№ 248
гр. Варна , 11.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на десети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Георги Йовчев
Мария Ив. Христова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно
търговско дело № 20213001000408 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от „Вики 2005“ЕООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к.“Вл. Варненчик“ бл.11, вх,1, ет.
4, ап.10, представлявано от Тихомир Илиев Йоргакиев против определение №
495/29.04.2021г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение,
постановено по т.д. № 1161/20г., с което производството по делото е
прекратено поради неподведомственост на спора. Жалбоподателката счита
обжалваното определение за необосновано от фактическа и правна страна.
Според нея същото е постановено след неправилно уважен отвод за
неподведомственост на спора на съда поради наличието на арбитражна клауза
в представен от ответника писмен документ. Поддържа доводите си за
неоснователност на направения отвод изхождайки на първо място от
предмета на предявения иск по чл.439 ГПК – оспорване на вземането на
взискателя /изпълняемото право/ въз основа на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене, съответно – арбитражното такова в
производството, по което е постановено изпълнителното основание и
непреклудирани от СПН. Въз основа на това счита, че спорът по чл.439 ГПК
за съществуване на вземането, предмет на принудителното изпълнение, не е
обхванат и не е предмет на арбитражните клаузи.
На второ място счита, че съдът е приел за действителна арбитражна
1
клауза, съдържаща се в представен от ответника писмен документ, който е
очевиден фалшификат. В екземпляра, представен в копие пред съда, първата
страница и втората, носеща текста на арбитражната клауза – т.7 и подписите
на страните, са части от различни документи. Позовава се на очевидни според
нея разлики между лицевата страна и гърба на оригинала и поддържа, че те са
отпечатани на различни принтери и с различни тонери и не по едно и също
време. Набрани са и с различни шрифтове. Представя решение на ВКС ІІ т.о.
по т.д. 1486/2020г., вкл. и експертизата, касаеща коментирания документ.
Моли съда да приеме, че арбитражно споразумение за отнасяне на процесния
спор пред арбитраж изобщо липсва, поради което и само на това основание
релевираният отвод за неподведомственост на спора на съда следва да бъде
отхвърлен.
Направено е искане ответникът да бъде задължен да представи
оригинала на представения като заверен препис от нотариално заверено копие
на писмен документ – Споразумение от 27.02.2013г., както и във връзка с
направеното оспорване на неговата истинност – да бъде назначена Съдебно-
графологическа експертиза, в.лице по която да даде заключение какви са
разликите между първата и втората страница на документа, с един и същи
принтер и тонер ли са отпечатани и едновременно ли са отпечатани.
Моли производството по делото да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната
неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а
обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. По направените доказателствени искания дава следното
становище : оспорва искането за предоставяне на оригинала от
споразумението от 27.02.2013г. като ненужно за целите на процеса предвид
на това, че ответникът „Си Транс“ ЕООД се е позовал и на арбитражна
клауза, обективирана в споразумение, представено от ищеца и неоспорено от
него, което има идентичен предмет с иска по чл.439 ГПК. Искането за
назначаване на СГЕ е недопустимо, като преклудирано във връзка с липсата
на оспорване на автентичността на подписите, евентуално – ненужно предвид
позоваването от ответника на арбитражна клауза в представеното от него
2
споразумение. Счита, че разглеждането на делото в открито съдебно
заседание се явява ненужно и в разрез с принципа за процесуална икономия.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните
съображения :
Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от „Вики
2005“ЕООД, гр.Варна срещу „Си-Транс“ ЕООД, гр.Варна, иск с правно
основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи сумата от 71 131.58 лева, предмет на
принудително изпълнение по изп. дело №20188950400479 по описа на ЧСИ
Людмил Станев, per. № 895 на КЧСИ с район на действие ВОС, образувано
въз основа на изпълнителен лист по т.д. №4083/2011г. по описа на СГС,
издаден на основание чл.406, вр. чл.404, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.51 ЗМТА,
въз основа на Решение от 29.09.2011г. по в.а.д. №1/2011 г. на Арбитражен съд
- град Варна.
В отговора на исковата молба ответникът релевира отвод за
неподведомственост на спора на съда въз основа на сключено между страните
Споразумение от 27.02.2013г., представено в нотариално заверен препис,
съдържащо в т.7 от съдържанието си арбитражна клауза, предвиждаща, че
всички спорове по неговото изпълнение ще се отнасят за разрешаване пред
Арбитражен съд Варна при СППМ. С допълнителната ИМ ищецът оспорва
истинността на представеното споразумение, което счита за „отявлен
фалшификат“, като твърди, че то е неистински документ, тъй като първата
страница от него е с текст, под който ищецът никога не е полагал подписа си
и поради това на написаното там е придаден вид, че представлява писмено
изявление на лицата, подписали втората страница, а не на действително
съставилите го. Представя и заверено копие от оригинала на същото
споразумение. От съпоставката на текста на двете споразумения / едното –
представено от ищеца, а другото – от ответника/ съдът установи, че те имат
един и същи предмет – вземането на „Си Транс“ ЕООД по изпълнителния
3
лист от 01.11.2011г., но се различават по своята т.6, уреждаща последиците
при неизпълнение на задълженията на съдоговорителите. И двете
споразумения обаче в своята т.7 съдържат една и съща арбитражна клауза за
отнасяне на всички спорове за разрешаване пред АС – Варна при СППМ.
Във връзка с направеното оспорване на истинността на споразумението
от 27.02.2011г. съдът служебно е изискал сведения от нотариус Павлина
Симеонова. От представената справка-удостоверение се установява
идентичност на съдържанието на споразумението с текста на представения по
делото нотариално заведен препис. Това дава основание и на настоящия
състав да приеме съществуването на оригинал на представения от ответника
заверен препис на споразумение от 27.02.2011г. с обективирана в него
арбитражна клауза.
Въз основа на горното съдът споделя извода на първоинстанционния
съд за наличието на валидно арбитражно споразумение между страните по
спора досежно споровете за погасяване на задълженията по изпълнителния
лист от 01.11.2011г. по давност, още повече, че и в представеното от ищеца и
неоспорено от ответника споразумение от 27.02.2011г. се съдържа същата
арбитражна клауза.
Доколкото предметът на спора по предявения иск не попада в
приложното поле на изключенията по чл.19 ал.1 ГПК, поради което не може
да се направи извод за неговата неарбитрируемост, направеното в тази насока
оплакване в частната жалба се преценява като неоснователно.
Предвид горните правни изводи доказателствените искания на частната
жалбоподателка се явяват ненужни, поради което не следва да бъдат уважени.
Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни и
изводи на двете инстанции, обжалваното определение се потвърждава.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 495/29.04.2021г. на Варненския окръжен
4
съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1161/20г., с което
производството по делото е прекратено поради неподведомственост на спора.
Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5