№. 260258 / 18.6.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №. 2960 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, вр. чл. 88 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Е. ,. И. Е. 1. със седалище и адрес на управление: гр.К., о. у. №. 1., представлявано от управителя С. Б. И. е предявил против ,. А. О. Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. б. м. №. 7., представлявано от управителя П. И. П. обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с петитум: да бъде постановено от МРС решение, с което отв. ,. А. О. Е. 1. да бъде осъдено да заплати на ищеца: 19 328,40 лв. главница с ДДС, представляваща недължимо платена цена на недоставена стока-пшеница реколта 2018 г., количество 74,34 т., описана във фактура №. 1156/31.07.2018г. и сумата от 4 327,41 лв. мораторна лихва върху описаната главница, начислена за периода от датата на издаване на кредитното известие №. 1138/10.09.2018 г. до датата на подаване на настоящия бъдещ иск/23.1..2020 г./, както и главница в размер от 322,40 лв. с ДДС, представляваща недължимо платена цена на недоставена стока-слънчоглед реколта 2016/2017 г., количество 0,62 т., описан във фактура №. 1055/14.09.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, от датата на подаване на настоящия иск до окончателното им изплащанЕ. Претендира деловодни разноски.
С исковата молба са представени относими по делото писмени доказателства.
Между страните/ищецът в качеството на купувач и ответникът като продавач/ са сключени договори за покупко-продажба и доставка на земеделски култури-пшеница реколта 2018 г. и слънчоглед от реколта 2016/2017 г., обективирани в съответните фактури за целта.
Е.,. И.‘‘ е заплатил изцяло издадените от ,. А. ООД фактури за доставки на земеделски култури, като общо заплатената сума е в размер на 140 760,00 лв., видно от приложени платежни нареждания.
От страна на ответното дружество обаче не били доставени 74,34 т. пшеница от реколта 2018 г. описана във фактура №. 1156/31.07.2018г. и 0,62 т. слънчоглед реколта 2016/2017 г., описан във фактура №. 1055/14.09.2017 г.
Поради горното по взаимно съгласие между страните договорите за доставки на оставащото количество били развалени, като на базата ан развалянето ,. А. ООД издало кредитни известия.
Или сумата за възстановяване по издадените кредитни известия е в размер на 19 650,80 лв.
С формуляр-потвърждение от 07.04.2020 г. във връзка с годишния финансов отчет на Е.,. И.‘‘ за 2019 г., ответното дружество е потвърдило претендираните вземания в общ размер на 19 650,80 лв. С молбата-потвърждение ответното дружество е поканено да възстанови дължимите суми за недоставените количества земеделска култура.
Въпреки гореизложеното, ответното дружество не предприело и към днешна дата никакви действия по изплащането на дължимите суми, поради което и за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящите осъдителни исковЕ.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Първият иска за главница от 19 328,40 лв. се признава изцяло от ответното дружество. Оспорва обаче размерът от 4 327,41 лв. мораторна лихва върху главницата, като периодът, от началото на който се претендира/ от датата на издаване на кредитното известие №. 1138/10.09.2018 г./. Законна лихва се дължи от датата на поканата, ако не е уговорено друго.
В настоящият случай, ищеца е изпратил до ,. А.ООД молба за потвърждение изх. №. R-21/30.03.2020 г., с която освен потвърждение на дължимата сума от 19 650,80 лв. е отправена покана в най-кратки срокове да се преведе дължимата сума по посочената в молбата банкова сметка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с изразените становища, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 12 от ГПК, приема следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна. Разгледани по същество: искът за главница е изцяло основателен, а акцесорният осъдителен иск за мораторна лихва-частично основателен.
Съображенията на съда са следните:
Доказателствата по делото са писмени.
Искът за главница в общ размер от 19 650,80 лв. се признава изцяло от ответната страна и освен това е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Поради изложеното, главният иск следва да бъде уважен изцяло, като съобразно разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът не следва да излага мотиви по същество.
По акцесорният иск за мораторна лихва по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Видно е от приложено на л.1. от делото кредитно известие, че ответникът е издал такова по фактура №. 1156/31.07.2018 г. като доказателство за разваляне на договора в тази част.
Съгласно чл.55 от ЗЗД който е получил нещо без основание или на отпаднало или неосъществено основание е длъжен да го върнЕ. Чл. 88 от ЗЗД гласи, че развалянето има обратно действиЕ.
Безспорно при развалянето този, който е получил нещо е длъжен да го върне/ в случая не се спори, че сумата по фактурата е преведена в полза на ,. А. О. което не е спорно и за което са представени писмени доказателства/. Само по себе си обаче с развалянето на правоотношението не настъпва автоматично забава на длъжника по връщането на полученото/ респ. не настъпва ,,падеж‘‘ по силата на закона/. Поради изложеното съдът не приема, че ответното дружество е било в забава и е започнала да тече мораторна лихва върху главницата от 19 328,40 лв. от деня на издаване на кредитното известиЕ.
Поради гореизложеното следва да намери приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД: ,,когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора‘‘. Такава покана е направена на 07.04.2020 г., когато е изготвен от ,. А.ООД по отправена молба за потвърждение на ищеца формуляр за потвърждениЕ. От тази дата длъжникът е бил в забава и от тази дата е започнала да тече лихвата за забава, считано до 23.1..2020 г.
Съобразно общодостъпен модул за изчисление на мораторна лихва, нейният размер за периода от 07.04.2020 г. до 23.1..2020 г. е 1 240,24 лв.
Съдът намира, съобразно с горното, че искът за мораторна лихва с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, следва да се уважи до размер от 1 240,24 лв. за периода от 07.04.2020 г. до 23.1..2020 г., като в останалата си част до предявения размер от 4 327,41 лв. и за периода от 10.09.2018 г. до 06.04.2020 г. подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото ищецът, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, има право да му бъдат изплатени съгласно приложен на л.40 от делото списък на разноските реализираните от него деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковетЕ. На първо място съдът следва да отбележи, че в списъка фигурират такси по образузаване на ИД №. 2097/20 г. по описа на Ч. М. И., които такси не са предмет и не следва да се присъждат в настоящото исково съдопроизводство. На следващо място, съдът, прилагайки простото тройно правило при съобразяване на уважената с отхвърлената част общо за двата иска, намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 3 588,80 лв.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право да му се присъдят деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част, или сума в общ размер на 193,12 лв. за адвокатско възнаграждение, изчислено от съда по посочения по-горе механизъм.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. чл. 55, вр. чл. 88 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ,. А. О. Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. б. м. №. 7., представлявано от управителя П. И. П. ДА ЗАПЛАТИ на Е. ,. И. Е. 1. със седалище и адрес на управление: гр.К., о. у. №. 1., представлявано от управителя С. Б. И. сумата от 19 328,40 лв. главница с ДДС, представляваща недължимо платена цена на недоставена стока-пшеница реколта 2018 г., количество 74,34 т., описана във фактура №. 1156/31.07.2018г. и главница в размер от 322,40 лв. с ДДС, представляваща недължимо платена цена на недоставена стока-слънчоглед реколта 2016/2017 г., количество 0,62 т., описан във фактура №. 1055/14.09.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите, от датата на подаване на настоящия иск в съда до окончателното им изплащанЕ.
ОСЪЖДА ,. А. О. Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. б. м. №. 7., представлявано от управителя П. И. П. ДА ЗАПЛАТИ на Е. ,. И. Е. 1. със седалище и адрес на управление: гр.К., о. у. №. 1., представлявано от управителя С. Б. И. сумата от 1 240,24 лв. мораторна лихва върху описаната главница от 19 328,40 лв., начислена за периода от 07.04.2020 г. до 23.1..2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над уважения до предявения размер от 4 327,41 лв. и за периода от 10.09.2018 г. до 06.04.2020 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ,. А. О. Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. б. м. №. 7., представлявано от управителя П. И. П. ДА ЗАПЛАТИ на Е. ,. И. Е. 1. със седалище и адрес на управление: гр.К., о. у. №. 1., представлявано от управителя С. Б. И. сумата от 3 588,80 лв. деловодни разноски за :държавни такси и адвокатски хонорари, съразмерно с уважената част от исковетЕ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Е. ,. И. Е. 1. със седалище и адрес на управление: гр.К., о. у. №. 1., представлявано от управителя С. Б. И. ДА ЗАПЛАТИ на ,. А. О. Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. б. м. №. 7., представлявано от управителя П. И. П. сумата от 193,12 лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковетЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на странитЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: