РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Перник, 23.02.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П.**, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при съдебния секретаря Е. В.**,
и с участието на прокурор К. Т.** от ОП – П.**,
като разгледа докладваното от
съдията КАНД 193 / 2023 г., по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета
„КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба
ОТ: А.А.К., ЕГН **********
с адрес: ***,
ЧРЕЗ адв. Я.С. ***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 365 от
06.10.2023г. постановено по
АНД № 538 / 2023г. по описа на Районен съд - гр. П.**
Жалбоподателя, счита
решението за неправилно,
незаконосъобразно и постановено при несъобразяване със събраните по делото
доказателства, поради което моли да бъде отменено изцяло, и вместо него да бъде
постановено друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.
Счита, че е нарушено право на защита на жалбоподателя тъй
като макар наказващият орган в АУАН и в НП да бил направил пълно и точно
описание на административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят, нито в АУАН нито в НП посочил
изискано ли е от водача разрешително, представено ли е такова или не.
На следващо място сочи, че
административнонаказващият орган
следвало да разграничи хипотезите на чл.26, ал.2, т.1, б."А” от ЗП
като редът за издаване на разрешителни е уреден в Раздел IV на Наредба № 11 от 03.07,2001г.за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и хипотезата на чл.14,ал.3
от посочената наредба. При установените и отразени в наказателното
постановление стойности на натоварването на ос и максимално допустимото
натоварване на ос било видно, че тези 30 % посочени в чл.14 ал.3 от Наредбата
не били надвишени. Следователно, след като било установено, че управляваното от
жалбоподателя ППС /макар и тежко по смисъла на чл. 3 от Наредбата/ отговаря на
тези критерии, за него съществувала възможността да се движи след заплащане на
определена такса. В този случай - при незаплатена такса, съставът на
административното нарушение щял да е този по чл.177,ал.З от ЗДвП, а не както е
посочил АНО-по чл.26,ал.2,т .1,б ."а” от ЗП, който забранява движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без разрешение. Жалбоподателя
можел да бъде наказан по чл.53,ал.1,т .2 от ЗП само когато бил нарушил
чл.2б,ал.2 от същия закон, но не и когато била налице възможността да се ползва
от привилегирования състав на чл.14,ал.3 от наредбата, както било в настоящия
случай. В този смисъл било налице несъответствие между събраните по делото
факти и неправилно определената правна квалификация на деянието, имаща за
последица неправилно определяне на приложимата санкционна разпоредба. В случая
не е било налице изискване на разрешение и неправилно жалбоподателят бил
наказан по чл.53,ал.1,т.2 от ЗП за нарушаване на чл.26,ал.2,т .1,б
."а" от същия закон..
Касационната жалба е
подадена, чрез системата за сигурно електронно връчване в срока по чл. 211 от АПК, от заинтересована страна и отговаря на изискванията на чл. 212 от АПК,
Изпълнена е процедурата
чл. 213а, ал. 1 – ал. 6 от АПК.
В срока по 213а, ал. 4 от
АПК е депозиран отговор от другата
страна, чрез надлежно упълномощен представител, в който са изложени подборни
съображения по съществото на делото, като се акцентира на обстоятелства, че жалбоподателя е от кръга на
субектите на нарушението; правилното приложение на материални закон и
неприложимостта на нормата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, тъй като превишението
е повече от 30 % над допустимото; в деня на нарушението жалбоподателя нито имал
разрешително, не бил заплатил пътна такса за управлението от него ППС.
Счита, че е първоинстанционният съд е изложил подробно, и ясно своите
мотиви във връзка с индивидуализацията на наказанието и е описал точно какво го
е мотивирало да определи съответното наказание глоба в този размер. Нарушението
е съществено. Счита НП за правилно и законосъобразно - издадено от компетентен
орган в съответствие с административно - наказателните процесуални правила и с
приложимия материален закон. Счита наложената административна санкция в предвиденият от Закона размер (чл. 53, ал.1
от ЗП) за така установеното нарушение, наказанието е определено с оглед
степента на обществената опасност на нарушението и с оглед целите визирани в
чл. 12 от ЗАНН. Поради което моли да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд като правилно, обосновано и законосъобразно, не
противоречащо с материалния закон.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не
се явява лично, вместо него се явява процесуален представител, който поддържа
касационната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено по
мотивите, изложени в жалбата.
В съдебно заседание ответникът по касационната
жалба редовно призован, изпраща
процесуален представител, който моли да бъде потвърдено първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – П.** дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на
Районен съд – П.** като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в
жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със
закона на обжалваното решение, след съвещание за да се произнесе намери
следното:
Предмет на
обжалване е Решение № 365 от 06.10.2023 година, постановено по АНД № 538/2023
г. по описа на Районен съд - П.**, с което е изменено Наказателно постановление
/НП/ № 8039 от 08.02.2023 година, издадено от началник отдел „Контрол на
републиканската пъна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
при Агенция пътна инфраструктура, с което на А.А.К. е наложено наказание:
„Глоба” в размер на 4000 лева на осн. чл.53 ал.1 т.2 от „Закона за пътищата” и
чл.53 от ЗАНН за извършено нарушение на чл.26 ал.2 т.1б”а” пр.ІІ от „Закона за
пътищата” вр. чл.8 ал.2 вр. ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр.1 на “Наредба №
11/03.VІІ.2001г на МРРБ, като наложеното наказание “Глоба” е намалено до
1500/хиляда и петстотин/лева.
Постановеното
решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото трябва да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от фазата на
конституиране на надлежните страните по делото.
При
конституиране на страните с Разпореждане от 20.03.2023г., /лист 20/ районният
съд е посочил да се призоват страните: жалбоподател, административно-наказващия
орган /без индивидуализация/ и допуснатите свидетели.
В списък на
призованите лица /лист 21 гръб/ фигурира под № 2 в качеството на
административно наказващ орган – Агенция пътна инфраструктура.
В проведените
по делото открити съдебни заседания на 06.06.2023г. и 12.09.2023г. за
административно наказващи орган е посочен Агенция пътна инфраструктура,
представлявана от пълномощник си.
Съдебният акт е
връчен на юрисконсулт на Агенция пътна инфраструктура.
Следователно
съдебното производство пред Районен съд - П.** е протекло между страни:
жалбоподател А.А.К. и ответник: административно наказващ орган - Агенция пътна
инфраструктура.
Предмет на
обжалване пред районния съд е Наказателно постановление /НП/ № 8039 от 08.02.2023
година, издадено от началник отдел „Контрол на републиканската пъна мрежа“ към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция пътна
инфраструктура.
Съобразно
нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в
приложимата редакция – като страна при разглеждане на делото пред районния съд
в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 - 3, издадени от наказващ
орган, следва да се призовава именно този наказващ орган. Агенция пътна
инфраструктура не е административно наказващият орган издал наказателното
постановление и съдебното производство, развило се пред районния съд, е такова,
протекло между ненадлежни страни.
Съдът следи
служебно за правилното конституиране на страните, като съдебен акт постановен в
съдебно производство, развило се между ненадлежни страни, е недопустим и следва
да бъде обезсилен. Като е провел съдебно производство при неправилно
конституиран административно наказващ орган, районният съд е лишил
административно наказващия орган от възможността да участва в производството и
да установи правилността и законосъобразността на издаденото наказателно
постановление. След като е допуснал производството да се развие между ненадлежни,
неправилно конституирани страни, като краен резултат районният съд е постановил
съдебно решение, при допуснато съществено процесуално нарушение, обосноваващо
неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. В този смисъл е
Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. по Тълкувателно дело № 5/2022
на ВКС и ВАС.
По изложените
съображения решението на Районен съд - П.** като недопустимо трябва да бъде
обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд, от стадия на конституиране на страните.
При този изход,
районния съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе по въпроса
за разноските, направени пред касационната инстанция, съобразно чл. 226, ал. 3
от АПК.
Предвид
изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, във връзка с чл.222, ал. 2, т.
1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА съдебно Решение № 365 от 06.10.2023
година, постановено по АНД № 538 по описа за 2023 г. на Районен съд – П.** и
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд –П.**, при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен
акт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/