Решение по дело №39/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			06.03.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	04.03.		2020

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		39		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                            година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 2479395, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на И.Б.Б., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди на първо място, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като е връчен 400 дни след датата на посоченото нарушение, което не отговаря на предвидения давностен срок в ЗАНН от 1 година за съставяне на акт. Твърди, че няма спомен да е шофирал въпросния ден и ще ангажира доказателства в тази насока в хода на процеса. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата, като допълнително прави доказателствени искания и във връзка със събраните писмени доказателства сочи, че участъка, в който е заснето нарушението не представлява населено място по смисъла на пар. 6, т.49 от ДР на ЗДвП, тъй като няма поставен знак за край на населено място. Наред с това сочи, че по делото не е приложена снимка на разположението на мобилното техническо средство каквато се изисква задължително според разпоредбата на чл. 10, ал.3 от Наредба 8121-з-532/12.05.2015 г. Иска отмяна на ЕФ.

Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща представител в съдебното заседание.

 

Съдът като обсъди доводите на страните  и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 24.10.2018 г. в 14:38 ч. жалбоподателят И.Б.Б. е управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № Е 2840 МВ, в гр. Кочериново, кв. „Левски“, по ПП 1-79 км. 353+700 м., с посока на движение към гр. София. На посочения участък от пътя разположен след поставен на км. 353+873 м. пътен знак Д-11 /Начало на кв. Левски/ в указаната посока на движение и преди  поставения на км. 353+554 м. - в обратната посока на движение към гр. Благоевград идентичен пътен знак Д-11 /Начало на кв. Левски/ е налично ограничение на максимално допустимата скорост на движение в населеното място кв. Левски, гр. Кочериново – 50 км/ч. Същото следва от обстоятелството, че доколкото мястото се намира в територията на населено място (кв. Левски, гр. Кочериново), според законовата разпоредба на чл. 21, ал.1 от ЗДвП максималната позволена скорост в населено място е 50 км/ч, в случай че на самото място не е предвидено с пътен знак да бъде установена по-висока или по-ниска скорост като максимално допустима. При ограничение на скоростта до 50 км/ч за това място - км. 353+700 м. от посочения първокласен път автомобилът е бил засечен да се движи със 88 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 85 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение TFR1 - M, с № 577, монтирана на служебен автомобил „Опел Астра“, с рег. № КН 5404АМ, заснето е под клип № 7479. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат по признаци.                                                        

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал, протокол от периодична проверка на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка за собствеността на автомобила, разписка за връчване, заверен протокол по чл. 10, ал.1 за използване на техническото средство за контрол на скоростта от 24.10.2018 г., протокол за извършено обучение, протокол за монтаж и настройка заповед за утвърждаване образец за издаване на ЕФ, както и от останалите служебно изискани и събрани в хода на делото писмени доказателства – 3 броя справки за пътния участък от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ, протокол за монтаж и насторйка от 21.06.2017 г. и писмо от ОДМВР-Кюстендил с вх. № 596/17.02.2020г, на началника на РУ-Рила. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво и достоверно фактите по делото.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество  съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на тези си правомощия – права и задължения, съдът служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Нормата на чл. 189, ал.4, изр. последно от ЗДвП, уреждаща съдържанието на ЕФ е специална спрямо общата такава по чл. 57, ал.1 от ЗАНН, поради което дерогира приложението на последната. Няма законодателна непълнота на правната уредба за съдържанието на фиша, а специална такава. В този см. виж Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 71 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 303 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че  оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила.

Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 24.10.2018 г. С изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, включително мобилно. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6, т. 65 от ДР на ЗДвП, според която автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган или мобилни - прикрепени към превозно средство /както е в случая/ или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Законодателят е въвел изискване за отсъствие на контролен орган и нарушител при издаване на електронния фиш, а не при установяване и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.№1/2013г. се обсъжда въпросът за липсата на нормативни правила за работа на мобилните системи, която липса определя съдържанието на задължителните указания на ВАС. Липсата обаче е преодоляна с последващо изменение на ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г. с въвеждането на чл.165, ал.3 от ЗДвП, по делегация от която норма е приета Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./. Посочените нормативни правила не налагат различен режим за санкциониране на нарушенията на правилата за движение по пътищата при използване на стационарни или мобилни АТСС, поради което процесуалният ред за налагане на наказанието и в двете хипотези е чрез издаване на електронен фиш по реда на чл.189, ал.4-11 от ЗДвП. В този смисъл виж. Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение №120/23.05.2018Г. по К.А.Н.Д.№90/2018г., Решение № 136 от 12.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 206 от 11.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 171 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

Съобразно изложените до тук аргументи, във връзка със събраните доказателства и приложимите законови норми, изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя изложени в жалбата и след това в съдебно заседание. Само за пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 189 ал. 11 от ЗДвП фишът замества наказателното постановление. В случая оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от АТС или система, е издаден по реда на визираната процедура и е връчен редовно. Датата на връчване не се отразява на неговата законосъобразност, доколкото не е налице изтекла погасителна давност. Същият има нормативно предвиденото съдържание по чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, като възпроизвежда данните от мобилна система за видеоконтрол TFR1 - M. Клипът /снимката/ от техническото средство представлява веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189 ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 182 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Същата е изготвена по съответния законов ред, с описание на всички съставомерни признаци на деянието, включително относно разрешената и установена скорост на движение на автомобила. В този см. виж. Решение № 258 от 30.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 246 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил.

Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на 24.10.2018 г. в 14:38 ч. жалбоподателят И.Б.Б. е управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № Е 2840 МВ, в гр. Кочериново, кв. „Левски“, по ПП 1-79 км. 353+700 м., с посока на движение към гр. София, със скорост от 85 км/ч, при ограничение на максимално допустимата скорост на движение – 50 км/ч за пътния участък разположен след табелата за начало на населено място Д-11 /кв. Левски/, находяща се на км. 353+873 м., в същата посока на движение. От наличните по делото доказателства се установява още, че и техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било в изправност. Съдебният състав намира допълнително, че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой път, километър, в границите на кое населено място и квартал и в каква посока на движението е установено нарушението, което е напълно достатъчно.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да съобрази скоростта на движение с указаната. Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта, съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието на изрично ограничение след преминаване на посочената табела Д-11 поставяща начало на населеното място, с която е трябвало да се съобрази.

Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в законоустановения размер от 400 лева, съгласно действащата към момента на нарушението, а и към настоящия момент законова разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4, тъй като е налице превишаване на скоростта на движение с 35 километра в час.

 

По доводите на жалбоподателя:

С оглед възраженията на жалбоподателя, че нарушението е извършено извън населено място следва да се посочи следното. Без съмнение от служебно изисканите и представени от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ 3 броя справки, както и от представения протокол по чл. 10 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г, който е надлежно попълнен и заверен по съответния ред се установява, че на процесната дата е осъществяван пътен контрол, чрез гореописаното техническо средство прикрепено към посочения в протокола служебен автомобил на участък от ПП 1-79 км. 353+700 м., разположен в гр. Кочериново, кв. „Левски“, с посока на движение към гр. София. Всички предоставени справки от АПИ свидетелстват за това, че участъка от ПП 1-79 км. 353+700 м. е разположен в посоченото населено място и е част от участък с дължина от 319 метра, който се намира между поставени и налични към датата на нарушението табели - първата в посока към гр. София, съответно - пътен знак Д-11 /Начало на кв. Левски/, поставен на км. 353+873 м. и в обратната посока на движение към гр. Благоевград след  поставен на км. 353+554 м. друг пътен знак Д-11 /Начало на кв. Левски/. Тоест пътния участък от общо 319 метра попада в урбанизирана територия – гр. Кочериново, кв. Левски – виж. л. 45 от делото. Според съда е несериозно да се твърди, че винаги щом формално няма поставена някъде по нататък по пътя и още една табела „Д-12“ изрично сочеща край на населеното място, то водачите са свободни да преминават след поставена и налична в тяхната посока на движение табела Д-11 изрично уведомяваща ги за начало на населено място и по-нататък през цялото населено място със скорост по-висока от максимално допустимата, а именно до 85 км/ч, както е в случая. Не е такава логиката и целта на разпоредбата на ЗДвП, която има за цел да охрани значимия обществен интерес на всички граждани пребиваващи и преминаващи в съответното населено място. Според съда всеки пътен участък застроен със сгради и намиращ се между две срещуположни табели Д-11 посочващи неговото начало, както е в случая представлява населено място по смисъла на пар. 6, т. 49 от ЗДвП. Водачите по време на движение няма как да знаят, дали има или няма по-нататък по пътя изрично поставена табела „Д-12“ обозначаваща край на населено място, но въпреки това всеки от тях е длъжен незабавно да съобрази скоростта си с ограничението важащо за начало населено място /кв. Левски/, за което е налична табела Д-11, такова задължение е имал и жалбоподателят. Не е трябвало същият да провежда разследване, дали има, липсва, открадната ли е или е премахната по друг начин табела Д-12 в този пътен участък, а просто е следвало да спазва правилата за движение и да гарантира безопасността на гражданите, както и собствената си такава. Всяко обратно виждане и разбиране представлява превратно, дълбоко неправилно и ненужно формално и стеснително тълкуване на закона, с оглед настоящия казус.

По възражението, че не е представена снимка на разположението на уреда от страна на АНО и това според жалбоподателя е формално основание за отмяна на ЕФ, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от цитираната Наредба и с оглед константната практика на КАС отразена и в Решение № 46 от 21.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 345 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 114 от 22.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 61 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил следва да се отбележи, че по делото е доказано, че нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с фабричен № 577, монтирана в служебен автомобил на ОД на МВР - Кюстендил с рег. № КН 5404 АМ, който е бил позициониран на определеното място за контрол, а не с мобилно АТСС, движещо се в пътнотранспортния поток. Доколкото в случая не се касае за временно разположено на участък от пътя АТСС, не е приложимо и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за съпровождане на протокола със снимка на разположение на уреда. Правилно според съда такава снимка не е била изготвена, респ. приложена към АНП.

Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш Серия К № 2479395, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на И.Б.Б., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: