Решение по дело №1856/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 ноември 2023 г.
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20237180701856
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2105

гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, XXIV – ти касационен състав, в публично заседание на 24.10.2023 г. в състав:

Председател: Здравка Диева

Членове: Величка Георгиева

Адриан Янев

 

при участието на секретаря Г.Г. и прокурор Мирослав Йосифов, като разгледа КНАХД № 1856 по описа за 2023 г., докладвано от съдия Янев, и за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).     

Образувано е по касационна жалба на С.С.С. против Решение №923/28.05.2023 г. по НАХД № 20235330200186 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърден електронен фиш Серия К № 6425114 от 03.10.2022 г., издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат оплаквания, че на жалбоподателя не е връчван снимков материал от електронния фиш, което е препятствало организирането на защитата, а това не е съобразено от районния съд. Счита, че на снимковия материал присъстват четири МПС, като две от тях са индивидуализирани с регистрационен номер. В тази връзка според жалбоподателя не е доказано по несъмнен начин извършването на нарушението, доколкото измерването на скоростта може да се отнася за другите МПС от снимковия материал, а не за процесното.

Ответникът – ОДМВР – Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Пловдивска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок, от надлежна страна (участваща в производството пред районния съд) и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение.

Касационният контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

 Районният съд е приел за установена фактическата обстановка, изложена в електронния фиш, че на 03.10.2022 г. в 08:41 ч., система за видеоконтрол ARH CAMS 1, заснела лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с рег.  № ****, собственост на С.С.С., движещ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 121, посока юг, с превишена скорост –81 км/ч., при максимално разрешена за движение в населено място – 50 км/ч.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, впоследствие бил издаден от ОДМВ - Пловдив обжалваният електронен фиш серия К № 6425114 от 03.10.2022 г., издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на С.С.С. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при издаване на ЕФ са спазени изискванията за компетентност и процесуалните правила.

Нарушението е извършено от обективна и субективна страна, поради което и правилно е ангажирана отговорността за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Посочил е, че не е изтекла погасителната давност за търсене на административнонаказателна отговорност.

Решението е правилно.

Съобразявайки легалната дефиниция за електронен фиш и неговото съдържание, разписани в разпоредбата на чл. 189, ал.4, изр.2 ЗДвП, настоящият касационен състав приема, че са правилни изводите на въззивния съд относно съответствието му с процесуалните правила за негово издаване. В посочената разпоредба е отразено, че електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В конкретния случай, оспореният електронен фиш отговаря на посочените изисквания, като в него се съдържа посочената информация. В електронния фиш ясно е посочено, че установената стойност на скоростта на лекия автомобил на касатора е81 км/ч, при ограничение на скоростта за населено място от 50 км./ч, описано е колко е превишението, както и е отчетена допустимата грешка от +- 3 км/ч видно от представения снимков материал.

В съставеният  ЕФ, както се посочи по-горе, нарушението  е описано  по  начин,  който  дава възможност  на  лицето  да  разбере  повдигнатото  му  административно  наказателно  обвинение. Във фиша е отразена посоката на движение на МПС, както и е конкретизирано населеното място, в което е извършено нарушението, улицата, по която се е движело МПС-то, посоката на движение, датата и часа на преминаване през участъка, в който е засечена превишената скорост. В направеното заснемане на нарушението, мястото на извършване на нарушението е установено с координати. Съставеният електронен фиш съответства на одобрения от министъра на вътрешните работи образец, представен като такъв по административната преписка, както и е представена заповедта, с която е одобрен образеца. Предвид на това, не са налице нарушения относно съдържанието на оспорения фиш, водещо до неговата отмяна.

Използваното техническо средство отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и по-конкретно, същото да е от одобрен тип и е преминало през последваща метрологична проверка. По делото са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г. и Протокол от проверка № 114 – СГ – ИСИ/14.09.2022 г., от които е видно, че системата за контрол отговаря на метрологичните изисквания, т. е., нарушението е установено с годно техническо средство, преминало през задължителната техническа и метрологична проверка.

С разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП е въведена забрана за водачите на пътни превозни средства да превишават изрично посочените стойности, съобразно категорията на съответното МПС. В конкретния случай максималната допустима скорост за движение в населено място е 50 км./ч., а в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е предвидено, че за превишаване от 31 до 40 км/ч, нарушителя се наказва с глоба 400 лева. Скоростта, с която е засечен жалбоподателят е 81 км/ч, като е отчетена допустимата грешка в полеви условия от 3%., поради което правилно е установено превишението на скоростта от 31 км/ч.  В конкретния случай, жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, поради което съгласно чл. 188 ЗДвП отговаря за извършеното с него нарушение (не е посочил с декларация друго лице да е управлявало МПС – то).

Не се споделят оплакванията, че невръчването на снимковия материал от електронния фиш представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита.  Според чл. 189, ал. 5 ЗДвП подлежи на връчване единствено електронния фиш, но не и снимковия материал, изготвен от техническото средство за контрол на скоростта. Също така това са действия, които последват издаването на електронния фиш, поради което няма как да се отразят на законосъобразността при неговото издаване. Наред с това снимковият материал е част от преписката, която се прилага по делото при оспорването му и жалбоподателят има възможност да се запознае с тези материали.

Неоснователни са оплакванията за безспорно доказване на извършеното нарушение, обосновано с разбирането, че на снимковия материал са налични и други МПС – та, за което допълнително в съдебно заседание прилага още снимков материал. Подобни доводи биха били основателни само при липса на индивидуализиране на МПС-то, с което е извършено нарушението, но настоящият случай не е такъв. Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. В настоящия случай, както правилно отбелязва районния съд, на гърба на електронния фиш е налична справка, според която засечената скорост е на автомобил с рег. № № ****, а същата е веществено доказателствено средство, имащо доказателствена стойност. По тези съображения справката, изготвената от техническото средство, дава информация с кое МПС е извършено нарушението, поради което същото е безспорно установено.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че решението на въззивния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания по чл. 348 НПК за неговата отмяна.

С оглед изхода на делото, направеното искане в становище към жалбата и на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН следва в полза на ответника по касация да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, съответстващо на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Пловдив

                                  

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №923/28.05.2023 г. по НАХД № 20235330200186 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА С.С.С. да заплати на ОДМВР – Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща направени разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                     2.