и А.,
които съдът кредитира като непротиворечиви и логични, безспорно установяват
наличието на данни за осъществен от жалбоподателя отказ да изпълни неколкократно отправяни му полицейски разпореждания и
съзнателно е пречил на полицейските органи да изпълнят задълженията си по
служба. Ангажираният от жалбоподателя свидетел С.М. не е очевидец, сведенията,
които съобщава пред съда, е почерпал от сина си.
Заявените факти, че помислил, че е жертва на грабеж, че полицейските служители
не са се представили, че му показали нещо като портмоне, освен, че са
опровергани от останалите доказателства по делото, са и нелогични, тъй като
макар и полицейските служители да са били цивилни, от тяхна страна по отношение
на него не е извършено каквото и да било действие, което да може да се
възприеме като начало на нападение, а и ако си е мислил, че е такова, логично
би било да бяга в посока обозначения полицейски автомобил, находящ се срещу
къща- музей В.Л., а не в обратна посока.
Анализът на разпоредбите на чл. 72 от ЗМВР сочи, че
полицейската принуда е с оглед обезпечаване на дейността на полицейските
органи, подсигуряване и на своевременно протичане на мероприятията по
установяване на самоличността на проверяваните лица. Полицейското задържане е
средство за преустановяване на противообщественото поведение и механизъм за
създаване на условия за изпълнение на полицейските правомощия по установяване
на самоличността на дееца. Горното обосновава изводът, че полицейската мярка по
чл. 72 ал. 1 т. 2 от ЗМВР е приложена в съответствие с материалноправните
изисквания на закона и неговата цел.
Възраженията на оспорващия срещу задържането са и във
връзка със здравословното му състояние. На същия обаче е осъществен медицински
преглед, като становището на лекаря от Спешна помощ е, че е здрав. При
наличието на подобно становище, обективирано в
медицинския документ, административният орган правилно е счел, че не са налице
пречки за осъществяване на задържането.
Представеното медицинско удостоверение, установяващо
травматични увреждания по жалбоподателя, не може да се приеме за основание,
водещо до материална незаконосъобразност на акта, тъй като по делото се
установи, че М. е оказал съпротива на полицейските служители, увлякъл ги е на
земята, където е продължил да оказва съпротива, което е наложило употреба на
сила с цел поставяне на белезници.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че са били
налице предпоставките на полицейския орган да изпълни задържане на П.М., тъй
като след надлежно предупреждение съзнателно е пречил на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба. Безспорно се установи, че полицейските
органи изпълняват свои задължения по служба, свързани с предотвратяване и разкриване на престъпления с предмет наркотични
вещества, както и установяване на издирвани лица и жалбоподателят, въпреки че е надлежно
предупреден, съзнателно е пречил да изпълнят служебните си функции. За да са
налице предпоставките по чл. 72 ал. 1 т. 2 от ЗМВР, е достатъчно да са извършени
такива действия от задържаното лице, с които същото да се опитва да осуети
проверката на полицейските органи и да им пречи да изпълнят задълженията си,
като по силата на чл. 70 ал. 1 т. 2 от ЗМВР полицейските органи могат да
извършват проверки за установяване самоличността на лице, когато това е необходимо за разкриване или разследване
на престъпления, а преценката им е
въпрос на оперативна самостоятелност.
Прилагането на оспорената мярка е в рамките на
оперативната самостоятелност на административния орган и предвид изложената
фактическа обстановка същата е пропорционална, като следва да се отчете и че
правото на свободно придвижване на лицето е било ограничено за по-малко от два
часа, а и не е поставян в помещение за задържани лица, бил е в полицейски кабинет
и след извършване на действията по установяване на самоличността му, обиск,
съставяне на необходимата документация, е бил освободен.
По изложените съображения, съдът счита, че жалбата е
неоснователна и следва да се бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.М., ЕГН ********** *** против
Заповед за задържане на лице рег. № ****/22.03.2019 г., издадена от Й.Г. –
полицай, инспектор, разузнавач в група
„****“ на сектор „К.П.“ към РУ-К. при ОД на МВР- П..
Решението може да бъде обжалвано от страните с
касационна жалба пред Административен съд П. в 14 - дневен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ПВ