РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2411/16.12.2022г.
гр. Пловдив16.12.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет
и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора
Светослава Пенчева, като разгледа
докладваното от съдията Л. Несторова
КАНД №2856 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от А.И.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***,
депозирана чрез адвокат М., против Решение № 1814 от 23.09.2022г. на
Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 7326 по описа на същия съд за
2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1030-008927 от
16.09.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ гр. Пловдив, с което на А.И.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 700лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Касационният жалбоподател посочва, че
решението на районния съд е необосновано и неправилно. Твърди, че АУАН е
съставен 10 месеца след извършване на нарушението като излага подробни
съображения в тази посока.
Претендира се отмяната на решението
на районния съд, респективно отмяната на НП. В съдебно заседание процесуалният
представител на касационния жалбоподател поддържа наведените оплаквания и иска
отмяната на НП.
Ответникът
по касационната жалба – Сектор ПП към ОД на МВР-Пловдив не изразява становище
по касационните оплаквания.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил вярно
фактическата обстановка, обсъдил е всички събрани в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства и е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на изискванията на чл. 34 от ЗАНН.
Посочил е, че собствеността на
автомобила е установена след справка в КАТ, а именно на „АДВИ"ООД, с ЕИК
*********. Нарушителят е установен след надлежно представена от страна на А.И.Н.
/законен представител на дружеството-собственик/ лично попълнена декларация по
чл.188 от ЗДвП. В декларацията от 18.06.2021г. е посочил Н.,
че на процесната дата и място, именно той е управлявал гореописаният автомобил.
Касационният съд намира оплакванията на
касационния жалбоподател за неоснователни, поради следното: Разпоредбата на чл.
188 от ЗДвП предвижда изключение от правилото, че административнонаказателната
отговорност е лична и виновна. Когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Самоличността на нарушителя може да се установи едва след попълване
на декларация по чл. 188 от ЗДвП. Меродавна при изчисляване на срока по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН е датата на установяване на нарушителя, а не датата на извършване
на нарушението.
Правилно ПРС е приел, че конкретният субект,
чиято отговорност следва да се ангажира става известен на контролните органи
едва към момента на попълване на декларацията по чл. 188 от ЗДвП.
Касационният съд намира, че достатъчно
ясно и точно е посочено мястото на извършване на нарушението в АУАН и в НП,
така че оплакванията в тази насока са
също напълно неоснователни.
Предвид изложените мотиви решаващият съд
намира съдебният акт на районния съд за
валиден, допустим и правилен, поради което същият следва да се остави в сила.
Не са претендирани своевременно разноски от
ответника и следователно съдът не дължи произнасяне в тази посока.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1814 от
23.09.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 7326 по описа на
същия съд за 2021г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.