Р Е Ш
Е Н И Е
№ 426/16.09.2019 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав
:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 429/2019 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Обжалва се решение от 16.07.2019 г., постановено по АНД № 159/2019 г. по описа на РС Берковица, с което е отменено наказателно постановление № 12- 001047/02.04.2019 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена имуществена санкция на „Г*** с***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.И.И., в размер на 1500лева на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.1 от КТ, за нарушение чл.142, ал.4 от Кодекса на труда.
Касаторът, директор на Дирекция “Инспекция по труда” Монтана, обжалва решението на съда. В касационната жалба и в с.з. пълномощника юрк.Кръстева, моли същото да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, иска да се потвърди наказателното постановление, като навежда доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция.
Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника в съдебно заседание адв.С*** , моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи относно неговата правилност, респективно доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Представителят на ОП Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Берковица е приел, че в административнонаказателното производство не е безспорно доказано, че дружеството е извършило нарушение във връзка с разпоредбата на чл.142, ал.4 от КТ „ Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа….“. В производството не е установено надлежно въпросните две лица да са работили 24 часа, само защото има подпис в книгата за инструктаж на една и съща дата. Поради което, след като обсъдил всички установени факти и възражения на страните, правилно е постановил, че неправилно административнонаказаващият орган е приел, че е налице надлежно установено нарушение по чл.142, ал.4 от КТ. Правилно въззивният съд е приел, че наказващият орган не е доказал твърденията си за твърдяното нарушение, от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи извод, че описаното административно нарушение е извършено от ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона – релевираното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационният състав споделя изцяло мотивите на районния съд, за да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отменено наказателното постановление, поради което не смята за необходимо да ги преповтаря в цялост. С оглед на направените в касационното производство възражения от касатора, както и за пълнота на мотивите, следва да отбележи следното:
Доводите в касационната жалба доводи не се подкрепят от събраните в производството доказателства, не кореспондират с изложеното от касатора становище за наличие на положен труд 24 часа от посочените две лица в санкционираното дружество. Наличието на два подписа на една и съща дата в книгата за инструктаж, само по себе си не е достатъчно основание за да се приеме, че е налице твърдяното нарушение. Поради това настоящият касационен състав категорично не приема становището на касатора, че е налице безспорно установено нарушение на разпоредбата на чл.142, ал.4 от КТ.
Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Районен съд Берковица от 16.07.2019 г., постановено по АНД № 159/2019 г. по описа на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: