Решение по дело №733/2020 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 314 гр.Пловдив, 26.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 21.02.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ П.

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №733/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

                Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-010894 от 30.12.2019г., издадено от Началник група с-р „ПП“ към ОД на МВР-Пловдив, с което на Т.П.Д. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 / триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДВП, административно наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДВП на основание чл.181, т.1 от ЗДВП, административно наказание глоба в размер на 10/десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП на основание чл.183, ал.1,т.1 пр.1, 2 от ЗДВП, административно наказание глоба в размер на 10/десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДВП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДВП.

          Жалбоподателят Д., в жалбата си моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание не се явява и не се представлява.Постъпило е становище от упълномощен защитник адв.Е.И. с което се моли жалбата да бъде уважена и да се присъдят разноски по делото в размер на 300лв.

       Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище в съдебно заседание, като за същото е редовно призована. Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден и същото е обявено за решаване.

        Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

        ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.

           В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 20.12.2019г. около 22.40 часа в гр.Пловдив, ул.** номер **, като водач лишен от СУМПС с ПАМ от 18.09.2013г. управлява собствения си л.а.Мерцедес МЛ  350 С с рег. номер **, като не носи в себе си СУМПС, контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС, което управлява и което МПС не е представено в срок на технически преглед.Нарушението било установено от актосъставителя С.К..На място на водача Д. бил съставен АУАН за гореописаните нарушения, като това че водача бил с иззет СУМПС било квалифицирано по чл.150А от ЗДВП без да се сочи по коя алинея.Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление с оглед констатациите в АУАН.Съдът следва да отбележи, че кредитира изцяло писмените доказателства по преписката, както и гласните такива изразяващи се в разпит на св.К.-актосъставител.От тях и справката за водач нарушител съдът достига до извода, че към датата на нарушението Д. е управлявал МПС с изтекъл срок на СУМПС, но не и с наложен ПАМ.Това е така тъй като фактически след изтичане срока на валидност на СУМПС наложения ПАМ губи своето значение.

             Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от представената оправомощителна заповед.Същото се отнася и за издадения АУАН.В двата акта нарушителя е точно индивидуализиран и не буди съмнение неговата идентичност.

             Налице са обаче нарушения в хода на административнонаказателното производство изразяващи се в следното.На първо място е налице нарушение на разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН тъй като в АУАН като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.150А от ЗДВП.Видно от ЗДВП посочената норма има две алинеи и като не е посочена коя от тях е нарушената се стигнало именно до нарушение на сочената по-горе норма от ЗАНН и фактически до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Този порок е изправен в наказателното постановление като АНО правилно е посочил, нарушената норма чл.150А, ал.1 от ЗДВП, но фактически за това нарушение по този текст на нарушителя не е било предявено обвинение и едва с наказателното постановление за пръв път му е вменено нарушение под правилната правна квалификация.  

            Предвид гореизложеното съдът намира, че при издаването на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, същият да научи за какво е наказан, като е нарушен и чл.42, т.5 от ЗАНН и не е посочена ясно правната норма която е нарушена от жалбоподателя.

             Порок в неясно описание на нарушението е налице както в АУАН, така и в НП по отношение на нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДВП.Съгласно тази норма собствениците на МПС са длъжни да ги представят на задължителен периодичен преглед.В случая не става ясно от обстоятелствената част на АУАН и НП кога е следвало съответното МПС да премине такъв преглед, на коя дата, с колко време е нарушен срокът.Ето защо съдът счита от обективна страна признаците на това нарушение не са описание нито в АУАН, нито в НП и в тази част наказателното постановление също следва да се отмени.

            Досежно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП за това че жалбоподателят не носел СУМПС и КТ съдът намира следното.Състава на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП е субсидиарен спрямо този на чл.150А, ал.1 от ЗДВП.Тоест няма как лице което няма валиден СУМПС и КТ да ги носи в себе си. Тоест това нарушение може да извърши само този който има валиден СУМПС и КТ, но не ги носи в себе си.В случая жалбоподателят няма такива валидни документи и няма как да ги носи в себе си.Освен това неносенето на СУМПС и КТ са две отделни нарушения и в случай на наличието им следва да се наложат две наказания за две отделни нарушения, с което ако бяха налице обективните предпоставки за извършено нарушение, НП в тази част отново щеше да бъде отменено поради нарушение на чл.18 от ЗАНН, който гласи че за всяко нарушение се налагат отделни наказания.

             Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДВП за неносене на свидетелство за регистрация на МПС съдът намира, че същото е правилно квалифицирано, ясно е описано в АУАН и НП и извършването му е доказано.Всъщност жалбоподателя не отрича нарушението, но претендира за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят е маловажен.

             Има резон в твърдението на жалбоподателя и неговия процесуален представител поради следните причини.Видно от АУАН и НП нарушението е извършено в гр.Пловдив, ул.** номер **.Видно от двата акта е че адреса на жалбоподателя Д. ***.Тоест напълно основателно е да се твърди, че всъщност жалбоподателя е правел маневри пред дома си и неносенето на свидетелство за регистрация на МПС действително се явява маловажен случай и в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН тъй като случаят е маловажен.

              С оглед на изложеното, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

          Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. В случая адвокатското възнаграждение е на минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения и в договора за правна помощ е посочено че е платено изцяло в брой.Искане за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН не се прави от въззиваемата страна до края на съдебното заседание и ОД на МВР-Пловдив, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на 300 лева.

 Предвид това Съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                       ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-010894 от 30.12.2019г., издадено от Началник група. с-р „ПП“ към ОД на МВР-Пловдив, с което на Т.П.Д. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 / триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДВП, административно наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДВП на основание чл.181, т.1 от ЗДВП, административно наказание глоба в размер на 10/десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП на основание чл.183, ал.1,т.1 пр.1, 2 от ЗДВП, административно наказание глоба в размер на 10/десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДВП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДВП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на  Т.П.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева за направените по делото разноски.

                     Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

                                                            

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                             

Вярно с оригинала: И.П.