№ 13
гр. Бургас, 20.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Гергана Ж. Кондова
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600277 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК. Образувано е по
протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас срещу определение
№1210/09.12.2022 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ЧНД
№1127/2022 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление от
27.06.2022 г. на прокурор при ОП – Бургас, за прекратяване на наказателно
производство по ДП №171/2018 г. по описа на ОСО при ОП – Бургас, водено
за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и делото е върнато на прокурора за
прилагане на закона с конкретни указания.
С протеста се атакува първоинстанционния съдебен акт като
незаконосъобразен, с твърдение за изтекла погасителна давност по смисъла на
чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК за реализиране на наказателно преследване по
отношение на конкретно лице. Изтъкнати са и възражения за неправилност на
атакуваното определение, доколкото според прокурора са изяснени всички
отчетени от съда правнорелевантни въпроси, но събраните по делото
доказателства не сочат на извод за конкретен извършител, поради което
досъдебното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от
НПК, поради недоказаност на обвинението. Иска се отмяна на
първоинстанционното съдебно определение и потвърждаване на
прекратителното постановление на прокурора.
По делото е депозирано писмено становище от прокурор при
Апелативна прокуратура – Бургас, с което се излагат доводи за частична
1
основателност на въззивния протест. Изразява се съгласие със становището
на първоинстанционния съд, че не са събрани всички доказателства, имащи
значение за установяване на истината по делото и липсва анализ на
установените до момента факти. Прокурорът обаче намира, че към момента
на произнасяне на първоинстанционния съд е било налице прекратителното
основание по чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК поради изтекла
давност по чл. 80, ал.1, т.3 от НК. Счита, че следва да се измени основанието
за прекратяване на досъдебното производство в този смисъл.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложените в частния
протест оплаквания, обсъди всички материали, съдържащи се в наказателното
дело, прецени становището на прокурора от въззивната прокуратура и
извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, направи извода, че
частният протест е допустим като подаден от прокурор в преклузивния
седмодневен срок по чл.243, ал.6 от НПК, а по същество е частично
основателен.
Досъдебното производство е било образувано на 17.09.2012г. при
условията на чл.212, ал.2 от НПК с първото действие по разследването –
оглед на местопроизшествие, срещу неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл.123, ал.1 от НК, а именно за това, че на 17.09.2012г. в гр.
Бургас, ул. „Генерал Гурко“, пред входа на Общински паркинг, причинил
смърт на П.А. Я., поради незнание и немарливо изпълнение на занятие или на
друга правнорегламентирана дейност, представляващи източник на повишена
опасност.
По делото няма привлечено обвиняемо лице.
В хода на извършеното разследване, с постановление от 14.01.2016 г.
прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от
НПК е прекратил наказателното производство по ДП № 01-1394/2012 г. по
описа на Първо РУП – Бургас, вх. № 5299/2012 г., ДП № 656/2012 г. по описа
на Окръжна прокуратура – Бургас, поради недоказаност на обвинението.
По подадена от А. Я. – баща и наследник на пострадалия П. Я. жалба
срещу постановлението на прокурора, ОС-Бургас се е произнесъл с
Определение № 7/20.04.2016 г., постановено по ЧНД № 109/2016 г., с което е
отменил прекратителното постановление и върнал делото на прокурора за
изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.
2
По протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, пред Апелативен
съд – Бургас е било образувано ВЧНД № 102/2016 г. по описа на съда, като с
Определение № 34/25.05.2016 г., актът на БОС е бил потвърден. Въззивната
инстанция е приела, че прокурорският акт е незаконосъобразен и
необоснован, тъй като същият е постановен при неизяснена фактическа
обстановка и при категорична непълнота на доказателствата, свързани с
главния факт на доказване в това производство, а именно коя е причината за
прекършването и падането на широколистното дърво – конски кестен на
17.09.2012г., причинило смъртта на пострадалия Я., дадени са подробни
указания.
След връщане на делото на прокурора са били извършени допълнителни
процесуално-следствени действия, включително и назначена и изготвена
тройна лесотехническа експертиза и допълнителна тройна лесотехническа
експертиза по писмени данни.
С Постановление от 11.09.2018 г. прокурорът отново е прекратил
досъдебното производство. С оглед на събраните на досъдебното
производство доказателства – свидетелски показания, приложената по делото
медицинска и друга документация и заключенията на вещите лица по
изпълнените по делото експертизи прокурорът е приел, че липсват преки
и/или косвени доказателства за осъществен от страна на конкретно лице
състав на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК – причиняване другиму смърт
поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга
правнорегламентирана дейност, представляващи източник на повишена
опасност.
Постановлението на прокурора е било обжалвано от А. Я. – наследник
на пострадалия. С Определение № 156/31.10.2018 г., постановено по НЧД №
878/2018 г., състав на Окръжен съд – гр. Бургас го е отменил и върнал делото
на прокурора за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част
на определението, поради неизпълнение на дадените от състав на Апелативен
съд – Бургас указания.
След връщане на делото са били извършени допълнителни
процесуално-следствени действия, след което прокурорът с постановление от
27.06.2022г. отново е възприел становището си от предходните
прекратителни постановления за липса на доказателства за неизпълнение или
3
немарливо изпълнение на задължение от страна на конкретно наказателно-
отговорно лице и е прекратил наказателното производство по досъдебното
производство, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е инициирано
по реда на чл.243, ал.3-5 от НПК по жалби на А. Я. и Д. Я. – родители и
наследници на пострадалия П. Я. по срещу постановлението за прекратяване
на наказателното производство от 27.06.2022г..
Първоинстанционният съд е постановил подробно и аргументирано
определение, в което е застъпил становище, че отново не са изпълнени,
дадените с предходните съдебни актове указания, поради което са останали
неизяснени следните въпроси от предмета на делото: кое е длъжностното
лице, което има задължение да наблюдава и осъществява контрол върху
дърветата и храстите в градска среда в Община Бургас и дали короната на
падналото дърво е била подкастрена съгласно дадените указания от комисия,
назначена от Кмета на Община Бургас, предвид експертно заключение, че
причина за падането наред със силния вятър е издължената корона, която е
нарушила баланса на дървото. Освен това е констатирано, че в разглежданото
постановление на прокурор при ОП-Бургас липсва обсъждане на
нормативните правила с оглед установяване на нормите, които регулират
поддържането на дървесната растителност в градска среда, кои органи
отговарят за това и какви мероприятия се предприемат.
Настоящият съдебен състав напълно се солидаризира с изводите на
първоинстанционния съд относно липсата на достатъчно доказателства и
адекватния им анализ, позволяващи да се вземе обосновано решение за
наличието на престъпление и неговото авторство. Въпреки неколкократно
даваните от различните съдебни състави и инстанции изчерпателни указания,
такива доказателства не са събрани от разследващите органи и принципно
това налага връщането на делото на прокурора за извършване на
допълнителни действия по разследването.
В конкретния случай обаче е настъпило обстоятелство, което изключва
възможността за провеждане на наказателното преследване, спрямо което и
да е лице за престъпление по чл.123, ал.1 от НК – изтичането на давностния
срок, предвиден в разпоредбата на чл.80, ал.1, т.3 от НК, приложима в
разглежданата хипотеза. Цитираната норма предвижда, че наказателното
4
преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на
10 години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от 3 години.
Предвиденото наказание трябва да е по-малко от десет години, защото тогава
е приложим чл.80, ал.1, т.2 от НК и давностният срок е 15 години. За
престъплението по чл.123, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до шест години. Следователно давността за наказателно
преследване е 10 години – предвидена в чл.80, ал.1, т.3 от НК. При
евентуално квалифициране на деянието по чл.122 от НК (каквото указание е
дадено от съдилищата за преценка), където предвиденото наказание е до пет
години лишаване от свобода, отново е приложима десетгодишната
погасителна давност. Наказателното преследване за инкриминираното деяние
е започнало на 17.09.2012г. с първото действие по разследването и към
17.09.2022г. вече е била изключена възможността за привличане към
отговорност на конкретен извършител, при положение че давността не е била
спирана и/или прекъсвана. От образуването на наказателното производство
до настоящия момент органите на досъдебното производство не са
предприели действия за преследване срещу определено лице, защото
производството е образувано срещу неизвестен извършител и не е извършено
нито едно надлежно процесуално действие, което да е насочено срещу
определено физическо лице. Тази възможност е преклудирана след
17.09.2022г. и независимо от възможните фактически изводи, произтичащи от
доказателствата по делото, никое лице не може да бъде привлечено към
наказателна отговорност за това конкретно деяние.
Разпоредбата на чл.81, ал.2 НК повелява, че давността се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то спрямо
лицето, срещу което е насочено преследването. В случая давността не е
прекъсната, защото наказателното производство не е възбудено срещу
определено лице, а в хода на протичането му никой не е бил привлечен като
обвиняем.
Практиката на върховната съдебна инстанция е последователна и
безпротиворечива в тълкуването, че фактът на образуването и воденето на
наказателно производство не е достатъчен да прекъсне изтичането на
давностния срок, щом същото не е насочено срещу определено лице – ТР №
96/01.10.1961г. по н.д. № 76/61г. на ОСНК; решение № 117/09.03.2010г. на
5
ВКС, III н. о. и др.
На настоящия етап прекратяване на наказателното производство поради
изтичането на давността за наказателно преследване е единствената
законосъобразна последица, според чл.24, ал.1, т.3 от НПК. Този извод
обезсмисля обсъждането на въпросите по същество.
По изложените съображения протестът се явява частично основателен, а
първоинстанционното определение следва да бъде отменено и вместо него –
постановено ново, с което да се измени основанието в постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №1210/09.12.2022г., постановено по ЧНД
№1127/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд и вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ на основание чл.243, ал.6, т.2 от НПК постановление от
27.06.2022г. на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство ДП №171/2018 г.
по описа на ОСО при ОП – Бургас, ДП №656/2012 г., вх. №5299/2012 г. по
описа на ОП – Бургас, водено за престъпление по чл.123 от НК, като
ПРОМЕНЯ ОСНОВАНИЕТО ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ от чл.243, ал.1, т.2 от
НПК, В ТАКОВА ПО чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.3 от НПК.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6