Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 79/31.07. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд
Наказателно отделение
На
осми юни
Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Димитрова
ЧЛЕНОВЕ:
Ангелина Лазарова
Яна
Панева
Секретар
Соня Дичева
Прокурор
Иван Тодоров
като
разгледа докладваното от съдия Лазарова
ВНОХД
№ 17 по описа на съда за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид:
Производството пред въззивния съд е за
проверка на присъда № 53 от 13.09.2019 г., постановена по НОХД № 691/19 г. на
Окръжен съд Варна, с която подс. М.С.П. бил признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 119 вр. чл. 115 от НК, като му било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. С присъдата съдът привел в изпълнение по чл. 68 ал. 1
от НК, наложеното по НОХД № 31/2016г. на РС гр. Велики Преслав наказание
лишаване от свобода за срок от една година и два месеца също при първоначален
строг режим. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и възложил разноските
по делото на подсъдимия.
Делото
във въззивния съд е образувано по жалби на частните обвинители М.П. и М.С. чрез
повереника адв. Ф., и на подс. П. чрез защитника му - адв. И..
В
жалбата на частните обвинители се иска увеличаване на наложеното наказание към
максималния предвиден размер. Постъпили са и допълнителни мотиви, както и
изложения от частния обвинител М. П. със становище, че присъдата е
незаконосъобразна, следва да бъде отменена и да се постанови нова, с която да
се докаже, че подсъдимият е напълно виновен, с искане за постановяване на
наказание доживотен затвор. В с.з. жалбата се поддържа от повереника, който
подчертава, че наложеното наказание е изключително занижено и не би изпълнило
целите на индивидуалната и генералната превенция. Коментира и СППЕ, която
установява, че обясненията на подс. П. са защитна теза и отсъствието на
свидетели възпрепятства изясняването на действителното му състояние при
извършване на престъплението. Повереникът счита жалбата на подсъдимия за
неоснователна.
Защитникът
на подс. П. счита, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Иска се
отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. В
допълнително изложение защитникът подробно обосновава допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, липса на анализ на събраните доказателства,
обективна и субективна несъставомерност на извършеното от подсъдимия и моли
подсъдимият да бъде оправдан. Жалбата се поддържа в с.з. Поставя се акцент, че
подс. П. е опитал вербално да отблъсне нападението, че е 96% инвалид с
обездвижена лява ръка и слепота на едното око, че е бил в имота си в състояние
на раздразнение. В реплика сочи, че подсъдимият е ръкомахал с нож в ръката,
като не е знаел дали е наранил пострадалия.
Прокурорът
от въззивната инстанция счита жалбите срещу присъдата за неоснователни.
Подкрепя изводите на първоинстанционния съд както по отношение на фактическата
обстановка, в която очертава последният удар на подсъдимия като превишаващ
пределите на неизбежната отбрана, така и по отношение на правната квалификация
и справедливостта на наказанието. Счита присъдата за законосъобразна и моли да
бъде потвърдена.
В
личната си защита подс. П. твърди, че пострадалият му е роднина и ако е имал
възможност е щял да го предпази, но той влязъл и го нападнал и не му оставил
възможност да избяга. В последната си дума подсъдимият иска оправдателна
присъда, като заявява, че е можело и да не е тук.
Съставът
на въззивния съд, след като се запозна с материалите по делото, счита че в хода
на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от настоящата
инстанция и съставляват основания за отмяна на постановената присъда.
1.Нарушения по чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК.
По
отношение конституирането на частните обвинители.
А)
С молба от 02.07.2019г. майката на пострадалия – М.П. е поискала от ВОС да й
бъде определен служебен защитник поради липса на финансова възможност да наеме
такъв. Посочила е, че е била консултирана от адв. И. И. и е помолила ако е
възможно той да бъде назначен като неин адвокат.
С
резолюция „Не“ без дата, вероятно докладчикът по делото не е уважил молбата,
независимо от основанието по чл. 100 ал. 2 от НПК и документите, представени с
молба от 09.07.2019г. от М.П., за минималните й месечни доходи.
Б)
На л. 32 от НОХД № 691/19г. е приложена молба (без дата на регистриране) от М.П.
и М.С., чрез адв. Е.Ф., за конституирането на майката и дъщерята на пострадалия
Стефан П.С. като частни обвинители по делото на основание чл. 76 от НПК.
В
с.з. на 12.07.2019г. адв. Ф. е представила пълномощно от адв. Веселин Доков – в
качеството му на особен представител
на М.П., М.С. и Н.П., с което упълномощава адв. Ф. да го представлява по НОХД №
691/19г. на ВОС.
В
т. 2, л. 141 от ДП, с постановление от 16.04.2019г. адв. Доков е бил назначен
за особен представител на малолетната Н.П. и непълнолетната М.С. – „с оглед
запазване интересите на непълнолетния и малолетния пострадал“. Адв. Доков не е
бил назначаван от органите на ДП за процесуален представител на майката на
пострадалия М.П..
М.С.
е приета по делото като дъщеря на пострадалия, въпреки че в удостоверението й
за раждане баща й е неизвестен, както и че името й не е сред наследниците му по
съответното удостоверение. В книжата по делото, по повод настаняването й в дома
на М.П., напр. в Решение № 180/22.08.2017г. на РС Провадия, е посочено, че
детето живее с нея като своя баба и „считания за биологичен баща“. М.С. е
навършила пълнолетие на 24.06.2019г.
Така,
в с.з. на 12.07.2019г., съдът е бил сезиран с писмена молба за конституиране
като частни обвинители от М.П. и М.С., чрез адв. Ф. – която не би могла да има
такава представителна власт, предоставена й от адв. Доков. М. П. никога не е
била представлявана от адв. Доков, а спрямо М. С. основанието да й бъде особен
представител е отпаднало с навършване на пълнолетието й. Въпреки това, съдът е
счел преупълномощаването на адв. Ф. за редовно.
Всъщност,
от записването в съдебния протокол, л. 42 от НОХД № 691/19г., не става ясно
дали пострадалите са се явили пред съда. За всяка от трите е посочено – „редовно призована, се представлява от
адв. Е.Ф.…“. Очевидно е, че са били редовно призовани, но дали са присъствали в
залата не може да бъде установено.
Съдът
не е установил необходимостта да провери представителната власт на адв. Ф., не
е изяснил защо ако тя представлява и Н.П. – името й отсъства от писмената молба
на основание чл. 76 от НПК. Съдът не е изложил и аргументи защо допуска до
участие по делото като страна М.С., която е извън официалния кръг на неговите
наследници, но свидетелски показания сочат, че е дъщеря на пострадалия, и
приложимо ли е в случая Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 1/2016 г., ОСНГТК.
Изложените
пропуски съществено засягат процесуалните права на близките на пострадалия,
които са заявили желанието си да участват в производството. Следвало е съдът да
прецени налице ли са основания по чл. 100 ал. 2 от НПК и/или чл. 101 ал. 1 от НПК (при обосноваване на законовите предпоставки) и да гарантира пълноценна
защита на техните интереси.
По
отношение на процедурата по чл. 371 т. 1 от НПК.
А)
В разпоредителното заседание от 12.07.2019г. защитникът на подсъдимия е заявил
желанието им производството да се развие по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, като
държат единствено на непосредствен разпит на вещите лица по СППЕ.
Без
да даде възможност на повереника/особен представител на пострадалите (адв. Ф.
не е възразявала срещу процедура по чл. 371 т. 2 от НПК), да изрази становище
дали дава съгласие по чл. 371 т. 1 от НПК, съдът с определението си, в т. 4, е
приел, че са налице предпоставки за разглеждане на делото по реда на гл. 27 от
НПК, при условията на чл. 371 т. 1 от НПК.
В
следващото с.з. от 13.09.2019г. отново съдът е насочил вниманието си към
подсъдимия и неговия защитник, разяснил е правното значение на процедурата, но
отново е пропуснал да предостави възможност и изслуша становището на адв. Ф. –
съгласна ли е да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, различни
от тези по СППЕ.
С
този подход, одобрявайки съгласието само на подсъдимия и защитника му, съдът е
задал погрешно процесуалния ход на съдебното следствие. За прилагане на
процедурата по чл. 371 т. 1 от НПК е необходимо, на първо място, общото
съгласие на посочените в нормата субекти, включително частните обвинители и
техните процесуални представители. Без да е било налице, изрично изразено,
съгласие от адв. Ф., съдът не е следвало да предприема такава форма на
съкратеното съдебно следствие.
Б)
На следващо място, провеждането на процедурата по чл. 371 т. 1 от НПК изисква
съдът да прецени дали съответните действия по разследването са извършени при
условията и реда, предвидени в НПК – чл. 372 ал. 3 от НПК.
Подсъдимият
и защитникът са искали да се проведе разпит само на вещите лица по СППЕ.
Одобрявайки това съгласие, съдът е включил в приобщаваната от ДП съвкупност и
заключенията на експертизите, изготвени от в.л. Д. Ганчев, които обаче не
коментират доказателствените материали от значение за направените изводи.
Проучването на книжата установява следното:
-В
СМЕ Аутопсия № 166/2018г. не са били установени описаните при огледите
порезните рани по горна повърхност по пръстите на дясна ръка (л.9 т. 1 от ДП),
„по задната повърхност на горните
фаланги на 1, 2, 3, 4 и 5 пръст на дясната ръка… рани …с дължина 8-10мм“
(л. 116-117, т. 1 от ДП). Тези процесуални документи не са били отчетени като
изходни данни и по СМЕ № 39-2019, но в част „обсъждане на данните и заключение“
вещото лице е посочило наличие на „порезни рани по пръстите на дясна длан“. В мотивите към присъдата (в
съответствие с обвинителния акт) съдът е отразил: „Порезни рани в областта на дясната длан.“. По този начин от
непълнотата на СМЕ да обсъди всички относими материали се достига до съществени
противоречия, свързани и с механизма на действията по причиняване на тези рани
– ако са по горната повърхност на всички 5 пръста, той би бил различен от този,
който би увредил дланта на пострадалия.
-В
заключенията на СМЕ, по неясна причина, отсъства измерване на раневия канал на
раната в областта под левия голям гръден мускул. Посочено е, че раневият канал
ангажира кожа, подкожие, подлежаща
мускулатура в 6 междуребрие, външния плеврален лист, околосърцевата торбичка,
прониква в лявата сърдечна камера, ангажирайки цялата й стена. Обобщено е,
че каналът попада в междуребрие, ангажира само меки тъкани, има относително
малка дължина и в този смисъл може да бъде реализиран с неголяма сила.
Измерени
са обаче раневите канали на раните по горните крайници – по дясната предмишница
при ангажиране на кожа, подкожие,
подлежаща мускулатура, дълбочината на канала е около 3 см, по лявата при
ангажиране на същите тъкане – около 2 см. За тези рани вещото лице не се е
произнесло с каква сила са били нанесени.
При
съпоставката между тъканите и органите, засегнати от ключовата рана и тези по
горните крайници, се извежда само предположение за по-дълбок раневи канал на
раната в сърцето. Няма яснота спрямо какви критерии, категории, граници са
определени от експерта конструкциите „относително малка дължина“, съответно
„неголяма сила“.
Напълно
не са били проверени обясненията на подсъдимия за хаотични удари с ножа докато
са се боричкали с пострадалия.
При
известните за ножа, ползван от подсъдимия, размери, при двата огледа, аутопсия
и допълнителна СМЕ относно травматичните увреждания на пострадалия, проведеното
от вещото лице изследване е непълно и неясно. Факт е, че експертът не е предоставил
отговорите на въпросите по т. 4.2., 4.6 и 4.8 по постановленията за назначаване
на експертизата от 06.10.2018г., л. 1, т. 2 от ДП, както и от 04.01.2019г., л.
8, т. 2 от ДП – т. 4.1.
-В
двете заключения на СМЕ са отразени ожулвания в областта на лицето, лявата
длан, които били „в резултат на действието на твърд, тъпи предмети и са
получени най-вероятно при падане и удар на лицето и лявата длан в подлежащата
настилка. Същите са получени при
изпадане на пострадалия в безпомощно състояние извън мястото на
произшествието;“. Тези изводи са несъответни на:
Данните
по протокола за оглед л.116-117, „В централната част на челото личи
повърхностно ожулване в червеникав цвят с дължина 12 мм, по което се наблюдават
частици пясък. По ръба на носа се
установява ожулване, дълбоко с червеникав цвят. По кожата на горната устна,
централната част личи дълбоко ожулване с червеникав цвят с диаметър около 25 мм
в областта на което има зацапвания с пясък.
В областта на това ожулване се различават обособени вертикални ожулвания има
забелване на епидермиса отгоре надолу.“. Свид. Вълкова описва подс. П. като
„опепелен… беше овъргалян в пепел…“. Състоянието на настилката на гаража се
установява от изготвените при огледа фотоснимки. Много от обектите, установени
при огледа на местопроизшествието и последвалото им изследване като следи от
кръв (напр. обект 11 обтривка от червеникави зацапвания от вътрешната страна на
дървена врата в гаража) нямат интерпретация при приетия от вещото лице
механизъм на сбиването;
Показанията
на свид. Петкова и Вълкова, които са видели излизането и качването на
пострадалия в автомобила му – без да е падал извън гаража на подсъдимия.;
Показанията
на свид. Стефан П.С. – л. 138, т. 1 от
ДП, наблюдавал слизането на пострадалия от автомобила в района на болницата,
който описва, че по лицето му е имало
кръв – по челото и носа. Същият свидетел и свид. Лиляна Иванова сочат, че
пострадалият е направил няколко крачки и
е паднал по гръб. Така е намерен и от дошлите медицински специалисти.
Видно
от заключението на СМЕ № 39-2019г., за да отговори на въпросите, вещото лице е
използвало само своето предходно заключение и обясненията на обв. М. П. от
07.10.2018г., като по този начин е лишило изследването си от значими източници.
Пропуснатите от вещото лице доказателства биха могли да подпомогнат
разкриването на обективната истина, разбира се, при компетентна, задълбочена и
цялостна интерпретация.
Всъщност,
относно раните по челото, носа и устната на пострадалия, в мотивите към
първоинстанционната присъда изобщо не е описан причинилият ги механизъм от
фактическа страна.
Изложеното
очертава неизпълнението на задачите, необходими да бъдат решени от СМЕ, в хода
на ДП, като заключенията им не отговарят на зададените въпроси и необходимите
стандарти, на правата и задълженията на вещото лице да обхване всички значими
за експертизата доказателства, поради което и не може да се приеме, че са
изготвени законосъобразно. Като последица, съставът намери, че е съществувала
пречка тези заключения да бъдат одобрени по чл. 372 ал. 3 от НПК.
В)
На следващо място, процедурата по чл. 371 т. 1 от НПК има допълнителна
регламентация по чл. 373 ал. 1 от НПК. Следвало е протоколите за разпит и
приетите заключения от ДП, за които е одобрено съгласието на страните, да бъдат
прочетени в края на съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК. В случая
това не е било сторено от съда.
С
оглед на изложените съображения, според състава на въззивната инстанция,
проведеното от ВОС съдебно следствие е дълбоко опорочено и е довело до засягане
на процесуалните права на всички участвали в производството страни.
2.Нарушение по чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК.
Изготвените
към присъдата мотиви нямат необходимото и достатъчно съдържание, което да
позволи проверка на законосъобразността на взетите решения. Налице е нарушение
по чл. 305 ал. 3 от НПК, доколкото мотивите не съдържат еднозначни, а
противоречиви фактически и правни изводи по внесеното срещу подсъдимия
обвинение.
А) Според ВОС
„единствено възможния правен извод е, че са налице всички елементи от фактическия състав на института на неизбежна
отбрана, дефиниран от чл. 12 ал. 1 от НК и доразвит от ППВС № 12/1973г.“.
Този извод предполага изключване на обществената опасност на деянието,
съответно и оправдаване на дееца.
Веднага
след това, обаче, съдът е коментирал „Превишаване пределите на неизбежната
отбрана по смисъла на чл. 12 ал. 2 от НК има, когато защитата явно не
съответства на характера и опасността на нападението, когато надхвърля
необходимото за отблъскване на нападението…. С нанасянето на удар с нож в
жизненоважна област, тази на сърцето, след поредни такива в тялото на
пострадалия, подсъдимият е превишил
пределите на неизбежна отбрана.“.
От
фактическа страна, в съответствие с описаното и в обвинителния акт, съдът е
възприел следното: „С. отстъпил назад
и като погледнал окървавените си ръце
го попитал, защо го е намушкал.
Тогава подсъдимият, който вече се бил обърнал с лице към пострадалия, му
нанесъл удар с нож в областта на сърцето. С. разбрал, че е прободен в областта
на сърцето и залитайки излязъл от гаража.“.
Съдът
не е изложил съображения, защо счита, че след отстъпването назад на
пострадалия, при вида на окървавените му ръце и въпроса към подсъдимия,
противоправното нападение е продължавало. Мотивите са декларативни:
„Отбраняващият се е действал в момент, когато прякото и непосредствено
нападение, изразяващо се в насилие, още
продължава и целта на дееца е била да го отблъсне.“ Ако подсъдимият е имал
такава цел и пострадалият е бил в нападение, защо съдът заявява, че последният
удар е бил „напълно излишен“.
Всъщност,
приетото от фактическа страна от ВОС
може да бъде обсъждано в контекста на преустановено
от пострадалия нападение или краткотрайно
прекъснато нападение, с различни правни оценки за действията на подс. П.
при всеки от двата варианта. Следва да се съобразява и заключението на СППЕ,
според което подсъдимият не е бил в
състояние на физиологичен афект. Не са налице обаче относими към тези факти
правни изводи. Доколкото те са решаващи за квалификацията на извършеното,
отсъствието им разкрива съществена непълнота.
Б)
В правните си съображения ВОС е посочил, че изпълнителното деяние е осъществено
чрез действие, „обективно насочено към
причиняване на телесна повреда“. Малко след това, обаче съдът приема „деянието
е извършено при пряк умисъл,
подсъдимия при нанасянето на удар с нож в сърдечната област е целял и искал причинения вредоносен
резултат.“.
Така
в съображенията на съда е отразено противоречие какво е целял подсъдимият -
телесна повреда или убийство, съответно и какви са субективните елементи,
формиращи вината му.
В)
В изложението на мотивите е налице още едно противоречие, препятстващо да се
провери индивидуализацията на наложеното наказание.
В
началото на мотивите, съдът констатира, че подсъдимият не се признава за виновен. При анализа на доказателствата съдът кредитира частично обясненията на подс.
П. „само в частта относно случилото се между него и пострадалия, но размяната
на ударите и нанасянето на фаталното пробождане с ножа в областта на сърцето се
установяват от констатираните наранявания и заключенията на вещите лица по
приетите СМЕ“. От друга страна, като единствено смекчаващо съдът приема „след
деянието подс. Веднага е потърсил полицейските служители и е направил самопризнания за случилото се“.
Видно
е, че съдът няма еднозначно отношение към признанията на подсъдимия, техния
обем и значение. Друг е въпросът – защо и кога подсъдимият е отишъл в
полицията, при съобразяване на показанията и на свид. Стаматов.
Смисълът на мотивите е да се разясни на каква фактическа основа и
с какви съображения е достигнато до съответното решение. Изложеното от
фактическа, аналитична и правна страна обосновава извод, че ВОС не е изпълнил
задължението да изготви мотивите към присъдата в съответствие с дължимите
стандарти. С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС – подобен
недостатък категорично ограничава процесуалните права на всички
участващи в производството страни.
Допуснатите
нарушения са съществени и неотстраними във въззивното производство, поради
което присъдата следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане
от друг състав на съда.
По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 1 вр.
чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 1 и 2 от НПК, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
присъда №
53, постановена на 13.09.2019г. по НОХД № 691/19г. на Окръжен съд гр. Варна, и
ВРЪЩА
делото
за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Решението
е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: