Р Е Ш
Е Н И Е
№ 474/25.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на
тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№420/2017г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството
е проведено по реда на чл. чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния
служител (ЗДСл)
Образувано
е по повод Решение №370 от 21.09.2017г. по Адм.дело №53/2017г. по описа на
Административен съд Монтана, с което искът за заплащане на обезщетения по реда
на чл.121 ал.1 т.3 ЗДСл, които е предявен с жалба вх.№94И-00-0014/25.01.2017г.
подадена от И.К.Й. ***, е отделен за самостоятелно разглеждане в отделно съдебно производство, което е
възобновено с постановяването на Решение №9977/20.07.2018г. постановено по
Адм.дело №12923/2017г. на V-то отд. на ВАС.
В жалба
вх.№94И-00-0014/25.01.2017г. подадена от И.К.Й. *** против Агенция за социално
подпомагане гр. София е заявено искане на основание чл.121 ал.1 т.3 ЗДСл за
присъждане на обезщетение в размер на 4500 лева за периода от шест месека,
който е времето през ищеца не е бил на служба, ведно със законната лихва до заплащането
на сумата. В съдебно заседание на 13.09.2018г., ищецът, чрез пълномощника си
адвокат М*** по същество на спора моли да бъде уважена исковата претенция в
посочения от вещото лице размер в приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, като претендира и присъждане на разноски по делото съгласно
приложен списък.
Ответникът
по иска, чрез пълномощника си юрисконсулт Д*** по същество на спора заявява, че
исковата претенция следва да се уважи до размера, който е установен в приетата
по делото съдебно-икономическа експертиза, като не възразява по размера на
претендираните разноски от ищеца.
Исковата молба е подадена в
законоустановения тригодишен срок регламентиран в разпоредбата на чл.125 ЗДСл
от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество
исковата молба е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, а и не се
спори между страните, се установява следното:
По делото не е спорно, че ищецът
е бил преназначен на длъжност Главен социален работник отдел „Закрила на
детето“ в Дирекция „Социално подпомагане” Лом (А7) с ранг І-ви мл., като това
обстоятелство се установява от приетата на л.75 по делото Заповед №ЧР-1 1056/20.07.2016г.
По делото не е спорно, че на основание чл.103 ал.1 т.5 ЗДСл, със Заповед №ЧР-2
108/15.11.2016г. на Изпълнителен директор на Агенция социално подпомагане (л.7
по делото) служебното правоотношение на ищеца е било прекратено. По делото не е
спорно, че с Решение №370/21.09.2017г. по Адм.дело №53/2017г. по описа на
Административен съд Монтана (приобщено към делото) е отменена, като
незаконосъобразна заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на
ищеца, като с Решение №9977/20.07.2018г. постановено по Адм.дело №12923/2017г.
на V-то отд. на ВАС (приобщено към делото по делото), решението, с което е
признато за незаконосъобразно прекратяването на служебното правоотношение на
ищеца, е оставено в законова сила.
Съдът, въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и
приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза стига до следните правни изводи:
Основателно в исковата молба се
претендира да се присъди обезщетение на основание чл.121 ал.1 т.3 ЗДСл във вр.
с чл.104 ал.1 ЗДСл и да бъде осъден ответника да заплати обезщетение в размер
на шест основни заплати. Това е така, тъй като с отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на
ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. В случая е безспорно, че
прекратяването на служебното правоотношение на ищеца е признато за
незаконосъобразно с влязло в сила решение. Съгласно чл. 39 от ЗДСл
държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата
на чл.104, ал.1 ЗДСл
предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което
служителят не заема държавна служба, но не за повече от шест месеца. Когато е бил назначен на друга държавна
служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в
по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между
заплатата и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на
брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за
незаконно или на неявяването му да заеме службата. За основателността на
иска по чл.121, ал.1, т.3 ЗДСл, включително и по отношение на неговия размер, следва да се преценява в зависимост
от наличието на следните предпоставки: отмяна на прекратяването на служебното
правоотношение; оставане на служителя незает по служебно или трудово
правоотношение; вреда, която се изразява в пропуснатото остновно месечно
възнаграждение за времето, през което лицето не е било на служба или е получавало
по-ниско възнаграждение, за срок не по-дълъг от шест месеца. По делото по безспорен начин,
въз основа на събраните писмени доказателства, се установява, че всички
основания, които дават възможност да се уважи иска по чл.121, ал.1, т.3 ЗДСл са
налице. Съществено е да се посочи, че момента на признаване на уволнението за
незаконно е 20.07.2018г., тъй като на тази дата е влязло в законова сила Решение
№9977/20.07.2018г. постановено по Адм.дело №12923/2017г. на V-то отд. на ВАС, с
което със сила на пресъдено нещо е решен спора.
В случая от приетата и неоспорена по делото
съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Х.А.Д.-Т., която съдът
кредитира изцяло, като професионална и обективна, се установява, че размера на
месечното възнаграждение за длъжността на ищеца, към момента на признаването на
уволнението за незаконно, което е станало на 20.07.2018г., е 750 лева. Въз
основа на извършена проверка за трудови и държавни правоотношения на ищеца,
която вещото лице е извършило в ТД на НАП, се установява, че в периода 05.04.2017-30.04.2017г.
и в периода 01.05.2017-20.05.2017г.,
ищецът е работил като „работник кухня“ и има деклариран доход от работодателя в
размер съответно 578,90 лева за 16 работни дни по първия период и в размер на
387,41 лева за 13 работни дни през втория период по трудово правоотношение,
като вещото лице изрично изяснява, че в периода 21.11.2016 до 20.05.2017г. не
се установяват данни за друга трудова заетост на ищеца. Настоящият съдебен
състав изрично отбелязва, че евентуалното получаване на обезщетение за
безработица не може да се възприеме, като основание за намаляване на размера на
обезщетението, което ищеца претендира, тъй като сумите които ищеца е получавал
като обезщетение не се следват по силата на трудово или служебно
правоотношение, респективно те не следва да се приспадат от дължимото
обезщетение по аргумента на чл.104, ал.1 ЗДСЛ, където изрично е посочено, че
само възнаграждение получавано във връзка с държавна или друга служба (такава
по трудово правоотношение) следва да се имат предвид при определяне на размера
на обезщетението, тоест в случая въпроса дали ищеца е получавал обезщетения за
безработица е ирелевантен за спора. Вещото лице установява, че размера на
основната заплата на Главен социален работник в Дирекция „Социално подпомагане”
в периода 21.11.2016-20.05.2017г. е в размер на 4537,50 лева, като вещото лице
извършвайки съпоставка с размера на основната заплата получавана от ищеца в
периода в периода 05.04.2017-30.04.2017г. и в периода 01.05.2017-20.05.2017г., която е в общ размер
на 966,31 лева, дава заключение, че разликата между двете стойности е в размер
на 3571,19 лева, което настоящият съдебен състав счита, че е размера на
дължимото обезщетение по смисъла на чл.104 ал.1 ЗДСл във вр. с чл.121, ал.1,
т.3 ЗДСл. Следва да се отбележи, че това е и размера на претендираното
обезщетение от пълномощника на ищеца в пледоарията по същество на спора, тоест
налице е основание да се приеме, че исковата претенция е изцяло уважена като
основателна.
По отношение на момента, от които
следва да се присъдят претендираните лихви настоящият съдебен състав, като
съобразява ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на
ВКС по т. д. № 3/2004 г. счита, че същите се следват от
20.07.2018г., тоест от датата на влизане в сила на Решение
№9977/20.07.2018г., което е постановено по Адм.дело №12923/2017г. на V-то отд.
на ВАС. Това е така, тъй като именно влизането в сила на решението на ВАС е
правопораждащия факт даващ основание за претендиране на обезщетение, тоест
лихвата върху присъденото обезщетение от настоящата
инстнация следва да се начислява от 20.07.2018г. до окончателното
изплащане на главницата от ответника по иска – в тази насока настоящият съдебен състав съобразява
практиката на ВАС V-то отделение, като например решения по Адм.дело
№10352/2013г. , Адм.дело №12122/2013г., Адм.дело №8173/2013г. и Адм.дело
№2329/2015г.
При този изход на делото и направеното
искане от
пълномощника на ищеца, съобразно разходен списък на л.61
по делото, за присъждане
разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл. 143
ал.1 АПК, ответникът, Агенция социално подпомагане гр.София следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца разноски по делото изразяващите се в
разноски за заплатен
депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза в размер на 200 (двеста)
лева и адвокатско възнаграждение, което е заплатено за двете дела водени пред
Административен съд Монтана, в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева съобразно договор за правна помощ №********** (приложен на корицата на
делото) или общо 1400 (хиляда и четиристотин)
лева.
Съобразно гореизложеното, като намери
за доказана исковата претенция до претендирания размер от 3571,19 лева и като
съобрази, че предвид изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати
разноски по воденото съдебно производство на основание чл.104 ал.3 ЗДСл и
чл.143 ал.1 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
Агенция социално подпомагане гр.София да заплати на И.К.Й. ***, ЕГН * сумата от
3571,19 /три хиляди петстотин и седемдесет и един лева и деветнадесет стотинки
/ лева, представляваща обезщетение по чл. 104, ал.1 ЗДСл ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Агенция социално подпомагане гр.София да заплати на И.К.Й. ***, ЕГН * разноски
по воденото съдебно производство в размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: