№ 15
гр. *** 20.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – *** I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
СъдебниКатя Желязкова Дамова
заседатели:Марияна Кирилова Елевтерова
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ат. Москова Наказателно
дело от общ характер № 20212180200702 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За ТО – *** при РП - Бургас, редовно уведомена, се явява прокурор
Бочев.
Подсъдимият Ц. ЯН. ИЛ., редовно призован, се явява лично и ведно с
адв. К.К., с представено в днешно с.з.пълномощно.
Подсъдимият И. – Оттеглям пълномощията си от адв. Б., желая да ме
защитава в процеса адв. К., който съм упълномощил.
За посоченото в обвинителния акт като ощетено юридическо лице - ***,
редовно призован, представител не се явява.
Съдът ДОКЛАДВА, че с вх. № 80/10.01.2021г. по делото е постъпила
молба от юридическото лице *** чрез пълномощник ю.к. Н.А., с която
заявяват, че правоспособният субект в наказателното производство по НХД
№702/2021г. на РС-*** е ***, сочат, че материалите по ДП не са им предявени
по надлежния ред като ощетеното юридическо лице, и в тази връзка, както и с
оглед конституиране на *** в процеса като граждански ищец и предявяване
на граждански иск, молят да им се предоставят документите по делото.
Съдът ДОКЛАДВА, че с вх. № 154/13.01.2021г. по делото е постъпила
молба от юридическото лице *** с ЕИК *** чрез пълномощник ю.к. Н.А., с
която правят възражения, че правоспособният субект в наказателното
1
производство е ***, представлявано от изп.директор А.Ц. Сочат, че
материалите по ДП не са били предявени по надлежния ред на ощетеното
юридическо лице *** т.е. на правоспособната страна. В тази връзка, както и с
оглед конституиране на *** в процеса като граждански ищец, уведомяват
съда, че ще предявят граждански иск в насроченото с.з. на 20.01.2022г.
Съдът ДОКЛАДВА, че с вх. № 182/14.01.2021г. по делото е постъпила
молба от юридическото лице ***, чрез пълномощника ю.к. Н.А., с която
прави искане *** да бъде конститиуран като граждански ищец и предявява
срещу подсъдимия Ц. ЯН. ИЛ. граждански иск за сумата 14 779.08 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 20.01.2022г. до
окончателното и изплащане, като моли същият да бъде приет за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство, на основание чл.84 ал.1
от НПК вр.чл.45 от ЗЗД.
По хода на делото:
Прокурорът – Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. К. - Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Подсъдимият – Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Като намери, че не са налице процесуални пречки,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕМА самоличност на подсъдимия по данни от ДП и данни
заявени от него, както следва:
Ц. ЯН. ИЛ. - ЕГН **********, роден на 17.01.1993 г. в град *** с
постоянен адрес *** *** /реабилитиран по чл.88а от НК/.
Подсъдимият – Получил съм препис от обвинителния акт. Желая да ме
защитава адв. К..
Прокурорът – Първо ще взема отношение по предявения граждански
иск от ощетеното юридическо лице. Считам, че не следва да се приема за
съвместно разглеждане предявения от *** граждански иск на основание чл.
45 от ЗЗД, тъй като това би затруднило разглеждането на делото и в този
2
смисъл, моля да постановите определение, с което да не приемате за
съвместно разглеждане предявения граждански иск.
Адв. К. – Считам, че предявения граждански иск е неоснователен и
недопустим, както по размер, така и по основание, поради което моля да не го
приемате за съвместно разглеждане в настоящия процес, тъй като ще
затрудни разкриване на обективната истина по делото.
Подсъдимият - Поддържам казаното от адвоката ми.
Съдът, като се занима с така депозираната молба от *** с която се иска
съдът да конституира *** като граждански ищец и да приеме за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявения от дружеството срещу
подс.И. граждански иск за сумата от 14 779.08 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на иска 20.01.2022г. до окончателното й
изплащане, намери молбата за недопустима, поради следните съображения:
Безспорно с разпоредбата на чл.84 ал.1 от НПК се гарантира правото на
юридическото лице, което е претърпяло вреди от престъплението, да встъпи
като граждански ищец в наказателното производство и да предяви в това
производство за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия,
който с противозаконните си действия е нанесъл вреди на това юридическо
лице. От друга страна също така е безспорно, че с обвинителния акт
държавното обвинение поставя рамката на процеса, посочвайки срещу кого
повдига обвинение, за какво деяние и кой е пострадалия, респ. кое е
ощетеното юридическо лице, което е претърпяло вреди от деянието, като по
този начин осигурява процесуалната възможност на пострадалия / ощетено
юридическо лице да упражни правата си регламентирани по чл.84 ал.1 от
НПК.
В конкретния случай и в обстоятелствената част и в диспозитива на
обвинителния акт от фактическа страна е прието от държавното обвинение,
че ощетеното юридическо лице, което е притърпяло вреди от деянието,
извършено от подс.И., е *** тъй като стоманенорешетъчния стълб – предмет
на кражбата, е бил собственост на ***. След като държавното обвинение в
обвинителния акт е посочило *** за собственик на откраднатата вещ и за
ощетено юридическо лице, то за съда е възникнало задължението да призове
за разпоредителното заседание именно това лице като участник в
3
наказателното производство в качеството му на ощетено юридическо лице,
както и да му укаже правата в процеса, което и съдът е сторил.
По настоящото дело обаче е постъпила молба от *** с която
претендира, че то е действителният собственик на откраднатата вещ, поради
което моли да конституиран като граждански ищец, както и да бъде приет за
съвместно разглеждане в настоящето производство предявения от него срещу
подс.И. граждански иск. Доколкото обаче с обвинителния акт се поставя
рамката на процеса и с него се определят участниците в него, то след като ***
не е посочено в обвинителния акт като собственик на открадната вещ и като
ощетено юридическо лице, то в тази фаза на процеса не съществува
процесуална възможност съдът да замени посоченото от държавното
обвинение за ощетено юридическо лице *** с юридическото лице *** и да
конституира последното като граждански ищец в настоящето производство.
Мотивиран от гореизложеното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на *** да бъде
конституирано като граждански ищец в процеса и да бъде приет за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство предявения от нето
срещу подс.И. граждански иск за сумата 14 779.08 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на иска 20.01.2022г. до окончателното, като
недопустима.
СЪДЪТ ПРЕМИНАВА към обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1
от НПК.
Прокурорът - Считам, че делото е подсъдно на настоящия съд. Няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Ще
коментирам твърдяното в молбата на *** твърдение за допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила изразяващи се в
непредявяване на материалите на ощетеното юридическо лице. Считам, че не
е налице такова, защото чл. 227, ал.2 от НПК гласи, че предявяването на
разследването се извършва само на обвиняемия, неговия защитник,
пострадалия и неговия повереник, закона не е предвидил предявяване
4
разследването да се предявява на ощетеното юридическо лице. Посоченото в
диспозитива на обвинителния акт юридическо лице *** с управител В.К., се
явява поделение на юридическото лице *** което съгласно чл. 3, ал. 1 от
Закона за регистър Булстат подлежи на вписване в регистъра, т. е. по никакъв
начин правото на ощетеното юридическо лице да участва в наказателното
производство не е нарушено, още повече, че предявяването на гражданския
иск е възможно и след като бъде разгледано наказателното производство
относно деянието, автора и вредите. Отделно от това, в хода на
производството дори и да приемем, че е налице такава фактическа грешка в
обвинителния акт, чрез изменение на обвинението по реда на чл. 287, би
могло да се преодолее това и евентуално в съдебния акт, с който се решава по
същество делото, да бъде отразено, в случай, че бъде установено друго
ощетено юридическо лице, а не посоченото, да не бъдат ограничени неговите
права и законни интереси. Не са налице основания за разглеждане на делото
по особените правила. Не са налице основанията, производството по делото
да се разглежда при закрити врата, не е необходимо привличане на резервен
съдия, съдебен заседател, назначаване на защитник, в.л, преводач или
тълковник, както и не е необходимо извършване на процесуално-следствени
действия по делегация. Не следва да се променя взетата вече мярка за
процесуална принуда. Към настоящия момент нямам искане за събиране на
нови доказателства и моля да насрочите съдебно заседание, за което да
призовете свидетелите и вещите лица за разглеждане на делото по същество.
Адв. К. – Считам, че делото е подсъдно на РС – ***. Има основания за
прекратяване на съдебното производство, поради допуснати многобройни
съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване
правото на защита на обвиняемия и на пострадалия в ДП. Не считам, че
можем в съдебно заседание да установим кой е пострадалия от
престъплението, тъй като на практика това означава, че в хода на ДП
неоснователно е повдигнато обвинение. Ако се твърди, че на мен ми е
извършена кражба, а такава на мен не е извършена, това означава, че няма
извършена кражба. На следващо място по ДП е приложено писмо до
началника на полицията в *** ведно с което са представени документи, като
въпросното писмо и приложените към него документи са използвани като
основание за извършване на оценъчна експертиза. Първо, наказателният
процес е строго формален, не може писмо, изпратено до ръководителя на
5
полицията и неприобщено към доказателствения материал по делото по
надлежния ред, да бъдат използвани по ДП. На следващо място считам, че
оценката на отнетите вещи е некоректна. Първо, представеното писмо говори
за действащ електропровод, един действащ електропровод включва както
ЖР-та, така и изолационни материали, така и кабели и други ценни вещи, в
конкретния случай се установява, че въпросният стълб е нямал такива
елементи, въпросният стълб не е част от твърдяната електроразпределителна
преносна мрежа, може да е резервен, може дори да не е собственост на
предявилия иск юридическо лице, тъй като далекопровода съществува, а този
стълб е разположен извън въпросното трасе на електропровода, така че
считам, че по делото следва да бъде назначена нова СТЕ, която да установи
въпросния далекопровод действително ли е част от твърдяното от
пострадалото юридическо лице съоръжение или е някакъв резервен, такъв на
първо четене. Считам, че безпредметно да обсъждам останалите въпроси,
които се обсъждат в разпоредителното заседание.
Подсъдимият - Аз съм съгласен с адвоката ми и поддържам всичко
казано от него.
Прокурорът – По отношение на основанието за прекратяване на
съдебното производство, на основание чл. 249 от НПК когато съдът
прекратява съдебното производство при случаите на ал.1, т.1 и т.3 на чл. 248,
т. е. когато делото не е подсъдно на съда и когато е допуснато в ДП
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила довело до
ограничаване на процесуалните права, по отношение на тях, взех отношение
още когато обсъждах въпросите по отношение на ощетеното юридическо
лице, тъй като тук не е налице пострадал, а ощетено юридическо лице, това е
един фактически въпрос, който може да се установи в съдебния процес и ако
някой друг твърди, че не може да се преодолее това, не е така. По отношение
на същественото нарушение на процесуалните правила довели до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия - с обвинителния акт е
повдигнато обвинение на подс. И. за това, че е отнел чужда движима вещ,
стоманено-решетъчен стълб от ел. провод *** с посочена стойност, от
владението на А.Т. Считам, че в диспозитива на обвинението, на
престъплението по чл. 195 от НК, с нищо не са нарушени процесуалните
права на защита на подсъдимия, тъй като е посочена вещта, посочено е, че е
чужда и стойността й, всички други въпроси дали стойността е действителна
6
и е на такава стойност, която се сочи в обвинението, като включително и
чужда ли е, са едни въпроси по същество, които са предмет на изследване,
предмет на доказване и анализ в хода на съдебното следствие. Считам, че
диспозитива на обвинението съдържа всички необходими реквизити, времето,
мястото, предмета на престъплението, средствата и стойността, собственика и
от владението на кого и без негово съгласие, така че в пълен обем е било
предоставено упражняване правото на защита, както на обвиняемия, така и на
защитника в хода на досъдебната фаза, така че считам, че не са налице
основания за прекратяване на делото. Всичко това е въпрос на
доказателствата, тук в съдебното следствие, включително и размера на
отнетата вещ, ако не са съгласни, предявено е разследването, или поне са
уведомявани, не са направили възражения, не са искали събиране на нови
доказателства, така че всички тези въпроси относно писмените доказателства,
относно обосноваността на експертизата, е предмет на разглеждане на делото
по същество.
Адв.К. – Считам, че в конкретния случай ние нямаме годно обвинение,
по силата на което да бъде представено за разглеждане делото пред съда.
Какво имаме в ДП? На еди си коя дата, неустановена, еди си кой -
обвиняемият, който признава за извършеното деяние, е отнел чужда движима
вещ метален стълб на стойност еди си колко лева. Какъв е този метален стълб,
дали е на стойност 15 000 лева, дали е бракуван и ако е бракуван и няма
стойност, ние тогава нямаме престъпление. Има значение собствеността на
вещта, както и вида, състоянието и годността на вещта, тогава стойността ще
бъде различна, да се твърди, че съдът е разследващ орган и следва да изясни
въпроса за собствеността на вещта, да изясни стойността на вещта, пред съда
се доказва кой е собственика на вещта, има друг процес, когато някой има
претенции за собственост ги установява съдът, съдът не е разследващ орган,
съдът не може да установи всички тези обстоятелства, които са част от
обвинението. Няма годно обвинение, по което подсъдимия да се защитава,
това е все едно да се обвиняват хора и впоследствие да чакаме съда да каже
има ли извършено престъпление, по тази логика може да бъда обвинен и аз,
че съм отнел нещо от някого и накрая да се установи, че няма вещ. Твърдя, че
трябва да се прецизира обвинението, да се оцени тази вещ част ли е от
далекопровода или не, в нито един момент обвиняемия не е отричал, че е
извършил деянието. Говоря за прецизност, не за друго.
7
Прокурорът – Наказателният процес има две фази, досъдебно
производство и съдебната фаза, в правната теория и практика
непротиворечиво се приема, че досъдебната фаза е подготвителна, в която се
събират доказателства и ако прокурора прецени внася обвинителен акт. Да
припомня само, че в съдебната фаза има един стадий, който се нарича
съдебно следствие и съдът има възможност, а е и длъжен лично и
непосредствено да събира доказателства. В този смисъл не е налице
изменение тежестта на доказване, защото тя винаги тежи в прокурора, който е
вече страна в процеса и заедно с подсъдимия и неговия защитник имат
еднакви права да сочат доказателства, да се извършват съдебно-следствени
действия, включително да се назначават повторни експертизи, да се изискат
доказателства, да се извършва следствен експеримент и в крайния съдебен
акт, дали ще е осъдителна или оправдателна присъда, да се вземе отношение
по всички тези въпроси. Вземам отношение по обвинението, аз твърдя, че в
предявеното на подсъдимия обвинение, то съдържа всички изискуеми
реквизити и не ограничава правото на защита на подсъдимия и неговия
защитник, в него е посочен периода, начина, предмета, средствата, стойността
му, от владението на кого, посочено е, че е чужда движима вещ, при кражбата
това е важно, че вещта трябва да е чужда, да не принадлежи на дееца, а кой е
собственика, е един въпрос който се решава в хода на съдебното следствие и
дали сочения в обвинителния акт собственик е действителния.
Настоящия съдебен състав, след като изслуша становищата и доводите
на страните, намира следното:
1.Делото е подсъдно на РС-***.
2.Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
3.Налице са основания за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора, изготвил обвинителния акт, по следните
съображение:
Съдебното производство образувано по внесен от прокурор в РП –
Бургас, ТО - *** обвинителен акт срещу Ц. ЯН. ИЛ., със снета по делото
самоличност за повдигнато обвинение за това, че на неустановена дата в
периода от 01.01.2021 г. до 19 01. 2021г. местността *** на около 100 метра
южно от подстанция *** , в землището на гр.Царево, чрез използване на
8
моторно превозно средство – товарен автомобил марка *** , модел *** и
технически средства - оксижен /апарат за газокислородно рязане на метали/ и
челен товарач марка *** с рег.№ *** , действайки при условията на
повторност, като случаят е немаловажен, отнел чужда движима вещ –
стоманено- решетъчен стълб от ел.провод *** 110 KW на стойност 14779.08
лева /четиринадесет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и 08 ст./ от
владението на А.Д.Т. без съгласието на собственика *** с управител В.В.
Киселков с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по
чл.195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1от НК.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните в ДП доказателствен
материал се установява, че при формулиране на обвинението в
постановлението за привличане на извършителя към наказателна
отговорност, и при изготовяне на обвинителния акт е допусната фактическа
грешка довела до съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата
и законните интереси на действително ощетения от деянието субект. От
приложените материали по ДП, и предоставените писмени документи от В.К.
в качеството му на управител на *** несъмнено става ясно, че *** е
подразделение на *** и че *** действа само като представляващ собственика
*** като поддържа електропроводната мрежа на територията на област
Бургас, в частност и в землището на град ***.
Доводите на държавното обвинение, че *** е правен субект и в
качеството на такъв е посочен като собственик в обвинителния акт, а от тук
му е предадено качеството на ощетено юридическо лице, не отговаря на
фактическата действителност. По делото е приложена и приобщена към
доказателствата справка, /лист 74 от ДП, / с данни от регистър Булстат, в
които е посочено, че *** е поделение, което е неюридическо лице, т. е. *** е
неправоспособен правен субект. В самите справки и в отговора, предоставен
от В.К. /лист 71 от ДП/ изрично е посочено, че стоманено- решетъчния стълб
е част от активите на *** и е заведено в инвентарната книга за ДМА на ***
подразделение *** т.е. от приложената по ДП кореспонденция между
разследващия орган и *** несъмнено се установява, че собственика на
ел.трасето, а от тук и на стълба, за който се сочи, че е част от ел.трасето, се
явява именно *** докато неговото подразделение ***, което не е юридическо
лице, действа само като представляващ собственика на трасето и поддържа
9
електропроводната мрежа. По необясними причини обаче, въпреки липсата на
противоречие и съмнение за действителния собственик, на ВЛ „***“ 100 КW,
част от който е процесния стълб, най-напред разследващия полицай в
постановлението, но с надлежната санкция на наблюдаващия прокурор, а
впоследствие и наблюдаващия производството прокурор, еднозначно са
посочили като ощетено юридическо лице „МЕР“-?W,HDI, а не действителния
собственик на въпросния стълб ***. Както правилно отбеляза днес явяващия
се прокурор, тази фактическа грешка принципно е възможно да бъде
отстранена било чрез изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК,
било в съдебния акт по същество, но само ако не ограничава процесуалните
права и законните интереси на ощетеното юридическо лице *** който е
действителния собственик. В случая обаче посочването на *** в
обвинителния акт като собственик на стълба при положение, че такъв правен
субект безспорно не съществува като юридическо лице, създава затруднения
за действително ощетеното юридическо лице *** в няколко насоки. Както
съдът посочи, по-рано днес, обвинителният акт поставя рамките на делото,
именно поради тази причина съдът при постъпването на обвинителния акт
следва да уведоми по реда на чл. 255 от НПК юридическото лице посочено
като ощетено в обвинението за правото му да предяви граждански иск в
наказателното производство. Доколкото в обвинителния акт, и в
обстоятелствената част, и в диспозитива на обвинението, като ощетено
юридическо лице е посочено ***, което всъщност не само че няма такова
качество, а е и неправоспособен субект, но съдът е изпълнил задължението
си и го е уведомил, а същевременно липсват основания, въпреки
депозираната нарочна молба, *** изобщо да вземе участие в настоящото
производство като граждански ищец, тъй като съобразно обвинението това
дружество не е посочено като ощетено лице. Или с други думи налице е
колизия между признатите от закона права на субекта, ощетен от
престъплението, и неправилно посочено от обвинението като ощетен субект.
На следващо място, дори некоректното определяне в обвинението на
ощетеното юридическо лице действително да бъде коригирано по реда на чл.
287 НПК чрез изменение на обвинението от прокурора или от съда с
присъдата, отчитайки систематичното място на изменение на обвинението и
съответно на постановяване на присъдата, то във всички случаи тази корекция
би била осъществена след началото на съдебното следствие, което изначално
10
преклудира възможността действително ощетеното дружество *** да предяви
претенциите си в допустимия от закона стадий - до започване на съдебното
следствие /по аргумент на чл. 85, ал.3 от НПК/. Макар и закона да не урежда
изрично в чл.248 и в чл.249 от НПК правата на ощетените юридически лица,
респективно нарушаването на техните права като основание за връщане на
делото на прокурора, настоящия съдебен състав намира, че правилото на
чл.249, ал.2 т.3, предл. трето от НПК на общо основание следва да се прилага
и в случаите, когато в ДП са били допуснати отстраними съществено
процесуално нарушение, ограничаващи правата и на ощетеното юридическо
лице. Аргументи в тази насока съдът намира в разпоредбата на чл. 213, ал.1
от НПК, с оглед задължението на прокурора да уведоми ощетеното
юридическо лице, когато откаже да бъде образувано ДП, в чл. 243, ал.3,
предл. 3 от НПК, въвеждащо правото на ощетеното юридическо лице да
обжалва постановлението за прекратяване на ДП, и в чл. 84, ал.1 от НПК
относно гарантираното право на юридическите лица, претърпели вреди от
престъплението, да предявят в съдебното производство граждански иск за
обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци. В
настоящия си вид и съдържание, диспозитивната част на обвинението срещу
предадения на съд И. не дава възможност на действително ощетеното
юридическо лице *** да участва по предвидения от закона ред в съдебната
фаза на наказателното производство, което от своя страна води до
ограничаване правата и законните интереси на посоченото дружество. Макар
изрично по настоящото дело *** да е предявило желание да бъде
конституиране като граждански ищец и е депозирало граждански иск срещу
предаденото на съд лице, то непосочването на същото от обвинението като
собственик на откраднатата вещ и като ощетено юридическо лице, нарушава
правото на ощетеното юридическото лице да предяви граждански иск за
претърпените вреди, тъй като не му дава процесуално качество по реда на
чл.84 ал.1 от НПК на участник в процеса Доколкото правото *** да участва в
процеса като гаржаднски ищец, е отречено от обвинението, което посочва в
обвинителния акт друг субект за собственик на вещта, то и съдът в тази фаза
на процеса не може да замени посочено от обвинението като собственик на
вещта лице с друго лице, макар то да е действителния собственик на вещта, и
да го конституира като граждански ищец на мястото на посоченото в
обвинителния акт такова. Следва да се отбележи, че за хипотеза като
11
настоящата, в ТР № 2 от 07.10.2002г. по т.д. № 2/2002г., пункт 1, абзац втори
от обстоятелствената част ВКС изрично отбелязва, че: „По принцип
процесуалното нарушение е съществено по смисъла на чл. 241, ал.2, т.3 от
НПК и чл.287, ал.1, т.1 от НПК / отменени, сегашни тестове на чл. 248, ал.2,
т.3 и чл.288, т.1 от НПК/, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на онези участници в предварителното производство, които в първия
случай предстои да бъдат конституирани, а във втория – вече са били
конституирани като страни по смисъла на чл. 252 от НПК в съдебната фаза на
процеса …“. Тъкмо такова е обсъжданото процесуално нарушение, допуснато
от разследващия орган в ДП и от прокурора във фазата на действията му по
чл. 242 – 246 от НПК. Същевременно, това нарушение е от категорията на
отстранимите като за неговото преодоляване е необходимо прокурора или
разследващият орган да извърши ново привличане на извършителя в
качеството на обвиняем, като в обстоятелствената част и най-вече в
диспозитивната част на обвинението, изрично се отрази действителния
собственик на стоманено-решетъчния стълб предмет на кражбата – ***.
Същото обстоятелство следва да бъде посочено и в обвинителния акт, с който
се повдига обвинението в окончателния вид пред съда. Така в съдебната фаза
на процеса ще бъде открита процесуалната възможност за съда да уведоми по
реда на чл. 255, ал.1, предл. трето и ал.2 от НПК именно *** за правото му да
предяви в съдебното производство граждански иск срещу подсъдимия и да се
установи като граждански ищец в производството, с което правата и
законните интереси на това дружество биха били гарантирани по предвидения
от закона начин. Така мотивиран и на основание чл. 249, ал.1, вр. ал.2 и ал.3,
вр. чл.248, ал.2, т.3, предл. трето от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №702/2021г. на РС
– ***.
ВРЪЩА делото на РП - Бургас – ТО - *** за отстраняване на
процесуалните нарушения, посочени в мотивите на настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка“ взета в хода на
ДП по отношение на Ц. ЯН. ИЛ..
12
Определението подлежи на обжалване или протестиране в седмодневен
срок считано от днес пред БОС.
Протоколът, изготвен в разпоредително заседание, което приключи в
12:30 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
13