Решение по дело №361/2019 на Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

 №

гр. В**,07.04.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВОС, гражданско отделение, в открито  заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора  година в състав:

 

Председател: АН** П**

                                                                            Членове:  

 

с участието на секретаря            и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П** гражданско дело № 361 описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по исковата молба на  А.   Е.З. *** ,ЕГН ********** чрез адв. Г** П*от АК  -В**, ул. „Ал. Б*" № 2 против  МБАЛ „С** П**" АД гр.В**, ул. Ц* С** В**" № 119, ЕИК **, представлявано от изп. директор с правно основание  чл. 45 ЗЗД, във вр.чл. 49, ал. 1 ЗЗД .

Ищцата твърди, че е дъщеря  и законна наследница на Л* А*Р***, ЕГН  **********, починала на 19.04.2017 година. Излага се, че на 09.03.2017 г. Т** Д* Ц. от с. К**  управлявал собствения си автомобил марка „О**", модел „А*", рег. № *** и претърпял ПТП. На предната седалка до водача на автомобила  седяла майката на ищцата – Л** А** Р**, която след катастрофата била закарана в спешно отделение на МБАЛ „Св. П**" АД гр. В**. На същата дата 09.03.2017 г. била направена рентгенова снимка № 2007. Установено било от снимката счупване на лява тазобедрена става. На следващия ден 10.03.2017 г.и била извършена ортопедична операция. От рентгеновите снимки при постъпването в болницага не били  установени травматични промени на костите на гръдния кош и белодробна контузия, въпреки, че майката на ищцата  на 10.03.2017 г. в 0,15 ч.   съобщила за болки в дясна гръдна половина-долната и част. От постъпването и в болницата до смъртта и се  оплаквала от болки в гръдния кош, от задух, от недостиг на въздух и тежест в гърдите. Не  били направени контролни снимки при оплакванията на майката на ищцата за болки в гърдите. Когато тези снимки сравнително късно били направени /контролна рентгенография на 23.03.2017 г./ , била установена контузия на лява челна област, счупване на 5 ребра, от второ до шесто включително, по средната мишнична линия, без проникване в гръдната кухина, контузия на десния бял дроб със силно намалена дихателна площ, възпалителни изменения на плеврата на десния бял дроб, контузия на сърцето и на двата бъбрека. Късната диагностика на тези увреждания (липса на диагноза) довела до закъсняло лечение, поради което бил настъпил летален край на 19.04.2017 година. Смъртта на майката  Л** А** Р** била в резултат на липса на диагноза за травматичните увреждания, довели до фаталния изход, както и бездействието на служителите (лекари) в болницата към пациенти в напреднала възраст. Лечебната дейност спрямо майката, която към онзи момент е била на 75 години, не  била осъществена при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ, добра медицинска практика и осигуряване на защита на пациента независимо от възрастта му, както и на принципите на Закона за здравето за своевременност, достатъчност и качествена медицинска помощ.

Смъртта на майката била  настъпила не поради счупването на лявата тазобедрена става и извършеното оперативно лечение, а поради счупване на 5 ребра –II-VI  включително по средната мишничиа линия, без проникване в гръдната кухина, контузия на десния бял дроб със силно намалена дихателна площ, възпалителни изменения на плеврата на десния бял дроб, контузия на сърцето и на двата бъбрека.

От извършената съдебно медицинска експертиза от д-р А** И** - началник отдел „Съдебна медицина" при МБАЛ „Св. П*“ АД гр. В** се установявало,че  „При проследяване на оплакванията, резултатите от изследванията, медицинската документация се вижда, че болките в гръдния кош, задуха и тежестта са през цялото време от ПТП-то до смъртта на пострадалата".От извършената проверка от Изпълнителна агенция „Медицински одит"/ИАМО/ към Министерството на здравеопазването било констатирано, че „Не са предприети достатъчни и своевременни диагностични действия и консултации за изясняване на причината за анемичния синдром и с оглед оплакванията на пациентката от болки в гърдите". Изречението в кавичките било от писмо изх. № МО-05—8-1/07.03.2018 г. на ИАМО до процесуалния  представител адвокат Г* П*. Писмото завършвало така: „При извършената проверка в МБАЛ „Дв. П*" АД гр. В* по случая на г-жа Л* Р* е констатирано нарушение и ще бъде образувано административнонаказателно производство съгласно правомощията на ИАМО".

От съдебномедицинската експертиза за изследване на труп № 33/2017 г., изготвена от д-р А* И* - началник отдел „Съдебна медицина" при МБАЛ „Св. П*" АД гр. В* и от извършения медицински одит от ИАМО се установило по безспорен начин, че поради лекарска грешка /лекарски пропуск/ е допусната смъртта на майката.

Твърди се, че лекари в МБАЛ „ СВ. П*" АД гр. В*, като служители на ответното дружество и съобразно възложената им работа са причинили на ищцата  неимуществени вреди - болка и психически страдания, като пряк и непосредствен резултат от смъртта на майка й Л* А* Р*, понеже не са направили своевременно повторна снимка на гръдния и кош  след оплакванията от болки в гръдния кош и задух и при констатиран анемичен синдром, като по този начин не са установили тежките увреждания, описани по-горе, тъй като не са спазили медицинските стандарти за качество на оказаната медицинска помощ. Лекуващите лекари са допуснали фатална лекарска грешка, която била станала причина за смъртта на майката на ищцата.

Ищцата твърди, че с майка си  имали силна емоционална връзка и силна привързаност. Със смъртта й претърпяла наимоверни болки и страдания. Изпаднала в депресия и не желаела да разговаря с никого. Затворила се в себе си. Плачела постоянно. Станала мълчалива. Отказвала да контактува с други хора. Била съсипана, състарена и коренно променена. И понастоящем емоционалната и психическа травма не била отшумяла. Изпитвала силна мъка, стрес и страдания от загубата на скъп човек. Загубила не само майка, но и човека, който и служел за пример в живота.

Със смъртта на майка си ищцата твърди, че търпяла негативни емоционални и психически изживявания и морални и психически страдания. Неимуществените вреди, които била претърпяла и търпяла реално нямали паричен еквивалент, но представлявали финансова компенсация за нематериалната увреда за психическото и страдание. Всичко това обуславяло правния и интерес от предявяване на настоящия иск спрямо ответника  в качеството му на работодател /възложител на работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД/ на лекарския персонал, който поради несвоевременна диагноза и липсата на своевременна реакция е станал причина за смъртта на майката на ищцата  Лозинка Антова Рангелова.

Иска да бъде постановено решение с което да се осъди  МБАЛ „Св. П*" АД гр. В*, ЕИК *, да заплати на ищцата  А.Е.З. ***, ЕГН ********** сума в размер на 50 000,00 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на майка и Л* А* Р** като следствие на медицинска грешка, изразяваща се закъсняла диагностика, поради което не  били предприети достатъчни и своевременни диагностични действия и консултации при клинични данни за анемичен синдром и оплаквания от нейна страна на задух и болки в гърдите и при наличие на счупени 5 ребра, -II-VI включително по средната мишнична линия, без проникване в гръдната кухина, контузия на десния бял дроб със силно намалена дихателна площ, възпалителни изменения на плеврата на десния бял дроб, контузия на сърцето и на двата бъбрека не са били направени своевременно контролни снимки, които да установят тези увреждания и да бъде проведено своевременното им лечение, ведно със законната лихва от датата на входяване на исковата молба в съда до окончателното издължаване.

Претендират се направените по делото разноски, включително възнаграждение за един адвокат.           

 

            Със заявление вх.№252/22.01.2020 г. (л.175 от т.втори)ищецът чрез своя процесуален представител адв.П** е уточнил основанието на исковата си претенция. Уточнява, че като правно основание на предявения от А.Е.З. иск срещу МБАЛ „Св. П*" АД гр. В* е посочен в исковата молба чл. 45 от ЗЗД - непозволено увреждане, като резултат от нарушения на изискванията на чл. 86, ал. 1 т. 3 от Закона за Здравето, във връзка с чл. 79 от Закона за здравето. Поддържа следното :“Налице е виновно противоправно деяние ,изразяващо се в бездействието на д-р Б* Т*, лекар в МБАЛ „Св. П*" АД гр. В*, който в качеството му на лекуващ лекар на Л* А* Р**, майката на ищцата, е допуснал фатална и фундаментална лекарска грешка, като е подценил състоянието и данните за анемичен синдром и не е предприел своевременни и в достаъчен обем действия за диагностично изясняване и определяне на терапевтично поведение, изразяващо се в това, че не е назначил рентгенография на гръден кош и консултации с другите специалисти за изясняване причините за анемичния синдром и с оглед оплакванията и от болки в гърдите в периода от 10.03.2017 г. до 19.03.2017 г. Отговорността е деликтна: противоправно поведение на лекаря и настъпилата вреда - смъртта на майката на ищцата. Налице е и причинно- следствена връзка между поведението и вредата. Парично обезщетение е това, което може да търси пострадалото лице или неговите наследници, в случая ищцата. Обезщетение може да се търси за претърпени имуществени или неимуществени вреди. В случая ищцата, като законен наследник на пострадалата, претендира с иска си по чл. 45 ЗЗД претърпените от нея неимуществени вреди, които е претърпяла от смъртта на майка и. Това е основанието за изплащане на обезщетението.“

           

Ответникът МБАЛ „С* П*" АД – В*, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. В*, ул. „Ц* С* В*"  №19, чрез адв. Х.Г.Н., САК Съдебен адрес:***, оф.410, ет.4 в срока за отговор е депозирал отговор на исковата молба (л.12-15 от делото), в който изразява становище, че подадената искова молба е изцяло неоснователна и се иска да бъде  отхвърлена изцяло, като се излагат подробни аргументи.

В отговора на исковата молба се проследява хронологично лечението на  майката на ищцата, като се поддържа, че незабавно, още с постъпването в Спешно приемно отделение на болницата, на нея била снета анамнеза, направен и е клиничен преглед и са назначени рентгенови изследвания - на шийни прешлени, на гръден кош, на раменна става, на тазобедрена става и на череп - видно от Лист за преглед на пациент в КДБ №003883/09.03.2017. Извършени  били и лабораторни изследвания, както и консултации със специалисти във връзка с нейните оплаквания и снета анамнеза - интернист, хирург, ендокринолог, пулмолог. На следващия ден след постъпването била предприета хирургична операция, извършено било  кръвпреливане преди операцията и след нея, стриктно били проследявани кръвните показатели. Огромно значение оказала  и възрастта на пациентката, тежестта на травмата и придружаващите заболявания. В случая се касаело за пациент над 70 година с редица придружаващи хронични заболявания и много тежка политравма. Статистически 1/3 от пациентите с такава характеристика не преживявали подобен инцидент. Възстановяването от такива тежки травми било изключително бавно, трудно и мъчително.

Твърди се, че операцията била извършена успешно, нямало наведени каквито и да е оплаквания от страна на ищцата в тази връзка. Оперативната рана била зараснала първично, започнали  раздвижване и ранна рехабилитация. Поради оплаквания от болки в корема били извършени пълни изследвания и консултация с хирург. Пациентът бил оставен под интензивно лекарско наблюдение, назначена била медикаментозна терапия, съобразно най-добрата практика.

Поддържа се, че  категорично не било вярно твърдението в исковата молба, че не са извършени своевременно изследвания и лечение на пациентката. Следвало да се има предвид, че нищо от състоянието й към датата на приема й -09.03.2017г, нито в следващите няколко дни не предполагало спешно активно лечение, включително и оперативно такова. Нещо повече - след като е приключил задължителният престой по клинична пътека №217, същата била  приета по друга клинична пътека, за да продължи интензивното лекарско наблюдение - ИЗ №3079/17 г.

Твърди се, че в първият момент, в който медицинският екип констатирал наличието на хирургичен проблем - 20.03.2017 г. пациентката незабавно била приведена в операционна зала и била извършена операция чрез извършена торакоцентеза - поставен бил торакален дрен и била евакуирана 1500 мл. тъмна кръв. Извършени били всички необходими диагностични изследвания- рентгенография на гръден кош бял дроб, консултации с пулмолог и хирург, специалисти по вътрешни болести. Тоест налице били незабавни и адекватни медицински действия с оглед овладяване на нововъзникналия симптом- оплакване от задух в гърдите и болка в дясна гръдна половина.

Ето защо, според ответника, не отговаряло на истината, че екип на ответното дружество не е извършил достатъчни и своевременни изследвания и лечение-пациентката  била под непрекъснато медицинско наблюдение, ежедневно  й били пускани и наблюдавани кръвните резултати, като били предприети действия по компенсиране и овладяване на анемията и високите кръвни показатели на захарта. При първи обективни признаци на задух и дихателно-сърдечна слабост, същата била консултирана отново с хирург, който предприел спешни и адекватни действия.

Появилото се усложнение-хемоторакс според ответника не било в резултат на неправилно лечение, а на първоначалната травма. Това било болестно състояние, което се развива бавно, в продължение на дни. То не било налице при постъпването в болницата, което се виждало добре от направената тогава рентгенография на гръдни кош.

Наличието на счупени ребра наистина не било отразено в документа за извършване на рентгенография на гръден кош. Това нямало никаква връзка с правилността на проведеното лечение,тъй като счупените ребра не се гипсирали и не се оперирали. В първият момент, в който е констатирано натрупване на кръв в дясната плеврална кухина, били предприети всички необходими действия за нейното успешно оперативно лечение. Дишането било възстановено, плевралната кухина, видно от направените няколко контролни рентгенографии, била свободна, нямало добавени хрипове, болната  била без температура и съвсем закономерно била изписана. В медицинската документация било отбелязано правото й на два безплатни прегледа в рамките на 1 месец след изписването, от което си право тя могла да се възползва.

Увредата на здравето на пациентката била настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие. Медицинският екип на болницата бил направил всичко необходимо, за да компенсира и преодолее последиците. Твърди се ,че ответното дружество не е  увредило пациента, а било  поправило нанесени от друг вреди.

Прави впечатление, че пациентката била починала на 19.04.2017 г, тоест 20 дни след изписването й - период, през който нямало данни дали е лекувана, как е лекувана -спазван ли е предписания режим и медикаменти. Тоест налице било прекъсване на наблюдението от страна на ответното дружество и ищцата не била довела майка си при първите нови симптоми и/или влошаване, за да може ответникът  да предприеме незабавни спешни действия.

Ето защо, в случай, че се приеме, че е налице неправомерно поведение от страна на екип на МБАЛ „Св. П**“, то се прави възражение за съпричиняване, тъй като ищцата не била довела незабавно майка си в лечебното заведение, след като тя е започнала да се влошава, с което е забавила нейното навременно лечение, диагностика и овладяване на процеса, започнал от ПТП-то.

В отговора на исковата молба се изразяват и подробни правни аргументи относно неоснователността на исковете.

Поддържа се, че за да е изпълнен фактическият състав на чл.49 във вр с чл.45  ЗЗД следвало да са налице няколко кумулативни предпоставки.

Твърди се, че от изложението в исковата молба не ставало ясно кои императивни правни норми са били нарушени от екип на болницата. Тъй като доказателствената тежест била изцяло за ищцата, то тя следвало да извърши пълно, всеобхватно и непротиворечиво установяване на твърдените от нея факти, като преди това ги посочи и индивидуализира. Твърди се от ответника, че такова индивидуализиране не било налице. В исковата молба нямало посочена нито една правна норма, под която да са подведени твърдените данни за „медицинска грешка". Същата не почивала на просто изложение за забавена диагностика и липса на консултации, а следва да има точно и ясно индивидуализиране на вмененото правно задължение за такова действие от страна медицинския екип. Такова не било извършено, което възпрепятства правната защита на болницата. На следващо място категорично не била налице причинно -следствена връзка между твърдяната „късна диагностика" и настъпилата смърт на г-жа Рангелова, тъй като  счупени ребра не се гипсирали, а се оставял пациента в пълен покой - каквото било направено и се наблюдавало до възникване на друг симптом - поведение, което изцяло било извършено. Смъртта на г-жа Р*** била настъпила въпреки действията на медицинския екип да преодолее тежката травма от ПТП-то и преклонната възраст на пострадалата, чиито възстановителни сили били значително отслабени  поради тази причина.

Категорично се поддържа, че проведеното лечение на г-жа Р** е изцяло съобразено с утвърдените медицински стандарти, добра медицинска практика и действащите императивни норми на релевантното българско законодателство, че извършените операции са навременни, че правилно е избран оперативният метод и че  качествено била осъществена оперативната техника.

Твърди се, че не е налице виновно незаконосъобразно и нецелесъобразно действие и/или бездействие на лекар от МБАЛ „С** П**“ АД, което да е в причинно- следствена връзка с настъпилата смърт на г-жа Лозинка Р**, а оттам и за твърдените вреди на ищцата А.З.. В този смисъл не бил изпълнен фактическия състав на чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД, поради което исковата претенция се явявала неоснователна.

Следвало според ответника  да се има предвид и обстоятелството, че е образувано ДП №3683М 58/17 по описа на МВР В** по случая, за което нямало данни. Поддържа се, че  в случай, че ищцата е обезщетена за търпени от нея неимущестевни вреди от виновния шофьор и/или от неговия застраховател, и/или от Сдружение "НБ на БАЗ ", то било недопустимо да се търси още веднъж плащане за същото обстоятелство, тъй като щяло да налице неоснователно обогатяване от страна на ищцата.

В отговора на исковата молба се правят искания за привличане на трети лица –помагачи на страната на ответника. Поддържа се, че МБАЛ С** П** АД е сключила застрахователен договор със ЗАД „БУЛСТРАД И* г*“ за покрит риск „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал, въз основа на който била издадена полица №34231б0430Ь00001, със срок от 18.03.2016г. до 17.03.2017г.Поради изложеното и на основание чл.219, ал.1 ГПК се прави искане ЗАД Б** И** груп, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: област С** (столица), община С**, гр. С** 1000, район р-н Т**, пл. "П***" № 5, представлявано от Н** Ч**, Председател на УС и главен изпълнителен директор, да бъде привлечено като трето лице помагач на страната на ответника.

Твърди се ,че МБАЛ „С* П*“ АД е сключила застрахователен договор ЗК "Н**" АД за покрит риск Професионална отговорност на лекари и медицински персонал, въз основа на който е издадена Застрахователна полица № 17-1301-001-0000003, със срок 17.03.2017г. до 16.03.2018г.Поради изложеното и на основание чл.219, ал.1 ГПК се прави искане ЗК "Н**" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С*, район Л*, п.код 1700, ЖК. В**, ВЕЦ-С** 999, да бъде привлечено като трето лице помагач на страната на ответника.

Твърди се ,че Д-р Е.И.В. е лекарят - рентгенолог, който е извършил образното изследавне и разчитане на г-жа Р**, поради което за ответника  е налице правен интерес от привличането й като подпомагаща страна. Ето защо на основание чл. 219, ал.1 ГПК се прави искане Д-р Е.И.В., ЕГН : **********, адрес: *** да бъде привлечена като трето лице помагач на страната на ответника.

Твърди се ,че Д-р   М.   К.   М.   е   лекар   -   хирург,   който   е   извършил хирургичните консултации на г-жа Р**,   поради което за ответника бил налице правен интерес от привличането му като подпомагаща страна. Ето защо на основание чл. 219 ,ал.1 ГПК се прави искане Д-р М.К.М., ЕГН: **********,с  адрес:г*** да бъде привлечен като трето лице -помагач на страната на ответника.

Твърди се ,че Д-р В.Ц.Ц. е лекуващ лекар на г-жа Р**, поради което за ответника бил налице правен интерес от привличането му като подпомагаща страна. Ето защо на основание чл. 219, ал.1 ГПК се прави искане Д-р В.Ц.Ц.,ЕГН: **********, адрес: *** бъде привлечен като трето лице помагач на страната на ответника.

Иска се да бъде постановено решение,с което изцяло да се отхвърли подадената искова молба вх.№3071/10.10.2019 от А.Е.З., ЕГН ********** Адрес: ***, Чрез адв. Г** П**, АК В*, адрес на кантората: гр. В*, ул. „Ал. ***" №2 като неоснователна и недоказана.

            Исканията на ответната страна за привличане на трети-лица –помагачи на страната на ответника са уважени.

            Постъпило е становище от ЗАД "Б* В* И** ГРУП" АД, ЕИК ***,гр. С**, пл. "П**" № * представлявано от изпълнителните директори Н** Ч**и К** Р*, чрез Н** З** – юрисконсулт (л.185-189 от делото,т.втори). В него се оспорват предявените срещу МБАЛ "Св* П** " АД - гр. В** искове изцяло - както по основание, така и по размер. Третото лице-помагач заявява, че се присъединява изцяло към възраженията и оспорванията, направени с отговора на искова молба, депозиран от МБАЛ "С* П* " АД - гр. В*.

Не се оспорва, че ЗАД „Б* В* И* Г*"АД  е застраховател по застраховка „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал", сключена от МБАЛ "С* П* " АД - гр. В*като работодател, като е сключена застрахователна полица № **********L0001, със срок на действие от 18.03.2016 г. до 17.03.2017 г. Съгласно разписания застрахователен договор полицата била сключвана съгласно клауза А, а именно: „За всички искове, предявени към застрахования през срока на действие на застрахователната полица, произтичащи от едно събитие, настъпило след началната дата на застраховката или вписаната в полицата ретроактивна дата." В настоящият случай между страните било договорено застрахователно покритие до 17.03.2017 г, като следвало да се има предвид наличието на ретроактивно действие на сключената между ответното дружество и ЗК „Н*" полица, поради което се  оспорва твърденията за наличие на застрахователно покритие спрямо МБАЛ "С* П* " АД - гр. В* по сключената от ЗАД „Б* В* И* Г*"АД застрахователна полица.

От друга страна в представената по делото застрахователна полица ответникът МБАЛ "С* П*" АД - гр. В* се явявал застраховащ, като полицата била сключена в полза на трети лица – медицински персонал, съгласно поименен списък и разделение на групи лекари и медицински персонал/ акушерки/.

Поддържа се, че правата по застрахователния договор могат да черпят единствено застрахованите лица. Тяхната отговорност се явявала покрит риск по полицата, а не отговорността на самото лечебно заведение, което се явявало ищец по обратния иск в настоящото съдебно производство. В тази връзка се оспорва  основание за евентуално предявяване на обратен иск от страна на МБАЛ "С* П*" АД - гр. В* срещу застрахователното дружество с оглед обстоятелство и изрично направеното възражение, че МБАЛ "С* П* " АД - гр. В* не е застраховано лице, както по смисъла на Кодекса на застраховане, така и на договореното в застрахователния договор, където изрично е вписано, че болницата е единствено застраховащ.

Оспорва се също и основанието за привличане на застрахователното дружество като трето лице помагач от страна на МБАЛ "С* П* " АД - гр. В* с оглед същото обстоятелство и изрично направеното възражение, че МБАЛ "С* П* " АД - гр. В* не е застраховано лице по смисъла както  на Кодекса на застраховане, така и на договореното в застрахователния договор.

Оспорват се  твърденията, че сочените за виновни лица-доктори, са работели по това време на инцидента за МБАЛ "Св* П* " АД - гр. В*, както и че същите са включени в осигуреното застрахователно покритие /а именно че са били включени в списъка на застрахованите лица/.

 Алтернативно се твърди, че  отговорността на Застрахователя възниква на база сключен застрахователен договор, съгласно който срещу платена застрахователна премия  застрахователят се задължава да покрие определени и изрично посочени в полицата рискове при определени условия, изрично предвидени в полиците. В Спецификация към застрахователната полица страните  се били съгласили и застрахователят бил приел да бъдат покрити евентуално нанесени вреди на трети лица при строго определени условия и предварително договорени лимити на отговорност. Лимитът на отговорност по отношение на лекарите и медицинският персонал в болницата бил ясно определен и предварително договорен в Спецификация към застрахователната полица, като там били заложени общо група лекари и медицински персонал, с отделен фиксиран лимит на отговорност за всяка една група. От страна от ищеца не било заявено кой конкретно е извършил евентуалното увреждане, за което се претендира обезщетение, напротив твърдяла се липса на извършено нарушение. С оглед на горното се поддържа ,че липсва насочена претенция към конкретно лице/лица, които да попадат в кръга на застрахованите, в чиято полза е сключена застрахователната полица, респ., че е налице основание за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение.

 На трето място се поддържа, че  отговорността на застрахователя възниквала на база сключен застрахователен договори, съгласно които срещу платена застрахователна премия застрахователят се задължавал да покрие определени и изрично посочени в полицата рискове при определени условия, изрично предвидени в полиците.

По отношение на основателността на иска на първо място се изразява становище, че преди началото на всякакви манипулативни действия и/или дейности, в изпълнение на чл. 88 от Закона за здравето (33) за получаване на информирано съгласие, лекуващият лекар уведомявал пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно :

1.         Диагнозата и характера на заболяването;

2.         Описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;

3.         Потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично - лечебни методи,включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;

4.         Вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или отказ от лечение.

От друга страна, за да е налице ангажиране отговорността на лекуващите лекари или персонал в конкретния случай и/или на МБАЛ "Св* П* " АД - гр. В*трябвало да са налице неправомерно неизпълнение на техни договорни или законово установени задължения, причинно - следствена връзка между действия/бездействия на лекаря/лицето от мед. персонал или болницата, които в настоящото производство на този етап не били доказани по безспорен начин.

Видно от изложените обстоятелства в исковата молба, нямало изложени данни и доказателства, подкрепени от писмени доказателства, удостоверяващи нарушение на правилата, нормите и медицинските стандарти по съответна клинична пътека за извършване на диагностика, манипулации и лечение, вследствие на които да се е стигнало до усложнено или лошо състояние или увреждане на пациента.

На основание изложеното се оспорва и прави възражение за наличието на доказан по безспорен и несъмнен начин виновно поведение и/или наличие на лекарска грешка в настоящото производство от страна на член на медицинския персонал от МБАЛ "С* П* " АД - гр. В*. Нещо повече, отговорността била строго лична и по никакъв начин не се установявало и/или доказвало кой конкретно какво действие/бездействие е извършил, как това от една страна е нарушение на лекарски стандарти и правила за работа, а от друга е в пряка и непосредствена връзка с вредоносен резултат за пациента.

Поддържа се, че освен че не е доказана по безспорен начин основателността на предявените главен, така и на обратния иск и се поддържа, че исковете от една страна са недоказани по размер, а от друга страна - са завишени. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определял от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не било абстрактно понятие. То било свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябвало да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За да бъде спазен принципа на справедливостта при постановяването на съдебно решение в частта на размера му би следвало да се има предвид, че вредата се определя към момента на настъпването й, т.е. размерът на обезщетението за неимуществени вреди следвало да бъде съобразен със съдебната практика, определяща обезщетения през 2016 г.

На основание изложеното се иска да се отхвърли предявеният главен иск като недопустим, неоснователен и недоказан, със съответните последици от отхвърлителното решение.

 

Постъпило е становище от третото лице-помагач на страната на ответника д-р М.К.М.- хирург в МБАЛ „Св.П*" АД гр.В*(л.191-192 от т.втори), в което се оспорва изцяло исковата молба и наведените в нея претенции. Поддържа се, че същата е неоснователна и недоказана и се иска да бъде  оставена  без уважение. Излагат се  подробни съждения в тази връзка, като на първо място се изтъква, че  основен принцип на лечение при счупени ребра е само консервативно лечение с обезболяващи, т.е. не се провеждали оперативни действия, освен ако нямало индикации за това, а в случая не  били налице такива-на направената при хоспитализацията рентгенография на гръден кош нямало данни за хемоторакс и фрактурите на ребрата не  се били позитивирали. В момента, в който са възникнали оплаквания от страна на г-жа Р**, тя била преведена незабавно от отделението по ортопедия и травматология в хирургично отделение на 19.03.2017 год. с и.з № 3079/17, където й била оказана своевременна, достатъчна и адекватна медицинска помощ .

На направената контролна рентгенография на гръден кош било установено счупване на 3,4,5,6 ребра вдясно и хемоторакс. На болната било извършено оперативно лечение по спешност -торакоцентеза в дясно и били евакуирани 1 500 мл. тъмна кръв, което показвало ,че процесът на кървене е спрял спонтанно.

Проведено било следоперативно лечение в ОАИЛ и ХО с вливания, антибиотици експекторанс и аналгетици. Болната била изписана на 29.03.2017 год. след изваждане на торакалния дрен и контролна графия, на която нямало данни за хемоторакс.Твърди, че на г-жа Р** били оказани в пълен обем диагностични и лечебни процедури, които  били своевременни и достатъчни. Тя била изписана без данни за хемоторакс и с възстановени показатели.

М.К.М. твърди, че няма повече информация как е протекло лечението й след това и дали е търсила медицинска помощ  след като е настъпило ново влошаване на състоянието й. Счита, че е било редно да потърси незабавно медицинска помощ при нововъзникнали оплаквания и/или влошаване на състоянието по какъвто и да е начин.

Категорично твърди, че не са извършени от екип на болницата неправомерни действия /или бездействия, които да са довели до смъртта на г-жа Лозинка Рангелова.

Поддържа, че лекуващите лекари не са  виновни за настъпилата смърт и че не трябва да носят и отговорност за обезщетяване на твърдените от нея вреди в тази връзка.

 

Постъпило е становище от  д-р Е.И., Началник Отделение по Образна диагностика към МБАЛ „ Св* П*" АД гр.В* - трето лице помагач (л.193-194 от т.втори), в което оспорва изцяло исковата молба и наведените в нея претенции. Счита същата за неоснователна и недоказана поради подробно изложени съображения.

Твърди, че на 09.03.2017 г. след 19.00 ч. след ПТП в Отделението по Образна диагностика била изпратена от д-р Д.Тихомирова пациентката Л** А** Р** за рентгенографии на череп, шийни прешлени, гръден кош, дясна раменна става и лява тазобедрена става. Установило се, че на  направената рентгенография на гръден кош на 09.03.2017 г. не се визуализирали травматични промени в обхванатият костен сегмент, липсвали рентгенови данни за хемо- и пневмоторакс. На 20.03.2017 г. била направена контролна рентгенография на белите дробове и сърцето с кугел в легнало положение и се установявила намалена прозрачност на паренхима на дясна белодробна половина- хидро- / хемоторакс /. Лявата белодробна половина била  с нормална прозрачност-аксиларно. Fractura costae III-VI dextra-аксиларно. Причините да не се визуализират на първата графия фрактури на ребра не се дължали на твърдяна от ищцата лекарска небрежност, а на обективни и независиещи от рентгенолога факти и обстоятелства, а именно:

1.         Ходът/пътя на фрактурната линия спрямо лъчевият сноп, респективно зависел   от положението на пациента при графия т.е. мястото на преминаване на централният лъч през обекта. Тъй като г-жа Л* Р* била със силни болки ,тя не могла  да застане в правилна позиция, така че лъчевият сноп на апартурата да «заснеме» добре всички фрагменти от гръдния кош.

2.         При    прясна    фрактура,    поради    хематом    между    фрактурните повърхности   образът   се   воалира/не   се   визуализира   ясно/   и   ако  липсва дислокация между фрагментите,  не се изобразява фрактурна линия. Тоест докато има хематом не може да се „заснеме" ясно образа.

3.         От качеството на рентгенограмата.

Относно хемоторакса следва да се има  предвид следното - при

наранявания на гръдната стена и бял дроб при по-лека травма се засягат /разкъсват/ малки съдове, поради което набирането на кръв в плевралната кухина ставало бавно и изливът се констатирал рентгенологично при динамично проследяване на контролен преглед- контролна рентгенография. Ето защо към датата на травмата нямало как да се види и/или установи каквато и да е аномалия в тази връзка, тъй като за това било необходимо време.

Относно това, че няма направена графия- снимка на бял дроб се твърди, че  поради състоянието на пациентката във връзка с фрактурата на тазобедрената става рентгеновият лаборант не е успял да направи втора снимка. На рентгенографията на гръден кош, макар и частично отрязана вляво се визуализирал и белодробният паренхим и от тази снимка било интерпретирано, че липсват огнищни и инфилтративни засенчвания в паренхима.

През цялото време  г -жа Л* Р* била под постоянно лекарско наблюдение  в лечебното заведение. Това било с цел да се проследява всяка промяна на нейното състояние и съответно веднага при първата индикация да се  предприемат  навременни мерки. Ето защо поддържа, че не са нарушени правата на пациентката Л* Р* и че не е налице допусната  лекарска грешка при диагностиката и лечението й.

Третото лице-помагач В.Ц.Ц. в с.з. на 31.01.2020 г.(л.198 от делото )е изразило становище, че искът е неоснователен и че най-вероятно причината за смъртта е емболия, която може да се случи навсякъде и по всяко време. Пациентката беше подготвена за операция на следващия ден. Била констатирана контузия гръдния кош, без данни за кръвоизлив в белия дроб. Това се доказало с рентген и клиничен преглед.

Постъпило е становище от третото лице-помагач на страната на ответника  Застрахователна компания „Н*" АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С*1700, район Л*,ж.к. „В*", ВЕЦ-С* № *, представлявано от Р* Й* Гр*-С* - квестор, назначен с решение № 1132-03 от 17.08.2017 г. на КФН,чрез адв. С.М. СЪДЕБЕН АДРЕС:*** (л.254-256 от делото), в което се поддържа, че към момента спрямо ответника липсва правен интерес от привличането на ЗК „Н* „АД в качеството му на подпомагаща страна. Не се оспорва, че между ответното дружество и застраховаелната компания е сключена застраховка „Професионална отговорност на лекари и други медицински специалисти", обективирана в застрахователна полица № 17-1301-001-0000003.

Видно от предмета на застраховката, за ангажиране на застрахователя като задължителна предпоставка било условието срещу застрахованите лица и/или лечебното заведение (застраховащ) да бъде предявен иск за отговорност в срока на застраховката.

Срокът на застрахователна полица № 17-1301-001-0000003 е бил от 17.03.2017г. до 16.03.2018г., т.е. към момента на образуване на настоящото производството застраховката е била прекратена, а застрахователното покритие било изтекло. В тази връзка, независимо от изхода на настоящото производство, ответникът нямал право нито на обратен иск срещу ЗК Н* АД, нито на друга (застрахователна, облигационна или др.) претенция или защита срещу застрахователното дружество. С оглед на гореизложеното се поддържа, че  за МБАЛ „С* П*" АД липсва правен интерес от привличането на застрахователя като подпомагаща страна.

Не се оспорва искът по допустимост, но се изразяват съображения за неговата неоснователност.

Видно от представените към исковата молба доказателства, включително представеното Споразумение от 03.07.2018г., леталният изход за пострадалата бил в пряка причинно следствена връзка с ПТП от 09.03.2017г. Поради тази причина на ищцата от страна на „Д* З*" АД, застраховател по задължителна з-ка „Гражданска отговорност на автомобилистите", било изплатено обезщетение в размер на 90 000,00 за неимуществени вреди във връзка с търпените от нея болки и страдания от загубата на майка й. Настоящото производство било образувано за обезщетение за неимуществени вреди, които вече са репарирани чрез изплащане на обезщетение. Т.е. ищцата претендирала обезщетение за едни и същи вреди от два различни правопораждащи факти, по един от които претенцията за обезщетяване е уважена и изплатена.Същевременно се поддържа,че изплатеното обезщетение в размер на 90 000,00 лв.репарира в пълен и справедлив размер неимуществените вреди, търпени от А.З., изразяващи се в болка и страдание по повод загубата на майка й.

На следващо място се поддържа,че липсват предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.

По делото не били представени доказателства, установяващи виновно и противоправно поведение от страна на служител на МБАЛ „С* П*" АД. По делото не било посочено конкретно лице, което е било в трудови правоотношения с ответника (липсват трудови и/или граждански договори за възлагане на работа), съответно с кои свои конкретни действия/бездействия виновно е извършило съответното противоправно деяние. Не били посочени и кои изрични нормативни правила са нарушени. Деецът, противоправното деяние, вредата, причинната връзка и наличието на мандат между дееца и ответника подлежали на доказване от ищцата.

Поддържа се, че липсва причинно-следствената връзка между проведеното лечение и настъпилия летален изход. Макар че за установяване на това обстоятелство били необходими специални знания, се поддържа, че ненавременното констатиране за наличие на счупени ребра не е в причинно следствена връзка с настъпилия летален край. Поддържа се, че не са необходими специални знания за доказване, че лечението на счупени ребра е консервативно, т.е. в постелен режим, като същите не могат да бъдат фиксирани чрез гипс или друг медицински способ. Следва да се обърне внимание, че в приложения към наказателното производство протокол от аутопсия липсва конкретна диагноза за причината за смъртта. Само по себе си наличието на счупено ребро/ребра не може да причини толкова тежки здравословни усложнения, които да доведат до фатален край.

Следвало да се обърне внимание, че пострадалата е изписана от болницата на 29.03.2017г., а е починала на 19.04.2017 г., като по делото липсват доказателства тя да е посещавала лекар, съответно да е извършвано наблюдение на здравословното й състояние след изписването й от болницата. В тази връзка за периода след 29.03.2017г. персоналът на ответника не се е грижил за здравословното състояние на пострадалата, съответно не може да носи отговорност за последващото лечение на Л* Р* през тези 20 дни. Ищцата подкрепя твърденията си за получените при събитието от 21.12.2018г. телесни повреди с приложени към исковата молба медицински документи, за преценката на които са необходими специални знания, поради което не може да се приеме за безспорно претърпяването на всички твърдени увреждания на здравословното състояние на лицето, свързаните с тях болки, страдания и неудобства и причинната им връзка с произшествието.

Оспорва се размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.Поддържа се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на твърдените вреди и е несъразмерно висок, съобразно принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика по посочената законова разпоредба, обезщетението се определяло „по справедливост" - критерий, който обаче  не представлявал абстрактно понятие, основано само на твърдението за претърпени болки и страдания, а следвало да се съобрази с обективни данни и обстоятелства, конкретни за всеки случай поотделно, както и други фактори от значение за определяне на обоснован и справедлив размер на обезщетението, включително обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономически условия на живот. Целта на този институт била да се определи адекватен паричен еквивалент на претърпените болки и страдания, но не и да се стига до хипотези на неоснователно обогатяване.

 

ВОС ,след като взе предвид събраните по делото доказателства  и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

С влязла в сила присъда по НОХД   №363  /  2017 г.на ВОС   подсъдимият    Т**   Д**   Ц., роден на ***г***, местоживеене ***, български гражданин, с основно образование, вдовец, пенсионер, неосъждан, с ЕГН:********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 09.03.2017г. на път Е-79, километър 18+500 в посока от гр.Д** за гр.В** е управлявал моторно превозно средство -лек автомобил марка „***" с рег.№ ВН **, лична собственост, при което нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, като е изпреварил попътно движеща се ТИР-композиция от 3 бр., макар хоризонталната и вертикална маркировка да забраняват това, а именно, чл.6, т.1 - „участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка", и се движил със скорост от 125 км/ч при максимално разрешена за извън населено място 90 км/ч за водачи от категория „В", с което нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП - „при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: -90 км/ч за извън населено място" и по непредпазливост е причинил смъртта на Л*А** Р** с ЕГН ********** , за което и на основание чл.343, ал.1, б."в", във връзка с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.6, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, съдът осъдил подсъдимия ТОДОР ДИМИТРОВ Ц., със снета по- горе самоличност и му определил наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 години /две години/, което на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК намалява с 1/3 и му наложил  наказание „лишаване от свобода", за срок от 1 години и 4 месеца / една година и четири месеца/.

На основание чл.66, ал.1 от НК Съдът отложил  изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.На основание чл.343г от НК съдът наложил  на подсъдимия Т* Д* Ц.  наказание „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 години.

Осъдил подсъдимия Т* Д** Ц., със снета по-горе самоличност, да заплати сумата от 500 лв. на частния обвинител А.Е.З. - разходи за адвокат.

В мотивите към присъдата, които са от значение за гражденския съд на основание Чл.300 ГПК, се приема следното :   

Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – В**, с който е повдигнато обвинение против Т* Д** Ц. с ЕГН **********, за това че на 09.03.2017 г. на път Е-79, километър 18+500 в посока от гр.Д* за гр.В** е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел" модел „А**" с рег.№**, лична собственост, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, като е изпреварил попътно движеща се ТИР-композиция от 3 бр., макар хоризонталната и вертикална маркировка да забраняват това, а именно, чл.6, т.1 - „участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка", и се движил със скорост от 125км/ч при максимално разрешена за извън населено място 90км/ч за водачи от категория „В", с което нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП -„при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч. - 90 км/ч за извън населено МЯСТО" И ПО непредпазливост е причинил смъртта на Л** Антова Р** с ЕГН ********** - престъпление чл.343, ал.1, б."в", във връзка с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.6, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Представителят на Окръжна прокуратура – В** в с.з. заяви, че поддържа обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт, като подсъдимия следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и да му се наложи наказание „лишаване от свобода" към минимума предвиден за конкретното престъпление, което да бъде редуцирано съобразно чл.58а от НК и се приложи чл.66 от НК, а наказанието „лишаване от право да управлява МПС да се наложи в максимален размер.

Частните обвинители С** Е. Н** и А.Е.З.  молят Съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и да бъде наложено справедливо наказание.

Подсъдимият Ц. в с.з. изрази желание производството по делото да протече съобразно чл.371, т.2 от НПК и  заяви,  че разбира  в какво е обвинен,  признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, признава изцяло фактите визирани в обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тези факти, наясно е, че направените от него самопризнания и доказателствата от ДП ще се ползват при постановяване на присъдата, и съжалява за стореното.

Защитникът на подсъдимия Ц. - адвокат Д** М** заяви, че изпълнението на наказанието „лишаване от свобода", следва да бъде отложено с оглед чл.66 от НК, с минимален изпитателен срок, като при индивидуализацията на наказанието се съобрази и влошеното здравословното състояние на подсъдимия, които е човек в напреднала възраст.

От доказателствата по делото, преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 09.03.2017г. подсъдимият Т** Д** Ц. управлявал собствения си лек автомобил, марка „Опел", модел „**" с рег. № **, по път Е-79 километър 18+500, в посока към гр.В**. В автомобила  на предна дясна седалка  пътувала пострадалата Л** А** Р** с ЕГН **********. На посочения участък от пътя подсъдимият Ц. настигнал попътно движещата се колона от три товарни автомобила ТИР. Решил да ги изпревари, въпреки че хоризонталната и вертикалната маркировка забранявали това, а линията на пряка видимост не позволява безопасно изпреварване. Подсъдимият решил да компенсира липсата на видимост с увеличаване на скоростта, за да съкрати времето за изпреварване. Към края на изпреварването той достигнал скорост от 125 км./час, при максимално разрешената 90км./час. При прибирането в неговата пътна лента, поради рязкото завиване и употребата на спирачки, Ц. загубил контрол над МПС. Автомобилът излязъл първо в десния банкет, след това в левия и се ударил със задна странична част в крайпътен отводнителен канал. Вследствие на остатъка от кинетична енергия излязъл от канала, продължил движението си по протежението му около 20 метра, завъртял се и с предницата си се е ударил в същия канал, където останал.

Вследствие на ПТП, лекият автомобил получил тотална щета, а пътничката в автомобила - свидетелката Р**, получава телесни повреди, от които по-късно /на 19.04.2017 г./ починала.

Видно от заключението на съдебно - автотехническа експертиза, пряката и непосредствена причина за възникване на произшествието е управлението на автомобила с превишена скорост, вследствие на което той загубил напречната си устойчивост.

По посоката на движението на автомобила е била налице ограничена видимост, породена от релефа на местността и наличните вертикални криви на пътя, пречещи на пряката видимост.

Опасността за движението е възникнала в момента, когато подсъдимия Ц. е започнал маневрата „изпреварване" на колона от три ТИР-композиции, като линията на пряка видимост не е позволявала безопасно изпреварването на колоната, Ц. погрешно е преценил конкретната пътно-транспортна обстановка и е извършил рискова маневра, чиято пряка последица е смъртта на пътничката.

Местопроизшествието било посетено от свидетелите В** и Ц**, които  изпълнявали служебните си задължения като служители на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР – В** на длъжност „младши автоконтрольори". Около 18.40 часа те получили сигнал за настъпило ПТП на горепосочения участък. Веднага отишли на място, като установили и обстоятелствата около произшествието, респ. че след бензиностанция „К**" по пътя гр.Д* - гр.В**, водачът на лекия автомобил „О*Астра" с рег. № * е загубил управление над превозното средство, което излязло от пътното платно в ляво по посока на движение и е спрял в отводнителен канал с предната част. Установили на място и самоличността пътуващите в автомобила: водача Тодор Димитров Ц. с ЕГН ********** и пътничката Л** А** Р** с ЕГН **********. Тя била заклещена между автомобилното табло и седалката. Пристигналите на място служители на РД ПБЗН и РУ – В**, помогнали пътничката да бъде извадена от автомобила, което се потвърждава от показанията на свидетелите Д** и С**. Пострадалата и водачът на автомобила били откарани в ЦСМП за преглед. В МБАЛ „Св. П**" – В* е установено счупване на лява тазобедрена става на пострадалата Р* и на следващия ден е извършена ортопедична операция. На 20.03.2017г. е приведена в хирургично отделение и е извършена оперативна интервенция с източване на кръв и поставяне на плеврален дрен. Изписана е на 29.03.2017г. в добро състояние. За проведеното лечение са снети показания от лекуващи лекари в МБАЛ „Св. П*" –В*.

Пострадалата Л* Р* е разпитана  като свидетел на ДП. Тя е посочила в показанията си, че на 09.03.2017г. заедно с Ц. пътували от гр. Д* за гр.В* с неговия автомобил. Започнало вече да се свечерява и на 9 км. преди гр.В* видяла, че пред тях се движат три броя товарни автомобила. Тогава Ц. предприел изпреварване, като тя видяла, че скоростомерът отчита скорост 130 км/ч. Ц. изпреварил колоната, но не успял да овладее автомобила, който прекосил диагонално пътя, завъртял се и паднал в канавка. Ц. излязъл от автомобила, но пътничката не успяла, тъй като била заклещена. След това дошли служители на „Пътна полиция" и „Бърза помощ".

На 20.04.2017г. близки на пострадалата са заявили, че е починала и на 21.04.2017г. В отделение по съдебна медицина при извършена аутопсия е констатирано от съдебен лекар, че има причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и претърпяното ПТП.

Разпитани в качеството на свидетели са наследниците на пострадалата -дъщерите й З. и Нинчова.

Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза за изследване на труп № 33/2017г, по трупа на Л** А** Р** е установено: състояние след контузия на лява челна област, кръвонасядане на лява мишница, състояние след пертрохантерно счупване на ляво бедро и оперативна интервенция с метална остеосинтеза, контузия на гръден кош, състояние след торакоцентеза /отваряне на гръден кош, оперативно/ на ниво VI ребро в дясно, счупване на 5 ребра  в дясно по средната мишнична линия, без проникване в гръдната кухина, контузия на десния бял дроб със силно намалена дихателна площ, контузия на сърцето, двата бъбрека и лява долна половина на малкия таз, оток на мозъка, възпалителни изменения на плеврата и десния бял дроб с налепи и слепвания, атеросклеротични промени на мозъчните, коронарните съдове и аортата, хипертонично сърце, дегенеративни промени на паренхимните органи, остър застой във вътрешните органи.

Смъртта се дължи на остра дихателно-сърдечна слабост, настъпила на фона на тежки травматични изменения, вследствие на комбинирана травма - глава - гръден кош -корем - крайници при претърпяното ПТП.

Описаните травматични увреждания се дължат на удари от или върху тъп, твърд предмет и са последица от претърпяното ПТП. Макар и да не са били установени навреме травматичните промени на костите на гръдния кош, както и белодробната контузия, което е причина за ненавременното лечение на гръдната травма и е довело до силно влошаване състоянието на сърдечно-дихателната дейност и настъпилия летален изход, е налице пряка причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на пострадалата.

Горната фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на подсъдимия и останалите доказателствата събрани на досъдебното производство, които го подкрепят: протокол за оглед на местопроизшествие от 09.03.2017 г, ведно с фотоалбум към него; удостоверение № АО-01-18-2300/17.05.2017г. за наследници на Л** А** Р**; медицинска документация - лист 26 до 88 от ДП; препис от извлечение от акт за смърт от 19.04.2017г; протокол за уведомяване на пострадал от престъпление от 24.04.2017г; протокол за уведомяване на пострадал от престъпление от 26.04.2017г; медицински документ - лист 157 от ДП; справка за нарушител по ЗДвП на името на Т** Д** Ц.; резултат от тестване с дрегер- лист 164 от ДП; протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №43 от 14.03.2017г; протокол за медицинско изследване; протокол за химическа експертиза №44 от 14.03.2017г.; протокол за медицинско изследване; документ за собственост на МПС - лист 176 от ДП; медицинска документация - лист 179 до 186 от ДП; характеристична справка на Т** Д** Ц.; заключение на съдебно авто-техническа експертиза; заключение на съдебно медицинска експертиза за изследване на труп №33 от 2017г; показанията от ДП на свидетелите А.Е.З., С* Е. Н*, Б* В* В*, Н* Д* Ц*, Д* Ц* Д*, Л* В* С*, Л* В* А*, Б* М* Т*, Е.И.В., А* З* Д*, К* М* А*, М* Л* П* и Д* В* Т*. Няма противоречие между визираните доказателства. Гласните кореспондират с писмените, веществените и помежду си, и Съдът ги кредитира.

 Доказателствата събрани на досъдебното производство подкрепят самопризнанията на подсъдимия.

От така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че подсъдимия Тодор Димитров Ц. е осъществил състава на чл. 343, ал.1, б. „в" във вр. с чл. 342, ал.1, от НК, във вр. с чл.6, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП. От обективна страна на 09.03.2017 год. на път Е-79, километър 18+500 в посока от гр. Д* за гр. В*, Ц. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „ ***** " с рег. № ***, лична собственост, нарушил е правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, като е изпреварил попътно движеща се ТИР-композиция от три броя, макар хоризонталната и вертикална маркировка да забраняват това, а именно чл.6 т.1 - „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка", и се е движил със скорост от 125 км/ч. при максимално разрешена за извън населено място 90 км/ч. за водачи от категория „В" , с което е нарушил чл. 21 ал.1 от ЗДвП - „ При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство, е забранено да превишава следните стойности на скоростта в кт/ч - 90 км/ч. за извън населено място" и по непредпазливост е причинил смъртта на Л* А* Р**ЕГН **********.

От субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост, под формата на небрежност, тъй като Ц. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си - причиняването на смъртта на пострадалата Л**Р**, но е бил длъжен да ги предвиди /линията на пряка видимост не е позволявала безопасно изпреварване/ и е могъл да стори това предвид неговите възможности на правоспособен водач, макар и в напреднала възраст. Налице е престъпна небрежност, тъй като той е имал възможността да предвиди настъпването на конкретното увреждане и да съобрази своето поведение с тази възможност. Ц. е следвало да изчака по-добра видимост за безопасно изпълнение на маневрата. Въпреки това, той не е положил необходимото усилие, и е предприел изпреварване   „насляпо",   с   погрешно   преценка   на   пътно-транспортна обстановка.

Посоченото по-горе наличие на пряка причинно-следствена връзка между телесните повреди, в следствие на които настъпва смъртта на пострадалата и ПТП-то, не се разкъсва от ненавременната диагноза и неадекватно лечение на пострадалата. Неправилно лечение на пострадалата е възможност за възникване на отговорност и на лекаря, но не изключва горната причинно-следствена връзка. Причинната връзка между дадено деяние и определен престъпен резултат съществува, щом като деянието е такава обективна предпоставка, без която съобразно с характера на развиващия се процес, престъпният резултат не би настъпил. В този смисъла причината връзка съществува, щом като деянието е едно от необходимите условия за настъпването на резултата и точно това деяние - пътно-транспортното произшествие е предизвикало престъпния резултат - смъртта на пострадала.

За извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в" във вр. с чл. 342, ал.1, от НК, във вр. с чл.6, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от свобода" от 2 до 6 години.

Подсъдимият е с чисто съдебно минало, в напреднала възраст, с влошено здравословно състояние, признал се е за виновен и е изразил съжаление за извършеното още на ДП, каквото съжаление изрази и пред Съда. Видно от справка за нарушител/водач на л. 163 от ДП, за дългогодишния си стаж като шофьор /от 1964г./, подсъдимия има само едно административно наказание „глоба". Това сочи, че Ц. не е недисциплиниран по отношение на правилата за движение по пътищата. Горните обстоятелства са смекчаващи отговорността му. Отегчаващи обстоятелства са , че скоростта на шофиране, непосредствено преди ПТП, е била чувствително над разрешената и, че Ц. е извършил две нарушения по ЗДП, които запълват състава на престъплението. С оглед на чувствителния превес на смекчаващите обстоятелства, и съобразно чл.54 и 36 от НК, Съдът намира, че наказанието на Ц. следва да бъде индивидуализирано в минималния размер, респ. „лишаване от свобода" за срок от 2 години, което съобразно чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, следва да бъде редуцирано с 1/3 и на подсъдимия бъде наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година и 4 месеца. Наложеното наказание е „лишаване от свобода" под 3 години и подсъдимия е с чисто съдебно минало. Ц., както бе посочено по - горе, е извършил деянието, което е по непредпазливост, и е изразил искрено съжаление за стореното. Съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на извършителя, не е необходимо той да изтърпи наложеното му наказание. Налице са условията на чл.66, ал.1 от НК и следва да намери приложение института на „условно осъждане". Предвид тежестта на деянието и реализиране на превенцията, срока на отлагане на изпълнението на наказанието следва да бъде за минималния срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

По визирани по-горе съображения, респ. за тежестта на деянието и реализиране на превенцията, на подсъдимия Илиев, на основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, следва да бъде наложено наказание „лишаване от правоуправление на МПС" за срок от 2 години.

Водим от горното ВОС постанови присъдата.“

 

След посоченото по-горе ПТП на 09.03.2017г.пострадалата Л**  А*** Р**  е транспортирана от ЦСМП, след което е била хоспитализирана в Отделението по ортопедия и травматология (ООТ) на МБАЛ „С* П*“ АД - гр. В*, на 09.03.2017 г. в 20.35 ч., видно от ИЗ № 2704/09.03.2017 г., и Амбулаторен лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 3883/09.03.2017 г. от 19.00 ч. След извършване на рентгенографии на  череп, гръден кош, таз, горни и долни крайници третото лице-помагач д-р Е.И., специалист по образна диагностика, е установила пертрохантерна фрактура в ляво, без травматични увреди в другите изследвани области. Свидетелят д-р Б* Т*, специалист по ортопедия и травматология е служебно опреден за лекуващ лекар на пациентката и е  участвал в операция с начало 10.00 ч. и край 12.00 ч. на 10.03.2017 г. видно от Оперативен протокол № 48 от 10.03.2017 г. Операцията е била „открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация - бедро“. Видно от цитираната ИЗ д-р Т* предварително е назначил лабораторни изследвания, ехографско изследване на коремни органи и консултация със специалист по вътрешни болести, хирургия и анестезиология. През следоперативния период д-р Т* е проследявал и отразявал само състоянието на оперативната рана, видно от декурзуси с дати 09.03.2017 г. до 19.03.2017 г. От назначените и проведени лабораторни изследвания, в периода от 11.03.2017 г. до 14.03.017 г. се установяват постоянно намалени стойности на показателите на хемоглобин, хематокрит и еритроцити: от дата 10.03.2017 г.: еритроцити 3,1*1012/л (долна граница 3,8), хемоглобин 98,0 г/л (долна граница 120), хематокрит 0,299 л/л (долна граница 0,37), от дата 11.03.2017 г.; еритроцити 2,74 *1012/л (долна граница 3,8), хемоглобин 85,0 г/л (долна граница 120), хематокрит 0,2562 л/л (долна граница 0,37); от дата 12.03.2017 г: еритроцити 2,96*1012/л (долна граница 3,8), хемоглобин 91,1 г/л (долна граница 120), хематокрит 0,288 л/л (долна граница 0,37); от дата 14.03.2017 г.: еритроцити 2,432*1012/л (долна граница 3,8), хемоглобин 77,2 г/л (долна граница 120), хематокрит 0,2372 л/л (долна граница 0,37).Цитираните стойности са описани в Епикриза, издадена от Ортопедо-травматологично отделение за болничния престой на пациентката от 09.03.2017г.

В периода от 11.03.2017 г. до 19.03.2017 г. включително д-р Т*, като лекуващ лекар е предприел диагностични действия  без рентгенография на гръден кош, ехография на коремни органи и не е назначил консултации с други специалисти за изясняване на причината за анемичния синдром и с оглед оплакванията на пациентката от болки в гърдите - състоянието е описано в „Нощен рапорт на медицинските сестри от ОТО на МБАЛ „Св. П*“ В* на 18.03.2017 г., цитат: „Л* - прекара нощта неспокойно дишайки тежко“. Дежурна сестра е била м.с. В**. В периода на пролежаване 11.03.2017 г. - 19.03.2017 г. в ООТ на пациентката са извършени 4 лабораторни изследвания, които показват трайно намалени стойности на хемоглобина, еритроцити и хематокрит. Същевременно, д-р Т* е бил информиран като лекуващ лекар, видно от отразени собственоръчно декурзуси в ИЗ за състоянието на пациента.

След изписването на 19.3.2017 г.  Л* Р* е приета отново в ООТ за реконвалесцентно лечение на същата дата пак в ООТ, видно от история на заболяването № Орт. №80/ХО 298/обща 3079. Поради оплакванията от задух на 20.03.2017 г., видно от декурзус, е извършена рентгенография на гръден кош и бял дроб, която установява „намалена прозрачност на паренхима на дясната белодробна половина - хидро-/хемоторакс. Лява белодробна половина с нормална прозрачност. Fractura costae III-VI dextra аксиларно“. Графията е разчетена от д-р Е.И., специалист по образна диагностика. На 20.03.2017 г. пациентката е консултирана с хирург –третото лице –помагач д-р М., който поставя диагнозата  „хемоторакс декс. Фрактура косте 3-6 декс.“ и е записал „привежда се в ХО за оперативно лечение“. От Оперативен протокол № 196/20.03.2017 г. е видно, че екип в състав: оператор д-р П* Р* и асистент д-р М.М. поставил торакален дрен в 6-то междуребрие в дясно по средна аксиларна линия. След включването на аспирация се евакуирани 1500 мл. „тъмна кръв“.

Л*  Р* е била изписана на 29.03.2017 г. от ХО в подобрено състояние “везикуларно дишане двустранно“, видно от Епикриза на Л* А* Р* издадена от Отделение хирургия.

Съгласно отразеното в „съдебно медицинска експертиза за изследване на труп“ 33/2017 г., Л* Р* е починала на 19.04.2017 г. в дома си и според заключението на съдебния медик д-р А* П* И*, Началник Отделение Съдебна медицина при МБАЛ В*, причината за смъртта е, цитат: „остра дихателно-сърдечна слабост, настъпила на фона на тежки травматични изменения, вкл. комбинирана травма - глава- гръден кош- крайници при претърпяно ПТП...При проследяване на оплакванията, резултатите от изследванията, медицинската документация се вижда, че болките в гръдния кош, задуха и тежестта са през цялото време от ПТП-то до смъртта на пострадалата. Първоначално са направени контролни рентгенографии на гръдния кош, а прогресивното спадане на стойностите на хемоглобина не са изострили вниманието на лекуващите за търсене на скрито кървене, свързано с травмата.“Горното заключение не корелира с показанията на свидетеля Т* ,който твърди ,че е забелязал ниските стойности на хемоглабина и е наредил кръвопреливане ,което е стандартно за подобни травми (л.199 от делото).

 От СМЕ за изследване на труп № 33/ 2017 год., извършена на 21.04.2017 год. за целите на досъдебното производство от д-р А* И*е констатирано  „...Труп на жена със среден ръст, правилно телосложение и добро общо охранване    Трупът е студен при пипане. Трупното вкочаняване е добре изразено във всички мускулни групи, послесмъртните петна са с моравосинкав цвят, разположени по нисколежащите повърхности на тялото, при натиск избледняват и бавно се възстановяват. .. .На кожата на лява челна област се вижда бледозеленикаво петно с размери 5/3 см.          На страничната част на дясна гръдна половина се вижда оперативен белег от торакоцентеза с  розовочервеникав цвят и диаметър 1 см            На страничната част на лява

мишница се вижда зеленикаво петно с размери 2/1 см. На горностраничната част на ляво бедро се вижда сравнително пресен оперативен белег от извършената оперативна интервенция, по повод пертрохантерно счупване на ляво бедро      .Двете белодробни половини са свободни от сраствания, с лек излив на кръвениста течност в дясна белодробна основа / около 70 мл./. Плеврите са с моравосинкав цвят, вдясно висцералните плеври са със сивкаво кръвенист налеп, леко слепнал за гръдната стена. Десният бял дроб е разгънат само по предните ръбове, останалата част от паренхима е безвъздушна, имбибирана с кръв и с тъмно червен цвят. Левият бял дроб - разгънат, с участъци на прераздуване на паренхима.Сърцето е с уголемени размери, предимно  вляво, задебелени стени. При срез през мускулатурата се виждат белезникави ивицести поленца с линейна форма и дължина 3-4 мм. /миокардиосклероза/. По преднодясната страна на сърцето се вижда контузионно огнище с размери 3/2 см., с кръвоизлив под епикарда .Вдясно са счупени II, III, IV, V и VI ребра по средната мишнична линия, с леки разкъсвания на междуребрената мускулатура, без проникване в гръдната кухина и засягане на вътрегръдни органи. Около счупванията има пропиване с кръв на мускулатурата.   Бъбреците имат обичайни размери,около капсулата на двата бъбрека има ограничени кръвоизливи   .

Вещото лице д-р И** дава заключение ,че „при изследването на трупа на Л* А* Р* се установи: състояние след контузия на лява челна област, кръвонасядане на лява мишница, състояние след пертрохантерно счупване на ляво бедро и оперативна интервенция с метална остеосинтеза, контузия на гръдния кош, състояние след торакоцентеза /отваряне на гръдния кош оперативно/ на ниво VI ребро в дясно, счупване на 5 ребра - II -VI вкл. в дясно по средната мишнична линия, без проникване в гръдната кухина, контузия на десния бял дроб със силно намалена дихателна площ, контузия на сърцето, двата бъбрека и лява долна половина на малкия таз, оток на мозъка, възпалителни изменения на плевра на десния бял дроб с налепи и слепвания, атеросклеротични промени на мозъчните, коронарните съдове и аортата, хипертонично сърце, дегенеративни промени на паренхимните органи, остър застой във вътрешните органи. Проведено оперативно лечение в Ортопедо- травматологично отделение, с последващо лечение в ХО за гръдна травма. Смъртта се дължи на остра дихателно-сърдечна слабост, настъпила на фона на тежки травматични изменения, вкл. комбинирана травма - глава-гръден кош-корем- крайници при претърпяно ПТП. Пострадалата е имала оплаквания от болки в гръдния кош, задух, недостиг на въздух през цялото време от ПТП -то до смъртта. Рентгеновите снимки, направени при постъпването в МБАЛ В**не са установили травматични промени на костите на гръдния кош и белодробна контузия, което е причина за ненавременното лечение на гръдната травма. Късното установяване на счупванията на ребра и крвоизлив в гръдната кухина /1500 мл/ е довел до силно влошаване на здравословното състояние - сърдечно дихателната дейност и настъпване на летален изход. Описаните травматични увреждания се дължат на удари от или върху тъп, твърд предмет и са последица от претърпяното ПТП. При проследяване на оплакванията, резултатите от изследванията, медицинската документация се вижда, че болките в гръдния кош, задуха и тежестта са през цялото време от ПТП-то до смъртта на пострадалата. Първоначално не са направени контролни рентгенографии на гръдния кош, а прогресивното спадане на стойностите на хемоглобина не са изострили вниманието на лекуващите лекари за търсене на скрито кървене, свързано с травмата. По отношение на гръдната травма не е оказана адекватна и навременна медицинска помощ за предотвратяване на тежките последици. Налице е пряка причинно - следствена връзка между ПТП-то и смъртта на пострадалата. Състоянието на трупа, преценено по трупните изменения отговаря на смърт в първото денонощие.“

 

На 03.07.2018 г. 2018 г. между  "Д* З*" АД, гр. С*, бул. "К* Ал. Д*" № *, ЕИК: ***, представлявано заедно от Р* Ц* Д** - Изпълнителен директор и Ж* М** Д** - Изпълнителен директор, наричано ЗАСТРАХОВАТЕЛ, от една страна

и А.Е.З., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адвокат Г* Т* Попиванов, АК В** личен № **, упълномощен с нотариално заверено пълномощно с рег.№  от нотариус Т** А**, рег.№ 162 на Нотариалната камара и

С** Е. Н**, ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Г** Т** П**,В** ,личен № 1**, упълномощен с нотариално заверено пълномощно с рег.№ 3892 от нотариус Надежда Ангелова, рег.№ 028 на Нотариалната камара, наричани общо двете УВРЕДЕНИ ЛИЦА, от друга страна,

се сключило Споразумение (л.168 от т.втори), с което СТРАНИТЕ уреждат окончателно отношенията си по преписка № *********/08.03.2018г., регистрирана при ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ във връзка с претенцията на УВРЕДЕНИТЕ ЛИЦА за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, като се споразумяват за следното:

1.   СТРАНИТЕ приемат за установено следното:

1.1 ЗАСТРАХОВАТЕЛЯТ с полица № ВG/08/116001726821 в сила от 21.06.2016 г., с период на покритие от 0:00 часа на 21.06.2016г. до 24:00 часа на 20.06.2017г. е застраховал гражданската отговорност по чл.477 от Кодекса за застраховането на Т** Д**Ц. с ЕГН **********, свързана с използването на лек автомобил „Опел Астра" с рег.№ ВН 4209 ВН, негова собственост.

1.2.      На 09.03.2017г. на път Е-79, километър 18+500 в посока от с. Дунавци за гр.Видин е настъпило ПТП - застрахованият в Дружеството водач управлявал лек автомобил „***" с рег.№ ВН *** поради нарушаване на правилата за движение по пътищата, а именно наличие на хоризонтална и вертикална маркировка за забрана за изпреварване, е изпреварил попътно движеща се ТИР композиция от 3 бр. камиони, при лоша видимост и с несъобразена и забранена скорост за движение,  като  в  края  на  изпреварването е  загубил  контрол  върху управлението,автомобилът излязъл първоначално на десния банкет, а след това в левия и се ударил със задна странична част в крайпътен отводнителен канал, продължил движението си по протежението му около 20 м., завъртял се и се ударил отново с предницата на автомобила в същия канал.

В резултат на ПТП пострадала пътничката в автомобила Л** А** Р**, която първоначално получила тежки увреждания, а впоследствие на 19.04.2017г. починала. Извършената съдебно-медицинска експертиза установява пряка причинно-следствена връзка между получените увреждания при ПТП и настъпилата по-късно смърт.

Обстоятелствата във връзка с настъпването на събитието и отговорността на застрахования водач са установени с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №71, Присъда № 7 от 23.01.2018г. по описа на В**окръжен съд, постановена по НОХД № 363/2017г., ведно с мотивите.

От представените документи не се установява пострадалото лице да е допринесло с поведението си за настъпване на вредоносния резултат.

1.3.      УВРЕДЕНИТЕ ЛИЦА- дъщери и законни наследници на пострадалата Лозинка Рангелова претендират обезщетение за неимуществени във връзка с претърпяните от тях болки и страдания по повод смъртта на тяхната майка.

За доказване на родствената връзка е представено Удостоверение за наследници изх.№ АО01АУ-06-160/26.01.2018г.

С оглед характера на процедурата по определяне на обезщетения за неимуществени вреди не са събрани доказателства за отношенията между УВРЕДЕНИТЕ ЛИЦА и тяхната майка, но ЗАСТРАХОВАТЕЛЯТ приема , че между посочените лица са съществували добри взаимоотношения и УВРЕДЕНИТЕ ЛИЦА са приели много тежко смъртта й.

При определяне на обезщетенията са взети предвид всички конкретно съществуващи обстоятелства, които имат значение за определяне на "справедливо" обезщетение за неимуществени вреди - годината на произшествието, възрастта на пострадалата и на УВРЕДЕНИТЕ ЛИЦА, отношенията между тях.

Обезщетенията за неимуществени вреди се определят в съответствие с изискването на чл.52 от ЗЗД - по справедливост, като "справедливостта" като критерий не е абстрактно понятие в правото - съобразени са, както с описаните по-горе обстоятелства, така и с общественото положение, както на пострадалото лице, така и на УВРЕДЕНИТЕ ЛИЦА. Тези обстоятелства са съществени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Това са обективно съществуващи обстоятелства, свързани с обществено-икономическите процеси и явления в Държавата и установения жизнен стандарт на населението като цяло съгласно ежегодните статистически данни, както и установеният жизнен стандарт на пострадалия в частност. Човешкият живот няма паричен еквивалент, а УВРЕДЕНИТЕ ЛИЦА са загубили близък човек - майка. Обезщетенията за неимуществени вреди целят да възмездят загубата на моралната опора и привързаността, доколкото е възможно имуществено да се възмездят чисто субективните лични преживявания. Но обезщетенията целят да заместят и имуществената празнота, настъпила в резултат на загубата на загиналия. В случая считаме, че обективните обстоятелства обуславят икономически потребности и загуби, които могат да бъдат възмездени с определените обезщетения.

С оглед на гореизложеното са налице основанията за ангажиране отговорността на „Дженерали застраховане" АД като ЗАСТРАХОВАТЕЛ на отговорността на виновния причинител на вредите, за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди на УВРЕДЕНИТЕ ЛИЦА по повод смъртта на Лозинка Антова Рангелова, настъпила вследствие описаното ПТП.

2.         ЗАСТРАХОВАТЕЛЯТ   приема   да   изплати   на   УВРЕДЕНИТЕ   ЛИЦА   застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в размер по 90 000 /деветдесет хиляди/ лева за всяко от тях,или обща сума от 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ във връзка с всички причинени им болки и страдания, както и за всички бъдещи болки и страдания, вследствие смъртта на тяхната майка,настъпила като резултат от описаното в т.1.2 пътно - транспортното произшествие,

3.         Сумите,   определени   в   т.   2   от   настоящото   споразумение,   ще   бъдат   изплатени   от ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ   еднократно   в   срок  до   7   работни   дни   след   подписване   на   настоящето споразумение от двете страни, чрез превод по следните банкови сметка на името на всяко от УВРЕДЕНИТЕ ЛИЦА, а именно:

IBAN *** ,У** Б** АД, титуляр А.Е.З..

IBAN *** ,ОББ , титуляр С* Е. Н**

4.УВРЕДЕНИТЕ ЛИЦА, представлявани от пълномощника си адвокат Г. П**, изразяват съгласие с така определените в т.2 застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, считат същите за справедливи и достатъчни да компенсират всички претърпени вреди, вследствие от описаното в т. 1.2 ПТП, и приемат да ги получат от ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ по посочените в т. 3 ред и банкови сметки.

5. УВРЕДЕНИТЕ ЛИЦА, представлявани от пълномощника си адвокат Г. Попиванов декларират, че не сключват настоящото споразумение при условията на крайна необходимост и/или при явно неизгодни условия по смисъла на чл.33 от ЗЗД, както и че с получаване на договорените в т. 2 от настоящото споразумение суми, ще считат отношенията си със ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ и застрахования при него водач на лек автомобил „О* А*" с рег.№ *** ВН за напълно уредени, нямат и няма да имат за в бъдеще други претенции за имуществени и неимуществени вреди, за лихви и разноски, както и за всякакви други плащания свързани със събитието, предмет на преписка № *********/2018г. и настоящото споразумение.“

 

С определение №7 от 12.03.2021 г., постановено по настоящото гр.д.№361/2019г., ВдОС е прекратил производството по делото. САС с определение № 1956 от 26.07.2021 г. е отменил това определение и е върнал делото за продължавансе на съдопроизводствените действия.

За да постанови този резултат  САС е приел , че искът е допустим и са налице предпоставките за произнасяне на съда по същество, тъй като са наведени конкретни фактически твърдения, които очертават естеството на възникналия между страните правен спор. Посочено е, че наследодателката на ищцата е пострадала при ПТП, но причина за настъпване на смъртта не са получените при инцидента увреди, а от проведеното впоследствие неправилно лечение/лекарска грешка/.

Посочено е в определението , че проведеното срещу застрахования водач наказателно производство, което е завършило с влязла в законна сила присъда не означава, че е изключена възможността други лица да се допринесли за настъпване на смъртта на лицето. Между тях като съпричинители е налице солидарна отговорност, което означава, че е допустимо ищецът да насочи претенциите срещу който и да е тях, като претендира осъждането му за цялото вземане.

Извършеното от застрахователя или застрахования водач плащане на наследника на пострадалия не преклудира възможността му да предяви иск срещу останалите съпричинители на увреждането.

 

При така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от правна страна следното :

            Искът е допустим, по изложените по-горе съображения.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, е отговорност за репариране на вреди, причинени от чужди действия или бездействия, осъществени при и по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е обезпечително-гаранционна, обективна, безвиновна и производна от отговорността на прекия извършител, чиято отговорност е с правно основание чл.45 ЗЗД и е виновна, като вината му се презюмира. 3а осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД е необходимо кумулативно наличие на следните елементи: възлагане на работата от ответника; противоправно деяние на изпълнителя - пряк причинител; вреди за ищеца; причинна връзка между деянието и вредата; деянието да е за изпълнение на възложената работа при или по повод изпълнението на тази работа и вина на извършителя. Възложителят отговаря по чл.49 ЗЗД и тогава, когато не е установено кой конкретно от неговите длъжностни лица при или по повод възложената работа е причинил вредите, поради което за отговорността по чл.49 ЗЗД не е необходимо да се персонифицира прекият причинител на увреждането, а е достатъчно установяване на нарушението на правилата, които обезпечават безопасното осъществяване на дейността. Отговорността по чл.49 ЗЗД за възложителя възниква и тогава, когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или правилата за възложената работа. Възложителят носи отговорност и за вреди от бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения за действия, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Липсата на който и да било от елементите от фактическия състав на деликтната отговорност (деяние, противоправност на същото, вреда, пряка причинна връзка между деянието и вредоносния резултат) води до извод за неоснователност и недоказаност на претенцията.

 

В конкретния казус:

 

С исковата молба се твърди, че виновни за смъртта на наследодателя на ищцата са лекари в трудовоправни отношения с ответната болница, като в уточняващо заявление вх.№252/22.01.2020 г. (л.175 от т.втори) ищецът чрез своя процесуален представител адв.Попиванов е уточнил основанието на исковата си претенция. Уточнява, че като правно основание на предявеният от А.Е.З. иск срещу МБАЛ „Св. Петка" АД гр. Видин е посочен в исковата молба чл. 45 от ЗЗД - непозволено увреждане, като резултат от нарушения на изискванията на чл. 86, ал. 1 т. 3 от Закона за Здравето, във връзка с чл. 79 от Закона за здравето. Поддържа следното : “Налице е виновно противоправно деяние, изразяващо се в бездействието на д-р Богдан Томов, лекар в МБАЛ „Св. Петка" АД гр. Видин, който в качеството му на лекуващ лекар на Лозинка Антова Рангелова, майката на ищцата, е допуснал фатална и фундаментална лекарска грешка, като е подценил състоянието и данните за анемичен синдром и не е предприел своевременни и в достаъчен обем действия за диагностично изясняване и определяне на терапевтично поведение, изразяващо се в това, че не е назначил рентгенография на гръден кош и консултации с другите специалисти за изясняване причините за анемичния синдром и с оглед оплакванията и от болки в гърдите в периода от 10.03.2017 г. до 19.03.2017 г. Отговорността е деликтна: противоправно поведение на лекаря и настъпилата вреда - смъртта на майката на ищцата.“

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинската експертиза  и повторна такава се установава по категоричен начин, че не е налице каквато и да било лекарска грешка. В исковата молба и последващото уточняване на същата се излагат доводи относно това, че причината за смъртта е  неполагането на дължимата грижа относно здравословното състояние на пациента Лозинка Рангелова, в резултат на което се достигнало до излив в плевралната кухина. Вещото лице Н. е категорично, че при направените изследвания, както и при огледа и аутопсията върху трупа на Рангелова не е установена друга причина за възникване и образуване на кръвоизлива в гръдната кухина, то с достатъчна категоричност трябва да се приеме, че счупванията ребрата са довели до разкъсване на малки кръвоносни съдове и в резултат на възникналото профузно /продължително но в малко количество/ кървене се образувал така установения и отстранен с оперативната интервенция /торакоцентеза/ кръвоизлив и този излив няма  отношение към смъртта на Р**, тъй като след провеждането на торакоцентезата е настъпило подобрение в дишането при пациентката, а стойностите на хемоглобина прогресивно се повишават до 94. Клиничното й състояние се е подобрявало -диша спокойно; аускултаторно /на слушалка/ се чува дишане двустранно. Липсата на кръв в гръдната кухина при аутопсията потвърждава това  обстоятелство.

Поради оплакванията от задух на 20.03.2017 г., видно от декурзус, е извършена рентгенография на гръден кош и бял дроб, която установява намалена прозрачност на паренхима на дясната белодробна половина - хидро-/хемоторакс (излив на течност или кръв в гръдната кухина). Лява белодробна половина с нормална прозрачност. Фрактура на ребрата  III-VI вдясно  аксиларно (счупване на трето до шесто ребра в дясно по мишничната линия). След консултация с  хирург - д-р М., който поставя горната диагноза, пациентаката е преведена  в ХО за оперативно лечение“. От Оперативен протокол № 196/20.03.2017 г. е видно, че екип в състав: оператор д-р П** Р* и асистент д-р М.М. поставил торакален дрен в 6-то междуребрие в дясно по средна аксиларна линия. След включването на аспирация се евакуирани 1500 мл. „тъмна кръв. Според вещото лице загубата на 1500мл кръв (какъвто е отразен в медицинската документация - и то от жена) в продължение на период от около 9-10 денонощия е количество, което не причинява реална опасност за живота в условията на болнично лечение (човек може без никаква реалност за живота си може да дари 0,500л кръв в рамките на няколко минути).

Според вещото лице А. и вещото лице Н. прогресивното, постепенно (за срок от 9-10 денонощия) „притискане“ на десния бял дроб (няма данни за засягане дейността на функцията на левия бял дроб) от излив на течност (кръв) в количество от 1500 мл не представлява реална (сигурна) опасност за живота. Това състояние обаче налага извършването на торакоцентеза за „отбременяване“ на капацитета на дишане с десния бял дроб. В случая е извършена успешно торакоцентеза. Видно от резултатите от проведените образни изследвания, съпоставени с данните от последния декурзус от 29.03.2017г. („Чувства се по-добре. Афебрилна. Диша спокойно. Аускултаторно се чува дишане двустранно. “)  към момента на изписването Рангелова не е имала данни за излив в гръдната кухина. Вещото лице е категорично, че анализът на данните за предприетите медицински действия по отношение на диагностиката, лечението и своевременността на извършването им налагат извода, че всички тези мероприятия са извършени в унисон с утвърдената медицинска практика, като след стабилизирането и подобрението на състоянието на Рангелова, същата е изписана съгласно действащите критерии, без данни за продължаващи своето развитие усложнения, като са й определени дати за контролни прегледи, както и консултации в домашни условия с ендокринолог и проследяване от личен лекар.

Л** А** е починала около три седмици след дехоспитализацията в дома си внезапно сутринта с образуването на пяна на устата.  Вещото лице д-р А. прави заключение ,че е налице  развил се тежък оток на белите дробове (и частност на левия, поради наличието на масивна контузия на десния).Белодробният оток е състояние, което се причинява от излишна течност в белите дробове, като тази течност се събира в многобройните алвеоли, което в зависимост от изразеността му затруднява в различна степен дишането.Причините за развитие на оток на белия дроб са много, като в настоящия случай аутопсията не е конкретизирала точната генеза на реализиралото се усложнение, което само по себе си може да бъде и пряка причина за смъртта.В голяма част от случаите сърдечно-съдовите заболявания причиняват белодробен оток, но течността може да се натрупа и по други причини, включително пневмония, експозиция на определени токсини или лекарства, травма на гръдната стена, травматично или болестно увреждане на мозъка, водещо до повишаване на вътречерепното налягане с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор и парализа на мозъчните центрове на дишането и кръвообращението, находящи се в мозъчния ствол.Белодробният оток, който се развива внезапно (остър белодробен оток) е спешно състояние и изисква незабавна медицинска помощ, тъй като има висока смъртност.Най-честите причини за остър белодробен оток според вещото лице са различните сърдечносъдови заболявания и увреждания на сърдечния мускул, като исхемична болест на сърцето, остра исхемия на миокарда, контузия на миокарда и др., които водят до нарушаване на сърдечния ритъм (аритмия), остра дисфункция на сърдечните клапите и сърдечна декомпенсация. Други причини са белодробна емболия, анемия, стеноза на бъбречната артерия (каквито състояние не са установени при аутопсията), артериална хипертония, пневмония, бъбречна недостатъчност, сепсис, тежка травма на гръдния кош и/или белите дробове, вдишване на токсични вещества, употреба на наркотици и др.

Възможната причина за проявения остър белодробен оток не е обсъдена при първоначалната експертиза, както и от повторната такава , извършена от д-р Р.Н.. Вещото лице д-р А. въз основа на наличните  сигурни данни за следните болестни и травматични състояния:

-           дългогодишна артериална хипертония и генерализирана атеросклероза с предилекционно увреждане на мозъчните и коронарните артерии, причинили развитието на мозъчно-съдова болест и исхемична болест на сърцето с доказани клинични и морфологични изяви

-           контузия на сърцето,

-           контузия на гръдния кош и десния бял дроб прави извода ,че всяко едно от тези състояния, поотделно и в съвкупност могат да доведат до развитието на белодробен оток и смърт, като това не е обсъдено, изяснено и конкретизирано в СМЕ на труп (за отговор на този въпрос би било от значителна полза вземането на късчета от вътрешните органи и извършването на хистологично изследване).

Вещото лице д-р А. е напълно категоричен, че  естеството на гръдната травма не позволява друг медицински подход на лечение, освен предприетия такъв, а именно консервативен, като единственото проявено и развило се усложнение от тази травма (бавно развилия се хемоторакс) е своевременно овладяно след неговата диагностика и същото няма отношение към причината за смъртта на Рангелова. Вещото лице подчертава, че  преди и дори след извършената торакоцентеза, затрудненото дишането при Рангелова е персистирало, което дава основание за извод, че задухът  при нея основно се е дължал на счупването на ребрата с разкъсвания в междуребрената мускулатура (което води до нарушаване в механиката на дишането от момента на травмата и продължава дълго време до пълното възстановяване целостта на тези тъкани) и най-вече на масивната контузия на десния бял дроб, причиняваща дълготрайно и неефективно във функционален аспект увреждане и възможен източник на опасно за живота усложнение - пневмония (което е било успешно избегнато чрез проведеното антибиотично лечение).

В своето заключение СМЕ на труп ,изпълнена от д-р А.И**  най-общо правилно посочва основната (но не и пряката) причина за смъртта на Рангелова, а именно, че същата се дължи на „остра дихателно-сърдечна слабост, настъпила на фона на тежки травматични изменения, вкл. комбинирана травма - глава-гръден кош-корем- крайници при претърпяно ПТП“. След този свой правилен, основен и категоричен извод, обаче нататък експерът д-р А.И**  според вещото лице д-р А.  прави изключително нелогичен анализ, извеждайки като „изводи“, че: „пострадалата е имала оплаквания от болки в гръдния кош, задух, недостиг на въздух през цялото време от ПТП -то до смъртта“. Този болков синдром и задух  обаче се дължи на получената в момента на ПТП тежка гръдна травма с недоказани при аутопсията евентуални дълбоки обширни кръвонасядания (които най-вероятно са били налице, не само в областта на счупените ребра), късно доказаните (поради естеството на счупванията - без разместване, състоянието на Р** при приемането и др. технически значими пречки) фрактури на 5 ребра с разкъсвания на междуребрената мускулатура (доказани при аутопсията), масивната контузия на десния бял дроб (обуславяща неговата функционална неефективност и значително намален дихателен капацитет до смъртта й), както и в последствие (предвид морфологията на травмата с неизбежно приложеното противосъсирващо лечение) бавно и прогресивно развил се кръвоизлив в дясната плеврална кухина с травматична генеза в обем на 1500мл . Всички тези травматични увреждания, дори без развитието на хемоторакс (който след диагностицирането му е бил своевременно овладян) водят до постоянни болки и неефективност на дишането (задух) до приключване на оздравителния процес.

Съдът категорично споделя становището на в.л.д-р А.А., че е неправилно направеното от д-р А** И** заключение за наличие на лекарска грешка и немарливо изпълнение на професионалните задължения  ,причинило в някаква неопределена степен смъртта на Л** Р**,тъй като в.л.д-р А.А. сочи изчерпателни и убедителни аргументи в тази насока.В.л.д-р А.А. не споделя направения от д-р А.И** извод ,че късното установяване на счупванията на ребра и кръвоизлив в гръдната кухина /1500 мл/ е довел до силно влошаване на здравословното състояние - сърдечно дихателната дейност и настъпване на летален изход. Според в.л.д-р А.А.  анализът на експертизата на труп  показва непознаване на реалните възможности на различните видове образни изследвания, както и причините за това несъвършенство. Според него дори най-високо специализираните образни изследвания имат своя „таван“ на възможности за изобразяване на съответна морфология. СМЕ на труп, според в.л.д-р А.А.   е направила своя интерпретация на казуса, мотивирана от вече известни и доказани (като развитие на случая) данни, които не са съобразени с динамиката на клиничния случай и несъвършенствата на медицинската професия, и в частност медицинска техника за диагностика. В.л.д-р А.А.   изтъква, че предвид естеството на съчетаната травма на Рангелова с множество травматични увреждания в различни области на тялото с ангажиране на меки тъкани, органи и костни структури, които от своя страна причиняват вътрешни и скрити кръвоизливи с ангажиране на голямо количество кръв, изляла се в междутъканното и паренхимното пространстно се е наложило извършването и на тежка оперативна интервенция на закритото пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост (бедрените кости са най-големите в човешкото тяло), която сама по себе си предизвиква голяма по обем кръвозагуба не само оперативно, но и след оперативно. Тези състояния водят до значителна по обем обща кръвозагуба (респ. понижаване на количеството на хемоглобин), която сравнително трудно се компенсира, дори при съответни кръвопреливания (каквито са направени в конкретния случай), като при подобни случаи често нивата на хемоглобин дълго време са под нормалните стойности.

По отношение на извода на д-р И*, че при гръдната травма не е оказана адекватна и навременна медицинска помощ за предотвратяване на тежките последици в.л.д-р А.А. прави заключение ,че извеждането на този извод от СМЕ е немотивиран и неправилен поради това, че между него и установената основна причина за смъртта на Р* са налице съществени противоречия, изразяващи се в следното:

1.Не е открита и доказана пряката причина за смъртта, т.е. не е установено усложнение, което да се е развило като пряка последица от счупените ребра и излива на кръв в гръдната кухина (който е бил своевременно овладян след диагностицирането му и същия е липсвал при изписването и към момента на смъртта при пострадалата) и

2. Не са изтъкнати кои са тези тежки последици, които са се развили, вследствие на не оказана адекватна и навременна медицинска помощ и най-вече, тяхната взаимосвързаност с счупванията на ребра и овладяния бавно развил се кръвоизлив в гръдната кухина.

            В медицинската практика се приема ,че 10-15% кръвозагуба не води до съществени хемодинамични промени при здрави хора, при  20%  загуба на кръв се наблюдават  клинични признаци на започващ хеморагичен шок -    спадане на кръвното налягане и тахикардия – 100 -120/мин,    намалява диурезата,    кожата и видимите лигавици са бледи,    кожата е потна и студена,    жажда,    страх и безпокойство,при 30-40% загуба на кръв се наблюдава  хеморагичен шок ,а или 50% – масивна кръвозагуба за 3ч. е възможен летален изход ,но нори да не се стигне до него, ще са налице  тежки последствия за организма. Общото количество на кръвта в тялото варира от 5 до 8% от теглото.В конкретния случай няма данни за теглото на Лозинка Рангелова ,но има данни ,че е била с наднормено тегло ,следователно наличната кръв е била в по-голям обем.По делото няма данни за наличието на клинични признаци дори на започващ хеморагичен шок при загубата на 1,5 литра кръв ,което може да се обясни както  с неголямото количество изтекла кръв на фона на общото количество кръв,така и с кръвопреливанията ,които за направени след първата операция .Всичко това говори не само за това ,че Л* Р*** не е починала в резултат на кръвозагуба ,но и че животът и не е бил в опасност в резултат на вътрешния кръвоизлив.

            Кръвотечението само по себе си не води до смърт ,тъй като то отключва защитно – приспособителни реакции ,изразяващи се както в бърза компенсация (спазъм на периферните съдове, изхвърляне на  депонираната кръв, увеличаване на минутния обем на сърцето, учестяване и задълбочаване на дишането, постъпване на тъканна течност в кръвното русло), така и в бавна компенсация – синтез на хормона еритропоетин,  регулиращ еритропоезата (образуването на червени кръвни телца).

            Наблюдаваният анемичен синдром след първата операция в никакъв случай не сочи еднозначно на вътрешен кръвоизлив, тъй като пониженото съдържание на хемогломин под приетите норми може да се дължи и на други фактори –нарушено образуване на еритроцити в костния мозък, превишаващо нормата разрушение  (хемолиза )на ективни, неостарели еритроцити, увреждане на еритропоетичната тъкан(произвеждащата еритроцити тъкан),дефицит на фактори,необходими за образуването и узряването на червените кръвни клетки и мн.др.В.л.д.р А. е категоричен ,че след торакоцинтезата и преливането на допълнителни количества кръв не се е повишило количеството на хемогломина в кръвта, а това категорично сочи, че  анемичният синдром не се дължи на загубата на кръв и оттам на липсата на лекарска грешка

            Съдът канстатира, че  наистина е налице необяснимо противоречие в заключението на д-р И**, изразяващо се в това, че от една страна се  прави извод за неадекватна и ненавременна медицинска помощ, довела до развитието на тежки последици и от друга страна се прави очевидно правилния извод за наличието на  пряка причинно - следствена връзка между ПТП и смъртта на пострадалата.

Вещото лице в.л.д-р А.А. сочи, че анемичният синдром, който  се отчита при проведените изследвания от 10,11,12 и 14.03.2017г., е продължил да персистира, както след направените кръвопреливания и торакоцентеза, така и след изписването на Л** Р** от болницата - последните стойности на хемоглобина преди изписването варират между 93 и 94 (при норма 120), т.е. въпреки наличието на ниски стойности на хемоглобин към момента на визираните дати, това състояние е продължило и след диагностиката на хемоторакса с наличието на счупени ребра и извършената торакоцентеза и проведените кръвопреливания, следователно анемичният синдром не е в причинно-следствена връзка с вътрешнокоремния излив.

Не са налице вреди /имуществени и неимуществени/ за ищцата, който да са пряка и непосредствена последица от проведеното лечение  в ответното лечебно заведение.

Установено е по делото, че пострадалата- майка на ищцата е търпяла болки и страдания. Те обаче не могат да се квалифицират като вреди, тъй като не е налице противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил определена работа. Л** Р** не е починала в резултат на кръвозагуба ,нито животът и е бил в опасност в резултат на вътрешния кръвоизлив.

            На следващо място липсва пряка и непосредствена причинна връзка между някакво противоправно поведение и вредите, претендирани от ищцата. Такава пряка и непосредствена причинна връзка се изисква по аргумент от чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Наличието на пряка и непосредствена причинна връзка е абсолютна предпоставка за уважаване на иск за деликт. В случая не би могло да се приеме, че на Р**, не е оказана адекватна медицинска помощ, тъй като лечението на счупените ребра е неспецифично, както е посочено по – горе, а такова лечение на Р** е проведено по повод травмата на долния крайник и при огледа и аутопсията не са установени усложнения от гръдната травма в това число и от счупванията на ребра.

С оглед на изложеното по-горе недоказани са твърденията на ищцата, че е налице деликт, изразен в неправилно проведено и некачествено лечение.

В обобщение настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на ответното дружество за вреди, причинени от виновно и противоправно поведение на лекарския екип, в МБАЛ „С** П**" АД гр.В**, предоставили й некачествена здравна помощ, от което са последвали усложнения в здравословния й статус. По делото безспорно е установено, че ответникът се явява възложител на работата по смисъла на посочената законова норма, но не се установи деликтно поведение от страна на  лекарският екип, поради което предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД  е неоснователен и недоказан и следва да  бъде отхвърлен.

Отхвърлянето на основния иск обуславя отхвърляне и на акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане до окончателното  изплащане на обезщетението.

            С оглед на изложеното следва да се  отхвърлят като неоснователни предявените срещу „МБАЛ „С** П*" АД гр.В** искови претенции на А.   Е.З..

 

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода на делото  МБАЛ „С* П*" АД гр.В*, ул. Ц* С* В*" № 119, ЕИК *** следва да бъде осъдена да заплати  допълнително възнаграждение на вещото лице д-р А.А. в размер на 155 лв.към порвоначално платените 250 лв. с оглед сложността на възложената задача и положения труд.

Ищцата   А.   Е.З. *** ,ЕГН ********** следва да бъде осъдена за заплати на  МБАЛ „С* П*" АД гр.В*, ул. Ц* С* В*" № *, ЕИК * направените по делото разноски ,включващи 2100 лв.разноски за адвокатско възнаграждение  и 805 лв.за възнаграждение на вещи лица.

Ищцата   А.   Е.З. *** ,ЕГН **********   следва да бъде осъдена да заплати на бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд-В* 250 лв. направени разноски за възнаграждение на вещо лице, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист с оглед на обстоятелството, че не е освободена от заплащането на такси и разноски.

 

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от А.   Е.З. *** ,ЕГН **********  срещу МБАЛ „С** П**" АД гр.В*, ул. Ц* С* В*" № **, ЕИК **, представлявана от Управителя иск за заплащане на сума в размер на 50 000,00 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на майка и Л** А*Р** като следствие на медицинска грешка, изразяваща се закъсняла диагностика, поради което не  били предприети достатъчни и своевременни диагностични действия и консултации при клинични данни за анемичен синдром и оплаквания от нейна страна на задух и болки в гърдите и при наличие на счупени 5 ребра, -II-VI включително по средната мишнична линия, без проникване в гръдната кухина, контузия на десния бял дроб със силно намалена дихателна площ, възпалителни изменения на плеврата на десния бял дроб, контузия на сърцето и на двата бъбрека не са били направени своевременно контролни снимки, които да установят тези увреждания и да бъде проведено своевременното им лечение, ведно със законната лихва от датата на входяване на исковата молба в съда до окончателното издължаване.

 

Решението е постановено при участието на трети лица-памагачи на страната на ответника :

- ЗАД „Б** И** г*“, ЕИК **, седалище и адрес на управление: област С** (столица), община С**, гр. С** 1000, район р-н Т**, пл. "П**" № *;

- ЗК "Н**" АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. С**, район Л*, п.код 1700, ЖК. В**а, ВЕЦ-С*, Назначен квестор: Р* Й* Г*-С*;

- Е.И.В., ЕГН : **********, адрес: *** ;

-   М.К.М., ЕГН: **********,с  адрес:г*** ;

- В.Ц.Ц.,ЕГН: **********, адрес: *** .

 

ОСЪЖДА МБАЛ „С* П*" АД гр.В*, ул. Ц* С** В**" № **, ЕИК ***2 ДА ЗАПЛАТИ допълнително възнаграждение на вещото лице д-р А.А. в размер на 155 лв.

ОСЪЖДА  А.   Е.З. *** ,ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ на  МБАЛ „С** П*" АД гр.В*, ул. Ц* С* В*" № ***, ЕИК ** направените по делото разноски ,включващи 2100 лв.разноски за адвокатско възнаграждение  и 805 лв.за възнаграждение на вещи лица.

ОСЪЖДА   А.   Е.З. *** ,ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ на  бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд-В** 250 лв.направени разноски за възнаграждение на вещо лице, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението може да бъде обжалвано пред С** апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

           

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :