Р Е
Ш Е Н
И Е
№
342
Добрич, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и
първа година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 389/ 2021
год.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от А.А.А., ЕГН **********, подадена
чрез адв. Г.С.,***, срещу Решение № 23/ 16.07.2021 г., издадено от Директора на
ТП на НОИ - Добрич.
Жалбодателят сочи, че е поискал отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО). Добавя, че е приложил изискуемите документи, в това число и
удостоверение, от което е видно, че е отбивал редовна военна служба за период
от 2 години, 1 месец и 21 дни. При наличието на доказателствата счита
оспореното Решение за незаконосъобразно, а освен това настоява, че е изпълнено
с множество технически грешки, като ги изрежда. Счита, че незачитането на
периода на отбиване на военна служба за трудов стаж е в противоречие с
материалния закон, като изтъква, че разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО е в
сила от 01.01.2015 г. и доколкото не ѝ е придадена обратна сила, има
действие само занапред, но не и за процесния период. Позовава се на чл. 81 от
Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), като отбелязва, че в
същия смисъл са и разпоредбите на чл. 9, ал. 7 от КСО и чл. 44, ал. 1 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В допълнение обръща внимание на разпоредбата
на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, според която времето, което се зачита за трудов
стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. Иска
отмяна на оспореното Решение и връщане на преписката на административния орган
за ново произнасяне. Претендира разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, представлява се от адв. С.,***, която поддържа жалбата, вкл. искането
за разноски. Представя списък на разноските.
Ответникът по жалбата, Директорът на ТП на НОИ - Добрич,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител, юрисконсулт М., която оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало със Заявление
вх. № 2113 – 24 – 1885/ 19.12.2019 г. от А.А.А. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като в Заявлението е декларирано, че имената ****
и А.А.А. са имена на заявителя. (л. 7 – 9) Към Заявлението са приложени Трудова
книжка № 323/ 16.06.1970 г., издадена от ДП „Добруджанска мебел“ Добрич, УП – 3
№ 62 от 16.12.2019 г., УП – 2 № 61 от 16.12.2019 г., военна книжка –
удостоверение № 317/ 02.12.1974 г.
По делото е приложен Опис на осигурителен стаж, съгласно
който заявителят има 5 години 07 месеца и 00 дни осигурителен стаж от трета
категория и 11 години 00 месеца и 20 дни осигурителен стаж от втора категория,
като в стажа от трета категория и стажът на наборна служба от 02 години 01
месец и 21 дни. Приравнен на трета категория стажът е 19 години 04 месеца и 25
дни.(л. 11 – 12)
На 19.03.2020 г. е издадено Разпореждане № **********, с
което е зачетен от втора категория осигурителен стаж от 11 години 00 месеца и
20 дни и от трета категория – 05 години 07 месеца и 00 дни. Отразено е, че
военната служба е била с продължителност от 02 години 01 месец и 21 дни, като в
резултат за действителен осигурителен стаж са зачетени 14 години 05 месеца и 29
дни, като от положения стаж е изключено времето на отбиване на редовната военна
служба. Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич е счел,
че лицето има изискуемата към датата на Заявлението възраст от 66 години и 04
месеца, тъй като е с навършена възраст от 66 години 04 месеца и 22 дни, но няма
15 години действителен осигурителен стаж към датата на Заявлението – 19.12.2019
г., като се е позовал на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и в резултат е отказал
отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО. (л. 26) Това
Разпореждане не е обжалвано.
На 06.11.2020 г. е подадено ново Заявление от същото
лице, към което са представени допълнителни доказателства чрез УП – 3 от „****“
ООД и Община град Добрич за положен стаж от А.А.А.. (л. 29 – 30) Изготвен е нов
Опис на осигурителния стаж на лицето, при който е добавен стажът в „****“ ООД
от 02 месеца и 04 дни, втора категория. (л. 33)
По делото е приложен Констативен протокол № КП – 5 – 24 –
00849589/ 03.12.2020 г. (л. 35) за извършена проверка по разходите на ДОО в
Община град Добрич, с която е прието, че УП – 3 с изх. № 94 А – 00 – 593/
19.10.2020 г. от Община град Добрич (л. 36) е с невярно съдържание, тъй като за
периода от месец септември 1971 г. до месец юни 1972 г. в разчетно – платежните
ведомости не фигурира лице нито с имена А.А.А., нито с имена ****.
С Констативен протокол № КП – 5 – 24 – 00843488/
19.11.2020 г. на КО на ТП на НОИ – Добрич е прието, че УП – 3, издадено от „****“
ООД, отговаря на разчетно – платежните ведомости.(л. 37 – 38)
На 26.01.2021 г. е издадено от Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич Разпореждане № **********, с което е
прието, че осигурителният стаж на заявителя е 05 години 07 месеца и 00 дни от
трета категория и 11 години 00 месеца и 24 дни от втора категория. Отново не е
зачетено времето, през което лицето е отбивало редовната си военна служба.
Прието е, че действителният осигурителен стаж на А.А. е 14 години 08 месеца и
03 дни.(л. 45) Не е зачетен стажът по УП – 3 за Община град Добрич за периода
07.09.1971 г. – 30.06.1972 г. предвид констатациите на цитирания по – горе
Констативен протокол. Отказано е отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 КСО на същите основания, както при
предходното Разпореждане.
Разпореждането е връчено на Заявителя на 26.05.2021 г.
(л. 48)
С вх. № 1012 – 24 – 142/ 25.06.2021 г. е постъпила в ТП
на НОИ – Добрич жалба по административен ред срещу Разпореждането от 26.01.2021
г. (л. 51)
Директорът на ТП на НОИ – Добрич е приел жалбата за
допустима и я е разгледал по същество, като я е счел за неоснователна. Издал е
Решение № 23/ 16.07.2021 г., в което изцяло е възприел доводите на Ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ в обжалваното Разпореждане. Изложил е, че не са
налице предпоставките за отпускане на пенсия на лицето по нито една от
хипотезите на чл. 68 от КСО, като по отношение разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО е приел, че А. няма изискуемия действителен осигурителен стаж съгласно § 1,
ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Решението е получено на 26.07.2021 г. от адв. С.. (л. 56)
Жалбата е подадена чрез административния орган на
29.07.2021 г., видно от отбелязването върху нея на вх. № 1012 – 24 – 172/
29.07.2021 г.
При така установената фактическа обстановка и като обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и
доводите на страните, Административен съд – Добрич направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 2
от КСО, подадена е от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ
на оспорване административен акт, поради което е допустима.
По същество същата е основателна. Съображенията са:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл.
146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
"а" от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение
на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за
отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в
същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят
на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, с което решава въпроса по
същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Оспореното Решение е издадено от ****,
подписала го „за директор“. Съгласно Заповед № 1016 – 40 – 23/ 11.01.2018 г. на
Управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 37,
ал. 5, т. 1 КСО, ***– началник на отдел „Административен“ в ТП на НОИ – Добрич
е определена да изпълнява правомощията на Директора на ТП на НОИ – Добрич,
предоставени по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, в
случай на отсъствие на същия.(л. 66) Със Заповед № 15370/ 30.06.2021 г. (л. 67)
на Директора на ТП на НОИ – Добрич, ****, е разрешен платен годишен отпуск в
размер на 10 дни за времето от 12.07.2021 г. до 23.07.2021 г. включително. При
така приетите доказателства и разписани правила се налага изводът, че
оспореният административният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и
териториална компетентност, като следва да се добави, че от материално и
териториално компетентен орган е издадено и обжалваното пред Директора на ТП на
НОИ – Добрич Разпореждане. Спор по отношение компетентността на органите няма.
Решението е издадено в едномесечния законов срок, при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО,
включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В
изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО.
Макар и при спазена писмена форма и формално налични
реквизити в оспореното Решение, следва да се отбележи, че същото е
немотивирано. В обстоятелствената част е обсъждано първоначалното Заявление от 19.12.2019
г., по което е било издадено Разпореждане № **********/ 19.03.2020 г.,
необжалвано и влязло в сила.
Директорът на ТП на НО – Добрич е посочил, че разглежда
жалба срещу Разпореждане № **********/ 26.01.2021 г., но то е произнесено по
Заявление от 06.11.2020 г.(л. 45 и л. 54). Стажът, който е обсъждан в
оспореното пред съда Решение, е установеният обаче по първоначалното
Разпореждане, вкл. в Решението е обсъждано Заявлението от 19.12.2019 г., както
беше посочено по - горе. Стажът, предмет на Разпореждането от 26.01.2021 г., не
е обсъждан от ответника. Не са обсъдени и събраните в това второ по ред
административно производство доказателства. Вярно е посочено, че е изпълнено
изискването за възраст към датата на Заявлението от 06.11.2020 г., но стажът не
отговаря на установения от Ръководителя на „ПО“. За пълнота следва да се
отбележи, че в самото Разпореждане стажът не е изчислен съобразно приетите за
достоверни доказателства и Описа от персоналния регистър. Така, зачитайки
стажа, положен в „****“ ООД, съгласно Персоналния регистър, стажът от 2
категория е 11 години 02 месеца и 24 дни. По отношение стажа от трета категория
няма разлика в установения в последващото административно производство размер с
предходното. В Разпореждането от 26.01.2021 г. е посочен обаче стаж от втора
категория от 11 години 00 месеца и 24 дни. Къде са останали двата месеца и защо
не са зачетени, не са налице мотиви. Същевременно, видно от сбора на стажа от
трета и втора категория и резултата след приспадане на времето на военната
служба, е отразен действителен осигурителен стаж от 14 години 08 месеца и 03
дни, което се получава, само ако стажът от втора категория е приет за 11 години
02 месеца и 24 дни. В потвърдителното Решение е посочен обаче стажът от
първоначалното установяване, а не от Разпореждането, предмет на обжалване, само
че при изчисляването и изваждането от стажа трета категория на времето за
наборна служба е получен резултат, който пък не отговаря математически. Всички
тези грешки, липса на мотиви, които да са съобразени със събраните по
административната преписка доказателства, сочат на допуснати съществени
процесуални нарушения при произнасянето на административния орган и налагат
отмяната на оспореното Решение.
За пълнота съдът следва да отбележи, че жалбоподателят А.А.А.
е бил записван на различни места по различен начин, а именно и като ****, и
като ****, и като ****, с оглед на което проверката във ведомостите в Община
град Добрич е следвало да бъде извършена за всички тези имена.
На следващо място, по отношение материалната
законосъобразност на оспорения административен акт настоящият състав намира, че
оспореното Решение, както и Разпореждането на пенсионния орган, са постановени
при неправилно приложение на материалния закон. Това е така, защото:
Видно от Удостоверение № 317/ 02.12.1974 г. (л. 21),
издадено от Командир на поделение 2471, гр. Девня, **** е бил на редовна военна
служба от 10.10.1972 г. до 2.12.1974 г., като е изслужил 02 години 01 месец и
21 дни. Спор по този факт няма между страните. В тази връзка основният спор
между страните е, следва ли времето за отбиване на редовна наборна военна
служба за посочения период да бъде признато за трудов стаж по действащото към
този момент законодателство. С оглед на това следва да бъде съобразено, че
съгласно чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с
ПМС № 3 от 15.01.1958 г., отменен - ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., се зачита за
трудов стаж от трета категория изслужената наборна военна служба или
приравнената към нея на курсанти и школници, след навършване на пълнолетие, до
размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото
законодателство. Срокът на наборната военна служба за периода 24 юли 1959 г. до
24 август 1990 г. във всички родове и видове войски е бил 24 (двадесет и четири)
месеца.
Според текста на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което
се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс. С оглед на това стажът от изслужена наборна
военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници се зачита за
осигурителен стаж по КСО. Отбиването на наборна военна служба е било правно
регламентирано задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба (Обн.,
Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.). С чл. 1 и
чл. 3 от с.з. е разписано задължението
за военна служба спрямо всички мъже, български граждани, които са длъжни
да отбият военната си служба в състава на въоръжените сили. Това императивно задължение
изключва правото на избор на лицата дали да отбият наборна военна служба или да
упражняват правото си на труд в съответствие с трудовото законодателство.
Горните разпоредби следва да бъдат съпоставени с понятието
"действителен осигурителен стаж", въведено по – късно с нормите на
чл. 68, ал. 3, чл. 74, ал. 3 от КСО и в § 6б (Нов - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в
сила от 01.01.2014 г.), ал. 1 (Предишен текст на § 6б - ДВ, бр. 107 от 2014 г.,
в сила от 01.01.2015 г.) и ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от
01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО. Легалната дефиниция на това понятие се съдържа в
нормата на § 1, ал. 1, т. 12 (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от
01.01.2015 г.) от ДР на КСО, съгласно която "действителен стаж" е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО легално
определение на понятието „действителен стаж“ е дадено с разпоредбата на § 2
(Отм., бр. 19 от 2015 г., в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно който "действителен
стаж" е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово
правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя сметка.
Вярно е, че редовната наборна военна служба не създава трудово правоотношение,
но същевременно тя е била законово задължение за всички мъже, подлежащи на
наборна военна служба. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на
наборната военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, не
съответства на относимите правни норми. В разпоредбата на чл. 9, ал. 7, предл. първо
от КСО изрично е уредено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
периодът на наборна служба или мирновременна алтернативна служба, а според чл.
44, ал. 1, предл. първо от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за
осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно
действащото законодателство и то независимо кога са положени.
Със създаването на т. 12 към § 1, ал. 1 от ДР на КСО през
2014 г., в сила от 01.01.2015 г., не отпада правото на зачитане на наборната
военна служба за трудов и осигурителен стаж, поради което, наборната военна
служба следва да се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл е и еднопосочната
съдебна практика, вкл. и тази на Върховния административен съд, на която е
налице позоваване от жалбоподателя. След като не е зачел редовната наборна
военна служба на жалбоподателя за действителен осигурителен стаж, пенсионният
орган и горестоящият му административен орган са приложили неправилно закона, поради
което оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане следва да бъдат
отменени.
Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на
спора и да замести административния орган, то преписката следва да се върне на ответника,
който следва да се произнесе по същество по Заявление вх. № Ц2113 – 24 – 1400/
06.11.2020 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
подадено от А.А.А., при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото
решение, като при новото произнасяне пенсионният орган към ТП на НОИ - Добрич
следва да зачете за действителен осигурителен стаж на жалбоподателя целия
период, през който същият е отбивал редовната наборна военна служба, след което
да прецени налице ли са условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на същия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Основателна при този изход на спора е претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените в производството разноски. Такива са
доказани в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък на разноските и договор за
правна защита и съдействие.(л. 68 – 69)
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 КСО, във
връзка с 173, ал. 2 и чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд –
Добрич, І състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А.А.А., ЕГН **********, Решение № 23/
16.07.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич, както и
потвърденото с него Разпореждане № **********/ 26.01.2021 г. на Ръководител
“Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Добрич.
ВРЪЩА преписката на Ръководител "Пенсионно
осигуряване" при Териториално поделение на Национален осигурителен
институт - Добрич за издаване на административен акт по подаденото от А.А.А.
Заявление вх. № Ц2113 – 24 – 1400/ 06.11.2020 г. за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да заплати на А.А.А., ЕГН **********,***
сума в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева), представляваща съдебно –
деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението и от изпращането на
страните на препис от решението, че е изготвено.
СЪДИЯ: