Решение по дело №1491/2022 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в публично заседание на четиринадесети юли 2022г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

 

 

            при секретаря Деница Кръстева,

с участието на прокурора Катя П.,

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 1491 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Подадена е касационна жалба от  директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна срещу Решение № 711/30.05.2022г. постановено по НАХД № 20213110201591/2021г. по описа на ВРС, 3 състав,  с което е отменено НП № 03-013205/30.09.2020г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.

В касационната жалба, чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено в цялост НП.

Ответникът, чрез процесуален представител в писмено становище и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 711/30.05.2022г. постановено по НАХД № 20213110201591/2021г. по описа на ВРС, 3 състав,  с което е отменено НП № 03-013205/30.09.2020г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което е наложена на „ВИВЕГО“ ЕООД имуществена санкция на основание чл.416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ в размер на 5000лв.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На 17.09.2020г. служителите на ДИТ Варна Р.П и Р.Б посетили районна на Зеленчукова борса, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Академик Курчатов“ за извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство. Пред едно от складовите помещения на борсата служителките видели г-н М.П., съпругата му г-жа Л.П и г-н М.А.А., да продават грозде. Гроздето било в щайги, поставени на тротоара пред складовото помещение. На тротоара се намирали и уредите ползвани от г-н П.  за продажбата на гроздето, между които и машина за мелене на грозде. За нуждите на дейността си, г-н П.  ползвал ток и вода от складовото помещение. Помещението било наето от „ВИВЕГО“ЕООД.

Проверяващите се легитимирали и поискали да разговарят с управителя на склада. Г-н П.  свързал служителите на ДИТ Варна с управителя на дружеството, който пред проверяващите посочил, че не знае за какво става въпрос. В хода на проверката г-н П.  представил сертификат за произход на винено грозде, предназначено за производство на вино и фактура с дата 08.09.2020г. за продажбата на 1852кг. бяло грозде на  „ВИВЕГО“ЕООД.

Инспекторите представили на г-жа П. декларация по чл.402 от КТ и поискали от нея да я попълни. Г-жа П. попълнила своята декларация и декларацията на г-н А. . В декларацията на г-н А.  в графа „работя в предприятие“ попълнила „ВИВЕГО“ЕООД, в графа за дата на започване на работа – 10.09.2020г., в графата „обект“ – склад гр. Варна, Зеленчукова борса, в графата работно време – от 08.00ч. до 18.00ч., за длъжност е посочено „продавач“, с направено допълнение, че е нает да товари,  да мели и пълни чували с грозде, относно почивките е вписано, че е без почивен ден, а в рамките на работния ден – 1 час. Посочено е, че има сключен трудов договор, както и че получава трудово възнаграждение от 30лв., като последното е получил на 16.09.2020г. от И.И.. Г-жа П. след като попълнила декларацията обяснила на г-н М.С.М (с нови презиме и фамилия – А А. ), че се извършва проверка и му я дала, за да подпише. На управителя на „ВИВЕГО“ЕООД била връчена на по-късен етап призовка за представяне на документи свързани с възникването на трудови правоотношения и за явяване в ДИТ Варна на 23.09.2020г.

Констатациите от проверката били обективирани в констативен протокол.

За констатираното нарушение, а именно, че е допуснал до работа г-н М.без да име сключен с дружеството трудов договор, на „ВИВЕГО“ЕООД на основание чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ бил съставен АУАН.

Въпреки посоченото възражение АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове.

Посочил, че от съществено значение за съставомерността на нарушението вменено на въззивното дружество е това дали същото е имало качеството на работодател спрямо г-н М.към датата на проверката и приел, че от доказателствата събрани от АНО и в хода на въззивното производство не се констатира, че г-н М.е полагал труд за „ВИВЕГО“ЕООД. Съдът посочил, че г-н М.е бил установен по време на проверката пред обект, стопанисван от дружеството, но че този факт не е достатъчен за да се изведе извод за наличие на трудово правоотношение между г-н М.и дружеството. Съдът е приел, че липсват безспорни доказателства, че г-н М.е престирал труд за дружеството.

Районният съд посочил, че твърдението на проверяващите, че г-н П.  е представил Сертификат и фактура за произхода на гроздето, също не е достатъчно, за да бъде изведен извод за наличие на трудово правоотношение между „ВИВЕГО“ЕООД и г-н М.на съображение, че г-н П.  сочи, че се занимава с търговия и разнос, както и че е карал грозде на дружеството две седмици преди проверката (каквито доказателства има и по преписката). Съдът е констатира липсата на доказателства, че продаваното от г-н П.  и г-жа П. грозде е същото, за което са представени фактурата и сертификата на съображението, че фактурата е за извършена продажба на 08.09.2020г., а проверката на служителите на ДИТ Варна е извършена на 17.09.2020г. Съдът е констатирал от показанията на г-жа П., че машината за мелене на грозде е собственост не на дружеството, а на г-н П.  и е посочил, че проверяващите не са положили усилия да съберат в хода на извършената проверка данни, например относно това от кога П.  продава грозде пред склада на дружеството, както и дали гроздето продавано от г-н П.  е от същия вид като гроздето по представената фактура. Последното съдът е приел за съществено, т.к. г-жа Б. (служител на ДИТ Варна) е посочила, че при проверката не е установено грозде в склада на дружеството и, че гроздето е било разположено пред склада.

Въззивният съд е посочил, че за да е налице трудово правоотношение следва работника да е нает от работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено трудово възнаграждение, работно място, работно време, почивки, отпуски и т.н. и е констатирал, че в показанията си пред съда г-н П.  е потвърдил, че се е намирал пред обекта на дружеството по време на проверката и, че е продавал грозде, но заявява, че не е работил за него, а гроздето продавал за себе си и съпругата си.

Съдът е констатирал, че г-жа П. е попълнила както своята декларацията по чл.402 от КТ, така и декларацията на г-н М. като във втората е посочила, че последният работи във „ВИВЕГО“ЕООД от 17.09.2020г. Г-н М.подписал декларацията, която била попълнена от г-жа П..

Пред съда г-жа П. е заявила, че е посочила пред проверяващите, че гроздето е на съпруга й и че той има сключен договор с „ВИВЕГО“ЕООД, както и че е попълнила декларацията с помощта на проверяващите, които са й казвали какво да попълва. Съдът е направил извод, че декларацията е попълнена с помощта на проверяващите от датата вписана като дата на начало на трудовото правоотношение в нея (датата на издаване на фактурата) и е кредитирал показанията на г-жа П., съгласно които лицата попълващи декларациите винаги задавали въпроси, на които им било отговаряна какво трябва да впишат.

Съдът е посочил, че в хода на административнонаказателното производство и във въззивното производство не са събрани категорични доказателства за работно време, за почивки, а и за уговорено трудово възнаграждение с г-н М.в деня на проверката.

Съдът е констатирал и, че в хода на административнонаказателното производство г-н М.е депозирал възражения, в които също е посочил, че няма нищо общо с наказаното дружеството, като вместо да извърши разследване на спорните обстоятелства по проверката, административнонаказващият орган е издал наказателното постановление.

На констатираните факти и направените изводи и, по-конкретно поради това, че от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин наличието на трудово правоотношение между г-н М.и „ВИВЕГО“ЕООД към деня на проверката, съдът е приел, че административното обвинение не е доказано – проверяващите не са установили с категоричност чия собственост е била продаваната стока – грозде, чия собственост са използваните за продажбата уреди, както и дали в обекта се съхранява стока от продаваната. На горното направил извод, че не е установено че дружеството е имало качеството на работодател по отношение на г-н М.към 17.09.2020г., поради което приел че НП е издадено в нарушение на материалния закон и го отменил.

При инстанционната проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира валидността, допустимостта на произнасянето на Варненския районен съд, но също така и негова неправилност поради погрешно прилагане на закона.

Убеждаващо   въздействие за положен труд от  лицето  М.А. на 17.09.2020г. в полза на „ Вивего“ ЕОДД ,като негов работодател , има събраната идентична информация от различните доказателствени източници. Очевидецът на нарушението – свид. Р.П , твърди, че е възприела на 17.09.2020г. М.А. да мели грозде пред склада на „ Вивего“ ЕООД. Това лице е подписало писмена декларация с посочени данни, че  от 10.09.2020г.  работи като товарач на грозде и мелен на грозде  срещу договорено подневно възнаграждение от 30 лв. и автентичността  този писмен документ не е оспорена нито от неговия автор , нито от страните по делото.  В хода на проверката по повод изследване собствеността на  процесното грозде на служителите на ДИТ-Варна е било представена фактура за закупено от „Вивего“ ЕООД  на 08.09.2020г. бяло грозде - 1852 кг. Разгледани в съвкупност тази доказателствени данни обосновават правилността на тезата на наказващия орган за възникнало трудово правоотношение между старите , без да е сключен писмен трудов договор. Твърдението на М.А. при разпита му пред РС-Варна, че е неграмотен, недостоверно и обусловено от неговата заинтересованост , тъй като именно заради полагания от него труд в полза на „Вивего“ ЕООД , за който труд е получавал възнаграждение от това дружество, на „Вивего“ ЕООД е била наложена имуществена санкция . Освен това твърдяната неграмотност на А.  се опровергава от депозираното от него в хода на административнонаказателното производство саморъчно написано писмено възражение  срещу АУАН.

Истинността на описаните в НП  фактически обстоятелства не се разколебава и от разпита на свидетелката Л.П предвид нейната заинтересованост, понеже тя е третото лице , за което при проверката на 17.09.2020г.  инспекторите на ДИТ-Варна са установили полагане на труд в полза на „ Вивего „ ЕООД  без сключен писмен трудов договор и заради това  нарушение също е било издадено НП срещу това търговско дружество.

 Относно справедливостта на наложената санкция, съдът съобрази разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, която предвижда работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., за всяко отделно нарушение.

С НП наказващият орган е определи размер на санкцията от 5000лв., но не и изложил никакви мотиви , подкрепящи справедливостта на  този размер на имуществената санкция. При липсата на събрани сведения за предходни нарушения на трудовото законодателство от „Вивего“ ЕООД  и отсъствие на установени от наказващия орган отегчаващи отговорността обстоятелства имуществената санкция следва да изменена до законоустановения минимум от 1500 лв.

В обобщение атакуваното съдебно решение подлежи на отмяна и вместо него следва да се постанови изменение на НП .

В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед изхода на спора е частично основателно и следва да бъде уважено в размер на 24лв.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника по касация е направил искане за присъждане на разноските по водене на делото, като е представил списък по чл.80 от ГПК с приложено пълномощно от кочан заверен от съвета на Адвокатска колегия Варна. Искането с оглед изхода на спора, а именно изменението на наложената с НП имуществена санкция е частично основателно и следва да бъде уважено в размер на 420лв.

 

 Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 711/30.05.2022г. постановено по НАХД № 20213110201591/2021г. по описа на ВРС, 3 състав,  и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ НП № 03-013205/30.09.2020г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с като намалява размера на наложената на „ВИВЕГО“ ЕООД имуществена санкция на основание чл.416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ от 5000лв. на 1500лв.

ОСЪЖДА „ВИВЕГО“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Варна 24лв.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „ВИВЕГО“ ЕООД 420лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2. 

                                                            /подписвам с особено мнение:

                                                            Марияна Ширванян/

 

 

Особено мнение на съдия Марияна Ширванян:

 

Не съм съгласна със становището на болшинството от решаващият касационен  състав за неправилност на съдебния акт. Съображенията за това са следните:

1./Намирам за правилни изводите на въззивния съд за наличие на нарушение във формата на НП изразяващо се в липса на императивно изискуеми негови реквизити по арг. от чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В разглежданото НП са направени само изводи в вид на съобщително изречение относно качеството на наказаното дружество. Липсва пълно описание на констатираните факти – напр. не е посочено къде са се намирали т.н. работници (в склада или само пред него), в момента на проверката извършена ли е продажба, в склада имало ли е грозде от вида на изложеното пред склада. Описанието на всички факти е необходимо с цел установяването на извършване напр. на данъчни нарушения (извършване на търговска дейност лично от установените на място лица, но без предварителното уведомяване на НАП за това, извършване на продажба без да имат регистриран ЕКАФП и без да издават фискални касови бележки за извършените продажби, без да са представени надлежните документи за произхода на стоката, за нейното количество и данните от фитосанитарния контрол и др.), на нарушения свързани с наредбите на Община Варна за извършване на търговска дейност (използване на тротоара за търговска цел, без да е заплатена дължимата за това такса и без сключване на надлежен договор за услугата – изхвърляне на амбалаж), др… Липсата на описание на фактите в НП препятства разкриването на действително извършеното нарушение/нарушения. На изложените съображения намирам, че правилно съдът не е кредитирал данните в декларацията подписана от г-н М. в която данните са вписани под диктовката на проверяващия орган от г-жа П..

НП има правораздавателен характер[1] (и това не се променя в случаите, в които с него се налага имуществена санкция на юридическите лица). С него се засяга по неблагоприятен начин правната сфера на лицето, чиято административно наказателна отговорност е реализирана и в този аспект са поставени в закона императивно изискванията по отношение на производството по издаването му и неговата форма. Тези изисквания следва да се спазват от АНО при упражняването на административно наказателните му правомощия. Контролът на въззивния съд по отношение на НП е за спазването на посочените изисквания от АНО. Нарушението на формата на НП е винаги налице, когато вместо да бъдат описани фактите, констатирани при проверката на контролните органи и да бъдат посочени нарушените разпоредби и направени съответните изводи за  съставомерност на деянието, АНО описва в НП фактите бланкетно, частично само чрез признаците закрепени в сочената като нарушена разпоредба, както е постъпил и в разглеждания случай. А това поставя два въпроса: 1. Настъпили ли са фактите в съответствие с изводите на АНО? Тази проверка няма как да бъде направена от съда, поради липсата на описание на фактите в НП. И 2. Не представлява ли липсата на пълно описание на фактите в НП нарушение на чл.6, т.3, б.а от ЕКПЧ и като последица от това конфискацията на притежанията на дружеството, каквато безспорно се явява налагането на имуществената санкция не е ли в нарушение на чл.1, изр.второ от Протокол 1 към ЕКПЧ.

Както вече беше посочено НП по същността си е правораздавателен акт и като такъв следва да бъде надлежно мотивиран[2]. Изискването на мотиви е свързано с една от спецификите при оспорването на НП – на административнонаказващият орган е дадена възможност да защити пред въззивния съд законосъобразността на НП. В производството пред районния съд в тежест на АНО е да докаже, че правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на наказаното лице[3].

 

2./Приложената от АНО разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ е препращаща към разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ.

Разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ е бланкетна. Тя не регламентира конкретно състава на нарушението, а препращаща към уредени задължения и забрани за поведението на работодателя въведени чрез посочените в нея разпоредби на КТ. Тази законодателна техника е в противоречие с разпоредбата на чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), защото съставът на конкретното нарушение не е фиксиран в правната норма, а се извлича от други разпоредби чрез тълкуване по препращане.

Начинът на формулиране на разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ е следният: „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение“.

Съставът на задължението на работодателя по чл.62, ал.1 от КТ вр. чл.61, ал.1 от КТ посочени като нарушена в НП се извлича чрез тълкуване. Разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ предвижда следното: „Трудовият договор се сключва в писмена форма“. Разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ е със следното съдържание: „Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.“, а от своя страна нормата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения.

От анализа на трите цитирани норми по тълкувателен път се извличат съставомерните признаци на нарушението, за което е ангажирана административната отговорност на дружеството. Те могат да се обобщят до следното: дружеството не е сключило в писмена форма трудов договор с г-н М.преди постъпването му на работа. Този начин на установяване на съставомерните признаци на административното нарушение, едва в хода на административнонаказателното производство и при тълкуването на множество разпоредби е в противоречие и с изискването на чл.7, т.1 от ЕКПЧ, за налагане на наказания на лицата. Съгласно цитираната разпоредба на ЕКПЧ наказанията могат да се налагат само за деяния отнапред квалифицирани като нарушения (т.е. да са установени от закона конкретни състави на нарушения).

При липсата на отнапред ясно дефинирани с разписване на съставомерните признаци на нарушенията (вместо препращането към разпоредби на КТ, някои от които дори не съдържат регламентация на задължението на субектите, а само установяват формата на съставянето на конкретен документ) разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ, предполага налагането на административни наказания чрез препращане и по тълкуване, което е в противоречие и с чл.46, ал.3 от ЗАНН вр. чл.5, ал.3 от Конституцията на Р България.

Предвид изложеното и на горните съображения намирам, че оспореното решение на въззивния съд е правилно.

 

Съдия: