Р Е Ш Е Н И Е
№ 2003
гр. Пловдив, 10 октомври 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на втори
октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2854 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
П.Г.Ц., с постоянен адрес:***, представляван от адвокат Д. Г.- пълномощник, обжалва Заповед №ЛС-01-23 от 22.08.2018г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район (БДУВИБР), гр. Пловдив, при министерството на околната среда и водите (МОСВ), с която е прекратено служебното му правоотношение с БДУВИБР- Пловдив на длъжността “Директор на Дирекция “Контрол”” в БДУВИБР- Пловдив, с ранг ІІІ-ти младши, считано от 22.08.2018г.
Претендира се отмяна на обжалвания акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски. Алтернативно се поддържа искане за присъждане на обезщетение, съгласно чл.104, ал.1 от ЗДСл, в размер от 6 месечни основни възнаграждения, в случай, че оспорената заповед бъде отменена.
Ответникът- директор на БДУВИБР- Пловдив, чрез юрисконсулт Д. Б.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспорената заповед (лист 15) е получена от жалбоподателя на 22.08.2018г., според нарочно отбелязване върху същата. От своя страна, жалбата (листи 3-6) е подадена чрез ответника на 31.08.2018г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е назначен за държавен служител в БДУВИБР- Пловдив, в Дирекция “Планове и разрешителни”, Отдел “Планове за управление на водите”, сектор “План за управление на риска от наводнение”, на длъжността “младши експерт “Оценка на риска от наводнение””, с ранг V-ти младши, считано от 01.11.2015г., със Заповед №ЛС-01-36 от 30.10.2015г. (лист 7) на ответника.
Със Заповед №ЛС-01-8 от 19.03.2018г. (лист 11) на директора на БДУВИБР- Пловдив служебното правоотношение на Ц. е изменено, като същият е преназначен на длъжността “Директор на Дирекция “Контрол”” в БДУВИБР- Пловдив, с ранг ІІІ-ти младши, считано от 19.03.2018г.
По делото е прието заверено копие на длъжностна характеристика (листи 12-14) на заеманата от Ц. длъжност, считано от 19.03.2018г.
На 22.08.2018г. в БДУВИБР- Пловдив постъпва молба с Вх.№ПО-03-18/2 (лист 21) от С.К.О., ЕГН **********, адресирана до директора на БДУВИБР- Пловдив, с която молба Обретенова заявява искане, на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл, да бъде възстановена на длъжността “Директор на Дирекция “Контрол”” в БДУВИБР- Пловдив, с ранг І-ви младши. Подаването на молбата е регистрирано в деловодството на БДУВИБР- Пловдив на 22.08.2018г., посредством програмен продукт, за което по делото е приета нарочна разпечатка (лист 42).
По делото е прието заверено копие на Решение №1651 от 17.07.2018г. (листи 22-27) по административно дело №759 по описа на Административен съд- Пловдив за 2018г., ХVІІІ-ти състав, с което е отменена Заповед №ЛС-01-5 от 27.02.2018г. на директора на БДУВИБР- Пловдив, с която заповед, на основание чл.107, ал.2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на С.О. с БДУВИБР- Пловдив на длъжността “Директор на Дирекция “Контрол”” в БДУВИБР- Пловдив, с ранг І-ви младши, считано от 28.02.2018г. Според нарочно отбелязване върху посоченото съдебно решение (лист 27), същото е влязло в сила на 18.08.2018г.
Върху молбата на С.О. е поставена резолюция от 22.08.2018г.- “До г-жа М. А.Ц.за изготвяне на Заповед за възстановяване”.
Със Заповед №ЛС-01-22 от 22.08.2018г. (лист 20) на ответника С.К.О. е възстановена на длъжността “Директор на Дирекция “Контрол”” в БДУВИБР- Пловдив, с ранг І-ви младши, считано от 22.08.2018г. Според нарочно отбелязване върху заповедта, същата е получена от С.О. на 22.08.2018г.
Отново на 22.08.2018г. е издадена и заповедта, предмет на настоящето производство.
Вярно е, че заповедта за възстановяване на заеманата длъжност на С.О. (№ЛС-01-22) предхожда като номер заповедта (№ЛС-01-23), с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, но това не означава, че длъжността “Директор на Дирекция “Контрол”” в БДУВИБР- Пловдив е заемана едновременно от С.О. и от П.Ц. на 22.08.2018г., тъй като с настъпването на деня 22.08.2018г. правоотношението на Ц. се прекратява, а правоотношението с Обретенова възниква.
Ето защо, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, противно на направените в тази насока възражения от жалбоподателя.
Също така, оспореният административен акт се явява издаден от компетентен орган, предвид изричната разпоредба на чл.5, ал.6, т.1 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции (ПДОРСБД), според която норма, директорът на басейнова дирекция извършва административни и административнонаказателни дейности, като назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях, както и сключва, изменя и прекратява трудовите договори с лицата, работещи по трудово правоотношение. Вярно е, че по делото не са ангажирани доказателства, че Ц.К.К., подписала оспорената заповед, заема длъжността директор на БДУВИБР- Пловдив към 22.08.2018г., но тъй като между страните няма формиран спор относно това обстоятелство, а и в страницата на МОСВ в интернет на адрес: https://www.moew.government.bg/bg/kontakti/basejnovi-direkcii/, е налична информация в тази връзка, то настоящият състав на съда приема за установена компетентността на издателя на акта.
Според разпоредбата на чл.107, ал.1, т.6 от ЗДСл, посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато заеманата от държавния служител трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност.
Съответно, за съответствието на акт от вида на оспорения в настоящето производство с относимата материалноправна норма следва да е осъществен сложен фактически състав. Длъжността, която изпълнява настоящият служител, трябва да е била заемана от друг служител, който е бил незаконно (незаконосъобразно) уволнен. Фактът на незаконосъобразното уволнение да е установен по надлежния ред. Актът, с който уволнението е признато за незаконосъобразно, да е влязъл в законна сила и служителят, който трябва да бъде възстановен на длъжността, да е подал заявление до органа по назначаването, че желае да бъде възстановен.
В случая, по делото е прието Поименно разписание на длъжностите в БДУВИБР- Пловдив към 22.08.2018г. (листи 38-41), според което разписание в Дирекция “Контрол” има само една длъжност “директор” и тази длъжност се заема от С.К.О., а до прекратяване на служебното му правоотношение длъжността е заемана от жалбоподателя. Фактът, че служебното правоотношение на С.О. за заеманата от нея длъжност (процесната) е незаконосъобразно прекратено, се явява несъмнен установен от влязлото в сила Решение №1651 от 17.07.2018г. по административно дело №759/2018г. на Административен съд- Пловдив. По делото е налично и заявление от С.О., че желае да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност (процесната), което заявление е подадено в рамките на 2-седмичен срок (22.08.2018г.), считано от влизане в сила (18.08.2018г.) на Решение №1651 от 18.08.2018г. по административно дело №759/2018г.
Предвид посоченото, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при наличието на фактическо основание за това и съответно без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
На следващо място, съдът намира оспорената заповед за издадена в съответствие с изискванията на специалния закон за форма на акта (чл.108, ал.1 от ЗДСл), предвид посочването в същата на правното основание за нейното постановяване и придобития ранг на държавна служба. Вярно е, че в заповедта няма посочен размер на дължимото обезщетение, но тъй като прекратяването на служебно правоотношение в хипотезата на чл.107, ал.1, т.6 от ЗДСл не е свързано с изплащане на обезщетение на държавния служител, то непосочването на обстоятелството, че не се дължи обезщетение на жалбоподателя не представлява съществено нарушение за изискването на форма на административния акт и не предпоставя извод за незаконосъобразност на акта.
Най-сетне, заповедта се явява издадена и в съответствие с целта на закона, свързана с гарантиране стабилността на служебното правоотношение и защита на правата на незаконно уволнен държавен служител.
Следователно, като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената в настоящето производство заповед е законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, както и алтернативно заявеното искане за присъждане на обезщетение, съгласно чл.104, ал.1 от ЗДСл, в размер от 6 месечни основни възнаграждения, се явяват неоснователни и не следва да бъдат уважени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Г.Ц., с постоянен адрес:***, против Заповед №ЛС-01-23 от 22.08.2018г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив, при министерството на околната среда и водите, с която е прекратено служебното му правоотношение с БДУВИБР- Пловдив на длъжността “Директор на Дирекция “Контрол”” в БДУВИБР- Пловдив, с ранг ІІІ-ти младши, считано от 22.08.2018г.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:../П/.......................
/Н.Бекиров/