№ 1310
гр. Варна , 01.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Г. Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20213100501279 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:31 часа се явиха:
Въззивникът СТ. Т. ИВ., действаща за себе си и като законен представител на
малолетното дете ЯН. ЮЛ. ЯН., редовно призована, явява се лично, представлява се от
АДВ. С.Р., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна ЮЛ. ЯН. ЯН., редовно призован, не се явява лично в съдебно
заседание, представлява се от АДВ. Т.Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА,
редовно призована, не изпраща представител.
АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Р.: Поддържам жалбата.
АДВ. Д.: Оспорвам жалбата и поддържам отговора.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за събиране на
гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като свидетели водените лица в
днешното съдебно заседание, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: Т.М.Й. и Г. Я. Я. и вписва същите в списъка
на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
Т.М.Й., ЕГН ***** на 68 години, български гражданин, женен, неосъждан, баща на
въззивницата, без дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290 от
НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Й.: Желая да свидетелствам.
На 08.02.2021 г. дъщеря ми се обади към 18:30 часа, плачеше и ми каза, че Ю. пак
вдига гюрултия, говори глупости, блъска, вика. Ние тръгнахме с колата, като аз я попитах
къде се намира и тя ми каза, че е в едни комшии. Аз съм ходил в тези комшии, но през деня.
Тогава, вечерта в тъмното се обърках и за това минах през тях и видях, че всичко беше
спокойно и нямаше никой навън, беше затворено навсякъде. След това отидох при съседите
и там заварих полицаите с дъщеря ми, детето и собственика на къщата, който се оказа
братовчед на Ю.. Аз попитах какво е станало и той ми каза, че детето не е добре, че е
стресирано и плаче. Това ми го каза собственика на къщата. Влязох вътре и детето като ме
видя се разплака още повече. Питах я защо плаче и тя ми каза, че той иска да я нарани и че
не иска да отива там повече.
Полицаите попълваха протоколи и след това отидоха да вземат багажа на дъщеря ми,
а ние с детето останахме в съседите. Като приготвиха багажа отидохме с колата да вземем
С., като детето беше с нас в колата. Когато отидохме детето не искаше да слиза от колата.
Казваше, че тате ще го бие, че той хвърлял чинии. Когато отидохме него го нямаше, аз
прибрах багажа в колата и тогава той дойде, отвори вратата и повика малката да я види. Тя
избяга от другата страна на колата и не искаше да отиде при него.
Когато се прибирахме към къщи, детето плачеше и след това цяла нощ не спа, защото
беше стресирано.
Когато детето се прибереше при баща си се напикаваше, а като дойде при нас един,
два дена се напикава, след това се успокоява и спира. Сега откакто е при нас е спокойна и не
се напикава.
Във въпросния ден тръгнах от къщи към 18:45 часа с колата, но в колко съм бил там
не мога да кажа, може би 19:30 часа или 19:40 часа, не съм гледал.
Чувах от майката и бащата, че детето се е напикавало и ходили по лекари, но откакто
е при нас няма такова нещо.
2
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
Г. Я. Я., ЕГН ********** на 44 години, българска гражданка, разведена, неосъждана,
сестра на Ю., без дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от
НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. Я.: Желая да свидетелствам.
С брат ми живеем къща срещу къща. На 08.02.2021 г. бях на работа до 16:30 часа,
след което се прибирах от работа и малко преди 17:00 часа бях излязла отвън да си чистя
колата, тъй като бяхме пътували. Малко след това чух, че някой крещи от къщата на Ю..
Това беше С. и явно тогава се е случила случката, за която ме питате. Аз не съм присъствала
тогава, но чух крясъците и гюрултия, която се вдигаше. Чух, че С. крещи и малко след това,
може би след 5 минути, Ю. излезе от тях и тръгна да отива някъде. След него излезе и детето
и започна да вика: „Тате чакай ме, тате върни се…“. Той се върна на входа на вратата,
гушкаше я и нещо и говореше, но не знам какво точно защото бях на около десетина метра.
След това той замина и малко след това, около 10-15 минути С. напусна техния дом заедно с
детето. Видимо си личеше, че детето не искаше да напусне дома, дърпаше се.
След този инцидент аз съм разговаряла и с Ю. и с Я. и тя не беше толкова уплашена,
беше по-скоро стресирана от полицаите, които след това бяха дошли, защото тя беше качена
в полицейската кола и малко по-късно, след около 2-3 часа Ю. отиде да вземе детето да го
гушка в полицейската кола, но единия полицай му каза: „Не го сваляй, то се страхува от нас,
не го сваляй от полицейската кола.“
Когато С. се върна да си прибира багажа нямаше и 10-15 минути и беше готова. През
това време Ю. ми се обади и ми каза да отида защото има проблем, че С. си прибира багажа
и че полицаите са там. Тогава излязох и след десетина минути С. излезе с 7-8 торби, пълни с
багаж и ги качи в полицейската кола. Това се случи около 20:00 часа, а може да е било и
20:30 часа.
Видях когато С. напуска къщата, но не видях кога се е върнала, но в момента, в който
се е върнала и брат ми се е прибрал и ми звънна веднага по телефона да изляза. Доколкото
знам С. се е върнала с полицаите. Аз когато излязох Ю. беше навън с полицаите.
Детето не беше в полицейската кола. Полицаите бяха дошли със С. малко по-рано, а
детето дойде след това с бащата на С. и синът й, т.е. брат на Я..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
АДВ. Р.: Представям съобщение от прокуратурата, относно отправени заплахи към
3
моята доверителка.
АДВ. Д.: Моля същото да не бъде приемано. В настоящото производство
въззивницата представи така наречените заплахи, но съдът не ги прие като доказателство.
На следващо място, това не касае въпросния инцидент, нито има данни какво се е случвало с
тези последващи нейни твърдения.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото, представеното в днешното
съдебно заседание писмо № 4822/2021 г. от 11.05.2021 г.
Направеното възражение от процесуалния представител на въззивника, съдът ще
цени по същество при преценка на доказателствата.
АДВ. Р.: Няма да соча други доказателства. Представям списък с разноските.
АДВ. Д.: Няма да соча други доказателства. Представям списък с разноски и договор
за правна помощ.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци по чл. 80 ГПК,
ведно с доказателства за сторени разноски.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Р.: От името на моята доверителка, моля да уважите така подадената въззивна
жалба като наложите допълнителните мерки, които сме поискали. Продължаваме да
твърдим, че първоинстанционния съд не си свърши работата както трябва, тъй като не
изследва материалното правоотношение, поради което сме тук днес, а то без съмнение е за
насилие, поради което следваше да бъдат изяснени определени правнорелевантни факти.
Безспорно е, че едно насилие не е само физическо, а и психическо такова, особено
след като се касае за дете и тези неща остават като травма в неговата психика. Считам, че
това следва да се съобрази при постановяване на едно такова решение.
Категорично се противопоставям на твърденията на първоинстанционния съд, че
4
съдът нямал право да се намесва в отношенията между страните, като считам, че при такива
драстични и крайни отношения е нормално страните да се обърнат към съда, още повече, че
се касае за дете и трябва да бъде защитено.
Моля да постановите решение, като се съобразите с всички изложени във въззивната
жалба доводи.
АДВ. Д.: Моля като имате предвид събраните в хода на първоинстанционното и
настоящо производство доказателства да приемете за безспорно установено, че
депозираната въззивна жалба е неоснователна. Нито в първоинстанционния съд, нито в
настоящото производство се събраха каквито и да е данни за извършено домашно насилие
от моя доверител. Нещо повече, от действията и твърденията на въззивницата е видно, че
нейното поведение е преднамерено с цел дискредитиране на моя доверител.
Според въззивницата инцидентът се е случил в 16:45 часа, тя както е била много
уплашена се е обадила на телефон 112 чак към 19:30 часа, а на баща си чак в 18:30 часа.
Нито едно лице, което е уплашено за себе си, още повече за детето си не би изчакало
приблизително 3 часа, за да се обади на телефон 112.
В днешното съдебно заседание от свидетелката Я., която е имала преки наблюдения
във връзка с поведението на детето непосредствено след инцидента, стана ясно, че е бягало
след своя баща, отишло е при него, гушкало го е и го е молило да се върне. Това поведение
не показва нито уплаха от бащата, нито някакъв стрес. Детето към настоящия момент с
огромна обич и радост посещава баща си в дните, които са определени по привременните
мерки и се радва да бъде заедно с него.
Въпреки психологическата страна, която се опитва да изложи колегата, това е едно
производство, в което следва да бъдат изследвани наистина събрани доказателства и да бъде
установено действително какво се е случило на тази дата. Няма никакви данни за извършено
домашно насилие на тази дата и това безспорно го установи и първоинстанционния съд и
изрично обясни на въззивницата, че не следва да се опитва чрез съда да си урежда
отношенията. Единственото доказателство, ако може да се приеме за такова, това е
декларацията по чл. 9 ЗЗДН, която е депозирана от въззивницата в първоинстанционното
производство и която от събраните в хода на производството доказателства беше
опровергана.
С оглед горното, моля да отхвърлите депозираната въззивна жалба като
неоснователна.
АДВ. Р. (реплика): Понеже се въвеждат едни твърдения, които са абсолютно
неверни искам да изясня, че детето Я. в момента, когато идват да я вземат реве, плаче,
тръшка се и не иска да тръгне.
ВЪЗЗИВНИЦАТА С.И.: Искам да бъдат постановени мерки, защото това насилие,
5
което сме преживели седем години не е еднократно и всичко се случва пред детето ми. Не е
вярно, че Г. Я. е присъствала там и не е вярно, че детето е излязло да прегръща баща си. Аз
половин час не можех да успокоя детето, тя не можеше да диша от самия стрес и изобщо не
е излизала навън при баща си. От това, което каза свидетелката няма нищо вярно и не може
детето да продължава да живее в този стрес и постоянен тормоз. Ние не живеем заедно, но в
момента когато тя отиде там се стресира.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от правна и фактическа страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:52 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6