РЕШЕНИЕ
№829/30.4.2019г. 2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На двадесет и трети април Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1482
по описа на съда за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Е.Г.П., ЕГН **********, депозирана чрез процесуален
представител- адв.Й.А., против Наказателно
постановление № 19-0819-000058, издадено на 30.01.2019г. от ВПД Началник група
сектор „ПП" към ОД МВР Варна, с което му е
наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са му били отнети общо 6 точки.
С жалбата се
иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се фактическата
обстановка описана в НП, като се сочи, че констатациите на наказващия орган се
основавали на констатациите в АУАН, което противоречало на презумпцията за
невиновност в чл.16 от НПК. Визират се
нарушения на изискванията по чл.42, т.5 и чл.57, ал.2, т.6 от ЗАНН. От
обстоятелствената част на процесното НП, не следвало
извод към коя от посочените от законодателя категории МПС спада управляваното
от санкционирания. В заключение се развиват доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично, а се представлява от процесуален
представител адв.А.. Последният поддържа жалбата и
моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно
заседание не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 04.01.2019г.
свидетелите М.П. и Р.К. – двамата работещи като мл.автоконтрольор при Сектор
ПП-Варна, били на работа, като
осъществявали своите задължения по контрол над пътното движение. Около 22.40ч.
служителите на реда се намирали в гр.Варна, на бул.“Вл.Варненчик“, където в
посока бул.“Съборни“ , до ДНФ, спрели за проверка движещия се по пътното платно
лек автомобил марка „БМВ530Д “ с рег.№В3831ВТ, управляван
от въззивника П.. Последният бил правоспособен водач на МПС за категории „В и М“
от м. юни 2017г.. Служителите на реда установили, че въззивникът,
управлява превозното средство без да използва обезопасителен
колан по време на движението си. При горните констатации св. П. съставил срещу
въззивника АУАН бл.№125731 от 04.01.2019г., като описал допуснатото според него
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя,
бил му предявен и връчен, който го подписал без възражение. Жалбоподателят
се не се възползвал от законното си
право да депозира писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Поради което АНО приел, че липсват спорни обстоятелства и въз основа на
фактическите и правните констатации в АУАН, издал НП. С него на въззивника било
наложено:административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение
на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 18.03.2019г.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед,
справка за нарушител/водач, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като
непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св. М.П. и
Р.К., депозирани в с.з..
Съдът, предвид становището на страните
и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок /на 21.03.2019г. видно от входящия
номер на Сектор ПП-Варна/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- ВПД Началник група сектор
„ПП" към ОД МВР Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи /т.2.11/. АУАН също е съставен от компетентен
орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно
същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието
на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото
на защита.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът не
споделя възражението отразено в жалбата, че непосочването към коя от посочените
от законодателя категории МПС спада управляваното от санкционирания съставлява
съществено процесуално нарушение. Безспорно от фактическото обвинение както
отразено в АУАН, така и в НП е видна волята на АНО. Наказанието е наложено за
управление на МПС-лек автомобил, без поставен обезопасителен
колан. Безспорно е, че МПС управлявано от въззивника се числи към категориите
отразени в разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
На въззивника е наложено административно наказание по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП.
От събраните
по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателя П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Съобразно
цитираната правна норма, водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. Чл.149, ал.1, т.2, б.”а”от ЗДвП
указва, че към категория М1 спадат моторните превозни средства за превоз на
пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече
от 8, какъвто безспорно е бил автомобила управляван от жалбоподателя. От
обикновена справка в интернет пространството е видно, че техническите
характеристики на лек автомобил марка „БМВ“ модел „530Д “ включват 5 места за
сядане. Така, че автомобилът безспорно се числи към една от категориите в
чл.137а от ЗДвП, а именно категория М1.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното. От разпита на актосъставителя
П. е видно, че същият не си спомня за конкретния случай, но поддържа, че именно
той е съставил и подписал АУАН. От разпита на свидетеля по акта К., който е спрял за
проверка нарушителя, както и от другите
приложени по делото доказателства, безспорно се установява, че на 04.01.2019г.
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, като
при направената му проверка е било установено, че не е бил поставил обезопасителния си колан, с който е бил оборудван
автомобилът му. Превозните средства са оборудвани с колани, за да преминават по
съответния ред през тялото на водачите и за да ги предпазват от наранявания по
време на движение. Именно за това същите са обезопасителни
и следва да се използват по указания ред. Налице е верига от преки и косвени
доказателства за авторството на деянието. Служителят на реда спрял водача за
проверка, е категоричен, че водачът не е имал поставен обезопасителен
колан по време на движение с автомобила. При предявяване на съставения АУАН, въззивникът не е вписал, че има възражения или , че е бил с
поставен обезопасителен колан. Затова и съдът намира,
че в случая са налице безспорни и категорични доказателства, че именно П. е
извършил нарушението за което е бил санкциониран.
Поради горното
и предвид доказаността на нарушението, основателно е
ангажирана административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно
нормата на чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДП, която
предвижда, че се наказва с глоба от 50 лв., водач който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан. С оглед на санкционната правна
норма, която предвижда абсолютен размер на административната санкция,
наложеното с обжалваното постановление наказание „глоба“ в размер на 50 лв. по се
явява законосъобразна.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били
отнети и общо 6 точки, като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса
за отнетите контролни точки, тъй като намира, че същите по своя характер не
съставляват административно наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН, и
обжалването им не е предмет на настоящото производство.
Съдът намира, че не са налице предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават
извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед
явна незначителност на обществената опасност на нарушенията респ.
липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото
осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на
137а от ЗДвП е призвана да гарантира. Отделно от това видно от
приложената по делото справка за нарушител /водач същият е правоспособен водач
едва от една година и шест месеца преди датата на нарушеието.
Нещо повече, в същата справка е отразено, че само два месеца след процесното деяние срещу въззивника е съставен нов АУАН за
същото нарушение. Поради това и няма как да се охарактеризира извършеното от
водача като маловажен случай на нарушение. Неизползвайки обезопасителен
колан по съответния ред и то при липса на достатъчно опит, предвид факта, че
притежава СУМПС само от 1г. и 6м., е поставило в опасност и сигурността на
конкретния водач. Поради което и извършеното нарушение не следва да се
толерира, а следва да се накаже, с оглед превъзпитание на дееца му към спазване
на законоустановения ред.
При цялостна проверка на атакуваното НП съдът не
констатира наведените в жалбата пороци на АУАН и НП. Нарушението е
индивидуализирано по недвусмислен начин както в АУАН, така и в НП, който
позволява на нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен.
От изложеното по-горе, касаещо съставомерността
и съответно относимата санкционни разпоредба за нарушението,
е видно, че НП не страда и от наведените пороци в жалбата.
Поради това, настоящия съдебен състав намира, че НП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0819-000058, издадено на 30.01.2019г. от
ВПД Началник група сектор „ПП" към ОД МВР Варна, с което на Е.Г.П., ЕГН ********** е наложено: административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му били отнети общо 6 точки., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: