Р Е Ш
Е Н И Е
№….. 09.12.2019
г.
ГР.БАЛЧИК
В ИМЕТО НА НАРОДА
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав,
в публично съдебно заседание на дванадесети ноември, през
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ДАНИЕЛА ИГНАТОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА
и в присъствието на прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от Председателя НАХД №248 по описа за 2019 год.на РС-Балчик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена жалба от „А.С.”ЕООД,със седалище и адрес на
управление в гр.Балчик,ул.гр.Б.,ЕИК..., представлявано от Р.С.Д. ,срещу
наказателно постановление №08-000971/239 от 08.07.2019г.,на Директора на Дирекция”Инспекция по
труда”-гр.Добрич,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Дружеството жалбоподател твърди,че
наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно.Моли за цялостна
отмяна.Твърди,се че АУАН е издаден извън срока по чл.34,ал.1,изр.2 от ЗАНН,както и че неправилно е посочена датата на
извършване на вмененото в наказателното постановление нарушение.
Въззиваемата страна,редовно
призована се представлява в с.з. от ю.к.
Н..Процесуалният представител твърди,че възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.Твърди,че наказателното постановление е правилно,обосновано и
законосъобразно.Моли съда да потвърди изцяло процесното наказателно
постановление.
По делото,като свидетели са разпитани А.Ю.И.-актосъставител.
Съдът след преценка на събраните писмени
и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :
На 28.12.2018г. между дружеството жалбоподател и лицето Н.К. е сключен трудов договор ,със срок за изпитване
под №00001/28.12.2018г.,с който последната е назначена като продавач-консултант
с място на работа в гр.Балчик .
В ТД е посочено,че работникът се
задължава да постъпи на работа на 01.01.2019г.
На 02.01.2019г. К. е подписала и
длъжностната си характеристика.
На 28.12.2018г. от дружеството
работодател е подадено уведомление по чл.62,ал.5 от КТ
Видно от справката за приети уведомления
по чл.62,ал.5 от КТ,същото по отношение на К. е заверено в НАП
От приложеният към делото график на
работните смени е видно,че действителното започване на работа на К. в
дружеството е на 03.01.2019г. с работно време от 07,00часа до 15,00часа .
Видно от справката за изплатени
възнаграждения лицето е получило
работната си заплата за м.януари 2019г.
На 06.02.2019г. от служители на
ДИТ-Добрич е извършена проверка в обект -заведение за бързо хранене „Ш.”,находящо
се в гр.Балчик,ул.”Ч.”№42,стопанисвано от санкционираното дружество .
При проверката св.И. заварила на обекта
да работят две лица,на които раздала декларации за попълване за сведение.
Направило й впечатление,че едното лице е
с две имена ,за което установила,че е гражданин на Република Беларус.
Лицето К. попълнила дадената й
декларация,като отразила в последната ,че е наета на трудов договор от
28.12.2018г. с месечно възнаграждение в размер на 566 лева с уговорено работно
време от 07-14,30часа,с почивка в неделя и по график.
Това дало основание на св.И. да провери
в ДИТ има ли подадено писмено уведомление за започването й на работа.
С призовка по чл.45,ал.1 от АПК
дружеството било призовано в ДИТ-Добрич за представяне на документи на
11.02.2019г. в 14,00ч.
На 11.02.2019г. в ДИТ-Добрич били
предоставени трудовите досиета на назначените в обекта работници,както и
правилник за вътрешния трудов ред,за работна заплата,протоколи за извършени
измервания , книги за инструктаж и заповеди и др.като св.И. установила,че за
лицето Н.К. не е подадено заявление от страна на работодателя в седмодневен
срок от действителното й започване на работа,посочена е дата 28.12.2018г.
Проверката св.И. обективирала със
съставянето на ПИП №ПР1904832/27.02.2019г.в протокола е посочила,че нарушението
е отстранено на 11.02.2019г.,когато управителя Д. е подала уведомление по
чл.10,ал.1 от ЗТМТМ,заведено с вх.№19013107/11.02.2019г.в ДИТ,в което е декларирала
действителното започване на работа на К. на 03.01.2019г.
Св.И. е изискала справка от ОД на
МВР-Добрич за Н.К. и видно от приложената такава в делото е че същата е
гражданин на Република Беларус, със статут на постоянно пребиваваща в Република
България от 24.10.2006г.,на основание сключен граждански брак с български
гражданин .
Въз основа на констатациите от
проверката св.И. съставила на 10.05.2019г. АУАН на дружеството „А.С.” ЕООД с ЕИК...,в който посочила нарушение на
чл.10,ал.1 от ЗТМТМ.
АУАН е съставен в присъствието на двама
свидетели –този при констатиране на нарушението и при съставянето на АУАН.
АУАН е съставен в присъствието на
управителя и надлежно му връчен,като в графата за възражения,такива не са
направени.
В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН
дружеството,чрез управителя е депозирало писмени възражения по АУАН заведени с
вх.№19064242/14.05.2019г.
По направените възражения е било
изготвено становище от актосъставителя И. ,в което е посочено,че АУАН е
изготвен съгласно изискванията на ЗАНН,въз основа на проверката и отговора от
ОД на МВР-Добрич.
Писмено становище по възражението от
страна на наказващият орган не е направено,но след като е издал НП,очевидно
последният не го е приел за основателно.Липсата на писмено произнасяне по
възражението обаче не е нарушение от категорията на съществените,които да
обуславят само на това основание отмяната му като незаконосъобразно.
АУАН е съставен съгл.изискванията на
чл.42 от ЗАНН,съставен е в присъствието на управителя на дружеството,връчен му
е надлежно,направено е описание на нарушението,посочена е нарушената правна
норма,посочен е кое лице е негов съставител и каква е длъжността му.Дадена е
възможност на санкционирания да направи възражения.Съставен е в срока по
чл.34,ал.1 от ЗАНН .
По отношение на направеното в жалбата
възражение относно това че същият е съставен извън тримесечния срок от
откриване на нарушителя ,то съдът следва да отбележи,че в случая е меродавно
установяване на нарушението,който срок за съставяне на АУАН е 1 година,т.к. по
повод извършената проверка на санкционираното дружество е следвало да бъде
извършена допълнителна такава относно спорните факти ,а именно имало ли е
подадено писмено уведомление,лицето К. в действителност ли е гражданин на
„трета държава” съгл.§1,т.4 от ДР на ЗТМТМ ,все факти въз основа на които
актосъставителя е следвало да събере и установи има или не нарушение на
ЗТМТМ.Очевидно в срока от три месеца последния не би могъл да установи първо
дали изобщо има нарушение и второ дали
това нарушение е извършено от санкционираното дружество,но дори и да се
приеме,че срока не е едногодишен ,а три, то за да бъде прието,че дружеството е
нарушител и следва да се санкционира то следва нарушението да покрива
съставомерните признаци на чл.10,ал.1 от ЗТМТМ от обективна страна ,а именно
наличието на работник,гражданин на трета страна,за който е необходимо да се
съберат писмени доказателства,които пък се изискват от други органи,за които е
необходимо време .
Без установяването на този факт
,актосъставителя не би могъл да състави
АУАН и да квалифицира нарушението.Ето защо съдът приема,че АУАН е съставен в
законно установените ,визирани в чл.34,ал.1 от ЗАНН срокове .
Въз основа на АУАН ,наказващият орган в
лицето на Директора на ДИТ-Добрич е издал процесното НП.
При така
установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по
отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок.Наказателното
постановление,видно от разписката за връчване е връчено на 28.08.2019г.Жалбата
е подадена по пощата и видно от
завереното копие от товарителницата,представена от процесуалният представител
на жалбоподателя и прието,като писмено доказателство по делото,това е станало
на 02.09.2019г.С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в законно установения срок.
Жалбата е процесуално допустима и е
приета за разглеждане.Разгледана по същество е неоснователна.
Относно
компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган-Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,съгл.чл.79,ал.4 от
ЗТМТМ.
Относно
материално-правната и процесуална законосъобразност и на обжалваното
наказателно постановление.
По повод
правилното приложение на материално правния закон,съдът преценява,че е приложен
правилно.
Разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗТМТМ в
редакцията ,която е действала към момента на извършване,констатиране на
нарушението,по време, а и при издаване
на АУАН и наказателното постановление гласи :/Доп. – ДВ, бр. 24 от 
В 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина
на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда".
В
конкретния случай, по делото е установено,че дружеството жалбоподател,към
датата на проверката 06.02.2019г. не е било подало писмено уведомление в
7-дневен срок от действителното започване на К. на работа ,което е станало на
03.01.2019г.,но макар и с закъснение е подало по писмено до ДИТ-ДОБРИЧ изискуемото
уведомление по чл.10,ал.1 от ЗТМТМ едва на 11.02.2019г.
От обстоятелствената част на обжалваното
наказателно постановление ,според съда става ясно,че седемдневния срок за писменото
уведомление ,тече за работодателя,от момента на действителното постъпване на
работника на работа.
Видно от представените и приети писмени
доказателства,трудовия договор с Н.К. е сключен на 28.12.2018год.,а К. е
действително постъпила на работа,като ”продавач” едва на 03.01.2019год.,а
срокът в който е следвало,дружеството-жалбоподател, да уведоми писмено Изпълнителна
Агенция ”Главна Инспекция по труда”,респ.ДИТ-Добрич е следвало да стане до 11.01.2019год.
Т.е. нарушението е извършено на
11.01.2019г.,като в подкрепа на това са писмени доказателства,приложени към
делото,както и показанията на св.И.,на които съдът дава вяра изцяло,като ги
приема за обективни и логични,лишени от съмнение.
Следва да посочи,че доводите на
санкционираното дружество,че съществуват различни дати на нарушението посочени
в НП,АУАН,ПИП,то съдът следва да посочи,единствено и само,че да в
действителност в ПИП е посочена датата 28.12.2018г. като действителна дата на
започване на работа,но началото на административно наказателния процес по
привличане на едно лице към административно-наказателна отговорност с посочване
на нарушението ,размера на санкцията ,срокът на обжалване ,започва едва със
съставяне на АУАН, след това въз основа на него се издава НП,с който субекта
вече се привлича към отговорност.
В случая както в АУАН ,така и в
издаденото НП е посочено единствено и само като дата на която дружеството „А.С.”
ЕООД да подаде писмено уведомление по чл.10,ал.1 от ЗТМТМ в седмодневен срок от
действително започната от К. работа дата 11.01.2019г.,като изрично е
посочено,че лицето е започнало работата в дружеството на 03.01.2019г.,макар в
ТД да е посочена дата 01.01.2019г.,за която съдът приема,че при изписването й
не е било взето предвид ,че тази дата в календара за неработни дни през 2019г.е
отбелязан като почивен ден-Нова година.
При анализа на издаденият АУАН и
наказателно постановление,съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения,водещи до опорочаване на обжалваното наказателно постановление до
степен на незаконосъобразност.
НП е
издадено съобразно чл.50 и 57 от ЗАНН,в срока по чл.34,ал.3 от ЗАНН.
С оглед изложеното,настоящия съдебен
състав приема,че дружеството-жалбоподател е допуснало ,визираното в
наказателното постановление административно нарушение на чл.10 ал.1 от Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност,като в срок до 11.01.2019г. не е
подало писмено уведомление пред ИА ГИТ,в лицето на Дирекция ИТ-Добрич.
Задължение е на работодателя да подаде писмено уведомление до
ИА"Главна инспекция по труда" в 7-дневен срок от датата на
действителното започване на работа на гражданин на трета държава.Безспорно К. е
гражданин на такава държава-Република Беларус не е държава членка на ЕС и не е
държава –страна по споразумението на ЕИП . Същата попада в обхвата на § 1.т.4 от ДР на ЗТМТМ,съгласно който
Гражданин на трета
държава" е лице, което не е гражданин на Република България
и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава –
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на
Конфедерация Швейцария.
Нарушението по чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ е формално и за извършването му
отговорността на работодателя е обективна и безвиновна. Единствено и достатъчно
за ангажиране на административнонаказателната отговорност е установяване на
неизпълнение в срок на задължението да бъде уведомена ИА"Главна инспекция
по труда" в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа
на гражданин на трета държава.
Настоящият състав на съда изцяло споделя
изводите на наказващият орган,че не е налице приложението на чл.28 от ЗАНН и
нарушението не може да бъде
квалифицирано като маловажно.
Процесното нарушение следва да се отнесе
към така наречените "нарушения на просто извършване", "формални
нарушения ".Същото се явява довършено със самия факт на осъществяване на
изпълнителното деяние чрез бездействие - неизвършване на изискуемата
регистрация, без законът да изисква настъпване на определен противоправен
резултат извън самото деяние. Поведението на нарушителя, изразено в неговото
бездействие, изцяло изпълва състава на нарушението без да е необходимо от това
да са настъпили имуществени или неимуществени вреди. В тази връзка не може да
се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
санкционираното лице да бъде освободено от административно наказателната
отговорност.
Нарушението, макар и формално, е масово
и от изключителен обществен интерес. Несвоевременната регистрация води до
затруднения в работата на Агенцията по заетостта и Националния статистически
институт.
Ето защо, процесното нарушение не следва да се
класифицира като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН и съдът намира, че
наказващият орган основателно не е приложил чл. 28 от ЗАНН.
Отчитайки предписанията на чл. 27, ал.2
от ЗАНН и като е взел предвид,че до съставянето на АУАН и издаване на НП
,нарушението е било отстранено,не са произлезли вреди за работника от това
неподадено писмено уведомление,с лицето е имало сключен договор, наказващият
орган е наложил имуществена санкция в минимално предвидения от закона размер, а
съдът не намира основания за нейната отмяна.
Правилно според съда е определен вида и
размера на наказанието ,като е съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН към
минимума от 1500лева и съгл.чл.83,ал.1
от ЗАНН относно имуществената санкция .В този смисъл НП е правилно и законосъобразно
и ще бъде потвърдено от съда.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №08-000971/239 от
08.07.2019г.,на Директора на Дирекция ”Инспекция
по труда”-гр.Добрич,с което на „А.С.”ЕООД,със седалище и адрес на управление в гр.Б.,
с ЕИК..., представлявано от Р.С.Д. ,за административно нарушение на чл.10 ал.1
от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност,на основание чл.79 ал.4
във вр.чл.78 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е
наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1500,00лв./хиляда
е петстотин лева/,като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: