МОТИВИ по НОХД № 2537/17г.
на Окръжен съд - Пловдив
Подсъдимият С.И.Й. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 199
ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А” от НК, за това че на на 07.07.2017 г. в гр. П., при
условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди
движими вещи: 1 бр. ланец, 14 карата с тегло 4 грама на стойност 260 лв.; 1 бр.
златно кръстче, 14 карата с тегло 2 грама, на стойност 130 лв., 1 бр. златна
„Св. Богородичка“ 14 карата с тегло 2 грама, на
стойност 130лв. и 1 бр. златно сърце, 14 карата с тегло 1,5 грама, на стойност
97,50 лв. или всичко на обща стойност 617,50 лв., от владението на Н.Н.З. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила.
Делото се
разгледа от настоящия съдебен състав по реда на гл.27 от НПК, като бе проведено
предварително изслушване, при което подсъдимият Й. призна вината си по така
повдигнатото му обвинение, като направи искане да не се събират доказателства
за фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доколкото
съдът намери направеното самопризнание за подкрепено от събраните по делото
доказателства, производството протече по реда, указан в горепосочената част от
процесуалния закон.
Прокурорът поддържа обвинението в
съдебното заседание изцяло. Счита че на
подсъдимия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода” при
баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, с приложение
на чл.58А от НК, което наказание да търпи при първоначален „строг“ режим.
Подсъдимият Й. признава виновно поведение и изразява съжаление
за стореното от него общественоопасно деяние. Чрез защитника си и самостоятелно моли да му бъде наложено по-леко наказание
лишаване от свобода, под средния, предвиден от законодателя размер за
съответното престъпление.
В процеса е предявен от Н.Н.З.
и приет от съда граждански иск за претърпени от пострадалата имуществени вреди
в размер на 617,50 лева.З. бе конституирана като граждански ищец и частен
обвинител, като чрез повереника си моли на подсъдимия
да бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода при баланс на смекчаващи
и отегчаващи отговорността му обстоятелства, а гражданският иск да бъде уважен
изцяло.
Съдът, въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Подсъдимият С.И.Й. е роден на ***г*** и
понастоящем живее в същия град. Той е *** и
не е семеен/живущ на съпружески начала/. Има основно образование, не е трудовоангажиран
и е осъждан многократно.
На
07.07.2017г., привечер, подсъдимият се качил на
автобус № * от кв. „И.“ в гр.П.с приятеля си св.Г. И. и отпътували в посока
центъра на града. На спирката на площад „С.“ в този автобус се качила и
пострадалата Н.З., която седнала срещу задната врата. До нея стоял прав
подсъдимият, който с мимики показал на приятеля си Г. И., че жената има синджир
на врата си. В този момент и Й. формирал умисъла си да отнеме златното
украшение - синджирче с 3 висулки от врата на непозната му жена, за което
предвид конструкцията му, не позволяваща бързо откопчаване, решил да използва
сила за разкъсване верижката.
Подсъдимият
обективирал умисъла си, когато автобусът спрял на
спирката на бул.„Р.“, веднага след левия завой от кръстовището с бул.„***“. Пресегнал
се към врата на пострадалата, дръпнал златния синджир и висулките към него,
разкъсал го и побягнал с него през отворената автобусна врата. През предната
врата скочил и св.Г. И. и двамата затичали към тепето.
Подсъдимият
дал ограбения накит на св.И. и го помолил да го продаде с обяснението, че го е
намерил.
Двамата
отишли при бащата на И. - св.Я. Ж. С. и му казали, че са намерили синджира в
центъра на града. Помолили го да го продаде. Св.С.се обадил на св.М. Р., за
когото знаел, че купува злато и сребро и си уговорили среща. Св.Р. проверил
синджирчето с киселина и го претеглил. Заявил, че теглото на синджирчето заедно
с висулка, изобразяваща „Св. Богородица“ и една изобразяваща сърце са общо 5,15
грама и предложил да ги купи за 180 лв. Св.С.в се съгласил взел парите, а в
последствие дал 130 лв. на подсъдимия и Г. И., които го чакали настрана.
В
автобуса, веднага след сторения й грабеж, пострадалата З. се развикала, че ***
й е отнел бижутата, но кондукторът - св.А. Я. я помолил да не ги обижда на
етническа принадлежност, за да не й напакостят другите намиращи се в автобуса ***.
Впоследствие
пострадалата З. съобщила във II РУ на МВР гр. П. за извършеното престъпление.
След
действия по разкриване на извършителя, подсъдимият бил задържан, който
първоначално в саморъчни обяснения, а впоследствие и като обвиняем се признал
за виновен.
При
проведеното на 12.07.2017г. разпознаване, пострадалата З. и кондуктора св.Я.
посочили подс.Й. като лицето извършило грабежа.
Съобразно
заключението на вещото лице К. И. по СОЕ стойността на отнетите вещи е
представена както следва:
-златен
ланец 14 карата - 4,00 грама х 65 лв. - 260 лв.
-златна
висулка „Св. Богородица“ 14 карата-2 грама- 130 лв.
-златна
висулка „Сърце“ 14 карата 1,5 грама - 97,50 лв.
-златна
висулка „кръстче“ 14 карата, 2 грама - 130 лв. /последната висулка вероятно е изпаднала
при разкъсването на ланеца от подсъдимия и последвалото му бягство/, затова и
св.С. и св.Р. не посочват такава вещ при покупко-продажбата на вещите.
Общата
стойност на отнетото е 617,50 лв.
Съдът възприема и кредитира изцяло така представеното
заключение, като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и
опит в съответната област и същото неоспорено от страните.
За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата се установява от
събраните гласни и писмени доказателства, протоколи за разпознаване, както и от
протоколите за разпит на лица в ДП съобразно с нормата на чл.373 вр.чл.283 от НПК, които в пълна сила подкрепят направените от подсъдимия самопризнания.
Събраните по делото доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, установяват една непротиворечива фактическа обстановка, изложена във
внесения обвинителен акт, поддържана и от прокурора, а именно протокол за разпознаване на лица /л.34, 36/, фотоалбум
/л.37, 39/, справка съдимост /л.85/, характеристична справка /л.50/, заключението
по експертизата, от показанията на свидетелите З., С., Р., И., Я., Г. и Д., от обясненията на подсъдимия.
От наличните по делото доказателствени материали,
събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен
начин се установява осъществяването на деянието предмет на настоящото
наказателно производство, времето на извършването му, мястото, механизма и
начина на извършване, както и авторството му. Така св.И., който се е намирал в
автобуса заедно с подсъдимия, посочва последния като фактическия извършител на
издърпването на златните накити от шията на пострадалата.От показанията на св.С.
пък се установява, че именно подсъдимият, заедно със сина му св.И., са му
предали отнетите вещи, уж като намерени от тях, с молба да им намери купувач.Св.Р. пък сочи на
закупуването им от С., а самият С.Й. се посочва като физическия извършител на
престъплението и от пострадалата З. и контрольорът в автобуса св.Я., които го
разпознават категорично.
При така посочената по-горе
фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият Й. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1
вр.чл.29 ал.1 б.”А” от НК, за това че на 07.07.2017г. в гр. П., при условията на опасен рецидив, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е
отнел чужди движими вещи: 1 бр. ланец, 14 карата с тегло 4 грама на стойност
260 лв.; 1 бр. златно кръстче, 14 карата с тегло 2 грама, на стойност 130 лв.,
1 бр. златна „Св. Богородичка“ 14 карата с тегло 2
грама, на стойност 130лв. и 1 бр. златно сърце, 14 карата с тегло 1,5 грама, на
стойност 97,50 лв. или всичко на обща стойност 617,50 лв., от владението на Н.Н.З. ***, като е употребил за това сила.
Престъплението
е извършено от подсьдимия умишлено. Той е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното
настъпване.
Предвид на по-горепосочената правна квалификация и
съобразявайки се с целите на специалната и генерална превенции, както и с
нормата на чл.373 ал.2 от НПК, при задължението да се наложи наказание при
условията на чл.58А от НК, съдът намери, че наказанието което следва да понесе
подсъдимият е необходимо да се определи при наличие на смекчаващи отговорността на Й. обстоятелства
съобразно с нормата на чл.5 НК. Като такива се преценят самопризнанията за
виновно участие в престъплението, сравнително младата му възраст, ниска
стойност на отнетото, съдействие при разследването, дори и формално изразеното
от него съжаление за стореното, както и грижа за четири малолетни деца. Като
отегчаващо такова съдът прецени липсата на поправително и превъзпитателно
въздействие на наказанията, наложени му по предишни осъждания и разчитането от
негова страна на престъпленията против собствеността като на основен източник
на доходи за покриване нуждите по децата си. Най-справедливо в случая е да му
бъде определено наказанието към минимума от 6 години лишаване от свобода, а
след редукцията да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер от 4
години. Съдът намери, че с оглед липсата на имущество у подсъдимия не следва да
се прилага и наказанието конфискация.
Съдът постанови подсъдимият да изтърпи наказанието
лишаване от свобода при първоначален “ строг” режим.
Съдът приспадна на основание чл.59 ал.2
вр.ал.1 от НК от наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият
е бил задържан, считано от 12.07.2017г. до влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият
бе осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител З. сумата от 617,50
лева като обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата от 300
лева като направени от нея разноски за упълномощаване на повереник.
Подсъдимият бе осъден и да заплати по сметка на Окръжен
съд – П. ДТ от 50 лева върху уважения размер на гражданския иск, както и направените
по делото разноски по ДП в размер от 70 лева - по сметка на ОД на МВР-П.
Взе се отношение и по приложения компакт диск, като се
постанови същия да следва делото.
Причина за извършване на престъплението - стремеж за
облагодетелстване по престъпен начин.
Подбудите са користни.
Предвид на гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: