Решение по дело №600/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 178
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 31 август 2020 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20197110700600
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 178

                                          гр.Кюстендил, 29.07.2020год.

                                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно  заседание на седми юли  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                                                                   

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

с участието на секретаря Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията     адм. дело № 600 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.213 и сл. от ЗУТ.

Т.П.Т. ***,  чрез процесуалния си пълномощник адв. А.Т. от САК, оспорва Заповед  № РД-04-1234/14.11.2019год. на кмета на Община Д.. Релевирани са възражения  за  липса на мотиви, нарушения на процесуалните правила по чл.26 и чл.35 от АПК, както и на специалните правила по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, несъответствие с  материалния закон  като отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Сочи се, че органът не е изпълнил задължението  си за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и на задължението за връчване на издадената заповед на собствениците на строежа.  Нарушението на материалния закон се обосновава с доводи, че строежът е търпим  по см. на §16 от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване.  Прави се искане за  отмяна на оспорената заповед и за присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – кметът на Община Д., чрез процесуалния си представител юк И. К., изразява становище за неоснователност на жалбата. Устно в съдебно заседание и в представените писмени бележки, юк К. сочи, че оспорената заповед съответства на изискванията за законосъобразност, тъй като е  издадена от компетентен орган в надлежната писмена форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Оспорват се като неправилни възраженията на жалбоподателя за търпимост на процесния строеж чрез анализиране  на предпоставките по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, вкл. на относимите разпоредби на строителите правила и норми за строежи от процесния вид. Иска се отхвърляне на жалбата и  присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като прецени доказателствата  по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № РД-04-1234/14.11.2019год., кметът на Община Д.,  на осн. чл.225а, ал.1 вр.  чл.225, ал.2, т.2 вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, нарежда на жалбоподателя Т.П.Т.  да  премахне  строеж: “обособено ново помещение до гаража  с предназначение за санитарен възел”, изграден в УПИ ХVІ-2980, кв.157 по регулационния план на гр. Д. на 3,90м от УПИ ХІІІ-2981 и долепен до сграда на допълващото застрояване – гараж; определя  срок за доброволно изпълнение на заповедта, след изтичане на който следва принудително премахване.

Органът приема, че  строежът  е изграден през 1974г. без необходимите строителни книжа и документи, в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1, чл.169, ал.1 и чл.183, ал.1 от ЗУТ; че горното квалифицира строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2,  т.2 от ЗУТ.  Изложени са доводи за неприложимост на разпоредбите на §16, ал.1  от ПР на ЗУТ. 

Заповедта е връчена на оспорващия на 21.11.2019г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, а жалбата е изпратена по пощата на  05.12.2019г.  

От събраните писмени доказателствени средства се установява, че урегулираният поземлен имот ХVІ-2980, кв.157 по регулационния план на гр. Д., в който е разположен процесният строеж, е собственост на Ц.П.М., С.Й.Р., А. Тодорова Т. и Диана Тодорова Т.,  съгласно  представените към административната преписка документи, обективиращи   придобивните  сделки, а именно:  нотариален акт № 16, том І, рег. № 325, дело № 13/2008г., нотариален акт № 42, том І, рег. № 422, дело № 42/2001г. и нотариален акт № 107, том VІІІ, рег. № 8707, дело № 1387/2006г.  Видно от нотариален акт № 107, в полза на  жалбоподателя Т.П.Т. е учредено право на безвъзмездно и пожизнено ползване на недвижимия имот, в който е разположен процесния строеж.  

Административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, е започнало във връзка с постъпило заявление  вх. № 94-О-323/26.03.2019г. на съсобственика на имота С.Й., с данни за провеждане на незаконно строителство от Т.Т..  До собствениците  и ползвателя Т. са  изпратени  писма изх.№ № 94-Т-114/08.04.2019г. и 94-Т-114-1/03.05.2019г., двете  на кмета на община Д.,  с които  се  уведомяват  за определената дата за извършване  проверка на място и са изискани от тях доказателства относими към извършваното строителство.  Следва обяснение с вх. № 94-Т-156/15.05.2019г. на оспорващия Т.Т., с което е представен снимков материал и нотариално заверена декларация с рег. № 1069/15.05.2019г. /на л.19 от делото/. Видно от същата, деклараторът сочи, че строежът  лятна кухня с мивка и тоалетна, залепен до постройката гараж,  както и строежът обособено ново помещение до гаража, са изградени през 1974г. от съсобствениците на имота Петър Т. и Йосиф Аргиров,  като през  м. март 2019г.  обособеното  ново помещение  е  укрепено и заздравено лично от него.

В хода на административното производство, е изготвено становище на главния архитект на Община Д., датирано на 13.06.2019г., относно статута на строежите в УПИ ХVІ-2980, кв.157 по плана на гр. Д.. По  отношение на процесния строеж, представляващ обособено ново помещение до гаража с предназначение за санитарен възел, е прието, че е недопустим, тъй като не отговаря на действалите  към момента на изграждането му правила на чл.119, ал.6 от ППЗТСУ, както и на сега действащото правило на чл.47, ал.2 от ЗУТ. За становището на главния архитект е уведомен жалбоподателят Т. с писмо изх. № 94-О-323-1/19.06.2019г. и е поканен за съставяне на констативен акт по реда на чл.225а от ЗУТ.  

На 14.08.2019г. е извършена проверка в имота  от длъжностни лица в отдел УТ при Община Д., в присъствието на ползвателя на строежа Т.Т.,  като резултатите са обективирани в съставен Констативен акт  № 16 от 14.08.2019год.  Видно от съдържанието на същия, в УПИ ХVІ-2980, кв.157 по плана на гр. Д., на 3,90м от УПИ ХІІІ-2981, на страничната регулационна линия с УПИ ХV-2981 и долепено до сграда на допълващото застрояване – гараж, е обособено ново помещение с предназначение за санитарен възел, с иззидана нова стена с дължина 1,10м и височина 1,94м, а съществуващата стена на регулационната линия с УПИ ХV-2981 е увеличена с три реда единични тухли и над така  обособеното  помещение е изграден  таван  от стоманобетонова плоча на кота +1,94м. Сочи се, че обособеното помещение е с размери 1,10м/1,20м.  Констативният акт е връчен на  жалбоподателя, който депозира възражение  с вх. № 258/26.08.2019г. 

Предвид обстоятелствата, установени при извършената проверка и отразени в съставения констативен акт, кметът на Община Д.  издава оспорената Заповед № РД-04-1234/14.11.2019год.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от легитимирано да обжалва лице - адресат на оспорената заповед и в законоустановения срок,  поради което е процесуално допустима.

            Преценена по същество, жалбата се приема за неоснователна.

Проверена  изцяло на осн. чл.168, ал.1 от АПК  и  съобразно критериите по чл.146 от АПК,  оспорената заповед се явява валиден административен акт, издаден в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите  материалноправни разпоредби и с целта на закона.

 Обжалваната  заповед е издадена  от орган с материална и териториална компетентност - кмета на Община Д.  /арг. чл. 225а, ал.1 от ЗУТ/. Горните изводи съдът обосновава  с  доказателствата за  вида на процесния строеж, съобразно които същият се определя като такъв  от пета категория по  чл.137, ал.1, т.5, б. в  от ЗУТ и чл.11, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 30.07.2003гт. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. По делото липсва спор относно извършеното строителство, което е  надлежно описано в  съставения Констативен акт № 16/14.08.2019г. Същият  представлява  официален  свидетелстващ документ и съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК се ползва с материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства. Истинността на съдържанието на  констативния акт не се оспорва от жалбоподателя. Предвид горното съдът приема, че процесното обособено помещение с предназначение за санитарен възел, представлява строеж по см. на т.38, §5 от ДР на ЗУТ.

При служебната проверка се установява  спазване на предвидената в разпоредбата на чл.225а, ал.2  вр. с чл. 223, ал.2 от ЗУТ  процедура по констатиране на незаконното строителство от служители по контрол на строителството в администрацията на Община Д., които в присъствието на жалбопадателя са извършили проверка и са съставили  Констативен акт № 16/14.08.2019г.  Противно на поддържаното в жалбата, административният орган е изпълнил  задължението си по чл.35 от АПК, като е събрал и обсъдил всички относими за спора обстоятелства.   

При преценката на формалните изисквания относно съдържанието на обжалваната заповед, съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването, поради което е мотивирана. Отразени са обстоятелствата, съобразно които строежът се квалифицира като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а именно отсъствие на  строителни  книжа и документи  за изграждането му в нарушение на чл.137, ал.3 , чл.148, ал.1 и чл.183, ал.1 от ЗУТ. Налице са доводи и за неприложимост на хипотезите за търпими строежи по §16 от ПР на ЗУТ. Възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви са неоснователни.  

 По  съществото на спора,  съдът  счита  обжалваната  заповед за законосъобразна  като постановена в съответствие с материалноправните норми на ЗУТ.  В обхвата на съдебния  контрол влиза преценката относно характера на процесното строителство, т.е. дали представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, дали е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и дали подлежи на премахване в контекста на законовите режими за търпимост на строежите.  Както се посочи,  обекта – предмет на оспорената заповед,  представлява  обособено помещение с предназначение за санитарен възел, т.е. строеж от допълващото застрояване. От друга страна, от събраните доказателства е безспорно, че строителството е извършено без необходимите  строителни  книжа -  инвестиционен проект  и разрешение за строеж по чл.148, ал.1 от ЗУТ.  Надлежно  разрешение  за  изграждане на санитарен възел /клозет по терминологията на действащите правила към 1974год./, е било необходимо и  съгласно  нормата на чл.119, ал.6 от ППЗТСУ.  Не са спазени и специалните правила на чл.183, ал.1 от ЗУТ, приложими в хипотезата на съсобственост върху урегулирания поземлен имот, в който се извършва строителство. Предвид горните констатации и доколкото оспорващият не представя  строителни книжа, строежът е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и съображенията в оспорената заповед в изложения смисъл са правилни.

Преценката за законосъобразност на акта за премахване на строежа, изисква преценка  относно  неговата търпимост  съобразно законово установените  режими по §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Процесният обект е изграден през 1974год., видно от декларацията на оспорващия, представена пред административния орган. Анализът на събраните по делото доказателства  в контекста на правилата за търпимост, обосновава правни изводи за отсъствие на предвидените в тях материалноправни предпоставки, което сочи на неоснователност на защитната теза на жалбоподателя.

Правната норма на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ изисква наличие на следните кумулативно дадени предпоставки за търпимост на строеж: строежът да е изграден до 7 април 1987год. и да е допустим по действащите към момента на извършването му подробни градоустройствени планове, правила  и нормативи или съгласно сега действащия ЗУТ. В случая, както е приел органът, е налице  само първото  изискване – видно от декларацията, представена в хода на административното производство, сградата е построена през 1974год. Останалите предпоставки не са осъществени.   Съгласно чл.119, ал.6 от ППЗТСУ, санитарният възел /клозет по терминологията на правилника/, който е второстепенна постройка,  трябва да бъде в самата жилищна или вилна сграда, а при липса на водоснабдяване на населеното място или на съответната му част,  се разрешава временно клозетът да бъде извън жилищната сграда, но  при  спазване на техническите и санитарно-хигиенните изисквания / арг. чл. 119, ал.7 ППЗТСУ/.  Следователно  към  1974година, санитарният възел е елемент на жилището и следва да бъде разположен вътре в него, а изграждането му извън жилището е допустимо само като временна постройка, какъвто не е настоящия случай,  и то при спазване на техническите норми.  Такива се съдържат в §65, ал.2 от Строителните  правила и норми за изграждане на населени места / обн. Изв. бр.75/1959г./.  Според разпоредбата, когато санитарният възел  е извън жилищната сграда, се разполага най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите. В случая видно от данните в КА № 16/14.08.2019г.,  процесният строеж се намира на страничната регулационна линия с УПИ ХV-2981.  Горното  дисквалифицира строежа като допустим съгласно  действалите правила и нормативи по време на извършването му.

Идентични  правни  изводи   се  обосновават от преценката на действащата уредба на ЗУТ. Санитарният възел /тоалетната/, според действащите правила, е елемент от жилището и следва  да бъде  разположена вътре в него, а извън жилищната сграда санитарният възел може да бъде изграден  само като временен строеж съгласно чл.46  от ЗУТ,  какъвто настоящият не е.  Същият не отговаря и на нормативно установеното с чл.47, ал.2 от ЗУТ разстояние не по-малко от 3 метра от границите на имота.  Следователно,  процесният строеж не е търпим строеж в хипотезата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. По същите съображения, е неприложим и режимът по § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.   Строежът  е незаконен и подлежи на премахване, поради което оспорената заповед  е законосъобразна. Дължимо е  решение за отхвърляне на  жалбата като неоснователна. 

Предвид изхода по делото и изричната претенция на представителя на ответника,  съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., определено по реда на  чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, което следва да плати жалбоподателят. Поради неоснователността на жалбата, на последния не се дължат разноски.

             Водим от горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.215 от ЗУТ, Административният  съд

                                                  Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Т.П.Т. ***,  против  Заповед  № РД-04-1234/14.11.2019год. на кмета на Община Д.

ОСЪЖДА  Т.П.Т. ***, ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.

Решението   подлежи   на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.           

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: